Решение по в. гр. дело №6935/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6217
Дата: 16 октомври 2025 г. (в сила от 16 октомври 2025 г.)
Съдия: Темислав Малинов Димитров
Дело: 20251100506935
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6217
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100506935 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение
№ 4517/19.03.2025 г. по гр.д. № 69616/2023 г. по описа на СРС, 81 състав, в частта, с
която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД, предявени от
жалбоподателя срещу Р. И. А. и Г. И. Д. за осъждането на ответниците да заплатят
разделно (3/4 части ответницата Р. И. А. и 1/4 част ответницата Г. И. Д.) в полза на
ищеца сумите, както следва: 384,54 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 16.11.2023 г. върху главницата за топлинна енергия, предоставена в
имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********, за периода от
м.02.2021 г. до м.04.2022 г.; 8,13 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
16.05.2021 г. до 16.11.2023 г. върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.03.2021 г. до 30.04.2022 г.
Жалбоподателят - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че решението е
неправилно в обжалваната част и моли същото да бъде отменено, като исковете за
мораторна лихва бъдат уважени. Счита, че от събраните по делото доказателства се
установява, че ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат
1
претендираната мораторна лихва. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – Р. И. А., оспорва жалбата, като счита, че обжалваното
решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Ответникът по жалбата – Г. И. Д., не подава отговор на въззивната жалба.
Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, не подава отговор на
въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на
ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност сумите, както
следва: 2426,91 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за периода от
м.02.2021 г. до м.04.2022 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „********, ап. 82, аб.
№ ********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба - 20.12.2023 г., до погасяването; 384,54 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г.; 36,12 лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба - 20.12.2023 г., до погасяването,
представляваща цена за дялово разпределение за периода от м.03.2021 г. до м.04.2022
г.; 8,13 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 16.05.2021 г. до 16.11.2023 г.
С обжалваното решение исковете за главница са уважени, като ответницата Р. И.
А. е осъдена да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 1820,18 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.12.2023 г. -
датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането; 27,09 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.12.2023 г. -
датата на депозиране на исковата молба, до изплащане на вземането, които касаят
апартамент № 82, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********, а
ответницата Г. И. Д. – сумите, както следва: 606,72 лв., представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.02.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.12.2023 г. - датата на депозиране на
исковата молба до изплащане на вземането; 9,03 лв., представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва от 20.12.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба,
до изплащане на вземането, които касаят апартамент № 82, находящ се в гр. София,
2
ж.к. „********, аб. № ********.
Исковете за мораторна лихва са отхвърлени изцяло, като първоинстанционният
съд е стигнал до извод, че ответниците не са изпаднали в забава по отношение
плащането на главното задължение.
Решението е обжалвано само от ищеца в частта, с която исковете за мораторна
лихва са отхвърлени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски. Съгласно
общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следва да се посочи в тази връзка, че задълженията за
топлинна енергия за периода от м.02.2021 г. до м.04.2021 г. са включени в обща
фактура от 31.07.2021 г., а задълженията за м.05.2021 г. до м.04.2022 г. – в обща
фактура от 31.07.2022 г. С оглед общите условия на „Топлофикация София” ЕАД,
вземанията за заплащане на цената за предоставената топлинна енергия са изискуеми с
изтичане на срока за плащане, както беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация
София” ЕАД), като потребителите изпадат в забава след изготвяне на изравнителната
сметка за съответния период на потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на
„Топлофикация София” ЕАД). Следователно, потребителите са в забава след изтичане
на 45-дневен срок от издаването на всяка от двете общи фактури. Дължимата
мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия, е в размер на
384,54 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г. Ето защо, исковете за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия са основателни и следва да бъдат
уважени.
Неоснователно е възражението на ответника Р. И. А., че те не дължи сумите
поради факта, че страните са уредили отношенията си във връзка със спора с
подписано споразумение от 23.05.2025 г. Видно от същото, страните са уговорили
разсрочване на задължението за заплащане на дължимата цена за топлинна енергия и
дялово разпределение (главниците, присъдени с решенето на СРС), което не изключва
претендирането на мораторната лихва, която не е присъдена от страна на
първоинстнацинния съд.
Ответниците не дължат лихва за забавено изпълнение на задължението за
заплащане на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е
предвиден срок за изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена
3
покана за заплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която исковете за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия са
отхвърлени, като посочените искове следва да бъдат уважени. В останалата обжалвана
част, а именно – в частта, с която исковете за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение са отхвърлени, решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от обжалването, решението на СРС следва да бъде отменено и в
частта, с която в полза на ответника Р. И. А. е присъдената сумата над 0,85 лв. до 42
лв. – разноски за първоинстанционното производство.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците по
жалбата следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на жалбоподателя сумата в
размер на 54,86 лв., представляваща допълните разноски за първоинстанционното
производство, както и сумата в размер на 122,41 лв., представлява разноски за
въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4517/19.03.2025 г. по гр.д. № 69616/2023 г. по описа на
СРС, 81 състав, както следва: в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание
чл. 86 ЗЗД, предявен от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. И. А. за осъждането на
ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 288,40 лв. (3/4 части от
сумата в общ размер на 384,54 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 16.11.2023 г. върху главницата за топлинна енергия, предоставена в
имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********, за периода от
м.02.2021 г. до м.04.2022 г.; в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.
86 ЗЗД, предявен от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. И. Д. за осъждането на
ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 96,13 лв. (1/4 част от сумата
в общ размер на 384,54 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021
г. до 16.11.2023 г. върху главницата за топлинна енергия, предоставена в имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********, за периода от м.02.2021 г. до
м.04.2022 г., както и в частта, с която „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да
заплати в полза на Р. И. А. сумата над 0,85 лв. до 42 лв. – разноски за
първоинстанционното производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. И. А., ЕГН **********, да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 288,40 лв.
4
(3/4 части от сумата в общ размер на 384,54 лв.), представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г. върху главницата за топлинна енергия,
предоставена в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********, за
периода от м.02.2021 г. до м.04.2022 г.
ОСЪЖДА Г. И. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 96,13 лв.
(1/4 част от сумата в общ размер на 384,54 лв.), представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г. върху главницата за топлинна енергия,
предоставена в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********, за
периода от м.02.2021 г. до м.04.2022 г.
ПОТВЪРДЖДАВА решение № 4517/19.03.2025 г. по гр.д. № 69616/2023 г. по
описа на СРС, 81 състав, както следва: в частта, с която е отхвърлен искът с правно
основание чл. 86 ЗЗД, предявен от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. И. А. за
осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 6,09 лв. (3/4
части от сумата в общ размер на 8,13 лв.), представляваща мораторна лихва за периода
от 16.05.2021 г. до 16.11.2023 г. върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г.; в частта, с която е отхвърлен искът с правно
основание чл. 86 ЗЗД, предявен от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. И. Д. за
осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 2,03 лв. (1/4
част от сумата в общ размер на 8,13 лв.), представляваща мораторна лихва за периода
от 16.05.2021 г. до 16.11.2023 г. върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г.
ОСЪЖДА Р. И. А., ЕГН **********, да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 41,14
лв. (3/4 части от сумата в размер на 54,86 лв.), представляваща допълните разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата в размер на 91,81 лв. (3/4 части от
сумата в размер на 122,41 лв.), представлява разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Г. И. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 13,72
лв. (1/4 част от сумата в размер на 54,86 лв.), представляваща допълните разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата в размер на 30,60 лв. (1/4 част от
сумата в размер на 122,41 лв.), представлява разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „Техем
сървисис“ ЕООД, на страната на въззивника - „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6