Присъда по дело №8196/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта:	405
Дата:	2 юли 2025 г. (в сила от 2 юли 2025 г.)
Съдия:	Петя Николова Топалова

Дело:	20251110208196
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 юни 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 405
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
СъдебниЕМИЛИЯ СТ. ГЕНЧЕВА

заседатели:Пламен Ом. Беловски
при участието на секретаря ЛЧ
и прокурора Д. Янк. Я.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Наказателно дело от
общ характер № 20251110208196 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Е. К. /KOSYHIN YEVHENII/, ХХХ украински гражданин,
със средно-техническо образование, неженен, безработен, с настоящ адрес гр. София, кв.
Витоша, ул. „Трифон Кунев“ №15, вх.Б, ап. 12, ет.2, неосъждан, с ЛНЧ **********, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на на 16.06.2024 г., около 06:10 часа, в гр. София, ХХХ, в асансьор на
блок 817П, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление - бръкнал с ръка в гащите на Д. Г. В. и започнал да опипва половия й орган,
като се опитал да бръкне с пръст във влагалището й, като деянието е извършено по
отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - Д. Г. В., родена на 28.01.1982 г., чрез
употреба на сила — притиснал с тялото си В. към стената на асансьора и с другата ръка я
хванал за косата и силно я издърпал назад, за да не може да се движи, поради което на
основание чл. 150 ал.1 НК вр. чл.58а ал.1 НК ГО ОСЪЖДА НА ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на определеното наказание
лишаване от свобода за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
При евентуално изтърпяване на посоченото по-горе наказаие на
основание чл.59 ал.1 НК ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият Е. К.
/KOSYHIN YEVHENII/ е бил задържан по ЗМВР и с Постановление на СРП
от 05.03.2025 г. за задържане за срок до 72 часа, както и с Определение от
07.03.2025 г., с което е взета МНО «Задържане под стража» по ЧНД
1

№3299/2025 г. на СРС, НО, 114 състав, считано от 05.03.2025 г. до 10.07.2025
г.
ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, представляващо 1 бр. мобилен телефон с
надпис „Redmi“, черен на цвят с поставена в него СИМ-карта с надпис „Виваком“ и номера
********** и ********** – да се върне на подсъдимия К. след влизане в сила на присъдата.
ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, представляващо 1 бр. компакт диск,
съдържащ аудиозапис от НС Дирекция 112МВР – да се унищожи като вещ без стойност след
влизане в сила на присъдата.
ОСЪЖДА подсъдимия Е. К. /KOSYHIN YEVHENII/, със снета по-
горе самоличност и ЕГН да заплати по сметка на СДВР сумата от 567,84 лв. –
разноски за експертизи.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски градски съд в
15-дневен срок от днес по реда на Глава XXI от НПК.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда №405 от 02.07.2025 г. по НОХД №8196/2025 г. по описа
на Районен съд-София, 121-ви състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство
№985/2024 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. №29017/2024 г. по описа на СРП срещу Е. К.
/KOSYHIN YEVHENII/, за това, че на 16.06.2024 г., около 06:10 часа, в гр. София, ж. к.
„Люлин-8”, в асансьор на блок 817П, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление - бръкнал с ръка в гащите на Д. Г. В. и започнал да опипва
половия й орган, като се опитал да бръкне с пръст във влагалището й, като деянието е
извършено по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - Д. Г. В., родена на
28.01.1982 г., чрез употреба на сила — притиснал с тялото си В. към стената на асансьора и с
другата ръка я хванал за косата и силно я издърпал назад, за да не може да се движи –
престъпление по чл. 150 ал.1 НК.
Пострадалата Д. Г. В. не поиска да бъде конституирана като ЧО, а предявеният
писмен граждански иск – не беше приет за съвместно разглеждане ведно с наказателната
отговорност на подсъдимия.
По делото по искане на подсъдимия К. и служебния му защитник - адв. Д. С.-САК е
проведено предварително изслушване по реда на Глава ХХVІІ от НПК за решаване
въпросите по чл. 371 т.2 НПК.
Прокурорът поддържа обвинението като предлага на съда да признае подсъдимия за
виновен в извършване на престъплението предмет на ОА и му определи наказание при
условиятана чл.58а ал.4 НК в размер 1 година и 4 месеца, което на основание чл.66 ал. НК да
бъде отложено за срок от четири години. При евентуално изтърпяване на това наложено
наказание, съдът да приспадне задържането на К.. Предлага разноските по делото да бъдат
възложени в тежест на подсъдимия.
Подсъдимият Е. К. прави самопризнание при условията на чл.371 т. 2 НПК признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласие
да не се събират доказателства по тези факти. Подсъдимият се възползва от правото си да не
дава обяснения. В правото си налична защита моли съда да се съобрази с изложеното от
защитника му. В последната си дума изразява съжаление за стореното.
Служебният защитник на подсъдимия К. - адв. С.-САК дава съгласие по смисъла на
чл. 371 т. 1 НПК. Предлага на съда при определяне размера на наказанието да наложи най-
лекото предвидено от законодателя.
Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия Е. К. по чл. 371 т.2 от НПК
се подкрепя от събраните в досъдебно производство №985/2024 г. по описа на 09 РУ-СДВР,
пр. пр. №29017/2024 г. по описа на СРП доказателства, с определение от 02.07.2025 г. обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на К. без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид
на това, в хода на съдебното следствие на основание чл. 373 ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл.373 ал.1 НПК
съдът прие събраните в досъдебното производство, приобщи ги към делото и ги огласи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
1

