Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 136
20.02.2013год., гр. Хасково
Том ІІ, стр.67-69
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
на двадесет
и четвърти януари през две хиляди и тринадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ
: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар:
Марияна Стоянова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от Съдията гр. д. № 1609 по описа за 2012 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от К.Х.П., Г.Л.Д., Г.Х.С.,
Д.Х.Д., Д.Г.С., И.К.С., Г.К.С., И.Й. Х., Й.Д.Г., В.К.С., Т.А.Т., П.С.П., Б.Д.Д.,
Д.Д.Т., К.И.К., Т.З.Р., М.П.Г., Г.Х.Т. против В.Д.П. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за сумата в размер на
4 400 лева и по чл.86 от ЗЗД за сумата от 1 000 лева.
В
исковата молба се твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 1408/2010г. по
описа на Районен съд-Хасково било прието по отношение на ответницата, че ищците
са собственици на самостоятелен обект с идентификатор 77195.723.92.6.14, с
предназначение – склад, с площ от 12.46 кв.м., находящ се на 1-първо ниво на
сграда с идентификатор 77195.723.92.6, построена в ПИ с идентификатор
77195.723.92 по кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена със Заповед №
РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-гр.София, с адрес на имота: гр.Хасково, ул.”Патриарх
Евтимий” № 1. Посочва се още, че от около десет години ответницата била
наемателка на недвижимия имот, като от 18.01.2008г. по решение на ОС на
живущите в жилищен блок № 307, вход „Г”, на ул.”Патриарх Евтимий” № 1 в
гр.Хасково-ищци по настоящото дело, месечният наем бил определен в размер на
120 лева. До м. март 2009г. /вкл./ ответницата редовно плащала задължението си
по наемния договор до 15-то число на текущия месец, като от м. април
2009г. преустановила плащането на наем,
независимо че ползвала помещението до м. април 2012г. /вкл./, претендирайки, че
е придобила собствеността по давност. По този начин ответницата нарушила
задължението си по чл.232, ал.2 от ЗЗД и по чл.233, изр.1
от ЗЗД. Твърди се също така, че лишавайки неправомерно ищците от ползване на
описаното помещение за периода от м. април 2009г. /вкл./ до м. април 2012г.
/вкл./ ответницата им дължала обезщетение в размер на 4 440 лева и мораторна лихва в размер на 1 000 лева, считано от
15-то число на всеки текущ месец до датата на предявяване на иска. Предвид
изложеното, молят съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да им
заплати сумата в размер на 4 400 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на процесния имот за периода
от 01.04.2009г. до 01.04.2012г., както и 1 000 лева мораторна
лихва, считано от 15-то число на всеки текущ месец до датата на предявяване на
иска – 19.06.2012г., както и направените по делото разноски.
Ответницата е депозирала писмен отговор, в който изразява становище, че
искът е неоснователен. В съдебно заседание се изразява становище, че същият е
основателен, но се оспорва неговия размер, както и исковия период. Ответницата
твърди, че е освободила наетия имот и е върнала същия през м.декември 2010 год.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, имаща
правен интерес от воденето на настоящото производство, а ответницата е пасивно
легитимирана да отговаря по него.
По
делото съдът безспорно установи, че ищците са етажни собственици на жилища,
намиращи се в сграда в гр.Хасково, ул.”Патриарх
Евтимий” № 1, вх.Г, в каквато насока са представените нотариални актове за собственост
на недвижим имот. Няма спор още, че процесното
помещение, представляващо самостоятелен обект с идентификатор 77195.723.92.6.14,
е с предназначение склад с площ от 12.46 кв.м. и се намира в сградата, където
ищците притежават жилищни имоти и представлява обща част. Безспорно по делото
съдът намира и обстоятелството, че ответницата е ползвала описаното помещение
за офис, като отношенията между нея и ищците са били уреждани като наемни
такива, като всяка от страните е поела и изпълнявала съответни задължения по така сключения устен договор за наем. Независимо
от това обаче ответницата през 2009
година се снабдила с нотариален акт за собственост на посочения обект, видно от
представения Нотариален акт за собственост № 132, том 1, рег.№ 2165, дело № 127/2009
год. на Нотариус Владилена Сиртова, като е призната за собственик на основание давностно владение. Това й поведение е дало основание на
ищците да предявят иск за собственост на основание чл. 108 от ЗС, за което е
било образувано гр.д.№ 1408/2010 год. по описа на Районен съд-Хасково. С
решението по същото, което е влязло в законна сила на 30.03.2012год., съдът е
уважил собственическия иск и е признал за установено по отношение на
ответницата В.Д.П., че ищците са собственици на самостоятелен обект с идентификатор
77195.723.92.6.14, с предназначение на обекта-склад, с площ от 12.46 кв.м., като
я осъжда да предаде владението на имота на неговите собственици. /гр.д.№
1408/2010год. на РС-Хасково/.
