№ 1544
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари пр. две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110137460
по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1
ТЗ, вр. чл. 717з ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от “М. П.” ЕООД за установяване по
отношение на ответника „Г.“ ЕООД съществуването на следните вземания:
сумата 1 702,04 лв., представляваща задължение по договор за доставка на
електрическа енергия от 03.02.2017 г. сключен с "Ф. Е." ООД /в
несъстоятелност/, чието вземане е възложено на заявителя с постановление за
възлагане от 06.01.2021 г., постановено по търг. дело № 3343/2017 г. на СГС,
ТО, VІ-19 с-в,, ведно със законна лихва от 12.02.2021 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 510,77 лв. за периода 14.01.2018 г. до 12.02.2021
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
18.02.2021 г. по ч. гр. д. № 8 955/2021 г. на СРС, 153 състав.
В исковата молба се посочва, че процесните вземания са били
притежание на „Ф. Е.“ ООД /в несъстоятелност/ и били възложени на ищеца с
постановление на СГС от 06.01.2021 г. Твърди се на 03.02.2017 г. да е
сключен договор за продажба на ел. енергия между „Ф. Е.“ ООД и ответника
„Г.“ ЕООД. В изпълнение на договора било доставяно съответното
количество ел. енергия, но за м.11.2017 г. и м.12.2017 г. същата не била
заплатена. Цената за МВт/час била 78.00 лв. Посочва се, че изискуемостта на
вземането за всяка доставка настъпвала на 14-то число на месеца, следващ
1
месеца на доставката. Ищецът посочва, че за посочените два месеца била
дължима сума в размер на 1 702,04 лв. Твърди още, че в договора била
уговорена лихва за забава в размер на законната лихва, като счита, че поради
неизпълнението такава се дължи в размер на 510,77 лв. В заключение
претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Твърди
се, че за м.11.2017 г. и м.12.2017 г. ответникът не е получавал фактури за
доставяна ел. енергия. За м.11.2017 г. дружеството било получило кредитно
известие към фактура № .., като сумата по него била платена на 11.12.2017 г.
Прави възражение за изтекла давност по отношение на предявените от ищеца
вземания. Отделно ответникът твърди, че след отстраняване на „Ф. Е.“ ООД
/в несъстоятелност/ от пазара на е.енергия, считано от 02.12.2017 г., е
преминал към доставчик от последна инстанция, какъвто се явява Ч. Е. Б. АД,
на който ответникът е заплащал суми за периода 02.12.2017 г. – 31.12.2017 г.
за услуги, идентични с т.и по договора с „Ф. Е.“ ООД /в несъстоятелност/. От
неизпълнението на договора ответникът е претърпял вреди в общ размер на
2 250 лв. по сделката за покритие, с която сума прави евентуално възражение
за прихващане. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и след
самостоятелна преценка на събраните по делото относими доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения главен иск предпоставя валидно
сключен договор за продажба на ел. енергия между „Ф. Е.“ ООД /в
несъстоятелност/ и ответника, по силата на който „Ф. Е.“ ООД /в
несъстоятелност/ е доставило на ответника ел. енергия за исковия период в
твърдените количества и размери, както и че ищецът е придобил това вземане
по силата на влязло в сила постановление за възлагане.
По делото не е спорно, че между „Ф. Е.“ ООД /в несъстоятелност/ и „Г.“
ЕООД е бил сключен договор от 03.02.2017 г. за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги,
представен и приет по делото, по силата на който на ответника е доставяна ел.
енергия.
Не е спорно също така, че с постановление № ..06.01.2021 г. на СГС по
т. д. № 3 343/2017 г. по описа на СГС, VI-19 състав, влязло в сила на
2
29.01.2021 г., на основание чл. 717з ТЗ на ищеца „М. П.“ ЕООД са възложени
имуществените права от масата на несъстоятелността на „Ф. Е.“ ООД /в
несъстоятелност/, представляващи негови вземания към клиенти за доставена
ел. енергия и допълнителни услуги в общ размер на 1 654 654,78 лв., съгласно
опис, изготвен от синдика и пазарна оценка.
В приложения опис на възложените вземания, на стр. 28 фигурира
вземане към ответното дружество на стойност 1 702,40 лв.
Одобреният от съда по несъстоятелност списък на приетите вземания
обаче не формира сила на присъдено нещо по този въпрос. Този списък на
вземанията има характер на частен документ и се цени от исковия съд по
вътрешно убеждение с оглед всички обстоятелства по делото. Ето защо
ищецът, който е придобил прието вземане от такъв списък по реда на чл. 717з
ТЗ следва на общо основание да докаже пред исковия съд пълно и главно, че
това вземане касае именно доставена на ответника ел. енергия за исковия
период 01.11.2017 г. – 01.12.2017 г.
Ответникът е представил кредитно известие към фактура №
../30.11.2017 г., в която е фактурирана цената на доставената му от „Ф. Е.“
ООД /в несъстоятелност/ ел. енергия за този период /01.11.2017 г. – 30.11.2017
г./. Сумата по фактурата в общ размер на 1 592,46 лв. е платена от ответника
на 11.12.2017 г., видно от представеното платежно нареждане. Т.и писмени
доказателства не са оспорени от ищеца и няма основание да не бъдат
кредитирани от съда. Във фактурата е посочено количество на доставена ел.
енергия общо 8 375,85 кВтч., каквито данни за количества на доставена ел.
енергия се съдържат и в представената от „Ч. Разпределение Б.“ АД справка
за обекти на клиент „Г.“ ЕООД за периода 01.11-01.12.2017 г. при доставчик
„Ф. Е.“ ООД.
Следователно от събраните по делото доказателства не се установява
при условията на пълно и главно доказване, дали претендираната сума от
представения списък на одобрените вземания е дължима от ответника именно
за доставена ел. енергия и допълнителни услуги за исковия период 01.11.2017
г. - 01.12.2017 г., или касае друг период, респективно има изравнителен
характер.
Ето защо предявеният главен иск следва да се отхвърли като недоказан.
При липса на главен дълг, следва да се отхвърли и акцесорната
3
претенция за лихва, както и не следва да бъде разглеждано възражението за
прихващане, поради несбъдване на процесуалното условие за това.
По разноските. Изходът на делото предпоставя право на разноски за
ответника, комуто следва да се присъди сумата 650 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение в исковото производство, което е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото, броя на предявените искове,
минималните размери по Наредбата и направеното от ищеца възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е основателно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 717з ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове
за признаване за установено, че „Г.“ ЕООД, ЕИК .. дължи на „М. п.“ ЕООД,
ЕИК .. сумите 1 702,40 лв., представляваща задължение по договор за
доставка на електрическа енергия от 03.02.2017 г., сключен с „Ф. Е.“ ООД /в
несъстоятелност/, чието вземане е възложено на ищеца с постановление за
възлагане от 06.01.2021 г., постановено по търг. дело № 3343/2017 г. на СГС,
ТО, VІ-19 с-в, 510,77 лв. лихва за забава за периода 14.01.2018 г. - 16.02.2021
г., ведно със законна лихва от 16.02.2021 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
18.02.2021 г. по ч. гр. д. № 8 955/2021 г. на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА „М. п.“ ЕООД, ЕИК .. да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на „Г.“ ЕООД, ЕИК .. сумата 650 лв. разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4