№ 561
гр. Пазарджик, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220103662 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод искова молба от „Йеттел България“ ЕАД /с
предишно наименование „Теленор България“/, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д. К. К. и М. С., чрез адвокат Л. Г., САК, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „България"’ № 56А, ет. 3, офис 3, против Ф. М. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ул. „Г.“ № 30, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, на
основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, по отношение на ответника, че към него
съществува изискуемо вземане на дружеството, в размер на 1130,20 лева, формирано както
следва :
- 115,94 лева - представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти
за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, на основание чл.III.2, буква а)
от Допълнително споразумение от 04.08.2020 година към Договор за мобилни услуги от
16.03.2018 година за предпочетен номер ****, формирани в отчетен период 18.01.2021
година - 17.02.2021 година, посочен във фактура **********/ 18.02.2021 година;
- 98,75 лева - представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти
за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на
неустойката не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.11,
буква а) от Договор за мобилни услуги от 08.10.2019 година за предпочетен номер ****,
формирани в отчетен период 18.01.2021 година - 17.02.2021 година, посочен във фактура
1
**********/ 18.02.2021 година;
- 117,53 лева - представляваща остатък от разлика между стандартната цена на
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S10e 128GB Black, съгласно ценова листа към датата
на сключване на договора и заплатената от длъжника при предоставянето на устройството,
съответставаща на оставащия срок на договора, на основание чл.11, буква б) от Договор за
мобилни услуги от 08.10.2019 година за предпочетен номер ****, формирани в отчетен
период 18.01.2021 година - 17.02.2021 година, посочен във фактура 73163 54007/ 18.02.2021
година;
- 364,72 лева - представляващи задължения за вноски по договор за лизинг на
SAMSUNG Galaxy S10e 128GB Black от 08.10.2019 година за предпочетен номер ****.
Сумата е формирана от сбора на останалите 8 дължими вноски по договора, всяка по 45,59
лева за лизинг на SAMSUNG Galaxy S10e 128GB Black, които са предсрочно изискуеми
поради прекратяване на договор за лизинг на SAMSUNG Galaxy S10e 128GB Black от
08.10.2019 година по вина на лизингополучателя, на основание чл.11, ал.2 и чл.12, ал.2 от
Общи условия към договор за лизинг. Задължението е възникнало в отчетен период
18.01.2021 година - 17.02.2021 година, посочен във фактура **********/ 18.02.2021 година;
- 38,32 лева - представляващи задължения за вноски по договор за лизинг на базови
аксесоари от 08.10.2019 година за предпочетен номер ****. Сумата е формирана от сбора на
останалите 8 дължими вноски по договора, всяка по 4,79 лева за лизинг на базови аксесоари,
които са предсрочно изискуеми поради прекратяване на договор за лизинг на базови
аксесоари от 08.10.2019 година по вина на лизингополучателя, на основание чл.11, ал.2 и
чл.12, ал.2 от Общи условия към договор за лизинг на базови аксесоари. Задължението е
възникнало в отчетен период 18.01.2021 година - 17.02.2021 година, посочен във фактура
**********/ 18.02.2021 година;
- 394,94 лева - представляващи задължения от предходен период с ДДС, посочени във
фактура **********/ 18.02.2021 година, подробно описани в обстоятелствената част на
настоящата искова молба, ведно със законова лихва върху тази сума от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, за която сума
/1130,20 лева/ е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 2582/2023 г. по описа на РС Пазарджик. Претендира разноски.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че между ответника и „Теленор
България“ ЕАД са сключени договори за предоставяне на услуги, както следва:
Допълнително споразумение от 04.08.2020 г. към Договор за мобилни услуги от
06.03.2018 година за предпочетен номер **** със срок от 24 месеца. Посочва, че поради
неизпълнение на задълженията за плащане от страна на длъжника, услугата по договора е
деактивирана на 11.02.2021 година, всички договори с абоната са прекратени и е начислена
сума в размер на 115,94 лева - представляваща дължима неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички
месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок като
2
максималният размер на неустойката не надвишава трикратния размер на месечните
абонаменти на основание чл.Ш.2, буква а) от Допълнително споразумение от 04.08.2020
година към Договор за мобилни услуги от 16.03.2018 година за предпочетен номер ****,
формирани в отчетен период 18.01.2021 година - 17.02.2021 година, посочен във фактура
