Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2016 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на девети февруари две
хиляди и шестнадесета година в състав :
Председател: Зорница Гладилова
При
секретаря Е.Г. като разгледа гр.д. № 5418
по описа за 2015
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл.365 и сл. от ГПК.
Ищецът
„Б.П.“ ООД твърди, че сключил, в качеството на заемодател с ответника „И.“ ООД,
в качеството му на заемополучател Договор за паричен заем № 15/13.02.2014 г.,
страни по който били и лицата Т.Й.С., ЕГН ********** и В.Д.С., ЕГН **********.
Като обезпечение на заема, лицата Т.Й.С., ЕГН ********** и В.Д.С., ЕГН **********,
учредили ипотека върху свой собствен недвижим имот, притежаван от тях в
условията на съпружеска имуществена общност /Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 30, том I, per. №
686, дело № 26 от 2014 г., вписан в Агенцията по вписванията с вх. per. №
5859, акт № 84, том II, дело 4095 от 13.02.2015 г./.
В
съответствие със сроковете и условията на чл. 2, ал .1 от Договора за паричен
заем и след приспадане на съответните банкови такси, които са за сметка на
ответника съгласно чл.2, ал.2 от Договора за паричен заем, ищецът превел
заемната сума в размер на левовата равностойност на 300 000 евро на следните
дати и траншове: 1./ Първи транш от заемната сума по чл.2, ал.1, т.1 от
Договора за паричен заем в размер на 39 116,60 лева, представляващи левовата
равностойностна 20 000 евро, изчислена по фиксирания курс на БНБ на еврото
спрямо лева, който бил дължим в срок до 14.02.2014 г., бил преведен от Ищеца на
Ответника с два банкови превода на дата 14.02.2014 г.: Превод на сумата от 19
116,60 лева и Превод на сумата от 19 985
лева /извлечение от онлайн- банкирането на Ищеца за извършени транзакции за
периода 14.02.2014-15.02.2014 г., заверено с подпис и печат от „Б.П. Б.” АД и
платежно нареждане № Р00672 от 14.02.2014 г., заверено с подпис и печат от „И.А.Б.”
АД/; 2./ Втори транш от заемната сума по чл.2, ал.1, т.2 от Договора за паричен
заем в размер на 185 803,85 лева, представляващи левовата равностойност на 95
000 евро, изчислена по фиксирания курс на БНБ на еврото спрямо лева, който
транш бил дължим в срок от 1 ден считано от датата на която заемодателя получи
от заемополучателя или ипотекарния длъжник удостоверение за тежести, издадено
от Агенцията по вписванията, от което е видно, че в полза на заемодателя е
вписана първа по ред ипотека върху недвижимите имоти, описани в чл. 9, ал. 1 от
Договора за паричен заем. На 18.02.2014 г.ищецът получил от ответника
Удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания с изх. № 3638/2014 г.,
издадено на 17.02.2014 г. и изх. № 3639/2014 г., издадено на 17.02.2014 г. В
съответствие с чл. 2, ал. 1, т. 2 от Договора за паричен заем на 19.02.2014 г.
ищецът превел на ответника втори транш в размер на 185 788,00 лева /платежно
нареждане № Р00934 от 19.02.2014 г., заверено с подпис и печат от „И.А.Б.”
АД/.; 3./ Трети транш от заемната сума по чл.2, ал.1, т.3 от Договора за
паричен заем в размер на 361 828,55 лева, представляващи левовата
равностойностна 185 000 евро, изчислена по фиксирания курс на БНБ на еврото
спрямо лева, бил преведен от ищеца по посочена от ответника сметка с три
банкови превода на дати 4.03.2014 г., 11.03.2014 г. и 21.03.2014 г. г. По
искане на ответника сумите от третия транш били преведени по сметка на лицето И.Д.Л.,
като на 19.02.2014 г. между ищеца и ответника било сключено Допълнително
споразумение към Договор за паричен заем № 15/13.02.2015 г., в което се съдържа
изрично нареждане на Ответника за заплащане на последния транш по банкова
сметка ***. Ищецът превел на Ответника третия транш в общ размер на 361 828,55
лева, както следва: на 04.03.2014 г. - сума от 59 990 лева по посочената от
ответника банкова сметка ***; на 11.03.2014 г. - сума от 51 481,32 лева по
посочената от ответника банкова сметка ***; на 21.03.2014 г. - сума от 250
336,24 лева по посочената от ответника банкова сметка *** /платежно нареждане №
W4424100 от 04.03.2014 г., платежно
нареждане № W4445810 от 11.03.2014 г., платежно
нареждане № W4474997 от 21.03.2014 г., заверени с
подпис и печат от „Б.П. Б.” АД/.
