№ 625
гр. Сливен, 23.04.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова
Гражданско дело № 20232230105059 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:40 часа се явиха:
Ищецът Д. П. В., редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
По делото е депозирано писмено становище от пълномощника на
ищеца адв. Ц. М. от АК – Сливен с Вх. № 8202 от 12.04.2024 година,с което
изрично заявява, че желае делото да се гледа в тяхно отсъствие. Няма нови
възражения и нови доказателствени искания. Със становището си излага
своите доводи и съображения, като моли съдът да прекрати съдебното дирене
и да постанови решение по реда на чл. 237 от ГПК – решение по признание на
иска.
Ответното дружество КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД,
редовно призовано не изпраща представител по закон или пълномощие.
По делото е депозирана молба с Вх.8509 от 17.04.2024 г от
пълномощника на ответното дружество юриск. С К, преупълномощен от З Д,
с която моли да се даде ход на делото в отсъствието на представител на
ищцовото дружество. Моли да им се предостави подходящ срок за вземане на
становище по изложените факти и твърдения ако ответникът направи
допълнителни оспорвания, както и да изрази становище по представяне и
посочване на доказателства във връзка с тях. Моли да се приемат всички
представени от тях писмени доказателства по делото. Претендират се
разноски, като се прави и възражение за прекомерност на претендираното
1
адвокатско възнаграждение на адвоката на ищеца. Моли да се приеме, че
поддържат изцяло направеното признание на иска, материализирано с
предходната молба.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което и на основание чл. 142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване на
фактическата страна на спора.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК ИЗВЪРШВА доклад на
делото.
Съдът като взе предвид, че предявения иск е редовен и допустим по
смисъла на чл. 124, ал.1 във вр. с чл.439, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба, с която се твърди, че на 23.08.2023 година е
издаден изпълнителен иск въз основа на заповед за незабавно изпълнение по
ЧГД№ 4531 от 2010 година по описа на РС Сливен. Ищецът в качеството си
на поръчител на Е К е осъден да заплати на Райфайзен банк сума от 3659,46
главница произтичаща от договор за кредит от 17.06.2008 година и
просрочена редовна главница, начислена за периода от 10.02.20009 година до
22.04.2010 година в размер на 538,97 лева наказателна лихва начислена от
10.03.2009 година, до 19.08.2010 година в размер на 395,98 лева и законна
лихва считано от 20.08.2010 година до изплащане на главницата, както и
направените по делото разноски в размер на 369,70 лева. Сочи че е
образувано изпълнително дело 501 от 2010 година по описа на СлРС което с
постановление от 2019 година на ДС при СЛРС е прекратено поради
настъпила перемция. Посоченото изпълнително действие, последно е от
09.11.2010 година и представлява налагане на запор на МПС собственост на
ищеца, това е материализирано в постановлението за прекратяване. Твърди,
че на 22.12.2023 година е връчена покана за доброволно изпълнение с Изх. №
112152 от 27.11.2023 година по ИД № 2321 от 2023 г. по описа на ЧС Грозева.
Заедно с потвърждение за сключен между Райф банк и ответното дружество
цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД съгласно, която банката е
прехвърлила вземането си по посочения изпълнителен лист на ответното
дружество на 15.04.2014 година. Сочи че със заявление на 11.09.2023 година
ответното дружество е образувало изпълнително дело№ 2321 от 2023 г. по
2
описа на ЧСИ Г.Грозева и по него се предприемат принудителни действия.
Твърди, че по изпълнителното дело е наложен запор върху притежаваното от
ищцата МПС както и на сметките намиращи се в Уникредит Банк и е
насрочен опис на движимите вещи. Сочи, че от 09.11.2010 година до
22.12.2023 година не е прекъсната давността по см. 116 от ЗЗД и не е
извършено изпълнително действие по см. на т. 10 от Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 година на ВКС, постановено по Тълкувателно дело №
2/2013 г., ОСГТК. Следователно е изминал период от пет години, касаещ
главницата и над три години касаещ лихвата.
Моли да се постанови решение по силата на което да се признае за
установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи
сумата от 3659,46 главница произтичаща от договор за кредит от 17.06.2008
година и просрочена редовна главница, начислена за периода от 10.02.20009
година до 22.04.2010 година в размер на 538,97 лева наказателна лихва
начислена от 10.03.2009 година, до 19.08.2010 година в размер на 395,98 лева
и законна лихва считано от 20.08.2010 година до изплащане на главницата,
както и направените по делото разноски в размер на 369,70 лева. Претендира
за присъждане на разноски в общ размер на 1150,00 лева.
