№ 11
гр. Плевен, 15.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година
в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
в присъствието на прокурора К. Цв. Я.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20254400600354 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат И. В., защитник на подсъдимия М. В.
М., подадена срещу присъда № 36 от 09.10.2024 г., постановена по нохд №
17/2022 г. по описа на Районен съд-Червен бряг.
С обжалваната присъда Районен съд-Червен бряг е признал
подсъдимия М. В. М. за виновен в това, че от началото на месец ноември 2020
г. до 21.06.2021 г. в с. Глава, Плевенска област, ул. „Кресна“ № 7, като
пълнолетно лице, без да е сключил брак заживял съпружески с лице от женски
пол, ненавършило 14-годишна възраст – Н.Р.Б., поради което и на основание
чл. 191, ал. 3, във връзка с ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на две години
лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановената присъда, както и за допуснати от
основния съд отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.
Прави се искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова,
оправдателна присъда.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от процесуалния
1
представител на въззивния жалбоподател М. В. М., адвокат И. В..
Прокурорът изразява становище, че жалбата е основателна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи
се в жалбата и в допълнението към нея, становищата на страните и след като
провери изцяло правилността на постановената присъда, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледа по същество жалбата е основателна, макар и не по
посочените в нея съображения.
При разглеждане на делото и при постановяване на присъдата
решаващият съд е допуснал отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права
на страните и в частност до накърняване на правото на защита на
подсъдимия. Отделно от това, мотивите не отговарят на стандарта,
предвиден в разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК. Поради това присъдата
следва да бъде изцяло отменена, а делото да се върне за ново разглеждане
на първоинстанционния съд.
Правилата за провеждане на разпоредителното заседание са
регламентирани в разпоредбите на чл. 247б и следващите от НПК и
задължително следва да се спазват от състава на съда. В разглеждания случай
основният съд е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 247-247 б
НПК, но не е изпълнил задълженията си по чл. 248, ал. 1 НПК – да даде
собствена оценка и отговор на въпросите, които се обсъждат в разпоредително
заседание, като ясно и точно заяви становището си по тези въпроси и го
обективира в съдебен акт – определение.
Разпоредителното заседание е проведено на 27.04.2022 г. От протокола
за това заседание е видно, че подсъдимият М. В. М., редовно призован, не се е
явил, а е бил представляван от своя защитник – адвокат С.Б.. По време на
разпоредителното заседание адвокат Б. е заявила, че са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила – Глава 27 НПК
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“,
хипотезата на чл. 371, т. 1 НПК, тъй като е налице желание на подсъдимия
делото да се разгледа по този ред, като не се разпитват свидетелите, посочени
в списъка на лицата за призоваване към обвинителния акт, а единствено
вещите лица /въпреки че вещи лица по делото няма/.
В обстоятелствената част на определението от 27.04.2022 г. съдът е
приел, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила, като е посочил, че приложими в случая са съкратено
съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, освобождаване от
2
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, решаване
на делото със споразумение, особени правила за разглеждане на дела за
престъпления, извършени от непълнолетни, особени правила за разглеждане
на дела за престъпления, извършени от лица, които не владеят български език,
особени правила за разглеждане на дела, подсъдни на военните и
специализираните наказателни съдилища. Очевидно е, че делото не е могло да
бъде разгледано по реда на всички изброени диференцирани процедури, а
само по една от тях, която обаче изобщо не е посочена – както по вид, така и
по основанията за нейното провеждане. Нещо повече, в протокола е отразено
наличие на основание за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.
371, т. 2 НПК, въпреки че адвокат Б. е пожелала делото да се разгледа по реда
на чл. 371, т. 1 НПК.
В диспозитива на определението от 27.04.2022 г. обаче е посочено,
че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила, включително и по реда на Глава 27 НПК „Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция“ и делото е
насрочено за разглеждане по общия ред.
Очевидно е, че съдебният акт от 27.04.2022 г., постановен в
разпоредителното заседание, е неясен, вътрешно противоречив и
незаконосъобразен. От него не става ясно каква е била действителната воля на
съда относно реда, по който следва да се разгледа делото. При това
подсъдимият е бил лишен от правото делото да бъде разгледано по реда на
съкратеното съдебно следствие, каквото искане е направил неговият
защитник. Както процесуалният закон, така и съдебната практика на ВКС на
РБ и на териториалните съдилища са последователни в разбирането, че съдът
не може да откаже провеждане на съкратено съдебно следствие, ако са налице
основанията за това. Съвсем отделен е въпросът, че и в двете хипотези на чл.
371 НПК се изисква ясно изразено съгласие и на подсъдимия, който в
разглеждания случай не е присъствал в разпоредителното заседание и поради
това не е могъл да изрази собствената си позиция.
Като се изхожда от важното значение на разпоредителното заседание за
съдебната фаза на наказателния процес и третирането му от законодателя като
задължителен стадий на наказателното производство, непровеждането му по
предвидения в процесуалния закон ред, следва да се квалифицира като
съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, без да се
налага да се изследва въпросът дали и в каква степен това нарушение се е
отразило на правата на страните. Неясната и противоречива оценка на съда по
чл. 248, ал. 1, т. 4 НПК е довела до нарушаване на правата на всички страни в
съдебното производство.
Прочитът на мотивите към присъдата – в частта за приетата фактическа
обстановка, сочи, че те представляват буквален препис на фактическата
3
обстановка, възприета от прокурора в обстоятелствената част на
обвинителния акт. На практика съставът на съда, чийто акт се атакува с
въззивната жалба, няма собствена изложена мотивировка по фактите,
доказателствата и правото, а механично е възпроизвел чужди мотиви. Личните
аргументи на съда са необходими, не само защото законът е ясен в тази насока,
а и защото отразяват уважението на решаващия орган както към страните по
делото и към въззивната инстанция, така и към правосъдието като цяло. Ето
защо по конкретното дело мотивите не отговарят на стандарта, установен с
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК. Преписът на чужди мотиви е грубо
нарушаване на процесуалните правила и налага извод, че обжалваната
присъда на практика е без мотиви. В този смисъл е и непротиворечивата
практика на ВКС на РБ по наказателни дела, например решение № 138 от
06.04.2010 г. по н. д. № 756/2009 г., Първо н.о. Правната доктрина и съдебната
практика са категорични, че неизлагането на мотиви /към каквото се
приравняват тези по конкретното дело/ е съществено нарушение на
процесуалните правила и представлява абсолютно основание за отмяна на
присъдата.
В мотивите към обжалваната присъда липсва прецизен анализ на
свидетелските показания на Н.Р.Б. и Р.Б.В., съпоставка на тези показания
поотделно и в съвкупност с другите събрани по делото доказателства,
съображения на съда кои от свидетелските показания какви обстоятелства
установяват, анализ на фактите и правни съображения за взетото решение.
Това е било абсолютно необходимо, тъй като Б. и В. са депозирали различни
по смисъл и значение свидетелски показания на ДП и на съдебното следствие,
което е наложило по време на съдебното следствие показанията им от
разследването по време на ДП да бъдат прочетени и приобщени към
доказателствената съвкупност.
Незаконосъобразният подход на основния съд при изготвяне на
мотивите е задълбочен и с допуснато нарушение на основния принцип на
наказателния процес „непосредственост“, закрепен в разпоредбата на чл. 18
НПК, съобразно която съдът, прокурорът и разследващите органи основават
решенията си върху доказателствени материали, които събират и проверяват
лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс. В нарушение на
изтъкнатия принцип съдът, в мотивите, се е позовал на свидетелските
показания на М.Д.Ф., депозирани на ДП. Фиков обаче е починал, което е
установено по време на съдебното следствие. Съдът не е приобщил
свидетелските му показания към доказателствата по делото по реда на чл. 281,
ал. 1, т. 4 НПК и поради това не е разполагал с възможност да се позовава и на
тях в мотивите към присъдата.
Освен всичко останало, в мотивите не е даден убедителен отговор и на
възраженията на защитника на подсъдимия М. В. М., адвокат И. В., относно
4
авторството и съставомерността на деянието.
При този изход от процеса оплакването, съдържащо се в жалбата, че
обвинението не е доказано по несъмнен начин, не следва да се коментира. То
следва да се има предвид при новото разглеждане на делото, ако е
основателно.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във връзка с
чл. 335, ал. 2 от НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 36 от 09.10.2024 г., постановена по нохд №
17/2022 г. по описа на Районен съд-Червен бряг и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане на първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5