МОТИВИ към присъда № 73 по НОХД № 677/2019г. по описа на Видински районен съд
Делото е образувано по обвинителен акт на Видинска районна прокуратура, с
който е внесено в Съда обвинение против:
А.Г.Ц. - роден на *** ***, българин, български
гражданин, средно образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН: **********,
ЗА Т О В А, Ч Е:
На 15.05.2018 г., около 12.00 ч.,
в град Видин, на паркинга пред строителен магазин „Север", чрез нанасяне
на удар с ключ за автомобилни гуми, причинил на Е.Ф.Т.,*** средна телесна
повреда, изразяваща се в двуфрагментна фрактура на
лявата лакътна кост от закрит тип, довела до трайно
затрудняване в движенията на левия горен крайник - престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от
НК.
На основание чл. 84 и сл. от НПК и чл. 76 от НПК по делото, като граждански
ищец и частен обвинител е конституиран пострадалия Е.Ф.Т., като съдът е приел
за съвместно разглеждане предявения от него граждански иск срещу подсъдимия Ц. за сумата от 15 000лв.
представляваща нанесени на Т. неимуществени вреди в резултат на извършеното
престъпление, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от деня
на увреждането до окончателното издължаване.
Представителят на Районна прокуратура - Видин в съдебно
заседание поддържа обвинението така, както е внесено в Съда с обвинителния акт.
Счита, че същото е доказано по безспорен начин от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Пледира Съдът да постанови осъдителна присъда, като с
оглед постигане целите на наказанието, на подсъдимия Ц. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от
шест месеца, което да бъде изтърпяно ефективно. С оглед събраните по делото
доказателства се поддържа от страна на прокуратурата, че предявения и приет за
разглеждане гр. иск от страна на пострадалия следва да бъде уважен.
Повереникъг на пострадалото лице -
адв. Л. И. *** поддържа изложеното от
прокурора, като моли Съда да уважи предявения гр. иск срещу подсъдимия. С оглед
събранието по делото писмен и гласни доказателства адв.
И. счита, че обвинението било безспорно доказано, поради и което подс. Ц. следва да бъде осъден за извършеното от него
престъпление, претендират се също така и
направените разноски по делото.
Подсъдимият Ц. заяви пред съда, че разбира обвинението, но не се призна за
виновен. В дадените от страна на същия обяснения се развива теза, че при
срещата му с пострадалия Т. на инкриминираната дата пред строителен магазин
„Север“ в гр.Видин, първоначално бил напсуван от пострадалото лице, а в
последствие и удрян от него с гаечен автомобилен ключ. Подсъдимия твърди още,
че успял да вземе ключа от Т., но не го е удрял с него. Според подсъдимия, Т.
бил разпитван от служители на РУ-Видин
във вр. с подадена жалба от страна подсъдимия за
извършена кражба от негов имот, поради и което
пострадалия изпитвал неприязън към него. В дадената му последна
дума по реда на чл. 297 от НПК, преди
произнасянето на присъдата от настоящата съдебна инстанция, подсъдимия моли
Съда за справедливост.
Защитникът на подс. Ц. - адв. В. ***
пледира постановяването на оправдателна присъда, поддържа се становище, че
обвинението не е представило убедителни доказателства, носещи категоричност и некомпрометираност в подкрепа на своята теза, които по
безспорен и категоричен начин да го подкрепят и да се направи обоснован извод,
че подсъдимият е извършил престъплението, за което е подведен под наказателна
отговорност.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 15 май 2018 година, около 12.00 ч. пострадалият Е.Т. и дъщеря му – свид.
Ю.Е.Т. тръгнали с автомобила на Т. – л.а. „Тойота Корола“към
строителен магазин „Север" в град Видин. Т. влязъл в магазина за да
пазарува, докато дъщеря му останала в л.а., тъй като чувствала известно
неразположение. След като излязъл от магазина, Т. се отправил към паркирания си
л.а., като в близост до него видял бус от който
разтоварвали стока. В буса се намирал свид. Г.В.Ф., който участвал в разтоварването
на стоката.
Приближавайки се към автомобила си, Т. видял подсъдимия да се приближава
към него, като между двамата възникнала словесна разправия. Двамата се
познавали от по – рано, като във вр. с подаден сигнал
за кражба от имот на подсъдимия, пострадалия Т. бил разпитван в полицията.
Постепенно, вербалните нападки между двамата ескалирали, което било видяно
и от свид. С.С. – продавач консултант в магазина.