Тъй
като съгласно Договора за паричен заем сумата от третия транш следвало да бъде
преведена в срок до 12.03.2014 г., а последната част от третия транш в размер
на 250 336,24 лева е преведена на 21.03.2014 г., на 20.03.2014 г.между ищеца и
ответника било сключено Второ допълнително споразумение към Договор за паричен
заем № 15/13.02.2015 г., в което се съдържало изрично нареждане на ответника
дължимата от ищеца на основание чл.17 от Договора за паричен заем неустойка за
забава при отпускане на заемната сума да бъде преведена по банкова сметка ***.
Ищецът заплатил неустойката по банков път на 03.04.2014 г. по сметката на И.Л.,.
При извършване на превода в размер на 660 лева Ищецът на основание чл.2, ал.2
от Договора за паричен заем прихванал 0,89 лева от пълния размер на уговорената
неустойка (660,89 лева), които да покрият банковите такси за извършения превод
/платежно нареждане с реф. № Р00494 от 3.04.2014 г./., заверено с подпис и
печат от „И.А.Б.” АД.
С
изплащането на всички траншове от заемната сума и изплащането на неустойката за
забава при превеждането на един от траншовете, съществените задължения на ищеца
по Договора за паричен заем били изпълнени.
Съгласно
чл. 6, ал. 1 от Договора за паричен заем ответникът бил длъжен да върне
заемната сума и да заплати уговореното възнаграждение /лихва/ на ищеца в срок
от 12 месеца, считано от датата на влизане в сила на договора и съгласно
Погасителен план - Приложение 1, представляващо неразделна от Договора за
паричен заем. Съгласно разпоредбата на чл.5 от
Договора за паричен заем договорът влязъл в сила на 14.02.2014 г., когато
ищецът превел първия транш от заемната сума по сметката на ответника,
следователно на 14.02.2015 г. изтичал уговореният дванадесетмесечен срок на
договора и се дължи връщане на заемната сума. По време на действието на
Договора ответникът не спазвал задълженията си да внася месечните си вноски в
съответствие с Погасителния план, а при проведени разговори между ищеца и
ответника на 14.02.2015 г. ответникът заявил, че не може да върне главницата по
заема, нито да заплати натрупаните лихви като поискал действието на Договора да
бъде продължено. Било постигнато съгласие за удължаване срока на Договора за
паричен заем - обективирано в Допълнително споразумение № 3 от 14.02.2015 г. За
целия период на действие на Договора за паричен заем ответникът заплатил на
ищеца 62 107 лева, представляващи левовата равностойност на 31 754,81 евро. С
всичките 62 107 лева от сумите, внесени от ответника, били погасени част от
натрупаните лихви по заема съгласно разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД.
Ответникът бил в частично неизпълнение на задължението за заплащане на лихви в
размер на 34 657,95 евро или левовата им равностойност по Договора за паричен
заем, в пълно неизпълнение на задължението за заплащане на главница в размер на
300 000 евро или левовата й равностойност, изчислена по фиксирания курс на БНБ
на еврото спрямо лева и в пълно неизпълнение на задължението за заплащане на
неустойки за забава за периода от 14.04.2014 г. до 24.08.2015 г. в размер на
105 433,22 евро или левовата им равностойност по Договора за паричен заем (чл.
