РЕШЕНИЕ
№ 6044
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110136836 по описа за 2022 година
Ищецът ... е предявил срещу Д. Г. Я., осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 934,31 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден имот представляващ ...,
находящ се в ..., аб. № ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 07.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 79,01 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 06.06.2022 г., 23,19 лева -
стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.07.2022
г. до окончателното изплащане на вземането и 4,67 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 29.07.2019 г. до 06.06.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника Д. Г.
Я. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане,
защото наследодателят на ответникът е имал качеството на потребител на ТЕ –
съсобственик на топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на потребителя топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия, купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в срок до 20-то число на месеца,
следващ месеца на доставката, след получаване на фактура. Сочи, че потребителят дължи и
1
заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура
със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответницата чрез адв. Х., в който оспорва предявените искове. Оспорва основанието, на
което са начислявани сумите. Оспорва, че има качеството на потребител на ТЕ. Възразява, че
не е поставен в забава. Оспорва основанието за начисляване на услугата дялово
разпределение. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца ... не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
докаже, че наследодателят на ответника по иска е бил потребител на топлинна енергия на
посоченото основание, че сградата, където е имотът e топлофицирана, монтиран е топломер,
преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество
доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на
извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти,
съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че за имота е подадено заявление-
декларация за откриване на партида от Л. Ц. Ц. на 20.05.2011 г., която е починала на
08.05.2022 г. след исковия период.
С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е
обстоятелството, възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от
страна на ответника, че има качеството на потребител на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да
2
бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между
тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното
предприятие.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен
субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От представените и приети по делото писмени доказателства – молба-декларация от
Л. Ц. Ц., с която лицето е направило искане за откриване на партида на нейно име, се
установява, че качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период по смисъла
на ЗЕ за топлоснабдения имот има лицето, подало молбата или неговите наследници, ако са
приели наследството на починалата, част от което са и пасивите, предмет на спора –
евентуално възникналите в нейна тежест задължения за заплащане на ТЕ в полза на ищеца.
От събраните по делото доказателства не се установява ответницата Д. Г. Я. да е наследник
на Л. Ц. Ц. или да е приела пасива на наследството й, ето защо ответницата не отговаря за
задължение, произтичащо от облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, поради което предявените искове са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, има
ответницата. Същата е сторила разход за възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева за
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 22.11.2022 г. (л. 74),
който служи за разписка за получаване на описаната сума в брой, съгласно указанията в т. 1
на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
поради което сумата следва да й бъде присъдена.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ...,
срещу Д. Г. Я., ЕГН **********, с адрес в ...., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 934,31 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден имот представляващ ...,
находящ се в ..., аб. № ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
3
молба в съда – 07.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 79,01 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 06.06.2022 г., 23,19 лева -
стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.07.2022
г. до окончателното изплащане на вземането и 4,67 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 29.07.2019 г. до 06.06.2022 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да заплати на Д. Г.
Я., ЕГН **********, с адрес в ...., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 500 лева –
разноски за тази инстанция.
Решението е постановено при участието на ..., ЕИК ..., като трето лице помагач на
страната на ..., ЕИК ....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4