**********/ 18.02.2021 година.
Договор за мобилни услуги от 08.10.2019 година за предпочетен номер **** със срок
от 24 месеца, като на абоната е предоставена отстъпка от цената на мобилно устройство при
сключване на договор за лизинг.
Договор за лизинг на SAMSUNG Galaxy S10e 128GB Black от 08.10.2019 година за
предпочетен номер **** със срок от 24 месеца като била приложена отстъпка в размер на
375,74 лева. Поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на длъжника,
услугата по договора е деактивирана на 11.02.2021 година, всички договори с абоната са
прекратени и е начислена сума в размер на 98,75 (деветдесет и осем и 0,75) лева -
представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката
не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.11, буква а) от
Договор за мобилни услуги от 08.10.2019 година за предпочетен номер ****, формирани в
отчетен период 18.01.2021 година - 17.02.2021 година, посочен във фактура **********/
18.02.2021 година и сума в размер на 117,53 (сто и седемнадесет и 0,53) лева -
представляваща остатък от разлика между стандартната цена на мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy S10e 128GB Black, съгласно ценова листа към датата на сключване на
договора и заплатената от длъжника при предоставянето на устройството, съответставаща
на оставащия срок на договора, на основание чл.11, буква б) от Договор за мобилни услуги
от 08.10.2019 година за предпочетен номер ****, формирани в отчетен период 18.01.2021
година - 17.02.2021 година, посочен във фактура 73163
Договор за лизинг на SAMSUNG Galaxy S10e 128GB Black от 08.10.2019 година за
предпочетен номер **** със срок от 24 месеца като е приложена отстъпка в размер на
375,74 лева. Поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на длъжника,
услугата по договора е деактивирана на 11.02.2021 година като към датата на прекратяване
на договорите срещу длъжника е възникнало вземане в размер на 364,72 (триста шестдесет
и четири и 0,72) лева - представляващи задължения за вноски по договор за лизинг на
SAMSUNG Galaxy S10e 128GB Black от 08.10.2019 година за предпочетен номер ****.
Сумата е формирана от сбора на останалите 8 дължими вноски по договора, всяка по 45,59
лева за лизинг на SAMSUNG Galaxy S10e 128GB Black, които са предсрочно изискуеми
поради прекратяване на договор за лизинг на SAMSUNG Galaxy S10e 128GB Black от
08.10.2019 година по вина на лизингополучателя, на основание чл.11, ал.2 и чл.12, ал.2 от
Общи условия към договор за лизинг. Задължението е възникнало в отчетен период
18.01.2021 година - 17.02.2021 година, посочен във фактура **********/ 18.02.2021 година.
Договор от 08.10.2019 година за лизинг на базови аксесоари на стойност 114,97 лева
3
към предпочетен номер **** със срок от 24 месеца. Поради неизпълнение на задълженията
за плащане от страна на длъжника, услугата по договора е деактивирана на 11.02.2021
година като към тази дата срещу длъжника е възникнало вземане в размер на 38,32
(тридесет и осем и 0,32) лева - представляващи задължения за вноски по договор за лизинг
на базови аксесоари от 08.10.2019 година за предпочетен номер ****. Сумата е формирана
от сбора на останалите 8 дължими вноски по договора, всяка по 4,79 лева за лизинг на
базови аксесоари, които са предсрочно изискуеми поради прекратяване на договор за лизинг
на базови аксесоари от 08.10.2019 година по вина на лизингополучателя, на основание
чл.11, ал.2 и чл.12, ал.2 от Общи условия към договор за лизинг на базови аксесоари.
