РЕШЕНИЕ
№ 582
гр. Бургас, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501441 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на
„ЯНУС“ ЕООД, ЕИК *********, ответник по гр.д.№ 775/2021 г. по описа на БРС,
представлявано от управителя Яна Иванова, чрез адв.Детелина Потерова, АК-Бургас, против
Решение № 260892 от 21.06.2021 г. по гр.д.775/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, В
ЧАСТТА, с което е уважен евентуалният иск и въззивното дружество е осъдено да заплати
на В. А. П. от ***, сумата от 3 500 лв, с която въззивникът неоснователно се е обогатил за
нейна сметка, поради получаването на неосъществено основание, с оглед неизпълнение на
задълженията му да посредничи при покупко-продажбата на следния недвижим имот: къща
в***, с двор ПИ № *** в кв.29, с обща площ от 550 кв.м., ведно с построената в него
масивна жилищна сграда с площ от 63 кв.м., съгласно сключен между страните депозитен
договор /за блокиране продажба на недвижим имот/ от 20.08.2020 г., ведно с мораторна
лихва върху горната сума в размер на 103,06 лв за периода от 19.10.2020 г. до 01.02.2021 г.,
както и сумата от 430,70 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи от 154,32 британски лири - с левова
равностойност 339,50 лв - стойността на закупените самолетни билети от Великобритания
до България във връзка със сделката, 36 лв за съставянето на констативен протокол при
нотариус М.Търново от 29.09.2020 г. и 55 лв - такса за изпратената нотариална покана за
връщането на заплатените суми, поради недобросъвестността и неизпълнението на
задълженията на ответното дружество по сключения между страните договор от 20.08.2020
г., ведно със законната лихва за забава върху горните главници от 3 500 лв и 430,70 лв от
датата на депозиране на исковата молба – 02.02.2021 г., до окончателното им изплащане,
както и сумата от 740 лв за направените по делото разноски.
Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е неправилно и
1
необосновано - изводите на съда не съответстват на събраните по делото доказателства,
както и, че при решаването на спора, законът е приложен неправилно. Твърди се, че са
необосновани изводите на съда, че е налице неизпълнение на поетите от ответното
дружество, в качеството му на посредник на продавача, задължения, като именно това
негово поведение е станало причина да не бъде сключен желаният от купувача и продавач
договор за покупко-продажба на процесния имот. Сочи се, че тези изводи на съда са в
нарушение на чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД, на каквото основание съдът квалифицира спора, като
те не съответстват на събраните по делото доказателства. Твърди се, че не е налице втората
хипотеза на чл. 55, ал.1 ЗЗД, тъй като в случая при подписване на процесния договор
продажната цена е договорена, ответното дружество не е поело ангажимент за намаляването
й, нито е предвидено сбъдване на друго отлагателно условие. Твърди се, че съдът е трябвало
при преценка на договорните отношения да вземе предвид чл.25 ЗЗД, съгласно който когато
страната, която предварително е дала имотната облага, недобросъвестно е попречила на
сбъдването на уговореното отлагателно условие, тя няма да има възможност да иска
връщане на даденото, и да съобрази, че в случая по делото няма спор, че именно заради
променените от ищцата условия в деня на сделката, последната се е провалила. Излагат се
твърдения и, че съдът е извършил погрешна преценка и интерпретация на събраните по
делото гласни доказателства, а крайните му изводи са основани единствено на показанията
на св.Тодоров - един от продавачите по сделката, според когото продажната цена, която е
договорил с управителя на ответното дружество е 10000 лв, и в деня на сделката е разбрал,
че къщата е обявена за 13 000 лв. Сочи се, че съдът не е съобразил представените по делото
доказателства, че впоследствие същият имот е продаден за 15 000 лв, от които 1000 лв
капаро и 14 000 лв платени по банков път. Изложени са оплаквания и, че решението е
незаконосъобразно и в частта за разноските, тъй като неоснователността на исковете,
предполага отхвърляне и претенцията за разноски. Претендира се отмяна на решението на
БРС в обжалваната част и постановяване на решение, с което исковете се отхвърлят и се
присъждат разноски на ответника. Не са ангажирани нови доказателства, допустими с оглед
разпоредбата на чл.266 ГПК.
Въззиваемата-ищец В. А. П. оспорва като неоснователна въззивната жалба с
писмен отговор в срока по чл.263 ГПК, както и в съдебно заседание - чрез процесуалния си
представител - адв.Кабакчиева-Пеева. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд
в обжалваната част е правилно и обосновано. Излагат се подробни съображения във връзка с
приетото от съда за правно основание. Сочи се, че първоинстанционният съд е обсъдил
подробно показанията на всеки един от тримата свидетели и изводите му са обосновани.
Претендира се потвърждаване на решението на БРС. Също няма доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба,
уточнена с Искова молба-уточнение, на въззиваемата В. А. П. против „ЯНУС“ ЕООД с ЕИК
*********, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата на сумата от 3 500 лв,
с която неоснователно се е обогатило за нейна сметка, поради плащането й на отпаднало
основание, при условията на евентуалност - като платена на неосъществено основание,
ведно с мораторна лихва върху главницата от 3 500 лв, в размер на 103,06 лв за периода от
19.10.2020 г. до 01.02.2021 г. както и сумата от 430,70 лв, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, поради неизпълнение на задължението на ответното
дружество по сключения между страните договор от 20.08.2020 г., ведно със законната лихва
за забава върху посочените главници от датата на депозиране на исковата молба – 02.02.2021
г., до окончателното им изплащане. При условията на евентуалност е заявена и искова
2
претенция за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД за заплащане на главница от 3 500
лв, ведно с мораторна лихва в размер на 162,09 лв за периода от 17.08.2020 г. до 01.02.2021
г. Ищцата твърди, че по повод обява за продажбата на имот в ***, публикувана от ответното
дружество, и след водени разговори с управителя на дружеството, на 17.08.2020 г. е
заплатила по банковата сметка на дружеството сумата от 1500 лв, представляващи 1 000 лв -
капаро за имота и 500 лв - депозит за агенцията, съобразно заявеното от управителя на
ответното дружество. Въпреки, че не е била съгласна с обявената цена и е искала
обсъждането й, ищцата се е съгласила да подпише предоставения й от ответното дружество
депозитен договор, което е сторила на 20.08.2020 г., а на 21.08.2020 г. по настояване на
управителя на ответното дружество – Яна Иванова, че продавачите искат да им се плати по-
голямо капаро, за да са сигурни, че ще има сделка, ищцата превела по същата банкова
сметка на ответника още 2 000 лв – капаро за имота. Ищцата твърди, че цялата
кореспонденция между страните се осъществявала по електронен път, тъй като ищцата
живеела във Великобритания и към този момент не била в България. Сочи се, че независимо
от това, че след изпращането на документите за сделката ищцата установила, че при
прилагането на уличната регулация достъпът до имота ще е само пеш, както и независимо от
лошото състояние на сградата в имота, което, според ищцата би било основание за
намаляване на цената, страните са се уговорили на 29.09.2020 г. в 11.00 часа да се осъществи
покупко-продажбата. Твърди, че за първи път е направила оглед на имота след като
пристигнала в България на 28.09.2020 г. ищцата успяла най-накрая на направи оглед на
къщата, която се указала в лошо състояние, което не отговаряло на снимките в обявата,
поради което и поискала намаляване на продажната цена от 13 000 лв с 1 000 лв, както и за
пореден път поискала контакт с някой от собствениците, но отново била отказана
възможността за осъществяването на такъв. На уговорените дата и част – 29.09.2020 г. в
11,00 ч. в кантората на посочения от ответника нотариус, ищцата се явила, но никой от
продавачите не се явил, поради което и до сделка не се стигнало. Явила се управителката на
ответното дружество, която заявила, че е говорила с продавачите по телефона и те отказали
да продадат имота за по-малко от 13 000 лв. Бил съставен констативен протокол от
нотариуса. На 30.09.2020 г. ищцата изпратила на ответното дружество банковата си сметка с
искане да й бъдат върнати заплатените от нея пари, но управителката на ответното
дружество категорично отказала. Твърди, че междувременно разбрала от трето лице, че
собствениците на имота са искали да го продадат на цена 10 000 лв. Твърди, че с
подписаният при нотариуса констативен договор де факто е бил развален сключения между
страните договор, поради което и се иска връщане на заплатената по него сума, като платена
на отпаднало основание, евентуално поради неосъществено основание, ведно със
съответните лихви, а при условията на евентуалност - на основание чл.59 от ЗЗД. Сумата от
430,70 лв се претендира като представляваща стойността на закупените самолетни билети
от Великобритания до България и обратно, които ищцата и семейството й били принудени
да направят за пътуването си до България за сделката, 36 лв за съставянето на констативния
протокол при нотариуса и 55.20 лв такса за изпратената нотариална покана за връщането на
заплатените суми, за които ответното дружеството следвало да отговоря поради
предоставената от последното невярна информация досежно имота и продажната му цена и
неизпълнението на задълженията му по договора.
Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.трето, чл.86, ал.1 и
чл.82 от ЗЗД, а при условията на евентуалност - чл.55, ал.1, предл.второ ЗЗД и чл.59 от ЗЗД.
Ответното дружество е оспорило като неоснователни исковете с писмен отговор
в законовия срок, както и в съдебно заседание – чрез процесуалния си Не се оспорва
наличието на договорни отношения между страните по повод покупко-продажба на
описания в исковата молба недвижим имот, по който договор ответникът е действал в
качеството си на професионален посредник. Твърди се, че исковете са неоснователни, тъй
като ответникът, в качеството си на професионален посредник при сделки с недвижими
3
имоти, е изпълнил добросъвестно задълженията си за съдействие за подписване на
окончателен договор за покупко-продажба (изпращал е на купувача исканите документи,
съдействал е при подготовката на документите, ангажирал е час при нотариус за
изповядване на сделката), а ищцата сама се е отказала от покупката на имота, тъй като е
поискала намаляване на продажната цена. Твърди се, че причината, за да не се сключи
договорът не е свързана с поведението на ответното дружество и поетите от него
задължения по договора.
С обжалваното решение БРС е отхвърлил иска по чл.55, ал.1 предл.3 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3 500 лв, с която неоснователно се е
обогатило за нейна сметка, поради получаването на отпаднало основание - поради
развалянето на сключения между страните депозитен договор /за блокиране продажба на
недвижим имот/ от 20.08.2020 г., ведно със законната лихва за забава от датата на
депозиране на исковата молба – 02.02.2021 г. Със същото решение съдът е уважил първия
предявен евентуален иск – по чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД и е осъдил ответника да заплати на
ищцата, сумата от 3 500 лв, с която неоснователно се е обогатил за нейна сметка, поради
получаването на неосъществено основание, с оглед неизпълнение на задълженията му да
посредничи при покупко-продажбата на процесния недвижим имот, съгласно сключен
между страните депозитен договор /за блокиране продажба на недвижим имот/ от 20.08.2020
г., ведно с мораторна лихва върху горната сума в размер на 103,06 лв за периода от
19.10.2020 г. до 01.02.2021 г., както и сумата от 430,70 лв, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи от 154,32 британски
лири - с левова равностойност 339,50 лв - стойността на закупените самолетни билети от
Великобритания до България във връзка със сделката, 36 лв за съставянето на констативен
протокол при нотариус М.Трошева от 29.09.2020 г. и 55 лв - такса за изпратената нотариална
покана за връщането на заплатените суми, поради недобросъвестността и неизпълнението на
задълженията на ответното дружество по сключения между страните договор от 20.08.2020
г., ведно със законната лихва за забава върху главниците от 3 500 лв и 430,70 лв от датата на
депозиране на исковата молба – 02.02.2021 г., до окончателното им изплащане, както и
сумата от 740 лв разноски по делото.
Решението е обжалвано само от ответното дружество – съотв.в частта, с която по
първия предявен евентуален иск – по чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД, то е осъдено да заплати на
ищцата, сумата от 3 500 лв, с която неоснователно се е обогатил за нейна сметка, поради
получаването на неосъществено основание, ведно с мораторна лихва върху горната сума в
размер на 103,06 лв за периода от 19.10.2020 г. до 01.02.2021 г., както и сумата от 430,70 лв,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи от 154,32 британски лири - с левова равностойност 339,50 лв - стойността на
закупените самолетни билети от Великобритания до България във връзка със сделката, 36 лв
за съставянето на констативен протокол при нотариус М.Трошева от 29.09.2020 г. и 55 лв -
такса за изпратената нотариална покана за връщането на заплатените суми, поради
недобросъвестността и неизпълнението на задълженията на ответното дружество по
сключения между страните договор от 20.08.2020 г., ведно със законната лихва за забава
върху главниците от 3 500 лв и 430,70 лв от датата на депозиране на исковата молба –
02.02.2021 г., до окончателното им изплащане, както и сумата от 740 лв разноски по делото.
Ето защо, в частта си по първия предявен иск – по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, решението е
влязло в сила.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно, и допустимо в обжалваната част, подлежаща на проверка
за допустимост.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
4
На първо място съдът приема, че първоинстанционния съд е установил правилно
фактическата обстановка и изводите му по фактите са обосновани и изградени след
обсъждане на всички доказателства по делото, вкл.в тяхната взаимовръзка. Съдът е изложил
съображения кои гласни доказателства кредитира, а по отношение на тези, които не
кредитира (показанията на св.Т.Т.), е посочил и защо не ги кредитира.
Съдът не споделя твърденията на въззивника за необоснованост на изводите на
първоинстанционния съд, че е налице неизпълнение на поетите от ответното дружество, в
качеството му на посредник на продавача, задължения, като именно това негово поведение е
станало причина да не бъде сключен желаният от купувача и продавач договор за покупко-
продажба на процесния имот. Явяването на ищцата в кантората на нотариус М.Трошева в
гр.Малко Търново на определените за сключване на договора за покупко-продажба дата и
час, се установява от представения по делото Констативен протокол Акт № 62, том 1, рег.№
1158, съставен от нотариус М.Трошева. В същия констативен протокол е отразено, че на
уговорените за сделката дата и част се е явила Яна Дочева Иванова – управител на ответното
дружество, и не са се явили продавачите на имота – Т. Д. Т., Т. М. Т., Я. И. Я., К. Я. Я. и И.
Я. К.. В протокола е отразено, че по сведение от В.П., след направен оглед на имота тя е
констатирала, че състоянието му не отговаря на снимките, които са получили от
дружеството, поради което В.П. желае намаляване на цената по сделката. С оглед
представения констативен протокол настоящият състав приема, че ищцата до последния
момент е искала сключване на договора, макар – при обсъждане на цената. От показанията
на св.Т. Т. – един от собствениците на имота, се установява, че волята на собствениците на
имота е била да го продадат за сумата от 10 000 лв; че Яна Иванова му се е обадила в деня
преди сделката и му е казала, че купувачката иска да се намали цената от 10 000 лв на 9 000
лв, а в деня на сделката, докато продавачите са пътували за Малко Търново, Яна Иванова му
се е обадила и му е казала, че „купувачката искала да бъде намалена още цената“.
Свидетелят Т.Т. твърди, че е заявил, че „повече няма да намалява цената и че сделка няма да
има и въобще не стигнали до Малко Търново“. Съдът кредитира показанията на св.Т.
досежно информацията, която е получавал от Управителя на ответното дружество, както и
относно причината за неявяването на собствениците на имота в кантората на нотариус
Трошева за сключване на договора за покупко-продажба. При така установените от
св.Тодоров причини за неговото и на двете му племеннички неявяване за сключване на
сделката, съдът приема, че причина за това да не бъде сключен договор за продажбата на
имота, са именно действията на посредникът по сделката, който първоначално е обявил
цена, различна от определената от собствениците на имота, впоследствие им е давал неточна
информация за предложенията на бъдещите купувачи, препятствал е възможността страните
по сделката да се срещнат лично и да обсъдят цената, което е довело като краен резултат до
това, че исканият от двете страни договор не е бил сключен.
Съдът намира за неоснователно твърдението във въззивната жалба, че в случая не
е налице хипотезата на чл.55, ал.1, предл.второ ЗЗД, защото неосъщественото основание е
налице тогава, когато в момента на получаването не съществува валидно правно отношение,
което да оправдае даването и получаването, но страните разумно очакват такова да възникне
и именно с оглед на това очакване предприемат съответните действия, водещи до
имуществено разместване. В случая първата сума от 697,53 бр.лири (1500 лв),
представляваща част от сумата от 3000 лв - част от дължимата от купувача цена на имота и
500 лв – комисионна на ответното дружество и депозит, е преведена от ищцата по банковата
сметка на ответното дружество, на 16.08.2020 г., видно от представеното по делото
Потвърждение за плащане (л.17-18 от първоинстанционното дело). Депозитния договор
между страните е подписан на 20.08.2020 г., а остатъкът от уговореното предплащане на
цената по т.2 от Депозитния договор – 921,78 бр.лири (2000 лв), видно от представеното по
делото Потвърждение за плащане (л.19-20 от първоинстанционното дело), е преведен от
ищцата на ответното дружество, на 21.08.2020 г. Сумите от 3000 лв и 500 лв комисионна по
5
т.2 от Депозитния договор между ищцата като купувач и ответното дружество като
„посредник на продавач“, са заплатени от купувача с оглед бъдещото сключване на договор
за покупко-продажба на процесния имот между ищцата и собствениците на имота, което
сключване на договор за продажба не се е осъществило. Следва да се отбележи, че с оглед
посоченото в т.2 от Депозитния договор, сумата от 3000 лв представлява част от цената на
имота, дължима от ищцата на продавачите - собствениците на имота, а комисионната,
дължима на ответното дружество като посредник - 500 лв, е изрично уговорена също в т.2 от
депозитния договор.
Ето защо съдът намира, че и двете суми са заплатени от ищцата с оглед
очакванията й за сключване на договор за закупуване на имота, което не се е осъществило,
т.е.налице е неосъществено основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл.второ ЗЗД. Както се
посочи по-горе, според настоящия състав, несключването на договора за покупко-продажба
на имота се е случило не поради неявяването на ищцата като купувач, нито поради искането
от нейна страна за намаляване на цената, а поради неточно предадената от управителя на
ответното дружество информация на продавачите относно предлаганата от купувача цена,
както и поради отказа на ответното дружество като посредник, да осъществи контакт между
страните по сделката за обсъждане на цената на имота.
Съдът не споделя твърдението на въззивника, че в случая е налице хипотезата на
чл.25, ал.1, изр.второ ЗЗД, а именно – ищцата недобросъвестно да е попречила на
сбъдването на уговореното отлагателно условие, тъй като тя само е поискала обсъждане на
цената на имота с продавачите, което не се е случило поради недобросъвестното поведение
на посредника.
Обстоятелството дали впоследствие същият имот е продаден за 15 000 лв, е
ирелевантно за настоящия спор.
След като сумата от 3500 лв е заплатена от ищцата на ответното дружество на
неосъществено основание, същата подлежи на връщане от ответника.
По аргумент от чл.269, изр.второ ГПК, въззивният съд не дължи произнасяне по
присъдената сума от 430,70 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, поради неизпълнение на задължението на ответното дружество по сключения между
страните договор от 20.08.2020 г., тъй като във въззивната жалба не са изложени конкретни
оплаквания във връзка с тази част от обжалваното решение.
По изложените съображения съдът намира предявените искове за основателни и
доказани.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
При така постановения резултат, въззивникът-ответник дължи на въззиваемата-
ищец направените по делото разноски, вкл. за заплатеното от въззиваемата
адв.възнаграждение в размер на 500 лв за въззивното производство, съгласно представените
доказателства.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260892 от 21.06.2021 г. по гр.д.775/2021 г. по описа
на Бургаския районен съд, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ЯНУС“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Яна
Дойчева Иванова, да заплати на В. А. П. с ЕГН ********** от ***, сумата от 500 лв
6
(петстотин лева), представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7