№ 375
гр. Казанлък, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно
наказателно дело № 20255510200981 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по въззивна жалба от С. С. И. с ЕГН **********, чрез
адв.С. П. против Наказателно постановление №25-0284-000582 от 08.04.2025г.
на Началник РУ в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което му е наложена
Глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 пред.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат подробни съображения против обжалваният
санкционен акт. Твърди се, че процесното НП е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални
нарушения на императивните съдопроизводствени правила на ЗАНН и при
колизия с материалния закон. Релевира се и довод за недоказаност на
твърдяното като извършено административно нарушение по въведения
административнонаказателен състав. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява, не изпраща
представител. От името на упълномощения му защитник по делото – адв.С. П.
е постъпила писмена молба, в която е взето отношение по същество на
правния спор и се излагат допълнителни аргументи за основателността на
депозираната въззивна жалба. В молбата е заявена още и претенция за
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрк. М.
А., който като надлежен процесуален представител в съдебно заседание
оспорва депозираната въззивна жалба. Претендират се разноски. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от жалбоподателя.
1
Съдът, като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното :
Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН–
Наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради
което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд - Казанлък, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.03.2025г. в 00.09 часа, в община Казанлък, жалбоподателят
управлявал мотопед марка и модел „**********“ с рег. № ** **** * по път IV
– 66622, собственост на Д.П.Н. от гр.К. в посока *****-запад, като поради
движение с несъобразена скорост с пътните условия губи контрол над
управляваното МПС, излиза вдясно по посоката си на движение и се
преобръща в крайпътна канавка. При настъпилото ПТП са нанесени
материални щети – щети на управлявания от въззивника мотопед.
В същото време служителите на ОДМВР - Стара Загора, РУ-Казанлък
- свидетелите С. А. М., В. Г. К. и П. Д. П., пътували със служебен автомобил
по сигнал към с.Кънчево по същия път в срещуположната посока на
движение. Произшествието било възприето непосредствено от свидетелите,
които секунди преди това се били разминали с управлявания от
жалбоподателя мотопед, видели го как се движи, и как същия загубил контрол
и паднал, при което те обърнали посоката на движение автомобила си, за да
видят състоянието му. Свидетелите М. и К. помогнали на жалбоподателя да се
изправи, запазили местопроизшествието и сигнализирали на колегите си от
сектор ПП за инцидента. Свидетелите констатирали още, че жалбоподателя
бил без поставена защитна каска на главата; не предоставил документи за
ППС, нито пък свидетелство за управление на МПС; бил употребил алкохол и
др. При пристигане на служителите от пътен контрол - актосъставителят К. Т.
К. и свидетелят М. Т. М., по изложеното от свидетелите, /които възприели
непосредствено настъпването на ПТП/, актосъставителят К. приел, че с
действията си по управление на мотопеда въззивника е извършил нарушение
на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Поради това и му съставил АУАН. На
жалбпоподателя били съставени няколко АУАН, за констатираните от
свидетелите нарушения. Жалбоподателят отказал да подпише акта и да
получи препис от същия, което било удостоверено с подписа на свидетеля М..
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не представил
писмени възражения.
От тази фактическа обстановка и за да се произнесе по жалбата,
съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното :
Съставеният акт и издаденото въз основа на него НП са съставени при
спазване и правилно приложение на материалния закон. Атакуваното
2
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на
АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно приложената Заповед
на Министъра на вътрешните работи.
По отношение спазването на процесуалните правила - и при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и
процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и
НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административнонаказващия орган на база на събраните по преписката
доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
нарушение по ЗДвП, като след задълбочено изследване на обстоятелствата на
извършването му е дал правна квалификация на извършеното от въззивника
нарушение.
Съда кредитира показанията на актосъставителят К. Т. К., който сочи,
че е посетил произшествието и е установил катастрофиралия мотопед на
въззивника. Било през месец март, бил нощна смяна, когато дежурния ги
изпратил на сигнал на самокатастрофирало лице с мотоциклет, да окажат
съдействие на колегите. Отишли на място и установили жалбоподателя.