становищата на страните, приема за установено от

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимия Е. К. /KOSYHIN YEVHENII/ е роден на ХХХХ. Същият е украински
гражданин, със средно-техническо образование, неженен, безработен, с настоящ адрес гр.
София, кв. Витоша, ул. „Трифон Кунев“ №15, вх.Б, ап. 12, ет.2. К. е неосъждан, с ЛНЧ
**********.
Свидетелката Д. Г. В. е родена на 28.01.1982 г. Живее в гр. София, ж. к. „Люлин“8,
бл. 817П, ет. 4, an. 11 заедно с родителите си Г. Л. В. и Ленча Славчева В., понастоящем
пенсионери, като майка й била лежащо болна.
В ранните часове на 16.06.2024 г. свидетелката Д. Г. В. се прибирала в дома си от
дома на приятеля си, където била пренощувала. По пътя си взела кафе от павилионче, което
се намирало на пазара в 9 микрорайон на ж. к. „Люлин“, на ХХХ“, след което се насочила
към блока, в който живее.
Седнала да си изпие кафето на масите на магазин „Пи Маркет“, който не работел по
това време на денонощието.
Около 06:00 часа забелязала подсъдимият Е. К., който идвал откъм 817 блок. Той се
доближил до нея и я попитал на украински език дали иска да пият заедно бира. В. му казала,
че си има приятел. След това К. й предложил да прави с него секс срещу заплащане. В. му
казала, че трябва да се прибира, станала от масата и отишла на пейките пред блока, в който
живее.
Подсъдимият я последвал и седнал до нея на пейката. Докато тя разглеждала нещо в
мобилния си телефон, К. я попитал дали има профил във „Фейсбук“. По молба на В. той
написал в търсачката на „Фейсбук“ имената „Е. Коciiгин“ като излязъл профил с негова
снимка, на която бил с куче.
Подсъдимият казал на В., че е на 29 години и работи като готвач, но без да уточнява
къде. След това К. започнал отново да уговаря В. да прави с него секс срещу заплащане,
като й казал, че живее в блока, който бил перпендикулярно разположен на този, в който
живеела тя. Пострадалата поискала да не я притеснява повече, станала от пейката и се
насочила към входа, в който живее.
Около 06:10 часа тя отворила вратата на входа с чип, като подсъдимият задържал
вратата и влязъл след нея във входа. Пред асансьора започнал да я дърпа и на украински
език я молил да правят секс. В. му отказала и влязла в асансьора, като той влязъл след нея.
Притиснал я с тялото си към стената на асансьора и пъхнал дясната си ръка в гащите на В. и
започнал да опипва половия й орган, като се опитвал да бръкне с пръст във влагалището й,
но не успял. С другата ръка К. я държал за косата и силно я издърпал назад, за да не може да
се движи. През цялото време пострадалата се дърпала, но не викала, тъй като изпитвала
страх от него. К. я целунал по устата и се опитал да разкопчае елека и да вдигне блузата й,
но не успял. В. успяла да натисне копчето за четвъртия етаж в асансьора и той потеглил
нагоре.
На четвъртия етаж В. успяла да излезе от асансьора и тръгнала към входната врата на
2

апартамента, в който живее, която успяла да отключи, въпреки че подсъдимият бутнал
ръката й, за да й попречи. Докато се намирали пред вратата, К. отново бръкнал в бельото на
пострадалата, като й стискал задните части. Тя се развикала за помощ и се опитала да го
избута. Обвиняемият й казал „Ела тук, кучко!“, след което я стиснал за шията, В. успяла да
се дръпне, открехнала леко вратата и извикала на баща си да й помогне. Ударила
подсъдимия силно с ръка, той я бутнал, тя изгубила равновесие и се изтъркаляла по
стълбището. Входната врата на жилището се отворила и се показал баща й - свидетелят Г. Л.
В., който успял да види К. надвесен над дъщеря му, която в този момент била по гръб на
площадката между трети и четвърти етаж. В. се развикал и подсъдимият бързо избягал
надолу по стълбите.
Пострадалата Д. В. и баща й се прибрали в дома им и заключили вратата на
апартамента. Тя разказала на баща си за случилото се, като му показала снимката в профила
във „Фейсбук“ с имена „Е. Коciiгин“.
През това време подсъдимият започнал да звъни на звънеца на входната им врата.
Свидетелят Л. погледнал през шпионката и го разпознал. К. звънял на звънеца и на
украински език търсел телефона си.
Пострадалата В. подала сигнал на тел. 112 за случилото се. На място бил изпратен
полицейски екип на 09 РУ – СДВР - свидетелите М. М. и А. С.. По разпореждане на ОДЧ
при 09 РУ - СДВР, полицейските те отвели пострадалата Д. В. в сградата на 09 РУ - СДВР,
където същата дала показания и й било извършено освидетелстване.
След като В. била отведена в 09 РУ - СДВР, баща й намерил на междуетажната
площадка мобилен телефон с надпис „Redmi by Xiaomi“, черен на цвят с поставена в него
СИМ-карта с надпис „Виваком“ и номера ********** и **********. Намерената вещ той
предал на полицейските служители от 09 РУ - СДВР.
Било образувано досъдебно производство №985/2024 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр.
пр. №29017/2024 г. по описа на СРП.
В хода на разследването била назначена и изготвена комплексна психологична и
психиатрична експертиза на Д. Г. В., заключението от която сочи, че същата страда от
биполярно афективно разстройство, характеризиращо се с депресивни и манийни епизоди,
за което била лекувана амбулаторно. В момента на изготвяне на експертизата, същата се
намирала в терапевтична ремисия, като при изследването не били констатирани психотични
включвания, сетивни измами, налудни идеи, определящи поведението й и нарушаващи
възприятията й. Психиката й отразява адекватно околната реалност. С оглед на изложеното,
становището на вещите лица е, че В. може да отговаря смислено на поставените й въпроси и
да участва като свидетел. Препоръчва се показанията й да се кредитират след сверяване с
другите доказателства по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
логическо единство намира за установена по безспорен начин
фактическатаобстановкаизложена в обвинителния акт.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимия, направено в хода на предварителното изслушване на
основание чл. 371 т.2 НПК.
Съдътнамира, чесамопризнанието на подсъдимия се подкрепя изцяло от събраните
по надлежния процесуален ред в досъдебното производство доказателства, които са
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показания на Д. Г. В., Г. Л. В., Р. Т. Р., М.
Ю. М., А. И. С., протокол за освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на лицето,
3