14, ал. 2 от Договора за паричен заем). В съответствие с чл. 366 от ГПК
прилагаме справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на размерите
на дължимите лихви, неустойки и главница.
Ищецът
моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми, които претендираме в
български левове, тъй като ищецът е отпуснал заемната сума на ответника също в
български левове: 1. главница в размер на 586 749 лева, представляващи левовата
равностойност на 300 000 евро, изчислена по фиксирания курс на БНБ на еврото
спрямо лева; договорни лихви в размер на 67 785,05 лева, представляващи
левовата равностойност на 34 657,95 евро, изчислена по фиксирания курс на БНБ
на еврото спрямо лева; договорна
неустойка за забава в размер на 206 209,45 лева, представляващи левовата
равностойност на 105 433,22 евро, изчислена по фиксирания курс на БНБ на еврото
спрямо лева законна лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на дължимите суми за главница, договорна лихва и
договорна неустойка в пълен размер от ответника. Ищецът претендира разноските в
производството.
Ответникът
„И.“ ООД оспорва предявените искове. Твърди, че уговорените неустойки в размер
0.033% и 0.066% на ден върху неизплатената сума били нищожни, тъй като били в
противоречие с ТР №1/15.06.2009 г.на ОСТК. Неустойките, които следвало да имат
обезпечителен характер били съпроводени с реално обезпечение – ипотеки върху
имот, чиято стойност надвишавала трикратно отпуснатия кредит. Неустойката
следвало да обезщети вредите от неизпълнението. Такива в процесния случай не
били налице.
Ответникът
прави възражение за прихващане със сумата 4000 лв., представляваща възнаграждение,
което било заплатено поради забавяне на заемните суми от страна на ищеца. „И.“
ООД било принудено да осигури текущо заместващи средства, като цената на
кредитния ресурс /чл.3 от Договор за мостово финансиране от 19.02.2014 г./
дружеството било принудено да поеме като задължение.
Съдът
като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По
делото е представен Договор за паричен
заем № 15/13.02.2014 г. и Погасителен план към него, сключен между „Б.П.“ ООД в
качеството на заемодател и „И.“ ООД в качеството на заемател. Договорът е
подписан от Т.Й.С. и В.Д.С. в качеството им на ипотекарни длъжници. Съгласно
чл.3 от договора заемът се отпуска и може да бъде ползван за оборотни цели и в
случай, че се окаже, че заемната сума е ползвана за каквато и да било друга
цел, заемодателят има право да поиска връщането й предсрочно незабавно. По силата на договора заемодателят предоставя
на заемателя заем в размер 300 000 евро или левовата им равностойност към
датата на подписване на договора, която заемателят се е задължил да върне,
както и да заплати уговореното възнаграждение /лихва/ при условията и
сроковете, предвидени в договора. Предоставянето на заема е уговорено на три
транша: първи транш в размер 20 000 евро или левовата им равностойност – в
срок до 14.02.2014 г.; втори транш – в размер между 90 000 и 100 000
евро или левовата им равностойност по избор на заемодателя – в срок 1 ден,
считано от датата, на която заемодателят получи от заемателя или от
ипотекарните длъжници удостоверение за тежести, издадено от АВ, от което да е
видно, че в полза на заемодателя е вписана първа по ред ипотека върху
недвижимия имот, описан в чл.9, ал.1 от договора; трети транш – остатъка до
достигане на пълния размер на заемната сума в евро или левовата равностойност –
в срок 12.03.2014 г. Уговорено е, че всички разходи и такси са за сметка на
заемателя. В чл.4 е уговорено възнаграждение годишна лихва в размер 19% върху
заемната сума при условията на конвенция Actual/360 и се начислява от датата
на първия транш – 14.02.2014 г. Съгласно чл.5 договорът влиза в сила считано от
датата на постъпване на сумата по първия транш.. Съгласно чл.6, ал.1 от
договора заемателят е длъжен да върне заемната сума и да заплати уговореното
възнаграждение на заемателя в срок 12 месеца, считано от влизане в сила на
договора съгласно Погасителен план – Приложение 1, представляващо неразделна
част от договора. Съгласно чл.6, ал.5 от договора договореното възнаграждение
по договора е дължимо ежемесечно. В чл.14
от договора за заем страните са предвидили обезщетението, което заемателят ще
дължи при забава на всяко едно от дължимите плащания по договора. Неустойката
при забава до 30 дни е 0.033% на ден върху незаплатената част от заемната сума
и дължимата и неизплатена лихва, а при забава над 30 дни – 0.066%.