В
подкрепа на своята теза ищците ангажираха гласни доказателства за изясняване на
въпроса през кой период ответницата е ползвала наетия имот, за какъв период им
дължи наем, респективно обезщетение за това ползване и лишаване от правото на
собствениците да ползват същия.
По делото
съдът разпита свид. А.К.. От разпита на същата се
установи, че ответницата е ползвала процесното
помещение, което свидетелката нарича стая, за времето от 2009 година до 2012
год., като не е плащала наем през този период. Твърди, че през м.май 2012
година помещението е било окончателно освободено, като дори ответницата не
предала ключовете на собствениците, когато го освободила, а просто го оставила
отключено. Преди този период стаята била
заключена и не се ползвала от живеещите във вход „Г”. Заявява още, че по време
на делото за правото на собственост /гр.д.№ 1408/2010 год. на РС-Хасково/
ответницата също ползвала имота, а наем плащала до момента, в който се снабдила
с нотариален акт за собственост. След това именно престанала да плаща наема. /от
2009 год./
От
разпита на свид.Р.М. съдът установи, че тя е клиентка
на ответницата, която я обслужвала счетоводно. Известно й е, че офисът на П. се
намира срещу Универсалния магазин в гр.Хасково, до „ПрофиКредит”,
на 3 етаж, от началото на 2011 год. По-рано офисът й се намирал в тунела до
магазин „Кенвело”.
Разпитана бе и свид.М.Т., която също дава
показания, че познава ответницата В.П. по повод на счетоводно обслужване на
фирми. Известно й е, че офисът се намира на ул.”Велико Търново” № 8. В този
офис П. се настанила през 2011 год., а преди това освободила стария офис.
За правилното и
пълно изясняване на делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-техническа
експертиза. От същото, което страните не оспориха, е видно, че средната
пазарна наемна цена на подобен вид
помещения за периода от м. април 2009 год. до 31.12.2009 год. възлиза на 100
лева месечно или общо за 9-те месеца - 900 лева. За следващия период от
01.01.2010 год. до 30.04.2012 год. в.л. е посочило, че средната пазарна наемна
цена е без промяна и възлиза на сумата от 80 лева месечно или общо – 2240 лева.
При тези данни общият размер на обезщетението ще възлиза на
3140 лева за целия исков период. В.л. е установило и размера на лихвата
за забава, считано от 15-то число на текущия месец до подаването на исковата
молба общо в размер на 516 лева.
При така
възприетата фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 232, ал.2 от ЗЗД е основателен. Несъмнено
се установи, че спорният обект е собствен на етажните собственици, живеещи в
жилищната сграда на ул.”Патриарх Евтимий” № 1, вх.Г в гр.Хасково. В тази насока
са безспорните писмени доказателства, в т.ч. и Решение № 87/10.02.2011 год., постановено
по гр.д.№ 1408/2010 год. по описа на Районен съд-Хасково. По несъмнен начин
съдът установи, че първоначално отношенията между страните са били на база
сключен устен договор за наем на същото това помещение, както и че ответницата
е заплащала такъв до м.април 2009 година
и по които обстоятелства страните не спорят. След като ответницата се снабдила
с Нотариален акт за собственост № 132/ 27.04.2009 год. на основание давностно владение, същата престанала да заплаща уговорения
наем, считайки себе си вече за собственик на имота. По този въпрос страните
също не спорят. В случая спорът се свежда до това до кой момент ответницата се
е намирала в наетия имот след м.април 2009 год., плащала ли е наемна цена,
както и дължи ли обезщетение за ползването на имота след прекратяването на
наемния договор. Съдът намира,че от събраните по делото доказателства се
установява, че след 2009 година ответницата, снабдявайки се с нотариален акт за
собственост, е престанала да изпълнява задължението си по наемния договор. Правилно
според съда е да се приеме, че от този момент договора за наем е бил прекратен,
макар наетата вещ да не е била върната. Освен това намира, че от събраните
преди всичко гласни доказателства става ясно, че ответницата е ползвала имота и
през времето, когато между страните е бил висящ спора за правото на собственост
на имота. Този извод се налага от разпита на свид. К.,
която живее на посочения адрес и е очевидец на момента, в който стаята е била
освободена реално - началото на м.май 2012 год. Показанията на другите две
свидетелки не могат да оборят твърденията на свид.К.,
тъй като същите дават показания, че са
посещавали новия офис на ответницата П., намиращ се на друг адрес *** год., но не дават показания дали
през този период процесния имот /офис/ е бил
освободен от П. или не. Те заявяват, че просто не са ходили там, без да твърдят
дали помещението е било освободено и предадено на неговите собственици. От своя
страна ответницата не ангажира никакви писмени доказателства, от които да се
установи реалното предаване и приемане на обекта, предаване на ключ и др., така
както повелява нормата на чл. 233 от ЗЗД. Ето защо, ще следва да се приеме, че
същата е била длъжна да изпълнява задълженията си, произтичащи от наемния
договор. А след като същият е бил прекратен, но тя е продължила да ползва
вещта, то ще следва да заплати обезщетение на наемодателите за времето на
ползване в размер на средния месечен наем за процесния
период.