Тествали го за алкохол, показал около 2 промила алкохол. Били му съставени
много актове, от колегите разбрал, че е криволичел вляво и дясно и е паднал в
крайпътната канавка. Написал акт за несъобразена скорост. Били съставени на
жалбоподателя много актове, 5-6 акта - един за алкохол, един за ПТП, за
скорост, за каска и др. В същата насока са и показанията на свидетелят М. Т.
М., на които съдът също даде вяра.
Съда също така кредитира и показанията на свидетелите С. А. М. и В.
Г. К. - преки очевидци на възникналото ПТП, които споделят, че веднага са
променили траекторията си на движение и отишли при самокатастрофиралия
мотопед на въззивника, за да окажат съдействие. Свид. М. споделя в с.з. : „Ние
пътувахме по сигнал към с. Кънчево. Нашата скорост не беше висока,
движехме се с не повече от 40км/ч, тъй като пътя не позволява по-висока
скорост. Срещу нас се движеше ППС, много странно. Разминахме се и в
страничното огледало го наблюдавах как се движи, загуби контрол и падна,
при което ние обърнахме автомобила, за да видим състоянието му. За щастие
лицето не беше пострадало. Забелязях, че мотопеда не е регистриран, нямаше
регистрационни табели, водача не предостави документи за ППС, нито пък
свидетелство за управление на МПС. Лъхна на алкохол и повикахме колегите
да го тестват. Пробата за алкохол беше над 1,2 промила, за наркотици беше
отрицателна, той си призна, че употребява, но не излезе на пробата. Нашата
работа беше да пазим местопроизшествието. Дойде дежурна група и си
извърши действията.“.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа събраните по делото доказателства : от разпита на свидетелите М. Т.
М., С. А. М., В. Г. К. и актосъставителя К. Т. К., както и от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства : НП №25-0284-000582 от
08.04.2025г. на Началник РУ- Казанлък, ОДМВР – Стара Загора, АУАН серия
GA №3843414 от 22.03.2025г., Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи, Протокол за ПТП №1877080 от 22.03.25г.,
Справка нарушител/водач на С. С. И., заверени копия на
3
административнонаказателната преписка в цялост, постъпили на 15.08.2025г.
с писмо от ОДМВР - Стара Загора.
Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани
като последователни, непротиворечиви и логични. По делото не е
констатирано наличие на предубеденост или необективност у свидетелите,
поради това за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността
на техните показания. Предвид всичко изложено, съдът намери фактическите
твърдения на наказващия орган за доказани по несъмнен начин, като намира,
че в съдебно заседание не са постъпили доказателства, разколебаващи
изложените по-горе фактически изводи.
Що се отнася до възраженията, наведени с жалбата, съдът констатира
тяхната неоснователност, предвид следното:
В жалбата си въззивника сочи на незаконосъобразност на АУАН и
наказателното постановление.
По така наведеното общо възражение, съдът намира, че следва да
отбележи единствено, че при служебна проверка на АУАН и НП не констатира
да са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон,
водещи до отмяна на НП. Анализът на доказателствата по делото извежда
фактическа обстановка, идентична с твърдяната от наказващия орган, поради
което и правилно и обосновано е била ангажирана отговорността на
въззивника.
Въззивникът сочи още, че при съставянето на АУАН и издаването на
НП е допуснато нарушение на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН.
Съдът, противно на изразената позиция, намери, че както в АУАН,
така и в НП са описани всички признаци на състава на нарушението, което не
затруднява правото на защита на обвиненото лице: посочени са датата и
мястото на извършване на нарушението, както и факта на извършеното
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, с което се изчерпват елементите от състава
на нарушението, също и законовата разпоредба, която е била нарушена.
Съдът счита, че жалбоподателя е осъществил състава на вмененото му
нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, състоянието на пътя и превозното
средство, с конкретните условия на видимост, както и с други описани в
закона условия. При допуснато нарушение в тази насока в разпоредбата на
чл.179, ал.2 от ЗДвП при движение с несъобразена скорост е предвидено
съответното административно наказание – глоба в размер от 200 лева, и то в
случаите, когато изпълнителното деяние не съставлява престъпление /преди
изм. и доп., бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025г.). Следва да се отбележи, че
в тази връзка водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, за да не възникват опасности за движението по пътя и
участниците в него.