С
Допълнително споразумение от 19.02.2014
г. към Договор за паричен заем № 15/13.02.2015 г. „Б.П.“ ООД r „И.“ ООД са отчели, че третият транш от
заемната сума ще бъде усвоена от заемателя до 12.03.2014 г. като част от
заемната сума ще се ползва за погасяване на задълженията И. 13 по изп.дело №
20138560302251 по описа на ЧСИ Б.Б., които следва да бъдат погасени най-късно
до 20.02.2014 г. Във връзка с това заемателят бил сключил Договор за
краткосрочно мостово финансиране с И.Д.Л. за подсигуряване на парични средства
за заплащане на задълженията по това изпълнително дело до края на работния ден
на 20.02.2014 г. С допълнителното споразумение заемателят дава изрична
инструкция на заемодателя , остатъкът от дължимите парични средства в размер
левовата равностойност на 185 000 евро да бъдат преведени по сметка на
кредитора И.Л. за изплащане на дължимата сума по Договор за краткосрочно
мостово финансиране от 19.02.2014 г. и остатък от дължима сума по Договор за
краткосрочно мостово финансиране от 17.01.2014 г. заемодателят е приел
инструкцията и се е задължил да преведе сумата 185 000 евро по банкова
сметка ***.03.2014 г. Страните са се съгласили, че изплащането на остатъка от
дължимата сума по Договора за паричен заем ще представлява пълно и точно
изпълнение на задълженията на заемодателя по Договора за паричен заем.
С
Второ допълнително споразумение от 20.03.2014 г. към Договор за паричен заем №
15/13.02.2015 г. между „Б.П.“ ООД и „И.“ ООД е установено, че заемодателят е
забавил плащането на последния транш от заемната сума по Договора за паричен
заем, поради което е налице основание за начисляване на договорената в чл.17 от
договора за заем парична неустойка за съответните дни забава. Устгановено е, че
заемателят е сключил Договор за краткосрочно мостово финансиране с И.Л. за
осигуряване напарични средства до окончателното усвояване на заема по силата на
Договора за паричен заем. Заемателят е дал инструкция на заемодателя, дължимата
по чл.17 от договора за заем неустойка в размер 660.89 лв. да ъде преведена по
сметка на кредитора И.Л. и инструкцията е приета от заемодателя и се е задължил
да преведе сумата до 2.04.2014 г.
С
Допълнително споразумение № 3 от
14.02.2015 г. към Договор за паричен заем № 15/13.02.2015 г. между „Б.П.“ ООД и
„И.“ ООД страните са се съгласили да удължат срока за изплащане на заема от
14.02.2015 г. до 30.04.2015 г. Страните са установили, че за периода от
14.02.2014 г. до 14.02.2015 г. заемополучателят дължи и не е погасил: главница
в размер 300 000 евро, равняваща се на 586 749 лева; просрочени лихви
в размер 32 804.20 евро, равняващи се на 64 159.44 лева и натрупана
неустойка за забава 22 374 евро, равняващи се на 43 759.74 лв.
Страните са се съгласили тези суми да са дължими при нов, описан в
допълнителното споразумение погасителен план. Страните са договорили това
допълнително споразумение да влезе в сила при заплащане на първата дължима сума
от погасителния план или 10 000 лева в срок до 19.03.2015 г.
Представен
е Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 30, том I, per. №
686, дело № 26 от 2014 г., вписан в Агенцията по вписванията с вх. per. №
5859, акт № 84, том II, дело 4095 от 13.02.2015 г. по отношение на имота по
чл.9, ал.1 от договора за паричен заем.