Съдът не споделя
доводите на ответницата, че следва да се приеме за безспорно, че наетия обект е бил освободен от края на 2010
година, поради което и исковия период следва да се определи от м.април 2009
год. до края на 2010 год. Тези твърдения не се подкрепят от събраните по делото
доказателства, които съдът обсъди по-горе
и които намира за достатъчни, за да обосноват изводите му в насока за
основателност на исковата претенция за целия
период. Ето защо ще следва да се уважи предявения иск до размера, посочен
в заключението на вещото лице, а именно сумата 3140 лева, като в останалата му
част до пълния предявен размер от 4400 лева ще следва да се отхвърли.
С оглед на
възприетото по-горе, съдът намира и втория предявен иск на основание чл. 86 от ЗЗД за основателен и доказан до размера, посочен в заключението на в.л. Претенцията
на ищците е за неплатен наем, което задължение е периодично и се следва на
определено число в месеца, в случая на 15-то число. Установи се, че това
плащане е било забавено / неизпълнено /, поради което се дължи и обезщетение на
посоченото основание за периода от датата на всяко просрочено плащане до
завеждането на исковата молба, или общо сумата 546 лв., като в останалата част
ще следва до пълния предявен размер от 1000 лева да се отхвърли.
Предвид казаното, съдът намира предявените
искове за основателни и доказани, поради което следва да се уважат в посочените
размери, ведно с произтичащите от това последици, като на ищците се присъдят и
направените по делото разноски в размер на 701.43 лева, съобразно уважения
размер на исковете.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН ********** ***, да заплати на К.Х.П., Г.Л.Д.,
Г.Х.С., Д.Х.Д., Д.Г.С., И.К.С., Г.К.С., И.Й. Х., Й.Д.Г., В.К.С., Т.А.Т., П.С.П.,
Б.Д.Д., Д.Д.Т., К.И.К., Т.З.Р., М.П.Г., Г.Х. ***, съдебен адрес - гр.Хасково,
ул.”В. Търново” № 12, адв. В.З., сумата 3140 лева, представляваща обезщетение
за лишаване от ползването на имот, представляващ Самостоятелен обект с
идентификатор 77195.723.92.6.14, с предназначение – склад, с площ от 12.46 кв.м.,
находящ се на 1-първо ниво на сграда с идентификатор 77195.723.92.6, построена
в ПИ с идентификатор 77195.723.92 по кадастралната карта на гр.Хасково,
одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-гр.София, с адрес на
имота: гр.Хасково, ул.”Патриарх Евтимий” № 1, за периода от 01.04.2009г. до
01.04.2012г., както и сумата 546 лева, представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от
15.04.2009 г. до 19.06.2012г., като исковете в останалата им част до пълния
предявен размер на главницата от 4400 лева и за мораторната
лихва до 1000 лева, като неоснователни – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН ********** ***, да заплати на К.Х.П., Г.Л.Д.,
Г.Х.С., Д.Х.Д., Д.Г.С., И.К.С., Г.К.С., И.Й. Х., Й.Д.Г., В.К.С., Т.А.Т., П.С.П.,
Б.Д.Д., Д.Д.Т., К.И.К., Т.З.Р., М.П.Г., Г.Х. ***, съдебен адрес - гр.Хасково,
ул.”В. Търново” № 12, адв. В.З., направените по
делото разноски в размер на 701.43 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.