Ненадейно, подс. А.Ц. се доближил до Т. и му нанесъл
удар с глава в челото. Тогава Т. отворил багажника на колата си и взел
намиращия се там ключ за гуми и ударил с него подсъдимия по крака. Последният успял да издърпа ключа от ръцете на
Т. и замахнал с него в посока на главата му. Т. инстинктивно
вдигнал лявата си ръка за да се предпази, в следствие на което удара попаднал
върху ръката му, в областта между китката и лакътя, по средата, като Т. почувствал
остра и нетърпима болка. Дъщерята на Т. – свид. Ю.Т., която била в л.а на баща
си успяла да види и възприеме стореното от подс. Ц..
В същото време към Т. и Ц. се
насочили свид. С.С. и свид. Г.Ф., които се опитали ги
разтърват. Пострадалият успял да се качи
в автомобила си и да потегли. Въпреки болката, която изпитвал в ръката, Т. решил
първоначално да посети друг магазин за строителни материали и след това да
отиде до болницата. Пострадалият отишъл до строителния магазин, намиращ се в
близост до складовете, известни като „ОКС“, в близост до магазин „Фреш". След като напазарувал необходимите материали, Т.
отишъл в МБАЛ „Св. Петка" – Видин. След като бил прегледан, Т. бил изпратен
от дежурният лекар в ортопедичното отделение, където му била извършена
рентгенова снимка. При разчитане на снимката било установено наличието на фрактура
на лявата лакътна кост, поради и което лявата ръка на
Т. бил гипсирана.
В хода на съдебното следствие свидетелите С.С. продавач
- консултант в магазин „Север" и Г.Ф. -доставчик в същия магазин, разясняват
пред Съда, че видели възникналата
разправия между подс. Ц. и и пострадалия Т., но нито
един от тях успял да види нанасянето на удари
помежду им.
Случилото се на инкриминираната дата пред магазин „Север“ в гр.Видин между Т.
и Ц. е било записано от записващите видеокамери на магазина, като записите били
предоставени на разследващите органи от свид. В.В. в
качеството му на управител на магазина. С цел изясняване на фактическата
обстановка, били иззети наличните видеозаписи от деня на извършване на деянието
и била назначена и изготвена комплексна видео-техническа и лицево - идентификационна
експертиза. В експертизата подробно е
описана последователността на действията на двамата участници в инцидента,
както и на нанасяне на удари между тях. Според заключението на експертизата,
при така описаните действия на участниците в изследваната ситуацията, може да
се направи вероятен извод за това, че словесният спор между двете лица е отпочнат от А.Ц., следва размяна на реплики между двамата,
допир/подбутване от страна на Т. на лявото рамо на Ц., отново размяната на
реплики между двамата, след което Ц. хваща с ръка в областта на шията Т. и го
избутва назад. При продължилата размяна на реплики между двамата, Т. се опитал
да заобиколи Ц. и да отиде към автомобила си, при
което Ц. отново го хванал в областта на шията и го избутал назад, след което
приближил до Т. и посегнал с глава по посока на неговата глава/лице. Т.
продължил да обяснява нещо, при което получава удар в областта на горната част
на лявата си ръка от Ц.. Тогава Т. се насочил към багажника на автомобила си, а
Ц. вървейки след него дръпнал чантичката му, след което Т. отворил багажника на
автомобила си и извадил отвътре предмет, наподобяващ ключ за гуми, с който
предмет Т. замахнал към Ц. на два пъти. Вещото лице е
отбелязало, че поради разположението на камерата и лекия автомобил на Тевфиков не може да посочи към коя част от тялото на Ц. са
насочени ударите и дали попадат в тялото му, като след второто посягане от
страна на Т. към подсъдимия, последния
издърпал от ръцете на Т. предмета, наподобяващ ключ за гуми, след което
боричкането между двамата продължило. Ц. замахнал по
посока на Т. с предмета, наподобяващ ключ за гуми, Т. се опитал да се предпази
с лявата си ръка, като я вдигнал на нивото на очите. Според вещото лице , че не
може да се установи дали този удар е попаднал в някоя част от тялото на Т. или
е предотвратен от него. Следват замахвания и бутания и от страна на двамата,
като Ц. хванал Т. отпред за дрехите,
започва да го дърпа, след което отново замахнал с
дясната ръка, в която държал предмета, наподобяващ ключ за гуми по посока на Т..
В този момент Т. опитал да се предпази от удара, като подложил лявата си ръка,
но липсва категоричност по отношение на обстоятелството, дали удара е попаднал в ръката или друга част от
тялото на Т., което се дължи на ниската разделителна способност на записващото
устройство. Въпреки това, по време на представянето на своето заключение в хода
на съдебното следствие вещото лице, анализирайки в дълбочина поведението на
подсъдимия и пострадалия, уловено от записващите камери на магазин „Север“,
преди и след нанасянето на удара, както и реакцията на Т. след замахването с
ключа от страна на подсъдимия, изрази убеденост, че все пак е бил осъществен удар с процесния гаечен ключ
в лявата ръка на пострадалия Т..