За
заплатените по договора за заем суми ищецът е представил следните
доказателства: Извлечение от онлайн-банкирането на Ищеца за извършени
транзакции за периода 14.02.2014-15.02.2014 г., заверено с подпис и печат от „Б.П.
Б.” АД; Платежно нареждане № Р00672 от
14.02.2014 г., заверено с подпис и печат от „И.А.Б.” АД; Платежно нареждане №
Р00934 от 19.02.2014 г„ заверено с подпис и печат от „И.А.Б.” АД; Платежно нареждане № W4424100 от
04.03.2014 г., заверено с подпис и печат от „Б.П. Б.” АД; Платежно нареждане № W4445810 от
11.03.2014 г., заверено с подпис и печат от „Б.П. Б.” АД; Платежно нареждане № W4474997 от
21.03.2014 г., заверено с подпис и печат от „Б.П. Б.” АД; Платежно нареждане с реф. № Р00494 от
03.04.2014 г., заверено с подпис и печат от „И.А.Б.” АД. От тях се установява,
че ищецът е превел на ответника втори транш в размер на
185 788,00 лева /платежно нареждане № Р00934 от 19.02.2014 г., заверено с подпис
и печат от „И.А.Б.” АД/.; 3./ Трети транш от заемната сума по чл.2, ал.1, т.3
от Договора за паричен заем в размер на 361 828,55 лева, представляващи
левовата равностойностна 185 000 евро, изчислена по фиксирания курс на БНБ на
еврото спрямо лева, бил преведен от ищеца по посочена от ответника сметка с три
банкови превода на дати 4.03.2014 г., 11.03.2014 г. и 21.03.2014 г. г. /платежно
нареждане № W4424100 от 04.03.2014 г., платежно
нареждане № W4445810 от 11.03.2014 г., платежно
нареждане № W4474997 от 21.03.2014 г., заверени с
подпис и печат от „Б.П. Б.” АД/.
По
делото е представен Договор за краткосрочно мостово финансиране, сключен на 19.02.2014
г. между И.Л. като заемодател и „И.“ ООД като заемател, по силата на който
заемодателят се е задължил да предостави в заем на заемателя под формата на
краткосрочно мостово финансиране, сума в размер 348 000 лева в срок до
20.02.2014 г. Заемателят
се е задължил да върне на заемодателя
заетата сума в срок до 12.03.2014 г. Съгласно чл.3 от договора заемателят се е
задължил да заплати на заемодателя възнаграждение в размер на 4 000 лв.,
дължимо заедно със заетата сума при изтичането на срока на заема или при
предсрочното му връщане. Съгласно чл.9 от договора заемателят дължи неустойка в
размер 0.1% от заетата сума и дължимото възнаграждение за всеки просрочен ден.
По
делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от
страните и като компетентно извършена съдът възприема. Съгласно заключението на
вещото лице за срока на действие на Договор за паричен заем № 15/13.02.2014 г.
от 14.02.2014 г. до 30.04.2015 г. неизплатената главница е в размер
300 000 евро. Вещото лице е изчислило договорните лихви на 66 412.76
евро, от които погасената част са 31 754.81 евро, а неизплатената част –
34 657.96 евро. Размерът на изчислената и непогасена неустойка от
14.02.2014 г. до 24.08.2015 г. възлиза
на 105 433.22 евро.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
I./ По исковете с правно основание чл.79, ал.1 във
вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД за връщане на дадената в заем суми по Договор за паричен заем №
15/13.02.2014 г.
По делото е установено, че между страните
е сключен договор за заем като ищецът е
превел по сметка на ответника сумата 300 000 евро при уговорено задължение
на ответника да я върне в срок до 14.02.2015 г. Падежът на задължението на
ответника да върне предоставената му по договора сума е настъпил и сумата е
дължима.
Искът
е основателен и доказан в своя размер.