Задължението е възникнало в отчетен период 18.01.2021 година - 17.02.2021 година, посочен
във фактура **********/ 18.02.2021 година.
Твърди се, че към датата на прекратяване на договора абонатът е имал неплатени
задължения за минал период с вкл. ДДС в размер на 394,94 (триста деветдесет и четири и
0,94) лева - представляващи задължения от предходен период с ДДС, посочени във фактура
**********, подробно посочени в молба с вх. № 8489/02.04.2024 г /докладът по делото е
коригиран в проведеното о.с.з. на 03.04.2024 г./.
Посочва, че при сключването на договор, всяко лице получавал един или повече
клиентски номер, под който се индивидуализира, като ответникът получил клиентски номер
*********.
Твърди, че всички непогасени и изискуеми задължения на Ф. М. Ф. към „Теленор
България“ ЕАД са обединени във фактура № **********/ 18.02.2021 година на стойност 1
130,20 лева със срок на плащане 05.03.2021 година, които към датата на подаване на
настоящото заявление не са погасени.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на ищеца било депозирано заявление по чл.410 от ГПК до Районен
съд Пазарджик, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 2582/2023 г. и е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение за заявените суми.
Предвид акта на съда по заповедното производство, с който са уведомени, че
издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2582/2023 г., е връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал.5 ГПК са предявили и настоящите искове по чл.422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява законен или
процесуален представител на ищеца. Постъпила е молба-становище от пълномощник- адвокат Л. Г. от
САК, с която излага доводи по съществото на спора. Моли съда да уважи предявената искова претенция.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба чрез
адвокат П. П. от АК Пазарджик, назначен в качеството на особен представител, в който
излага доводи за допустимост и неоснователност на исковата претенция.
Счита, че исковата претенция в частта за неустойките е неоснователна, тъй като се
претендирали в прекомерен размер. В останалата част намира вземанията за погасени по
давност, тъй като е изтекъл 3-годишен давностен срок.
4
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът се
представлява от адвокат П. П. от АК Пазарджик, който заявява, че не оспорва исковите
претенции по размер в това число и претенцията за неустойка. Моли съда да отхвърли
претенциите като погасени по давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намери за установено следното от фактическа
страна:
От събраните по делото писмени доказателства и приложеното ч.гр.д. № 2582/2023
по описа на РС Пазарджик се установява, че между мобилния оператор и ответника – Ф. Ф.
са сключени следните договори:
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 16.03.2018 г., като абонатът
е избрал абонамент „Тотал 30,99“, със срок на действие 24 месеца до 16.03.2020 г..
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 08.10.2019 г., като абонатът
е избрал абонамент „Тотал +“, със срок на действие 24 месеца до 08.10.2021 г. и е получил
мобилен апарат SAMSUNG Galaxy S10e 128GB Black от 08.10.2019 лева, с обща лизингова
цена с абонаментния план 1094,16 лева, а без отстъпка 1469,90 лева, т.е. отстъпката възлиза
в размер на 375,74 лева.
Договор за лизинг за базови аксесоари към предпочетен номер предпочетен номер
**** от дата 08.10.2019 г., съгласно който абонатът е получил пакет от аксесоари за период
от 23 месеца срещу месечна цена в размер на 4,79 лева, съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор.
Договор за лизинг от дата 08.10.2019 г., съгласно който абонатът е получил
устройство SAMSUNG Galaxy S10e 128GB Black за период от 23 месеца срещу месечна цена
в размер на 45,59 лева, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както
и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума в размер на 45,59 лева да придобие собствеността върху лизинговата
вещ /чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг/.
Допълнително споразумение от 04.08.2020 г. към Договор за мобилни услуги от
16.03.2018 г. за предпочетен номер ****, като абонатът е избрал абонамент „Тотал+“, със
срок на действие 24 месеца до 04.08.2020 г..
Представени са и декларации към горепосочените договори, видно от които абонатът
– ответник е получил екземпляр от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД, подписан
от представител на дружеството, приема и е съгласен с Общите условия.