протокол от комплексна психологична и психиатрична експертиза, протокол от техническа
експертиза, протокол за оглед на ВД, протокол за разпознаване на лице, справка за съдимост
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, като водят до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14
НПКпоотделно и в тяхната съвкупност приема, че подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл.150 ал.1 НК.
От обективна страна, подсъдимият на дата 16.06.2024 г., около 06:10 часа, в гр.
София, ж. к. „Люлин-8”, в асансьор на блок 817П, извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление - бръкнал с ръка в гащите на Д. Г. В. и
започнал да опипва половия й орган, като се опитал да бръкне с пръст във влагалището й,
като деянието е извършено по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - Д. Г. В.,
родена на 28.01.1982 г., чрез употреба на сила — притиснал с тялото си В. към стената на
асансьора и с другата ръка я хванал за косата и силно я издърпал назад, за да не може да се
движи.
От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия виновно, с форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК - той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко е целял
настъпването им. К. е съзнавал, че извършва блудствени действия с пълнолетната В., като и,
че използва физическа принуда по отношение на нея - притиснал В. с тялото си към стената
на асансьора и с ръка я хванал за косата и силно я издърпал назад, като средство за
сломяване на евентуалната съпротива на пострадалата. Налице е и специална цел - да
възбуди полово желание без съвкупление.

ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:

По отношение определянето на съответното наказание, съдът взе предвид вида на
производството - Глава 27 чл.371 т.2 от НПК, съобразявайки редакцията на чл.58а НК.
Запрестъплението по чл.150 ал.1 НК се предвижда наказание от две до осем години
лишаване от свобода.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на К., съдът прецени
следното: съгласно разпоредбата на чл. 373 ал. 2 НПК, в случаите по чл. 372 ал. 4 от с.к., при
провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и
вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от
НК.
Разпоредбата на чл.58а НК предвижда, че при постановяване на осъдителна присъда
4

в случаите по чл. 373 ал. 2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се
ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета.
Разпоредбата на чл.58а ал.4 НПК, предвижда възможност съдът да определи
наказанието при условията на чл. 55 НК, ако са налице условията за това, като при
едновременно наличие на предпоставките на разпоредбите на чл. 58а НК и чл. 55 НК, съдът
следва да приложи тази на чл. 55 НК.
В случая не са налице условията за приложение на ал.4 на чл.58а НК – не са налице
нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито едно изключително такова, което
да наложи приложението на чл.55 НК.
Поради тези мотиви, съдът определи наказанието на подсъдимия на основание
чл.58а ал.1 НК – четири години лишаване, или намалено с 1/3 наказанието е в размер на две
години и осем месеца лишаване от свобода, който размер е подходящ за постигане на целите
на чл. 36 НК и адекватен на тежестта на престъплението.
По отношение на наложеното наказание лишаване от свобода, съдът счита, че са
налице предпоставките на чл.66 ал.1 НК за отлагане на неговото изпълнение,
доколкотосъдътприема, че за постигане на основната цел на наказанието –
превъзпитателната и превантивната не е наложителното да бъде изтърпяно ефективно.
Налицеса и другата предпоставка на чл.66 НК определеното наказание е в размер до
три години и подсъдимият е неосъждан към датата на деянието. Съдът намира, че така
определеното наказание следва да бъде отложено за срок от четири години.
При евентуално изтърпяване на посоченото по-горе наказание на основание чл.59
ал.1 НК ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият Е. К. /KOSYHIN YEVHENII/ е бил
задържан с Постановление на СРП от 05.03.2025 г. за задържане за срок до 72 часа, както и
с Определение от 07.03.2025 г., с което е взета МНО «Задържане под стража» по ЧНД
№3299/2025 г. на СРС, НО, 114 състав, считано от 05.03.2025 г. до 10.07.2025 г.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Веществено доказателство, представляващо 1 бр. мобилен телефон с надпис „Redmi“,
черен на цвят с поставена в него СИМ-карта с надпис „Виваком“ и номера ********** и
********** – да се върне на подсъдимия К. след влизане в сила на присъдата.
Веществено доказателство, представляващо 1 бр. компакт диск, съдържащ аудиозапис
от НС Дирекция 112МВР – да се унищожи като вещ без стойност след влизане в сила на
присъдата.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимият Е. К. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 567,84 лв. – разноски за експертизи
Притакаизложенитемотиви, съдътпостановиприсъдатаси.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

5

Съобщи за изтекли лични данни