На първо място, съдът намира за необходимо да посочи, че
действително, произтеклото на 22.03.2025г. и описано в АУАН събитие,
4
представлява ПТП, предвид легалното определение, дадено в § 6, т.30 от
допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата. Съгласно
същото, "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса
на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. В АУАН и в НП изрично е посочено, че при
ПТП са настъпили материални щети, върху управлявания от жалбоподателя
мотопед. За да възникне ПТП, като елемент от фактическия състав на
разглежданото административно нарушение е необходимо настъпването на
една от посочените в легалното определение последици, без значение от
нейния вид и размер. Безспорно е по делото, че вследствие на събитието са
настъпили вреди по мотопеда, управляван от жалбоподателя, описани в
представения по делото Протокол за ПТП № 1877080/22.03.2025 година. Ето
защо изложеното в АУАН и НП по отношение на това обстоятелство
кореспондира на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4, респ. чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН и възраженията на жалбоподателя в тази насока следва да се приемат за
неоснователни.
В разглеждания случай безспорно от събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал посоченото
МПС с несъобразена скорост и при несъобразяване с конкретните пътни
условия /релефа, условията на видимост, за да бъде в състояние да спре пред
предвидимо препятствие/, поради което е допуснал и ПТП с материални щети
по управлявания от него мотопед. Това се установява по един несъмнен начин
от показанията на актосъставителя и свидетелите при установяване на
нарушението и съставянето на акта за установяване на административно
нарушение. За противното доказателства не се събраха по делото, което и да
налага отделното им обсъждане. Следва да се отбележи, че всеки водач на
МПС, е длъжен във всеки един момент да съобразява скоростта на
управляваното от него ППС с условията по пътя, видимостта и
интензивността на движение, при това да може винаги да спре и да
предотврати настъпването на ПТП.
Предвид изложеното в жалбата, следва да се посочи, че в настоящия
случай обвинение за превишаване на максималната разрешена скорост
изначално липсва. Конкретната скорост, с която е управлявал водачът и която
се явява несъобразена, съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП не е установена по АНП,
но това не ограничава по никакъв начин процесуалното право на защита,
доколкото се касае за административно обвинение за управление на МПС с
такава скорост, която каквато и да е била конкретно като цифрово изражение в
км/ч., не е дала възможност на водача да не излезе вдясно по посоката си на
движение в крайпътната канавка.
Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №28
от 28.11.1984г. по н. д. №10/84г., ОСНК, водачът на МПС е длъжен да
съобрази скоростта на движението не само с примерно посочените от чл.20,
ал.2 от ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в
движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците,
маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други
отрицателно действащи фактори, като намаляването на скоростта е в
зависимост от степента на опасността - колкото опасността е по-голяма,
5
толкова скоростта трябва да бъде по-малка, като при пътни условия и
ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за
настъпване на произшествие, водачът следва да спре. Следователно,
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП съдържа примерно, а не изчерпателно
изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за
избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта
трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори.
Колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-
малка трябва да бъде скоростта на движението. Скоростта не се избира от
водачите произволно, а се обуславя от конкретните пътни и атмосферни
условия. Предвид изложеното, скоростта на въззивника се явява
"несъобразена", тъй като е била неподходяща на конкретните пътни условия и
на другите, обективно посочени в чл.20, ал.2 от ЗДвП неблагоприятни
фактори, независимо от конкретния й размер, щом движението със същата е
довело до настъпване на ПТП с причиняване на материални щети.
Липсват и обстоятелства, които да навеждат на извод, че ПТП се е
осъществило вследствие на причина, различна от посочената в АУАН/респ.
НП. Нещо повече – в конкретният случай жалбоподателят е бил единствения
участник в ПТП, поради което, доколкото по делото не се установи случайно
деяние, общественоопасния резултат следва да се приеме като причина
единствено от поведението на самия жалбоподател. Следователно, след като
жалбоподателят е допуснал настъпването на ПТП, то само неговото поведение
е несъобразено с изискванията на закона.