По делото е приложен препис от Общите условия, които по съгласие на страните са
част от поетите задължения по възникналото между тях договорно правоотношение. Общите
условия към договора за мобилни услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното
приемане е обективирано в отделно подписаните декларации – съгласие, приложени по
делото. Изявлението на потребителя представлява писменото приемане на ОУ, които стават
неразделна част от съдържанието на сключените договори, респективно допълнителни
5
споразумения.
На основание така сключените договори, ищецът е издал на ответника следните
фактури: фактура № **********/18.10.2020 г. фактура № **********/18.11.2020 г., фактура
№ **********/18.12.2020 г., фактура № **********/18.01.2021 г..
Всички непогасени и изискуеми задължения на ответника в размер на 1130,20 лева са
обединени във фактура № **********/18.02.2021 г., със срок на плащане до 05.03.2021 г.
дни от дата на издаването и.
Съдът счита, че процесните фактури съдържат нужните реквизити и цени същите
като доказателства по делото. Подписването им от страна на потребителя /получателя/ не е
задължителен елемент за тяхната действителност.
По делото е приложена и покана за доброволно плащане, адресирана до ответника от
18.01.2021 г., в която е предоставен срок да заплати сумата в 10 дневен срок. Няма данни да
е получена от ответника.
Ответната страна не представи доказателства за плащане на дължимите суми по
горепосочените сметки.
Не се установи по делото ответникът да е върнал получените по договорите за лизинг
устройства.
Съдът счита, че не следва да обсъжда останалите доказателства по делото, тъй като
намира същите за неотносими към предмета му.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Районен съд Пазарджик е сезиран с обективно съединяване установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД и
чл.342 и сл. от ТЗ.
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното
ч.гр.д. № 2582/2023 г. по описа на РС Пазарджик, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, която е връчена на длъжник, по
реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете са предявени в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от
воденето му за ищеца.
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и
успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на
посоченото основание. Или в контекста на горното в тежест на ищеца по установителните
искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД, чл.92
ЗЗД и чл.342 и сл. от ТЗ, следва да докаже наличието на валидно възникнала облигационна
връзка между страните в производството по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер **** от 08.10.2019 г.; Договор за лизинг за базови аксесоари към предпочетен номер
предпочетен номер **** от дата 08.10.2019 г.; Договор за лизинг от дата 08.10.2019 г. и
6
Допълнително споразумение от 04.08.2020 г. към Договор за мобилни услуги от 16.03.2018
г., размерът на уговорените месечни абонаментни такси; факта на прекратяване на
сключените договори; наличието на валидна клауза за неустойка; съответно размерът на
претендираната неустойка, размерът на уговорените месечни лизингови вноски; факта на
осъществяване на всички предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за лизинг и разликата в цената на устройството между
преференциалната такава и стандартната.
Във връзка със събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
приема, че в конкретния случай са налице валидно възникнали и съществували
облигационни правоотношения между „Теленор България“ ЕАД /с ново наименование
„Йеттел България“ ЕАД/ - мобилен оператор и ответника – потребител по сключените
помежду им Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 08.10.2019 г.; Договор
за лизинг за базови аксесоари към предпочетен номер предпочетен номер **** от дата
08.10.2019 г.; Договор за лизинг от дата 08.10.2019 г. и Допълнително споразумение от
04.08.2020 г. към Договор за мобилни услуги от 16.03.2018 г.. Договорите и допълнителните
споразумения са подписани от страните по тях. Същите съдържат необходимите реквизити и
договорените условия, посочени по-горе, като срок, описание на услугите, тарифен план.
Освен това е посочен конкретен номер, посредством които потребителят се идентифицира
сред абонатите на ищеца. Посочена е предадената активна СИМ карти, която дава
/осигурява/ достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор.
