№ 870
гр. Сливен, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20222230101636 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени положителни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл. 422, ал.1 от ГПК, за установяване съществуване на вземания, за които
кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
връчена на длъжника, който е подал възражение в срок.
В исковата молба на ищцовото дружество "Тайгър Съпорт" ЕООД се
твърди, че е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, въз основа на
което е образувано в ЧГД № 2146 по описа на СлРС за 2020 година и срещу
ответната страна М. И. П. е издадена заповед за незабавно изпълнение №
260014/10.09.2020 година и изпълнителен лист за следните суми: 2800 евро -
главница по запис на заповед, издаден на 31.08.2019 година в гр. София с
падеж на плащане - 01.12.2019 година, ведно със законна лихва от 27.05.2020
година до изплащане на вземането; както и държавна такса в размер на 109,53
лева и 600,00 лева – заплатен адвокатски хонорар. Въз основа на издаденият
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №1423/2021 година
при ЧСИ Павел Георгиев, рег. № 837 с район на действие ОС – Сливен.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е подал възражение, че не
1
дължи изпълнение на вземането, поради което за ищецът е възникнал правен
интерес да предяви иск.
На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е указал на ищцовото
дружество, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от получаване на съобщението.
В исковата молба се излагат твърдения и подробни съображения,
касаещи дължимостта на вземането и се иска от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника М. И. П., че дължи
на ищеца „Тайгър Съпорт“ ЕООД сумите, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение № 260014/10.09.2020 година по частно гражданско
дело № 2146 по описа на СлРС за 2020 година. Претендират се разноски.
От страна на ответника в законоустановения срок е депозиран писмен
отговор, съгласно който исковите претенции се оспорват като неоснователни
и се иска отхвърлянето им. Претендира се за присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява от представител или
пълномощник. В писмено становище е заявено, че исковата молба се
поддържа и се иска да бъде уважена.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от
пълномощник, който поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковите претенции.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 31.08.2019 година в гр. София ответникът М. И. П. е издал в полза на
ищеца "Тайгър Съпорт" ЕООД запис на заповед за сумата 2800 евро, с падеж
на плащане на 01.12.2019 година Документа съдържа предвидените в чл. 535
от ТЗ реквизити.
Със заповед за незабавно изпълнение № 260014/10.09.2020 година и
изпълнителен лист по ЧГД № 2146 по описа на СлРС за 2020 година е
разпоредено ответникъ, като длъжник да заплати на ищеца като кредитор
сумата 2800 евро /две хиляди и осемстотин евро/, представляваща
неизплатено задължение по Запис на заповед, издаден на 31.08.2019 г. в гр.
София, с падеж на плащане на 01.12.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.05.2020 г., както и
2
направените по делото разноски в общ размер на 709.53 лева /седемстотин и
девет лева и петдесет и три стотинки/, от които: 109.53 лева - заплатена
държавна такса и 600 лева - заплатен адвокатски хонорар. Въз основа на
заповедта на 10.09.2020 е издаден изпълнителен лист.
Заповедта е издадена на основание чл. 417 от ГПК по подадено в
Софийски районен съд на 27.05.3020 година заявление, изпратено в
последствие на СлРС за произнасяне по подсъдност и ответникът е подал в
срок възражение по чл. 414 от ГПК.
Не се установява ответникът да е заплатил на ищеца вземането по
издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства,
които са допустими, относими, необходими и неоспорени.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 415, ал.1 и чл. 422 от ГПК е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Безспорно е, че ответникът е издал на 31.08.2019 година в гр. София в
полза на ищеца запис на заповед за 2800 евро. Посоченият документ
представлява ценна книга, съдържаща изискуемите от закона реквизити,
предвидени в чл. 535 от ТЗ. Редовността от външна страна на документа е
налице и с него се удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника - ответник. Не се установява последният да е погасил чрез плащане
задължението си, като дори в хода на процеса не е наведено такова твърдение.
Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение № 260014/10.09.2020 година и
изпълнителен лист по ЧГД № 2146 по описа на СлРС за 2020 година, а
именно - 2800 евро - главница по запис на заповед, издаден на 31.08.2019
година в гр. София с падеж на плащане - 01.12.2019 година, законна лихва от
27.05.2020 година - дата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
Следва да се уважи и искането на ищеца за присъждане на разноските по
3
настоящото гражданско дело, които са
По правилата на процеса на ищеца се следва присъждане на направените
по настоящото дело разноски в размер на 660 лева, от които: 110 лева -
заплатена държавна такса и 550 лева - заплатен адвокатски хонорар,
съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Направени в заповедното
производство разноски не се включват в коментираното последно
присъждане, тъй като са предмет на изпълнителния лист, който предвид
настоящото произнасяне продължава да е годно изпълнително основание.
Противното разбиране би означавало, двойно присъждане, следствие на което
би се стигнало до недопустимо неоснователно обогатяване. Разрешението за
разноските, дадено с Тълкувателното решение в случая е неприложимо, тъй
като в настоящия казус се касае за връчена на длъжника заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу която е подал възражение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че М. И. П., с ЕГН: ********** от *****
ДЪЛЖИ на "Тайгър Съпорт" ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: **** сумата 2800 евро /две хиляди и осемстотин евро/,
представляваща неизплатено задължение по Запис на заповед, издаден на
31.08.2019 г. в гр. София, с падеж на плащане на 01.12.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
27.05.2020 г. , както и направените по делото разноски в общ размер на 709.53
лева /седемстотин и девет лева и петдесет и три стотинки/, от които: 109.53
лева - заплатена държавна такса и 600 лева - заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА М. И. П., с ЕГН: ********** от ***** ДА ЗАПЛАТИ
"Тайгър Съпорт" ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
г**** сумата 660 лева /шестстотин и шестдесет лева/, представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5