№ 405
гр. Бургас, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120100398 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Р. В. П., ЕГН
********** и К. В. П., ЕГН **********, двамата от *** против Й. Б. М., ЕГН ********** от
*** за намаляване на извършеното от В. А. П., починал на *** година завещателно
разпореждане на притежаваната от наследодателя ½ идеална част от недвижим имот, описан
в исковата молба, до размер от 2/4, необходими за допълване на запазената част от
наследството и за възстановяване запазената част на наследниците му по закон Р. В. П. и К.
В. П., в размер на по ¼ идеална част за всеки от ищците.
Ищците излагат, че страните по делото са наследници по закон на В. А. П., бивш
жител на град Бургас, починал на *** г. Ищците са негови деца от предходен брак, а
ответницата – негова преживяла съпруга. На 13.04.2022 година в имотния регистър по
персоналната партида на наследодателя е вписано обявено саморъчно завещание от
16.12.2009 г., с което той е завещал на Й. М. собствената си ½ идеална част от недвижим
имот, представляващ апартамент ***, площ 61, 92 кв.м., придобит на основание посочен в
исковата молба нотариален акт. Завещаното жилище представлява съгласно данните по
КККР на град Бургас самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***50, с адрес: град
Бургас, община Бургас, п.к. 8 000, ***, вид собственост – частна, тип жилище, апартамент –
в жилищна или вилна сграда със смесено предназначение, брой нива 1, площ по документ
61, 92 кв.м., изба 7,54 кв.м.
В исковата молба е посочено, че съгласно чл. 28 от Закона за наследството, когато
наследодателят остави низходящи, родители или съпруг той не може със завещателни
разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част
от наследството. Размерите на разполагаемата и съответно запазената част от наследството
са посочени в чл.29 от ЗН. В случая ищците като деца на наследодателя са наследници със
запазена част и предвид обстоятелството, че при смъртта си наследодателят е оставил
съпруга и две деца, то на основание чл.29, ал.3 от ЗН разполагаемата част от имуществото, с
която той е могъл да извърши дарствени или завещателни разпореждания е равна на ¼, а
запазената част за всеки от наследниците му – съпруга и две деца е също по ¼.
1
На ищците не им е известно наследодателят им да е имал към датата на смъртта си
друго имущество, извън посоченото в завещанието, такова не се е открило и при извършена
в имотния регистър справка. Поради това ищците считат, че със завещателно разпореждане
от 16.12.2009 г. наследодателят В. П. се е разпоредил изцяло с притежаваното от него
имущество, то се изчерпва с посоченото в завещанието жилище, с това разпореждане той е
накърнил запазената част на ищците, като възстановяването следва да бъде извършено в
съответните идеални част, в случая по ¼ идеална част за всяко едно от децата му. Молят за
уважаване на иска. Искът е по чл.30 ЗН.
В преклузивния едномесечен срок ответницата е подала писмен отговор на
предявения иск, в който излага, че не е спорно по делото, че страните са наследници на
общия наследодател В. А. П., починал на *** г., че приживе той е притежавал ½ идеална
част от процесния недвижим имот, представляващ жилище, находящо се на посочения
адрес. Не е спорно и че с приложеното към исковата молба саморъчно завещание той е
завещал притежаваното от него право на собственост по отношение на описания недвижим
имот на съпругата си, която е ответник по иска.
В писмения отговор е посочено още, че съгласно разпоредбата на чл.30 от ЗН
наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част
поради завещания или дарения, може да поиска намаляването им до размера, необходим за
допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети
и дарения с изключение на обичайните дарове. Ответникът счита, че процесното завещание
е универсално, тъй като има за предмет цялото имущество, което завещателят е притежавал
към момента на съставянето му и на обявяването му, независимо на описанието на имота в
него. Универсалното завещание придава на ответницата качеството на наследник и при
заявено искане за възстановяване на запазена част не следва да се формира маса по чл.31 от
ЗН, тъй като не остават свободни имущества, от които лицата по чл.28 от ЗН, които са ищци
в производството, могат да получат онова, което е тяхна запазена част от наследството. В
този случай съдът, при установяване основателност на исковата претенция, следва да
извърши намалението в дробна част, съответстваща на запазената част на наследника по
закон, съобразно разпоредбата на чл.29 от ЗН.
При условие, че съдът установи накърняване на запазената част на ищците и на
основание чл.36, ал.1 от ЗН се прави искане ответницата да задържи имота и да възмезди
ищците, които са наследници със запазена част с пари, според цената, определена в
експертна оценка към момента на намаляването. При условията на евентуалност, в случай,
че съдът установи накърняване на запазената част на ищците, както и че не са налице
условията по чл.36 от ЗН, ал.1 и ал.2 от ЗН и притежаваната от наследодателя част от имота
следва да се върне в наследството прави искане за присъждане на разполагаемата част,
съгласно заключението на експертизата, която ще се приема по делото.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея
доводи, становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното:
Искът е основателен.
Фактите са такива, каквито са описани в исковата молба. В. А. П. и Й. Б. М. са били
съпрузи. П. има две деца от предходен брак – това са ищците по делото.
С нотариален акт от 10.09.1996г., В. и Й., в резултат на извършена замяна, са
придобили в собственост имот, представляващ апартамент ***. Няма спор, че сделката е
сключена по време на брака на В. и Й., като имотът е станал СИО.
Видно е също от данните по делото, че на 16.12.2009г. В. е подписал саморъчно
завещание, с което е завещал на съпругата си Й. своята ½ ид.ч. от апартамента.
Завещателят е починал на ***г. Със настъпване на смъртта му СИО върху имота е
2
прекратена, а неговата ½ ид.ч. е преминала, по силата на завещателното разпореждане, в
собственост на ответницата.
Според чл. 28, ал.1 ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или
съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова,
което съставлява тяхна запазена част от наследството.
Съгласно чл. 29, ал.1 ЗН запазената част на низходящи (включително и осиновените),
когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а
при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Според
ал.2 запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3. Според ал.3
запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е
оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част
на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при
едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6
от наследството.
В случая ищците са деца на завещателя и имат право на запазена част от
наследството му, която той не може да накърнява със завещателни разпореждания.
Според чл. 31 ЗН за да се определи разполагаемата част, както и размерът на
запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са
принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и
увеличението на наследството по чл.12, ал.2. След това се прибавят към нея даренията с
изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и
според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по
време на подаряване - за движимите.
В случая обаче е безспорно, че завещателят не е имал други имоти освен процесния.
След като това е така, трябва да се приеме, че той се е разпоредил с цялото си имущество
чрез направеното завещание. Следователно се касае до универсално завещание по смисъла
на чл.16, ал.1 ЗН, което обстоятелство е безспорно между страните. Трайна е съдебната
практика, че чрез универсално завещание, което придава качеството наследник на лицето, в
полза на което е направено, завещателят се разпорежда с цялото или с дробна част от цялото
си имущество и при заявено искане за възстановяване на запазена част от наследството не се
формира маса по реда на чл.31 ЗН, тъй като всички имущества, права и задължения на
наследодателя, посочени в тази разпоредба, се включват в завещателното разпореждане и
след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от които лицата по чл.28,
ал.1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхната запазена част от
наследството. Настоящия случай е такъв, съставеното завещание е универсално и не трябва
да се образува маса по чл.31 ЗН. В тази хипотеза завещателното разпореждане се намалява в
дробна част.
Основателна е тезата на ищците, понеже със завещанието действително е накърнена
тяхната запазена част от наследството. Завещателят е оставил съпруга и две деца и според
чл.29, ал.3 ЗН запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.
Разполагаемата част при две деца е равна на ¼. Останалите ¾ са запазена част, от които 2/4
са запазената част на двете деца – ищци по делото. Тази запазена част е накърнена със
завещанието.
Разпоредбата чл.36 ЗН, на която първоначално се позоваваше ищцата, е
неприложима, защото не се касае до завещан цял имот, а само до завещана идеална част от
него. Според решение № 1279/21.01.2009г. на ВКС по гр. дело № 5702/2007г., при дарения на
идеални части от недвижим имот текстът на чл.36, ал.2 ЗН не намира приложение. В случая
има завещание на идеални части, но принципът е същият. Освен това чл.36 ЗН има предвид
завет, а не универсално завещание, каквото е в случая. Друг е въпросът, че в устните
3
състезания ответницата е заявила, че не поддържа искането си за уравнение на дела, защото
е незаконосъобразно, освен това тя няма сумата, за да я заплати на другите наследници.
Следва решение, с което завещателното разпореждане се намали с 2/4 и с толкова се
възстанови запазената част от наследството в полза на ищците.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да се осъди да заплати на ищците
разноски в размер на 1527.90 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
НАМАЛЯВА завещателно разпореждане на В. А. П., ЕГН **********, починал на
***г., извършено със саморъчно завещание от 16.12.2009г., вписано в Службата по
вписванията на 13.04.2022г. под № ***, с което е завещана в полза на Й. Б. М., ЕГН
********** ½ ид.ч. от апартамент с площ от 61.92 кв.м., находящ се в *** с 2/4 и
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Р. В. П., ЕГН ********** и К. В. П., ЕГН **********
в размер на 2/4 от наследството или по ¼ за всеки от тях.
ОСЪЖДА Й. Б. М., ЕГН ********** от *** да заплати на Р. В. П., ЕГН ********** и
К. В. П., ЕГН **********, двамата от *** сумата от общо 1527.90 лева /хиляда петстотин
двадесет и седем лева и деветдесет стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4