Предоставени са й лизинговите вещи. С това „Теленор България“ ЕАД /с ново
наименование „Йеттел България“ ЕАД/ е изпълнило задълженията си. Освен това е издал на
ответника фактури за дължимите задължения. Представените договори като частен
диспозитивен документ не са оспорени от ответника и тъй като носят подписите на лицата,
посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 ГПК съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в същите са направени от тези лица. Същевременно, по
силата на чл.20а, ал.1 ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с
оглед на което с подписването на процесните договори в правната сфера на всяка от
страните са възникнали права и задължения. С това „Теленор България“ ЕАД /с ново
наименование „Йеттел България“ ЕАД/ е изпълнило задълженията си. Освен това е издал на
ответника фактури за дължимите задължения.
По предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с
чл.342 ТЗ - за заплащане на сумата в размер на 364,72 лева - представляващи задължения за
вноски по договор за лизинг на SAMSUNG Galaxy S10e 128GB Black от 08.10.2019 г. за
предпочетен номер **** и 38,32 лева - представляващи задължения за вноски по договор за
лизинг на базови аксесоари от 08.10.2019 година за предпочетен номер ****.
Договорът за лизинг е консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и
неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет
на договора и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се включва в
7
неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
За да възникне задължението за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение,
лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия
договор.
От представения договор за лизинг на SAMSUNG Galaxy S10e 128GB Black от
08.10.2019 г. за предпочетен номер **** се установява, че абонатът е получил устройство
SAMSUNG Galaxy S10e 128GB Black, а от договор за лизинг на базови аксесоари от
08.10.2019 година за предпочетен номер **** се установява, че е получил пакет от
аксесоари, т.е. ищцовото дружество е предоставило на ответника устройства за временно и
възмездно ползване срещу задължението на ответника да заплати лизингова цена.
При изпълнението на насрещната престация за предаване на лизинговата вещ,
правното задължение на лизингополучателя за заплащане на лизинговото възнаграждение е
станало изискуемо. Съгласно чл.342, ал.2 ТЗ, лизинговите вноски представляват
възнаграждение за ползването.
Страните са разсрочили тези задължение на 23 лизингови вноски, всяка от които
става изискуема при настъпване на падежа, съгласно уговореното в договорите за лизинг,
при фактуриране, съгласно сроковете, условията и начина на заплащане на задълженията на
лизингополучателя, в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключените
между страните договори за предоставяне на такива услуги (чл.3, ал.2 от договорите за
лизинг), а именно въз основа на фактура, която се издава ежемесечно в срока, указан във
фактурата.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил
задължението си по чл.342, ал.1 ТЗ да предостави мобилните устройства и базовите
аксесоари на лизингополучателя, като същите са приети от последния без забележки.
Поради това за него е възникнало задължението по чл.345, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД
и същият е бил длъжен да заплаща дължимите лизингови вноски. Същевременно той е бил
длъжен по силата на чл.345, ал.1 ТЗ да върне мобилните устройства и базовите аксесоари
след изтичане на лизинговите договор, освен в случаите по чл.342, ал.3 ТЗ. И в двата случая
обаче той е бил длъжен да заплати уговорените в договора лизингови вноски.
Обстоятелството, че възникналите от процесните договори за лизинг парични задължения са
изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване по правилата на чл.154, ал.1 ГПК от
ответника. Ответникът, чиято е доказателствена тежест бе да установи това
правнорелевантно обстоятелство, не ангажира доказателства, че е заплащал в срок
задълженията си към лизингодателя. Ето защо, съдът намира, че в полза на лизингодателя е
възникнало вземането за получаване на претендираните лизингови вноски. Предвид така
установеното неизпълнение на част от задълженията по договорите за лизинг, следва да се
приеме, че към момента на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, изискуемостта на
вземането е настъпила, доколкото срокът на договорите е изтекъл преди това. Горното се
отнася и за частта от претендираната сума в размер на 394,94 лева, задължение за предходен
период, в която са включени лизингови вноски, както следва: 4,79 лева - вноска за аксесоари
8
към предпочетен номер ****; 45,59 лева - вноска за лизинг /13 от 24/ към предпочетен
номер ****; 4,79 лева - вноска за аксесоари към предпочетен номер ****; 45,59 лева -
вноска за лизинг /14 от 24/ към предпочетен номер ****; 4,79 лева - вноска за аксесоари към
предпочетен номер ****; 45,59 лева- вноска за лизинг /15 от 24/ към предпочетен номер
**** и 26,79 лева, представляващо остатък от вноска за лизинг /16 от 24/ към предпочетен
номер ****.