В АУАН и НП е посочено и, че нарушението е извършено в тъмната
част на денонощието - часът на извършване на нарушението е 00.09 часа. Това
обстоятелство се установява от показанията на свидетелите и събраните по
делото писмени документи. Именно с тези, посочени, както в АУАН, така и в
НП обстоятелства, ненуждаещи се от допълнително доказване, деецът е
следвало да съобрази скоростта при настъпване на процесното ПТП.
Следва да се има предвид, че в последно време, поведението на
водачите на МПС ежедневно не е съобразено със задълженията им, вменени
по силата на нормите на Закона за движението по пътищата. Именно това
поведение, води и завишената бройка на реализирани ПТП. От друга страна,
настоящата инстанция намира, че при издаването на обжалваното наказателно
постановление, не са допуснати процесуални нарушения по ЗАНН. Посочено
е мястото, подробно е описано допуснатото нарушение, несъмнено е
установен и нарушителя. Несъмнено наличието на несъобразена скорост и
несъобразяването с пътните условия са довели до възникналото ПТП. Както
съдът спомена по-горе, в обжалваното наказателно постановление не се
установяват допуснати процесуални нарушения. Що се отнася до
несъобразената скорост, този извод се налага от това, че в разглеждания
случай допуснатото ПТП е възникнало именно на база несъобразена скорост с
конкретния пътен участък и пътните условията /видимост, релеф и др./.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания
случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В тези случаи по реда на чл.179, ал. 2 от ЗДвП е предвидено наказание – глоба
в размер от 200 лева към датата на издаване на НП /(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от
2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. и доп., бр. 64 от
6
2025 г. , в сила от 7.09.2025 г.) Който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция, движение на заден ход или нарушение по ал. 1,
както и при нарушение на чл.20, ал.1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 300 лв., ако деянието не съставлява
престъпление./.
Същото административно наказание е абсолютно определено в
цитираната разпоредба, така че допълнителното обсъждане на наложения
размер на глобата се явява безпредметно. Тъй като действащата към момента
на извършване на нарушението и налагане на административното наказание
норма е по-благоприятна за нарушителя, съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН и
основния принцип по чл.7 от ЕКПЧ, то въззивната инстанция е длъжна да го
приложи в изпълнение на служебния контрол за материална
законосъобразност.
В случая не са налице и предпоставки за приложение на чл.28 от
ЗАНН. Съдът намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия
случай, не указват на маловажност и счита, че прилагането на чл.28 от ЗАНН,
няма да съответства на личната и генералната превенция и, за да е налице
маловажен случай на административно нарушение, то следва извършеното
деяние, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. В хода на производството обаче не се изтъкнаха доводи и не
се ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на
обществена опасност на извършеното нарушение.
Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Същото следва да бъде потвърдено
изцяло за нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, а жалбата - да бъде оставена
без уважение.
На последно място съдът не приема изложените от процесуалния
представител на въззивника в депозирани от него допълнителни молби доводи
по същество, тъй като в тях се излагат аргументи, които не са по съществото
на спора, а именно нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, предмет на
настоящото производството, а касаят нарушение на жалбоподателя по чл.137е
от ЗДвП, за което е образувано друго АНД по описа на РС-Казанлък, тъй като
санкционният акт по него също е бил оспорен по съдебен ред.
По разноските:
При този изход на делото, на жалбоподателя не се дължат разноски.
От въззиваемата страна е направената претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН, съгласно чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на
7
правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от
130 до 190 лв. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба,
както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, както и, че по делото процесуалният
представител на наказващия орган е взел участие в едно от проведените
съдебни заседания, същият е изготвил и депозирал писмено становище,
придружаващо АНП, следва да се присъди възнаграждение в минималния
размер от 130 лв.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.1, вр. ал.9
от ЗАНН, Районен съд – Казанлък
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №25-0284-
000582 от 08.04.2025г. на Началник РУ в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък,
с което на С. С. И. с ЕГН ********** е наложено административно наказание
Глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 пред.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. С. И. с ЕГН **********, адрес : гр.К., ж.к.“*****“ №**,
вх.*, ет.*, ап.** да заплати на ОД на МВР-СТАРА ЗАГОРА сумата от 130 /сто
и тридесет/ лева, представляваща сторени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
8