Решение по КНАХД №1281/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

 

Образувано е касационна жалба подадена от заместник – директор на ТД Митница Бургас, чрез пълномощник юрк. Д. Ч. срещу Решение № 98/14.05.2025г. по НАХД 221/2025г. на Районен съд - Свиленград в частта, с която е отменено НП № BG2024/1000-4359/НП от 03.02.2025г., издадено от и. д. заместник – директор на ТД Митница Бургас в частта, с която са отнети в полза на държавата стоките – предмет на нарушението.

С жалбата се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Сочи се, че решението в тази му част е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Претендира се липсата на основания за приемане непропорционалност на процесното отнемане, предвид митническата стойност на контрабандните стоки, а имено 50 278 лв., като същата се определя като значителна и засягаща фискалните интереси на Съюза. Цитира се Решение по съединени преюдициални дела С – 717/22 и С – 372/23, с оглед на което се иска приемане, че се допуска национална правна уредба, която в случай на нарушение на митническото законодателство предвижда, наред с налагането на глоба и отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на това нарушение, когато те принадлежат на лице, на което може да бъде вменена отговорност за нарушение. Иска се настоящият състав на съда да отмени решението на Районен съд Свиленград в частта, с която е отменено НП по пункт II и постанови друго по съществото на спора, с което да потвърди изцяло процесното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответната страна не взема становище по касационната жалба, при редовно призоваване за открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна, а проверяваното решение за правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на обжалваната част на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С проверяваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил НП № BG2024/1000- 4359/НП от 03.02.2024г., издадено от и. д. заместник-директор на Териториална дирекция Митница Бургас, в частта, с която на Д. К. Д. с [ЕГН] от [населено място], [област], за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 52 000 лв. (пункт I) и е отменил НП № BG2024/1000-4359/НП от 03.02.2024 година на и. д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, в частта, с която от Д. К. Д. с [ЕГН] от [населено място], [област], на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата извънбордови двигатели за лодки марка „ Person” – 10 бр. (пункт II). На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН е осъдил „Агенция Митници“, да заплати на Д. К. Д., сумата от 960 лв., представляваща част от направените разноските за адвокатско възнаграждение по АНД № 221/2025 година на Районен съд - Свиленград.

При касационната проверка на оспорената част на решението настоящата инстанция намира, че същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

С оглед детайлно обсъдените по делото доказателства, съдът е приел за установено, че на 18.09.2024 година, около 11.00 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, [област], на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република Турция за Република България пристига моторно превозно средство (МПС) - лекотоварен автомобил (микробус) марка „Фиат” с турски регистрационен номер *******, управляван от жалбоподателя, като МПС не е негова собственост.

Преди започване на физическата митническа проверка водачът е поканен да декларира носените от тях лични вещи, стоки и валутни ценности от свидетеля А. Н. А. и колегата му П. Г. Г.. Д. декларира мебели - столове за лична употреба, ненадвишаващи нормите за безмитен внос, като друго не декларира въпреки че има възможност за това.

На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, свидетелят А. Н. А. и колегата му П. Г. Г. извършват митническа проверка на автомобила и водача, при която в багажното отделение, скрити под мебелите, са открити недекларирани 10 броя извънбордови двигатели за лодки, които се оказват собственост на жалбоподателя съгласно неговото изявление.

За така констатираното нарушение от митническите служители бил съставен АУАН, а въз основа на него издадено и процесното наказателно постановление.

От правна страна съдът е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство са спазени всички процесуални правила. Съставеният АУАН и издаденото НП съдържали изискуемите от закона реквизити. Съдът приел за доказано по безспорен начин, че на 18.09.2024 година през МП „Капитан Андреево” при влизането си в страната от Република Турция, жалбоподателят е носил, т.е. фактически е превозил през държавната граница и въвел в страната стоки с търговски характер и количество, без знанието и разрешението на митническите органи, т.е. без надлежното писмено деклариране, с което е осъществил състава на нарушението по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Посочил, че така констатираното нарушение не можело да се квалифицира като маловажен случай. По отношение на размера на наказанието, съдът приел, че същият е правилно определен в минималния размер от 100 % от митническата стойност на недекларираните стоки, съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ. По тези съображения обосновал правен извод за потвърждаване на НП в частта по пункт І.