Във връзка с горното съдът намира, че исковете се явяват основателни, поради което
ответникът дължи сумата в общ размер от 403,04 лева за неплатени лизингови вноски.
По предявената искова претенция касаеща заплащане на задължение за предходен
период в размер на 394,94 лева, формирано както следва: периода 18.09.2020 г.- 17.10.2020
г. 38,49 лева с вкл. ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ****; 13,92 лева
с вкл. ДДС - общо потребление и таксуване на услуги и направления за предпочетен номер
****; 27,98 лева с вкл. ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ****;
4,79 лева - вноска за аксесоари към предпочетен номер ****; 45,59 лева - вноска за
лизинг (13 от 24) към предпочетен номер ****. За периода 18.10.2020 г.- 17.11.2020 г. - 39,39
лева с вкл. ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ****; 1,88 лева с
вкл. ДДС - общо потребление и таксуване на услуги и направления за предпочетен номер
****; 28,88 лева с вкл. ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ****; 4,79
лева - вноска за аксесоари към предпочетен номер ****; 45.59 лева - вноска за лизинг (14 от
24) към предпочетен номер ****. За периода 18.11.2020 г.- 17.12.2020 г. - 38,49 лева е вкл.
ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ****; 27,98 лева с вкл. ДДС -
месечни и еднократни такси за предпочетен номер ****; 4,79 лева - вноска за аксесоари към
предпочетен номер ****; 45.59 лева - вноска за лизинг (15 от 24) към предпочетен номер
****. За периода 18.12.2020 г. - 17.01.2021 г. - 26,79 лева, представляващо остатък от вноска
за лизинг /16 от 24/ към предпочетен номер ****, съдът намира, че от изложеното по-горе,
по категоричен начин се установява, че сумите се дължат от ответника. По делото не се
оспорва, че Операторът е изпълнил основното си задължение да предостави на ответника
достъп до мрежата си за периода, през който се претендират сумите, както и възможност да
ползва мобилни услуги чрез посочените мобилни номера. До датата на приключване на
съдебното дирене ответника не е ангажирал доказателства относно установяване факта на
плащане на претендираната сума, за неплатени месечни абонаментни такси, използвани
услуги, в. т.ч. и лизингови вноски. Не бяха ангажирани никакви доказателства от ответника,
че не дължи сумата, както и не бе оспорен дължимият размер.
Относно иска с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.92 ЗЗД:
За основателността на иска ищецът следва да установи наличието на клауза за
компенсаторна неустойка при неизпълнение на договора поради незаплащане цената на
услугата от страна на ответника, както и размера на неустойката.
При установяване на горното ответникът следва да докаже изпълнение на договорите
за мобилни услуги сключени с ищцовото дружество.
9
В договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумение е уговорено, че
неустойка се дължи при прекратяването на договорите за мобилни услуги по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му настоящия договор
или други документи, свързани с него…. След като Ф. Ф. не е изпълнявал задълженията си
за заплащането на изискуемите абонаментни такси и използвани услуги по договорите за
мобилни услуги, мобилният оператор правилно е начислил процесиите неустойки.
Нарушение на договорно задължение е уговорено като самостоятелно основание за
възникване на вземане за неустойка. Отговорността се изразява в задължението на абоната
да плати неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти, оставащи до
крайния срок на договора, като максималния размер не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. Също в раздел IV, т.2 е предвидено, че към
неустойката се включва и възстановяване на част от ползваните услуги, както и разликата
между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа, действащата към момента
на сключване на договора и заплатената от него при подписването му /в брой или съответно
лизинговата цена по договора/.
