Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Русе, 02.10.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският
Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на единадесети
август две хиляди и двадесета година в състав:
Районен
съдия: Венцислав Василев
Съдебни
заседатели:
при
секретаря Мирослава Пенева ...............................................
и
в присъствието на прокурора ..................................................
като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 862/2020 г. по описа на съда, за да
се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Постъпила
е жалба от Л.П.С. до Русенския районен съд против наказателно постановление № Е
- 136 /16.04.2020 г. на кмета на Община Русе, с която моли съда да го отмени
като незаконосъобразно.
Жалбоподателят
редовно призован се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа
жалбата.
Ответникът
по жалбата редовно призован, се явява и взема становище за неоснователност на жалбата.
Русенската
Районна прокуратура редовно уведомена, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът
след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Свидетелите
П.Н. и Д.К. били майка и дъщеря. Между тях двете и жалбоподателя, който бил
съсед с първата от тях били изградени трайно влошени отношения, като повод за
това бил обичаят му редовно да храни безстопанствените котки в близост до блока
му. Във връзка с това жалбоподателят бил наказван с влязло в сила на 27.12.2019
г. наказателно постановление № Е – 82/22.03.2019 г. на кмета на Община гр.Русе
за извършено нарушение по чл.11 вр.чл.20 от Наредба №
26 на Община гр.Русе.
На
09.01.2020 г. Д.К. подала жалба от името на майка си св. П.Н. с пълномощно, което
не е приложено по преписката до кмета на Община гр.Русе, че на две конкретно
определени дати – в 22,40 ч. на 29.12.2019 г. и в 13,45 ч на 02.01.2020 г. –
жалбоподателят, въпреки, че „не знае дали е заплатил наложената му глоба по
горепосоченото наказателно постановление, най-нахално продължава да храни
котките“. В жалбата се акцентирало на това, че по този начин се размножава
неконтролирано популацията на уличните котки, като същите „убиват и
гълъбчетата“. Св.А.А., инспектор в отдел „Екология“
при община Русе извършила проверка по случая. В резултат на проверката
съставила АУАН против жалбоподателя, като в него като свидетел – очевидец била
посочена св. Д.К.. Въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.11 вр чл.20 от Наредба № 26 на Общински съвет гр.Русе.
Тази
фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това и в
този смисъл същата се явява допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
В
административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, но неправилно е приложен процесуалният
закон. Неправилността се изразява в това, че е наложено наказание за нарушение,
което не е доказано по категоричен и несъмнен начин.
На
първо място следва да се посочи, че актосъставителката
св.А.А. не е възприела лично нарушението, т.е. тя не
е очевидец на същото. Основната причина поради, което съдът намира, че
обвинението не е доказано по стандарта, указан в чл.303 ал.1 и ал.2 от НПК се
изразява в това, че единственият очевидец на нарушението – св. К. е в
изключително влошени лични отношения с жалбоподателя. По делото други
доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на 02.01.2020 г. няма,
вкл. такива не се съдържат в показанията на св. П.Н., която също е в силно
влошени лични отношения с жалбоподателя и същевременно е майка на св.К..
Така
от събраните по делото доказателства се установява, НАХД № 951/2019 г. по описа
на Русенския Районен съд е образувано по жалба на жалбоподателя срещу
наказателно постановление № Е-82 / 22.03.2019 г. на Кмета на община Русе.
Същественото е, че с това наказателно постановление му е наложено наказание за
напълно идентично нарушение, предмет и на настоящото производство. Още
по-съществено се явява обстоятелството, че административнонаказателното
производство по НАХД № 951 / 2019 г. е
образувано по жалба на св. П.Н., съдържаща напълно идентични оплаквания, като
това по настоящото производство. По това производство е разпитвана в качеството
на свидетел и св.Д.К., която също е била свидетел по АУАН , като общото между
показанията на двете е, че излагат факти, които уличават жалбоподателя в друго,
предходно нарушение на чл.11 от Наредба № 26 на Общински съвет – Русе. Няма
процесуална забрана същите свидетели да бъдат разпитвани и в настоящото
производство по напълно идентични обстоятелства – нарушение на същата
разпоредба, но извършено на друга дата по арг. чл.118
ал.1 от НПК, доколкото се касае до друго наказателно производство.
В
случая съдът намира, че доколкото обвинението се гради единствено на
показанията на св. К., наказателното постановление следва да бъде отменено.
Това е така, защото по делото са приобщени и множество други доказателства,
установяващи, че и след производството по НАХД № 951/2019 г. по описа на РРС
отношенията между жалбоподателя, от една страна и св.К. и св.Н. от друга са
ескалирали още повече в насока на негативизъм. Установява се, че жалбоподателят
е подавал множество жалби, сигнали и запитвания до община гр.Русе – 50 – л.55
от делото, касаещи неправомерно обитаване на общинско жилище, предоставено на
св.Н., вкл. и с твърдения, че то се
обитава неправомерно и от семейството на св.К., т.е.
без изобщо да и е предоставено при условията и реда на Наредба № 6 на Общински
съвет гр.Русе.
Обобщено
казано потвърждаване на наказателното постановление само въз основа на
показанията на св.К., т.е. без никакви други доказателства и която очевидно е
изключително пристрастна, предубедена и негативно настроена към жалбоподателя
би нарушило нормата на чл.303 от НПК, която
материализира в себе си принципа in dubio pro reo. При това положение съдът приема, че
нарушението е недоказано и съмнението следва да се интерпретира в полза на
жалбоподателя и в този смисъл не могат и да се опровергаят и показанията на св.П.С.,
негов син, който твърди, че в дните след Нова година, т.е. вкл. и на 02.01.2020
г. същият е бил болен на легло и не е могъл да излиза от дома си.
При
това положение актосъставителката е следвало да ангажира
и други доказателства, като напр. други очевидци или свидетели на които св.К. е
споделила възприятията си от 02.01.2020 г. по отношение на жалбоподателя - забраната за ползване на производни
доказателства не е абсолютна.
По
тези съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Мотивиран
така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № Е - 136/16.04.2020 г. на Кмета на Община Русе, с
което на Л.П.С. с ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 120 лв. за нарушение на чл. 11
вр.чл.20 от
Наредба № 26 на Общински съвет - Русе.
Препис от решението да се изпрати на
жалбоподателя и административнонаказващия орган.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Русенския административен съд.
Районен
съдия :