II. По исковете с правно основание чл.240, ал.2 от ЗЗД за заплащане на договорна лихва.
В
договора за заем, сключен между страните е уговорена договорна лихва в размер 19%
от сумата на заема годишно. Вещото лице е изчислило договорната лихва на
66 412.76 евро, от които ответникът е заплатил 31 754.81 евро.
Дължимият остатък от договорната лихва е 34 657.96 евро.
Искът
е основателен и следва да бъде уважен
III. По исковете с правно основание чл.92, ал.1
от ЗЗД за заплащане на неустойка за забава върху дължимите главници по
договорите за заем.
По Договор за паричен заем № 15/13.02.2014 г.
уговорения срок за връщане на дадената в заем сума е до 14.02.2015 г., като в
погасителен план, неразделна част от договора са посочени конкретните падежи на
отделните погасителни вноски. Съдът приема, че падежа на цялото задължение е
14.02.2015 г., тъй като по делото не е установено да е настъпило условието за
влизане в сила на Допълнително
споразумение № 3 от 14.02.2015 г. – заплащане на сумата 10 000 лева в срок
до 19.03.2015 г. Съгласно Договор за паричен заем № 15/13.02.2014 г. страните
са предвидили отговорността на ответника при забава на плащанията по договора.
Вещото лице е изчислило размера на дължимото обезщетение по договора на
105 433.22 евро. Искът е основателен и доказан в този размер.
IV. По
направените от ответника възражение за прихващане със сумата 4000 лева ,
представляваща възнаграждението по договор за мостово финансиране, което е
заплатено, тъй като заемът по Договор
за паричен заем № 15/13.02.2014 г. не е бил предоставен в уговорения срок.
По
делото няма спор, че съгласно Договора за паричен заем сумата от третия транш
следвало да бъде преведена в срок до 12.03.2014 г., а последната част от третия
транш в размер на 250 336.24 лева е преведена на 21.03.2014 г. или със
забава. Няма спор, че ищецът заедно със сумата на заема е превел и дължимата от
него неустойка за забава.
Ответникът
твърди, че забавата на ищеца е била причината за сключването на Договор за
мостово финансиране.
Съдът
намира, че това не е доказано по делото. Видно от представения договор за
мостово финансиране, същият е сключен на 19.02.2014 г. или преди настъпването
на падежа на третия транш по Договор за паричен заем № 15/13.02.2014 г. и
следователно към датата на сключването му не е била налице забава на
задължението на ищеца да преведе сумата по заема.
По
делото не са ангажирани доказателства, че с договора за мостово финансиране
ответникът е осигурил средствата, които ищецът е бил длъжен да му предостави по
силата на Договор за паричен заем № 15/13.02.2014 г. и не му е предоставил в
срока, уговорен в договора.
Възражението
е неоснователно.
При
този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените от
него разноски по делото съобразно с представения списък на разноските – 60 782.05
лв. съобразно представения списък.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„И.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Б.П.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, ж.к.**********“ № ****на основание чл.79,
ал.1 във вр. чл.240,
ал.1 от ЗЗД сумата 586
749 лв. /петстотин осемдесет и шест хиляди седемстотин четиридесет и девет лева/,
представляващи левовата равностойност на 300 000 евро, изчислена по фиксирания
курс на БНБ на еврото спрямо лева; на основание чл.240, ал.2 от ЗЗД договорни лихви в размер на 67 785.05 лв.
/шестдесет и седем хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и пет стотинки/,
представляващи левовата равностойност на 34 657,95 евро, изчислена по
фиксирания курс на БНБ на еврото спрямо лева;
на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД договорна
неустойка за забава в размер на 206 209.45
лв. /двеста и шест хиляди двеста и пет лева и четиридесет и пет
стотинки/, представляващи левовата равностойност на 105 433,22 евро, изчислена
по фиксирания курс на БНБ на еврото спрямо лева заедно със законна лихва върху тези суми,
считано от 25.08.2015 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА
„И.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Б.П.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, ж.к.**********“ № *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК 60 782.05 лв. /шестдесет хиляди седемстотин осемдесет и два лева и пет
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: