Р Е
Ш Е Н И Е
№ 66
гр.
Севлиево, 17.07.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на осемнадесети
юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря Силвия Георгиева
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова А.Н. дело № 167 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Жалбоподателят И.Й.М. е обжалвал Наказателно
постановление № 19-0341-000049 от 26.03.2019 година на Началник сектор към ОД
на МВР – Габрово, РУ – Севлиево, с което за извършено нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за
срок от шест месеца. В жалбата се прави искане за отмяна на наказателното
постановление.
По делото не се явява представител на РУ на МВР - Севлиево. В писмото,
придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да
се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 27.04.2020 година. Жалбата е подадена на 29.04.2020 година, т.е. в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от
съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 23.01.2019 година в 20:37 часа свидетелите Я.Д. и И.К.
– служители в РУ на МВР – Севлиево, спрели за проверка в гр. Севлиево, на ул.
„Марин Попов“, лек автомобил „Субару Легаци“ с рег. № ЕВ **** АА, управляван от
жалбоподателя И.М. и собственост на И.Н.И.. По време на проверката се
установило, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена
регистрация поради това, че собственикът на автомобила не е изпълнил
задължението си да регистрира превозното средство в двумесечен срок от
придобиването му. За констатирането на това обстоятелство бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ с Бл. № 860731 от 23.01.2019
година. Актосъставителят квалифицирал описаното от него деяние като нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. След съставянето на акта, същият бил предявен на
жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения,
ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят М. е подписал
акта, без да впише възражения срещу отразените в него констатации. Писмени
възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не
са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление, в обстоятелствената част на
което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от
актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна
страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо
от ЗДвП е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 200,00 лева и го
е лишил от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В наказателното постановление е отразено, че НП се
издава на основание Постановление на РП – Севлиево за отказ да се образува
досъдебно производство от 20.03.2019 година. По делото е приложен заверен
препис от това постановление. От него е видно, че прокурорът е приел, че липсва
субективния елемент от състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 във връзка с
ал. 1 от НК, тъй като жалбоподателят не е знаел, че управлявания от него
автомобил е с прекратена регистрация. В наказателното
постановление е описано още и че при проверката се установило, че с Договор за
покупко – продажба от 30.04.2018 година И.М. е закупил управлявания от него
автомобил от И. Н.И..
Разпитаните в съдебно заседание свидетели Я.Д. и И.К. потвърдиха
пред съда вписаните от тях констатации в АУАН.
Въз основа на така описаните фактически обстоятелства съдът прави следните
правни изводи:
На първо място съдът следва да отбележи, че както АУАН, така и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентни органи, което е видно от
приложената по делото Заповед Рег. №
81218-515 от 14.05.2018 година на министъра на вътрешните работи.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената
разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За
нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на И.М. е
ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП гласи, че се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 23.01.2019
година жалбоподателят е управлявал лек автомобил "Субару Легаси“ с рег. № ЕВ
**** АА, негова собственост, и че регистрацията на автомобила е била прекратена
служебно поради неизпълнение на задължението да се регистрира превозното средство
в двумесечен срок от придобиването му. Това означава, че към момента на управлението
и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред.
Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За да се приеме
обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са
налице доказателства, от които да може да се направи несъмнен извод, че
нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството,
че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива
доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. В
тази връзка следва да се отбележи, че дори и да е била прекратена регистрацията
на автомобила служебно поради неизпълнение на задължението от страна на
жалбоподателя да пререгистрира автомобила в двумесечен срок от придобиването
му, то същият не е бил уведомен по надлежния ред за това прекратяване, което е
задължение на АНО. Липсата на знание у жалбоподателя, че регистрацията на
автомобила е била служебно прекратена, води до липса на субективната страна от
състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и прави прави деянието, извършено от
жалбоподателя, несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните
признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства
жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че
автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на така изяснената фактическа
обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде
отменено.
По отношение на направените от страна на процесуалния
представител възражения съдът намира следното: Жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител, твърди, че му е нарушено правото на защита, тъй
като нито актосъставителят, нито наказващият огран са посочили в своите актове
коя от двете хипотези на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП смятат, че е нарушил
жалбоподателя. Съдът намира за неоснователно това твърдение, тъй като в двата
акта е описано, че нарушението се състои в това, че жалбоподателят управлява
МПС, което е с прекратена регистрация, т.е. не е регистрирано по надлежния ред.
Другото възражение обаче – за непълното описание на
нарушението съдът намира за основателно, тъй като в съставения АУАН се твърди,
че автомобилът е собственост на И. Н.И., а в наказателното постановление е
посочено допълнително, че автомобилът е закупен от жалбоподателя от Ненков с
договор от 30.04.2018 година. Това са нововъведени обстоятелства едва в
наказателното постановление, които не са упоменати в съставения АУАН. Това
категорично нарушава правото на защита на наказаното лице според съда, тъй като
същото едва с наказателното постановление разбира в пълнота обстоятелствата,
които са довели до ангажиране на административно – наказателната му отговорност.
Това съставлява съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна
на наказателното постановление.
Предвид изложеното по – горе за липсата на субективната
страна на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и неговата
несъставомерност поради тази причина, както и наличието на несъответствие между
описаните в АУАН и наказателното постановление обстоятелства, при които е
извършено нарушението, съдът намира, че наказателното постановление следва да
се отмени, като незаконосъобразно.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0341-000049 от 26.03.2019
година на Началник сектор към ОД на МВР – Габрово, РУ – Севлиево, с което на И.С.М.
***, на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200,00лв. /двеста/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок
от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: