Решение по дело №108/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на Ч. Г. А., понастоящем в Затвора-Враца, действащ чрез пълномощника си адв. А. М., против Заповед № Л-0395/17.02.2025 г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ – София, с която е разпоредено преместването му от Затвора – Враца в Затвора – Плевен за доизтърпяване на наложеното му наказание. В жалбата не се съдържат конкретни доводи относно незаконосъобразността на оспорения акт, но в депозирана допълнителна такава с вх. № 945/02.04.2025 г. се излагат аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон при издаването му.

В с.з. жалбоподателят лично и чрез адв. М. поддържа изложените в жалбата съображения и отправя искане за отмяна на оспорената заповед. В представени по делото писмени бележки излага допълнителни съображения за опорочена процедура, нарушение на материалния закон и несъответствие с неговата цел при издаване на обжалваната заповед.

Ответникът - Г. директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ в с.з. се представлява от ст. ю.к. Г. Х., която оспорва жалбата като неоснователна и поддържа становище, че заповедта за преместване е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличие на законовите предпоставки и моли за решение, с което да бъде потвърдена. Претендира разноски.

По делото са приети представените с административната преписка писмени доказателства, както и представените в с.з. 6 бр. заповеди, една от които удостоверяваща представителната власт на издателя на оспорения акт и 5 бр. касаещи наложени дисциплинарни наказания на оспорващия.

Административният съд, анализирайки събраните по делото доказателства и като се запозна с доводите и твърденията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Считано от 04.12.2007 г. жалбоподателят изтърпява наказание от 20 години „лишаване от свобода“ по присъда по НОХД № 502/07г. на ОС - Враца, решение по ВНОХД № 654/08 г. и решение по КНД № 715/08 г. на ВКС за престъпление по чл. 116 НК в условията на „общ“ режим, „открит“ тип съгласно протокол № 2/26.03.14 г. на комисията по чл. 73 от ЗИНЗС /отм./ и заповед с правно основание но чл. 64, ал. 2, вр. 1 от ЗИНЗС ведно с отчетено прекъсване от 1 година, 4 месеца и 25 дни и остатък от 1 година 2 месеца и 15 дни.

С Предложение рег. № 30-05-48/17.01.2025 г., ЗА Началника на Затвора – Враца е предложил на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ да бъде издадена заповед с правно основание по реда на чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС за преместване на л. св. Ч. А. от Затвора – Враца в друг затвор. В предложението се посочва, че до момента от изтърпяване на присъдата се проследява както цялостното поведение на л/св. А., така и желанието му за преосмисляне и промяна на досегашния начин на живот и ангажирането му с мероприятия за осмисляне на свободното време. За времето на престой в Затвора - Враца е наказван многократно, като на основание чл. 109, ал. 2 от ЗИНЗС и към момента на изготвяне на предложението се счита за наказан. Заради негативните му нагласи спрямо служителите и нежеланието му да съдейства, провеждането на корекционно възпитателна дейност е силно затруднено и с ниска успеваемост. Това обусловило завишението на числовите стойности в разделите с изразени дефицити. Изключително завишената му самооценка и честолюбие запазвали обичайната линия на враждебност към администрацията и търсене на начини за себедоказване. Изразява несъобразяване с установените правила в условия на рестрикция, не оказва съдействие при пенитенциарното третиране и е негативно настроен към служителите. Не проявява интерес към организираните групови и общопенитенциарни мероприятия. С изразено чувство на враждебност се фиксира към конкретни ситуации, които са личностно значими, като се афектира силно и търси начини за злепоставяне на служители от администрацията, използвайки добрите си комуникативни умения. При поредно наложено наказание отключил вълна от негативни емоции, изразяваща се в множество жалби срещу служители, съдържащи клевети и обидни квалификации. Опозиционното му отношение и завишена мнителност към пенитенциарните служители, както и реализираните многобройни дисциплинарни нарушения отчетливо очертават, че за настоящия период лишения от свобода няма трайно формирани нагласи за позитивна промяна и устойчив коректив насочващ към спазване на законовите норми. Към администрацията на Затвора и работещите с него служители, проявява прекомерна претенциозност, склонен е към въвличане в конфликти по различни поводи, при засягане на личните му интереси, което е предпоставка за реализиране па деструктивно поведение. На този етап от изтърпяване па наказанието, липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения в рамките на Затвора – Враца, предвид неговото поведение и за постигането на положителна промяна и целите по чл. 36 от НК е необходимо корекционната работа да продължи в условията на друг затвор.

Във връзка с предложението и след запознаване с изложените в него мотиви, Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ – София е издал оспорената в настоящото производство Заповед № Л-0395/17.02.2025 г., с която на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС е наредено л/св. А. е преместен от Затвора – Враца, в Затвора – Плевен за доизтърпяване на наложеното му наказание.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване – адресат на оспорената заповед, в законово установения 14-дневен срок – заповедта е връчена на л/св. А. на 17.02.2025 г. (видно от отбелязването върху самата заповед), а жалбата е входирана в съда на 21.02.2025 г., против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед за преместване от един затвор в друг е издадена от материално компетентен орган – Директора на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, каквото правомощие му е дадено с разпоредбата на чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС

Законодателят не е предвидил специални изисквания за формата или съдържанието на тези заповеди, поради което приложими са общите правила за форма и съдържание на индивидуалния административен акт. По своята правна същност и по аргумент от нормата на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, Заповед № Л-0395/17.02.2025 г. на Г. директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, представлява индивидуален административен акт и като такъв следва да съответства на законово регламентираните формални изисквания относно неговото съдържание.

В настоящия случай обжалваната заповед е издадена в писмена форма съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, с необходимото съдържание относно наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му.

В съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са посочени ясно фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Фактическите основания са конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че са налице материално-правните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. За да се счита изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, заповедта следва да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на някоя от законово предвидените в условията на алтернативност материалноправни предпоставки по чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5. Съгласно т. 4 от цитираната разпоредба преместването на лишените от свобода от един затвор в друг се осъществява по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода.

В случая противно на изложените в жалбата съображения не е налице нарушение на процесуалните правила, доколкото предложението за преместване изхожда от компетентен орган, предвид приложената по делото Заповед № Л-3270/08.10.2024 г. /л. 50 от делото/, с която Началника на Затвора – Враца на основание чл. 15, ал. 2 от ЗИНЗС е делегирал на Зам. Началник РНОД да изпълнява задълженията на началник на затвора по време на отсъствие на титуляра.

Посочените в обжалвания административен акт фактически основания се субсумират във фактическия състав на релевантната правна норма. От събраните по делото доказателства се установи, че в Затвора – Враца, жалбоподателят е имал трайно конфликтно поведение, провокирал е постоянно конфликти със служителите в затвора. Наложените по време на престоя му в затвора дисциплинарни наказания, за последните пет от които са представени по делото съответните заповеди, обжалвани и потвърдени от съда, при това за сравнително кратък времеви период, не са оказали никакво превъзпитателно въздействие върху него, като с поведението си, включващо и враждебност към администрацията, обидни [жк], клевети, опозиционно отношение и липса на интерес към организираните групови мероприятия, не показал зачитане на установените правила. С това си поведение не само, че е затруднил корекционно възпитателната дейност, но на практика е поставял в риск безопасността на други лишени от свобода и на служителите на затвора.

Несъмнено е била налице психологическа несъвместимост на лишения от свобода със средата в Затвора Враца и в общежитие от открит тип „Враца“, където е изтърпявал наказанието си, изразяваща се в негативизъм, афектиране и чести конфликтни ситуации с пенитенциарната администрацията, както и значителен регрес от началното му съвестно и отговорно отношение към възложените му задачи, което е наложило извеждането му от тази среда с оглед сигурността в затвора. При тези данни напълно несъстоятелна е тезата на процесуалния представител на оспорващия, че преместването му в друг затвор/общежитие ще прекъсне изградената доверителна връзка със служителите, тъй като такава на практика няма, а ако е имало, предвид негативното му отношение, то тя вече е прекъсната независимо от полаганите усилия по корекционната работа с него.

Съдът счита, че са налице основанията по чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС за преместване на Ч. А. от Затвора - Враца. Определянето на затвора, в който да бъде преместен лишеният от свобода е изцяло в рамките на оперативната самостоятелност на главния директор на ГДИН. В случая е определен като подходящ Затвора в Плевен. Дали ще се получи целеният ефект и как нагласата на осъдения и неговите характерови и личностни особености ще се проявят в друга пенитенциарна среда, са обстоятелства, които зависят изцяло от него, но какъвто и да е ефектът от преместването в случая не е основание за отмяна на заповедта.

Изложените в писмената защита доводи, че преместване в друго общежитие към друг затвор сериозно ще затрудни честотата на свижданията му, са неотносими към законосъобразността на издадената заповед. Тези доводи биха могли да бъдат основание за подаване на молба за преместване в друг затвор на основание чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, ако са подкрепени с достатъчно доказателства, но не са основание за незаконосъобразност на издадена на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС заповед.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон, както и с целта на закона, поради което е правилна и законосъобразна. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и съдът на основание чл. 24 от Наредбата за правната помощ ги определя в минимален размер от 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Враца

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ч. Г. А., понастоящем в Затвора-Враца, против Заповед № Л-0395/17.02.2025 г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ – София, с която е разпоредено преместването му от Затвора – Враца в Затвора – Плевен за доизтърпяване на наложеното му наказание.

ОСЪЖДА Ч. Г. А., понастоящем в Затвора-Враца, да заплати на ГДИН - София разноски по делото в размер 100.00 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.