За да отмени НП в частта му по пункт II, районният съд, след като установил фактическата обстановка по случая, е приел, че отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението е в противоречие с тълкуването на Съда на Европейския съюз на член 42, параграф 1 от Регламент № 952/2013. В Решение от 16.07.2015 г. по дело С-255/2014, EU: C: 2015: 475, т. 22, СЕС бил приел, че всяка държава членка трябвало да предвиди в националното законодателство административни или санкционни мерки, но такива, които не надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от закона цели. Тези мерки следвало да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В този контекст СЕС уточнявал, че строгостта на санкциите трябвало да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантирал реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдавал основният принцип на пропорционалност. Нерелевирането на фактора на законност на превозваните стоки при налагане на наказание и в частност отнемането им/или присъждане на тяхната равностойност в полза на държавата, само по себе си противоречало на принципите и целите на Регламента – в този смисъл били решения на СЕС по дела С-497/15, С-498/15, С-655/18. Така например, в последното цитирано решение на СЕС, свързано с приложението на чл. 234а, ал. 3 от ЗМ преди изменението му с ДВ бр. 82 от 2023 г., било посочено, че неправилно и в противоречие на член 42, параграф 1 от Регламент № 952/2013 едновременно с наложената имуществена санкция, респ. глоба, била присъдена и равностойността на липсващия предмет на нарушението, респ. да се отнеме в полза на държавата. В т. 44 на решението, във връзка с приложението на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, СЕС приел изрично, че "санкция, която се състои в задължение да се плати равностойността на отклонените от митнически надзор стоки, не изглежда пропорционална, при това независимо от факта, че се прибавя към санкцията по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ и че санкция в подобен размер надхвърляла границите на необходимото за да се гарантира по-специално, че допуснатите в режим на митническо складиране стоки няма да бъдат отклонени от митнически надзор. Тоест, санкцията отнемане на вещи в полза на държавата, респ. присъждане на равностойността им, не изглеждала пропорционална. Съобразно и диспозитива на посоченото решение – че член 42, параграф 1 от Регламент № 952/2013 трябвало да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки, поставени под режим на митническо складиране, освен имуществена санкция титулярят на разрешението за митническо складиране да е длъжен да плати и равностойността на тези стоки, санкция в подобен размер надхвърляла границите на необходимото за да се гарантира, че стоките няма да бъдат отклонени от митнически надзор. С посоченото решение по дело С-665/18 СЕС тълкувал, че не се допуска национална права уредба като разглежданата, предвиждаща кумулативно прилагане и на имуществена санкция, и на отнемане в полза на държавата, като това се възприемало като надхвърляща границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за неотклоняване на стоки, декларирани за митнически режим. Последното водело на извод, че налагането на санкция "Отнемане предмета на нарушението" наред с наказанието "Имуществена санкция", респ. "Глоба" не следвало да се прилага. Тоест постановеното на основание чл. 234а, ал. 3 от ЗМ отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, респ. присъждане на равностойността му поради липсата му, едновременно с налагане на имуществена санкция, приложено по аналогия към чл. 233, ал. 6 от ЗМ, било в противоречие с европейска правна норма, респ. с основен, прокламиран от правото на Съюза принцип – този на пропорционалността. Налагането на санкция "Отнемане на вещите" само по себе си директно обуславяло извода за несъразмерността на наложеното наказание като цяло. Именно тази несъразмерност била основание за отмяна на НП в частта по пункт II, тъй като в тази част противоречало на правото на ЕС. Административното наказание като цяло трябвало да е съобразено със степента на засягане на обществените отношения от извършеното административно нарушение. В случая, на основание член 288, ал. 2 от ДФЕС следвало да не се приложи националната разпоредба – чл. 233, ал. 6 от ЗМ, тъй като същата противоречала на член 42, параграф 1 от Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета.

Настоящата инстанция намира атакуваното решение, в обжалваната му част, за валидно и допустимо, но неправилно.

Предвид, че в конкретния случай, съдебното решение е влязло в сила, в частта му потвърждаваща процесното наказателно постановление, в частта на наложеното наказание глоба, единственият спорен по делото въпрос е законосъобразно ли е било постановено наред с глобата и отнемане от нарушителя в полза на държавата на стоките предмет на внос, описани в санкционния акт.

Противно на изложените от въззивния съд доводи, за налагане в противоречие на правото на ЕС на глоба за нарушението по чл. 233, ал. 1 от ЗМ и едновременно с това отнемането в полза на държавата на предмета на нарушенията по силата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, касационната инстанция намира, че такова противоречие не е налице.

