№ 16
гр. гр. Чирпан , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I в публично заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №
20215540100376 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от
Семейния кодекс (СК).
В исковата молба (ИМ), подадена от *. Д. В., ЕГН **********, в качеството на майка и
законен представител на малолетния **, против Н. СТ. К., ЕГН **********, с адрес: ** се твърди,
че ответникът Н. СТ. К. е баща на детето ** К., родено на **, видно от представеното
Удостоверение за раждане, издадено на ** г. Твърди също така, че след като се родил синът им,
живеели съвместно в жилището на майката на ответника в **. Поради това, че ответникът
започнал да проявява агресивност спрямо нея, в края на 2014 г. се преместила със сина си да живее
в апартамента на майка си в **. От тогава до сега единствено тя се грижила за сина им. Ответникът
никога не бил плащал каквато и да било издръжка за детето. За този период от време - повече от 7
години, бащата бил закупил единствено една тротинетка на сина им за подарък. Ответникът не се
срещал и не поддържал контакти със сина си. Законът позволявал съгласно чл. 149 от СК
издръжка за минало време да се търси най-много за 1 година преди предявяване на иска. Не и било
известно ответникът да имал друго дете, за което да дължи издръжка. За отглеждането на детето
били необходими средства за дрехи, храна, отопление през зимния сезон. В момента синът им бил
ученик в 1-ви клас в НУ „Св. Климент Охридски“ гр. Чирпан. Твърди също така, че доколкото и
било известно, ответника през летните месеци работел на морето. Известно и било, че ответника
няколко пъти бил лежал в психиатрично заведение.
Моли съда, да осъди Н. СТ. К., ЕГН ********** да заплаща на *. Д. В., ЕГН **********, в
качеството й на майка и законен представител на малолетния ** К., ЕГН **, месечна издръжка в
размер на 180 /сто и осемдесет/ лева, платима до 15 - число на месеца, за който се отнася, ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на иска - 12.05.2021 г., до настъпване
1
на законни причини за изменение или прекратяване, както и да заплати издръжка за минало време
на *. Д. В., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетният **
К., ЕГН ** в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева месечно, за периода от 11.05.2020 г. до
11.05.2021 г., или общо сума в размер на 2096.20 лева, ведно със законна лихва до окончателното й
плащане.
Моли на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът да постанови предварително изпълнение на
решението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В о.с.з. ищцата се явява лично и чрез адв. И.Д. от АК - Стара Загора, и моли предявения иск
да бъде уважен.
В о.с.з. ответникът, редовно призован, се явява лично и взема становище искът да бъде
отхвърлен.
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Чирпан, редовно и своевременно призовани, не
изпращат представител, като представят социален доклад за детето.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните и на осн. чл. 235 от ГПК, намира за
установено следното:
По делото не се спори, че страните са живеели на съпружески начала, като са във
фактическа раздяла от края на 2014 г.
Не се спори, че родители на малолетното дете ** К. са ищцата *. Д. В. и ответникът Н. СТ.
К., като това обстоятелство се установява и от представеното - Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на Акт за раждане № **.
Между страните не се спори, че малолетното дете ** К. към момента живее при майка си,
която и се грижи за него.
В приложената по делото декларация за семейно, материално и имотно състояние ищцата е
декларирала, че получава трудови възнаграждения които възлизат на 1000 лева.
В приетият като писмено доказателство по делото социален доклад, изх. № ПР/Д-СТ-Ч/8-
001/11.02.2020 г. на ДСП - Чирпан е посочено, че родителите на детето са съжителствали на
семейни начала без сключен граждански брак и след раждането на сина си са се разделили, като
основни грижи за детето полагала майката, която е създала ново семейно съжителство с ** и
детето споделяло, че е в добри отношения с него. Детето контактувало с близки и роднини по
майчина линия и със свои връстници. Детето не поддържало редовни контакти с баща си. Детето
посещавало училище и завършило първи клас в ОУ „Климент Охридски“ гр. Чирпан. Детето било
добър ученик. Винаги било в добър и спретнат вид, чист и облечен с дрехи подходящи за пола и
сезона. Майката редовно ходела на родителски срещи и се интересувала от поведението на детето
в училище. Имало избран личен лекар. Детето било привързано към майка си и споделяло, че не
поддържа контакти с баща си.
2
По делото е представена декларация от ДПБ „Д-р Георги Кисьов“ гр. Раднево за оттегляне
на съгласие за лечение на Н. СТ. К. от която е видно, че бащата е постъпил на лечение в болницата
и се е отказал да му бъде продължено провеждането на лечението в тази болница.
Представено е и писмо от ДПБ „Д-р Георги Кисьов“ гр. Раднево с което уведомяват съда,
че лицето Н. СТ. К. е лекуван в болницата, както следва: 01.04.2015 г. до 15.06.2015 г. и от
26.09.2015 г. до 10.11.2015 г.
Видно от представените по делото писмо от ЦПЗ Стара Загора ЕООД е . че ответникът е
бил лекуван в ДПБ Раднево от 01.04.2015 г. до 15.06.2015 г. и от 26.09.2015 г. до 10.11.2015 г. с
диагноза: Разстройство вследствие комбинирана употреба на психоактивни вещества. Психотично
разстройство с преобладаване на налудности. Диссимулиран параноидно-халюцинаторен синдром.
Представена е справка от РС Чирпан от която се установява, че няма образувани дела за
настаняване на задължително лечение по Закона за здравето и дела за прилагане на принудителни
медицински мерки по реда на чл. 427 от НК по отношение на лицето Н. СТ. К..
С оглед на приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, следното:
Предявените обективно съединени искове по чл. 143, ал. 2 от СК са процесуално
допустими, а разгледани по същество са частично основателни.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си.
Съгласно чл. 149 от СК, издръжка за минало време може да се търси най-много за една
година преди предявяването на иска.
Безспорно се доказа, че ответникът е баща на детето ** К., поради което следва да беда
осъден да заплаща ежемесечна издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, като размерът и се
определи съобразно критериите и рамките, визирани в чл. 142 от СК, а именно - нуждите на детето
и възможностите на дължащите издръжка родители, като се има предвид, че минималната
издръжка не може да е по-малка от размера на една четвърт от минималната работна заплата.
Ръководейки се от тези правила и анализирайки конкретните нужди на детето ** К., който
към момента е ученик, както и възможностите на родителите, съдът намира, че ответникът следва
да бъде осъден да заплаща минималната предвидена в закона издръжка в размер на 162.50 (сто
шестдесет и два лева и 50 ст.) за детето, която следва да заплаща до 15-то число на месеца за който
се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на завеждане
на исковата молба. Над този размер, исковата претенция за горницата до 180 лева е неоснователна
и следва да се отхвърли.
По делото не се представиха доказателства за осигурявана от бащата издръжка на сина си за
периода от 11.05.2020 г. до 11.05.2021 г. Доказателствената тежест в тази насока се носи от
ответника - чл. 154, ал. 1 от ГПК, който не опроверга твърдения от ищеца отрицателен факт.
Поради това, ежемесечна издръжка за минало време в минимален размер от 152.50 лева (една
четвърт от размера на минималната работна заплата – чл. 142, ал. 2 от СК, която за процесния
период е била 610 лева), следва да бъде присъдена за периода от 11.05.2020 г. до 11.05.2021 г. или
3
сума в общ размер на 1830 лева. Над този размер, исковата претенция за горницата до 2096.20 лева
е неоснователна и следва да се отхвърли. Тази сума следва се присъди, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба, като законова последица от основателността на
претенцията.
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата, сторените по делото съдебни и деловодни разноски, съразмерно
уважената част на исковете в размер на 59.30 лева, възнаграждение за един адвокат.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът, следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на съда сумата в размер на 152 лева, на основание чл. 3 от Тарифата
за държавните такси, събирана от съдилищата по ГПК, представляваща държавна такса за
образуване на делото (чл. 72, ал. 1 от ГПК).
Ответникът следва да заплати по сметка на съда и сумата в размер на 234 лева на основание
чл. 7, т. 2 от Тарифата за държавните такси, събирана от съдилищата по ГПК, представляваща
държавна такса в размер на 4 процента върху тригодишните платежите за издръжката, както и 5
лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, настоящата инстанция следва да допусне
предварително изпълнение на решението.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. СТ. К., ЕГН **********, с адрес: **, да заплаща на *. Д. В., ЕГН **********,
в качеството й на майка и законен представител на малолетния ** К., ЕГН **, месечна издръжка за
детето в размер на 162.50 (сто шестдесет и два лева и 50 ст.) лева, платима до 15 - число на месеца,
за който се отнася, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на иска -
12.05.2021 г., до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за горницата до 180 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА Н. СТ. К., ЕГН **********, с адрес: **, да заплати на *. Д. В., ЕГН **********,
в качеството й на майка и законен представител на малолетният ** К., ЕГН **, издръжка за минало
време за детето за периода от 11.05.2020 г. до 11.05.2021 г. в общ размер на 1830 лева, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата до 2096.20 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА Н. СТ. К., ЕГН **********, с адрес: ** да заплати на *. Д. В., ЕГН **********, в
качеството на майка и законен представител на малолетният **, сторените по делото съдебни и
деловодни разноски, съразмерно уважената част на исковете в размер на 59.30 лева,
възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА Н. СТ. К., ЕГН **********, с адрес: ** да заплати по сметка на Районен съд гр.
Чирпан, сума в размер на 150 лева, на основание чл. 3 от Тарифата за държавните такси, събирана
от съдилищата по ГПК, представляваща държавна такса за образуване на делото (чл. 72, ал. 1 от
4
ГПК), сума в размер на 234 лева на основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за държавните такси,
събирана от съдилищата по ГПК, представляваща държавна такса в размер на 4 процента върху
тригодишните платежите за издръжката, както и 5 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на настоящото решение, на основание чл. 242, ал. 1
от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му
на страните пред Окръжен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
5