Съдът е изпратил исковата молба на ответното дружество и в срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, материализиран такъв в молба с Вх. №
4007 от 2024 година. Излагат се подробни възражения спрямо предявеният с
правно основание чл. 429, вр. чл. 422 от ГПК иск. Счита, че издадения
изпълнителен лист е от 23.08.2010 година, с който ищецът е осъден да заплати
сумите по изпълнителният лист солидарно с неучастващото в настоящия
процес лице. Позовават се на изтекла погасителна давност в полза на В..
Моли да се прекрати съдебното дирене и да се постанови решение, съобразно
признание на иска на основание чл. 237 от ГПК, във връзка с претендираните
разноски по делото. Моли да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК,
тъй като ответникът с поведението си не е дал повод за образуване на делото
и ако се признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Намира, че са
налице предпоставките, които сочат отпадане отговорността на ответника за
разноски в производството. Прави изрично писмено волеизявление, че
признава иска и признава постъпилия с него факт с правно значение –
изтичане на погасителната давност, спрямо вземането по изпълнителния иск.
Признава твърденията на ищеца, че по Изпълнително дело № 501 от 2010
3
година, по описа на ДСИ при РС Сливен, е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК. Моли съдът да приеме уточнението, че дружеството
концесионер, че е направил 4 опита да уведоми В. на адреса, посочен в
договора на извършеното прехвърляне, но всички писма са се върнали със
статус – „непотърсено“. Излага възражение касателно обстоятелството, че
ищецът не е упражнил и своите права по Изпълнително дело № 2123 от 2023
година по описа на ЧСИ Грозева, изразяващи се в депозиране на молба за
прекратяване на производството, преди депозиране на исковата молба по
настоящото производство. Намира, че длъжникът е избрал да натовари
ответното дружество с разноски, произтичащи от съдебното дело, вместо да
поиска прекратяване на изпълнителното дело от съдебния изпълнител. Излага
обстоятелството, че давността на се прилага служебно – чл. 120 от ЗЗД,
следователно няма пречки кредитора да предприеме действия на събирането
и да изисква от длъжника плащане, ако длъжника не се възползва от
възможността да се позове на изтекла погасителна давност. Това е довело да
образуването на изпълнително дело № 2123/2023 г. по описа на ЧСИ на Г.
Грозева. Съгласно чл. 118 от ЗЗД, дори длъжника да изпълни и кредитора да
получи плащане след изтичане на давностния срок, то плащането е дължимо и
не подлежи на връщане, което е довод в подкрепа на твърдението, че с
изтичане на давността, длъжникът не спира да дължи изпълнение на
кредитора си, а вземането продължава да е дължимо, респективно
материалното право продължава да съществува, но вече, като естествено
такова, сочи практика в тази насока. В условията на евентуалност ако съдът
не възприеме цитираните по-горе възражения, моли да се присъди минимално
адвокатско възнаграждение, съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото и въз основа на цитираните възражения, съгласно
нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
По наведените в исковата молба искания за събиране на доказателства
като ги намира за допустими и относими, съдът на основание чл.146 ГПК,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ на иска е чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл. 439, ал.1 от ГПК.
4
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба писмени
доказателства подробно индивидуализирани от т. 1 до т. 4 в пункт
приложения, както списък за разноски и договор за правна защита и
съдействие, както и заверено копие от договор за кредит № 69952342302 и
заверено копие от обратна разписка, касаещо уведомлението по чл. 99 ал. 3 от
ГПКЩ и извлечение от договор за цесия от 15.04.2014 година, приложени с
молба с вх. № 4007 от 19.02.2024 година.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА заверен препис от изпълнително дело № 2321
от 2023 г. по описа на ЧСИ Г Г
На основание чл. 146, ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ възможност за становище по доклада на съда.
Съдът на основание чл. 146, ал. 4 от ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА доклада за окончателен.
С оглед направеното от пълномощника на ищеца искане и
представеното становище по делото за днешното съдебно заседание от
ответното дружество, съдът прецени, че са налице предпоставките на чл. 237,
ал. 1 от ГПК и не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК.
По тези съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА съдебното дирене за ПРИКЛЮЧЕНО и пристъпва към
постановяване на РЕШЕНИЕ ПРИ ПРИЗНАНИЕ НА ИСКА.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 12,20 ч.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
5