Не се споделя възприетото от въззивния съд, че не се допуска национална права уредба като разглежданата, предвиждаща кумулативно прилагане и на имуществена санкция и на отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението, по аналогия съобразно цитираната практика на СЕС, последната относима към деяние различно от процесното и регламентирано с изрична правна разпоредба, различна от относимата в настоящия случай.

В чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците е предвидено, че който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките.

Съгласно чл. 233, ал. 6 от ЗМ стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност, или при износ – стойността на стоките.

Разпоредбата на член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза гласи: "Всяка държава членка предвижда санкции за неспазване на митническото законодателство на Съюза. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. ", а според параграф 2 "Когато се прилагат административни санкции, те могат да бъдат в една от следните две форми или в двете: а) имуществена санкция или глоба от митническите органи, включително, където е уместно, прилагане на споразумение вместо налагане на наказание за извършено престъпление; б) отмяната, спирането или изменението на разрешение, чийто титуляр е съответното лице. "

Според най-новата практика на СЕС, изразена с Решение от 19.12.2024 г. по съединени дела С-717/22 и С-372/23, член 42, параграфи 1 и 2 от Регламент № 952/2013 във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която в случай на нарушение на митническото законодателство предвижда, наред с налагането на глоба, и отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на това нарушение, когато те принадлежат на лице, на което може да бъде вменена отговорност за нарушението, стига приложимият към това нарушение санкционен режим, разглеждан като цяло, да е съобразен с изискването за пропорционалност.

Настоящият касационен състав, намира, че в процесния случай налагането на наказанието глоба ведно с отнемане на стоките, предмет на нарушението, е предвидено в националното законодателство за съответното деяние и не е в противоречие с нормите на СЕС.

По делото липсва спор между страните, че отнетите в полза на държавата стоки, предмет на нарушението – 10 бр. извънбордови двигатели, принадлежат на Д., на който е вменено виновното осъществяване на нарушението по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Това обстоятелство безспорно се установява и от събраните пред въззивната инстанция доказателства.

Касационната инстанция намира, че наложеното кумулативно "отменана в полза на държавата" на вещите предмет на нарушението е съобразено с изискването за пропорционалност. Санкционният режим предвиден с разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ дава възможност за преценка, какъв размер на наказание да бъде наложено в зависимост от характера и тежестта на нарушението, в пределите предвидени от законодателя. В случая наложената на касационния ответник административно наказание "глоба" по чл. 233, ал. 1 от ЗМ е в минимално предвидения от закона размер, като кумулиране на същото с "отнемане на вещите" при приложение нормата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, с оглед тежестта на извършеното деяние не е непропорционално и излизащо извън пределите на целите, за които същото е установено. При така наложеното наказание, касационната инстанция намира, че ще се постигне възпиращия ефект на същото, по начин възпрепятстващ както нарушителя така и останалите членове на обществото да предприемат извършване на нарушения от вида на процесното. Наложената на наказаното лице "Глоба", ведно с "Отнемане на вещите в полза на държавата" се явява в съответствие с тежестта на осъщественото нарушение.

По изложените съображения решението на Районен съд – Свиленград, в обжалваната му част следва да се отмени, а НП № BG2024/1000-4359/НП от 03.02.2025г., издадено от и. д. заместник – директор на ТД Митница Бургас в частта, с която са отнети в полза на държавата стоките – предмет на нарушението – да се потвърди.

При този изход на делото, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на касатора следва да се присъдят разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 120 лева за защита пред настоящата инстанция, определени с оглед фактическата и правната сложност на производството и реално осъщественото процесуално представителство, съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 98/14.05.2025г. по НАХД 221/2025г. на Районен съд - Свиленград в обжалваната му част, с която е отменено НП № BG2024/1000-4359/НП от 03.02.2025г., издадено от и. д. заместник – директор на ТД Митница Бургас в частта, с която са отнети в полза на държавата стоките – предмет на нарушението, вместо което постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № BG2024/1000-4359/НП от 03.02.2025г., издадено от и. д. заместник – директор на ТД Митница Бургас в частта, с която са отнети в полза на държавата стоките – предмет на нарушението - 10 бр. извънбордови двигатели (пункт II).

ОСЪЖДА Д. К. Д. с [ЕГН] от [населено място], [област], да заплати на Агенция "Митници" сума в размер на 120 (сто и двадесет) лева разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита пред Административен съд – Хасково по настоящото дело.

Решението е окончателно.