Съдът прие, че е налице неизпълнение на задължението на потребителя да заплати
дължимата цена за предоставените услуги. В случая не е спорно, че абонамента е прекратен
на 11.02.2021 г. и то по вина на ответника, който е преустановил заплащането на дължимите
суми за потребени услуги, т.е. е възникнало задължението за заплащане на процесната сума
от негова страна. Ответникът не е представил доказателства, че е сторил това. Размерът на
дължимите неустойки се установява от представената и неоспорена по размер от ответника
фактура № **********/18.02.2021 г.. При това положение за ищеца е възникнало правото да
начисли неустойка за неизпълнение на процесните договори за мобилни услуги в сума в
115,94 лева по Допълнително споразумение от 04.08.2020 година към Договор за мобилни
услуги от 16.03.2018 година за предпочетен номер ****; 98,75 лева по Договор за мобилни
услуги от 08.10.2019 година за предпочетен номер **** и 117,53 лева - представляваща
остатък от разлика между стандартната цена на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S10e
128GB Black, съгласно ценова листа към датата на сключване на договора и заплатената от
длъжника при предоставянето на устройството. В конкретния случай неустойките не
надвишават трикратния размер на стандартните месечни абонаменти по сключените между
страните договори за мобилни услуги. Размерът е й в съответствие с условията на чл.1.2, във
връзка с чл.1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на потребителите и
"Теленор България" ЕАД по гр. д. № 15539/2014 г. и гр. д. № 16476/2014 г. на Софийски
градски съд, поради което не се явяват и нищожни.
Поради изложеното искова претенция се явява основателна.
Във връзка с горното, следва да се разгледа единственото релевирано в срока за
отговор на исковата молба възражение - за погасяване на процесните вземания по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "б" ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Според
разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
10
станало изискуемо. Съдът не споделя довода на ответника, че изискуемостта на процесните
вземания настъпва от момента на сключването на процесните договори, тъй като
процесните вземания стават изискуеми, след изтичане на посочения във фактурите срок, в
който е следвало да бъдат заплатени доброволно от ответника.
Процесните вземания за лизингови вноски, дължими суми за абонаментни такси и
общо потребление по процесните договори, неустойката и други задължения по процесните
договори са обективи във фактура № **********/18.10.2020 г., в която е посочено, че
крайният срок за плащане е до 02.11.2020 г.; фактура № **********/18.11.2020 г., в която е
посочено, че крайният срок за плащане е до 03.12.2020 г., фактура № **********/18.12.2020
г., в която е посочено, че крайният срок за плащане е до 02.01.2021 г., фактура №
**********/18.01.2021 г., в която е посочено, че крайният срок за плащане е до 02.02.2021 г.,
като всички непогасени и изискуеми задължения на ответника в размер на 1130,20 лева са
обединени във фактура № **********/18.02.2021 г., със срок на плащане до 05.03.2021 г.,
т.е. най-ранното вземане е станало изискуемо на 03.11.2020 г.. Съдът намира, че
тригодишният срок е следвало да изтече на 03.12.2023 г. /за вземанията обективирани в
последващите фактури дори и по-късно/. Разпоредбата на чл.116, б. "б" ЗЗД предвижда, че
давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, като в хипотезата на предявен
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. В настоящия случай заявлението е подадено на 11.07.2023 г., към който момент
не е била изтекла тригодишната давност по отношение на процесните вземания, поради
което е неоснователно възражението на ответника. Дори ако се съобрази и разпоредбата на
чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
съгласно която за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират
да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. На основание § 13 от ПЗР на ЗЗдр, обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.
сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат след изтичане на 7
дни от обнародване на този закон, т.е. от 21.05.2020 г.. От това следва, че от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение на 14.05.2020 г. давностните срокове са били спрени
по силата на закона, като са започнали да текат отново на 21.05.2020 г., тригодишният срок
ще изтече по-късно от посочения от съда по-горе.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от
него разноски. В този смисъл ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
в общ размер на 1080 лева, от която сумата в размер на 575 лева разноски в исковото
производство и сумата в размер на 505 лева разноски в заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
11
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК,
във връзка с чл.79 ЗЗД, чл.92 ЗЗД, чл.342 и сл. от ТЗ, по отношение на Ф. М. Ф., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Г.“ № 30, че съществува вземане на „Йеттел България“
ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д. К. К. и М. С., в размер 1130,20 лева, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението в съда – 12.07.2023 г. до изплащане на сумата, от
които:
- 115,94 лева - представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти
за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, на основание чл.III.2, буква а)
от Допълнително споразумение от 04.08.2020 година към Договор за мобилни услуги от
16.03.2018 година за предпочетен номер ****, формирани в отчетен период 18.01.2021
година - 17.02.2021 година, посочен във фактура **********/ 18.02.2021 година;
- 98,75 лева - представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти
за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на
неустойката не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.11,
буква а) от Договор за мобилни услуги от 08.10.2019 година за предпочетен номер ****,
формирани в отчетен период 18.01.2021 година - 17.02.2021 година, посочен във фактура
**********/ 18.02.2021 година;
- 117,53 лева - представляваща остатък от разлика между стандартната цена на
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S10e 128GB Black, съгласно ценова листа към датата
на сключване на договора и заплатената от длъжника при предоставянето на устройството,
съответставаща на оставащия срок на договора, на основание чл.11, буква б) от Договор за
мобилни услуги от 08.10.2019 година за предпочетен номер ****, формирани в отчетен
период 18.01.2021 година - 17.02.2021 година, посочен във фактура 73163 54007/ 18.02.2021
година;
- 364,72 лева - представляващи задължения за вноски по договор за лизинг на
SAMSUNG Galaxy S10e 128GB Black от 08.10.2019 година за предпочетен номер ****.
Сумата е формирана от сбора на останалите 8 дължими вноски по договора, всяка по 45,59
лева за лизинг на SAMSUNG Galaxy S10e 128GB Black, които са предсрочно изискуеми
поради прекратяване на договор за лизинг на SAMSUNG Galaxy S10e 128GB Black от
08.10.2019 година по вина на лизингополучателя, на основание чл.11, ал.2 и чл.12, ал.2 от
Общи условия към договор за лизинг. Задължението е възникнало в отчетен период
18.01.2021 година - 17.02.2021 година, посочен във фактура **********/ 18.02.2021 година;
- 38,32 лева - представляващи задължения за вноски по договор за лизинг на базови
аксесоари от 08.10.2019 година за предпочетен номер ****. Сумата е формирана от сбора на
останалите 8 дължими вноски по договора, всяка по 4,79 лева за лизинг на базови аксесоари,
които са предсрочно изискуеми поради прекратяване на договор за лизинг на базови
12
аксесоари от 08.10.2019 година по вина на лизингополучателя, на основание чл.11, ал.2 и
чл.12, ал.2 от Общи условия към договор за лизинг на базови аксесоари. Задължението е
възникнало в отчетен период 18.01.2021 година - 17.02.2021 година, посочен във фактура
**********/ 18.02.2021 година;
- 394,94 лева - представляващи задължения от предходен период с ДДС, посочени във
фактура **********/ 18.02.2021 година, подробно описани в обстоятелствената част на
настоящата искова молба, ведно със законова лихва върху тази сума от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, за която сума
/1130,20 лева/ е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 2582/2023 г. по описа на РС Пазарджик.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Ф. М. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ул. „Г.“ № 30, ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование
„Теленор България“/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С., сумата в общ
размер на 2719,32 лева, от която сумата в размер на 1080 лева, от която сумата в размер на
575 лева разноски в исковото производство и сумата в размер на 505 лева разноски в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13