В заключението си, същата експертиза съдържа и данни касаещи поведението на
пострадалото лице при посещението му на
втория магазин, находящ се в близост до бившето „ОКС“ в гр.Видин. При
изследването на видеозаписите, предоставени от управителя на магазин „Търговска къща" – Видин се установява,
че след като паркирал автомобила си, Т. слязъл от него, погледнал към лявата си
ръка в областта на лакътя, след което взел от автомобила чантичката си, преметнал
я през рамо и се отдалечил, като след около пет минути се върнал и потеглил с
автомобила си
По искане на защита на подсъдимия и с оглед установяването по един несъмнен
начин на фактическите положения, относими към предмета на доказване по делото,
бе допусната и изготвена допълнителна видео - техническа експертиза с цел
допълнителна преценка на записваните и изследвани данни по отношение
поведението на пострадалия след удара, в частност, извършвани ли действия или
движения с лявата му ръка от момента на тръгването на пострадалия от магазин
„Север“ в гр.Видин, до пристигането му пред втория, посетен от него магазин. В
заключението на експертизата са посочени данни, касаещи действията и движенията
на пострадалия, в конкретика на лявата му ръка, но така или иначе въпросното
заключение не променя установените до момента факти и обстоятелства по делото,
обсъдени по- горе от съда.
От съществено значение за изясняването на фактическата обстановка по делото
е назначена и изготвена комплексна
съдебно - медицинска експертиза по писмени данни на вещи лица - д-р Т.Б.Ш.,
съдебен лекар в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛСМ "Н.И.ПИРОГОВ" и д-р Б.К. - ортопед -
травматолог в УМБАЛСМ "Н.И.ПИРОГОВ", с оглед определяне вида и
характера на причинената на Е.Т. телесна повреда. На вещите лица са били
предоставени за запознаване копия на протоколи за разпит на свидетели по
досъдебно производство 17863М№ 579/2018 г. по описа на Районно управление
-Видин, копия на всички медицински документи, предоставени от МБАЛ „Света
Петка" - Видин, както и компактдиск с резултати от извършени графии на Е.Т. и компактдиск, съдържащ видеозаписи от
камери за видеонаблюдение, фиксирали възникналия спор между Е.Т. и А.Ц. на
паркинга пред магазин „Север", както и тези, на които Т. е заснет около
половин час по - късно в района на ОКС - Видин. Видно от заключението на вещите
лица, на Т. е причинена фрактура в областта на лявата предмишница,
засягаща лакътната кост (улна)
на прехода между средна и дистална трета на диафизата и. Касае се за прясна, нискоенергийна,
слаборазместена, напречна, двуфрагментна
фрактура на лявата улна от закрит тип, довела до
трайно затрудняване в движенията на левия горен крайник. Вещите лица са
посочили в заключението си, че сравнявайки теоретичната база по отношение
фрактури на улната от вида като тази, получена от Т.,
с приложените по досъдебно производство 1786 3М № 579/2018 г. по описа на
Районно управление - Видин свидетелски показания, приложените видеозаписи снети
от камери за видеонаблюдение, както и изисканите и приложени медицински
документи, ведно с приложени резултати от рентгенографии
на материален носител, може да се твърди със сигурност, че фрактурата на лявата
лакътна кост на Е.Т. е получена по начин, съответстващ
на описания в документацията по досъдебното производство, а именно - директен
удар с твърд тъп предмет по улнарната повърхност на
лявата предмишница при опит за защита на главата. В
подкрепа на това е и факта, че е счупена именно лявата предмишница,
тъй като тя е тази, която Т. е вдигнал над главата си, за да се предпази от
нанесения му удар. Експертите твърдят още в с.з, че въпреки болезненото усещане
при движението на увредения крайник, не е невъзможно извършването на определени
движения с него.
По делото е назначена и изготвена и комплексна психолого
-психиатрична експертиза по отношение на А.Г.Ц. и изследването на психолого - психиатричното му състояние по време на
извършеното от него деяние.
Видно от заключението на експертизата, към 15.05.2018 г. и след тази дата подс.А.Ц. е бил в състояние да разбира свойството и
значението на деянието, предмет на разследване по настоящото досъдебно
производство, както и да ръководи постъпките си, имал е способността правилно
да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях. Психическото му състояние в момента на извършване на деянието
- предмет на разследване по настоящото производство, му е позволявало да
предвиди последствията от своите действия, като от проведеното психологическо
изследване на Ц. може да се направи извод, че неговите реакции и действия са
мотивирани от неуредени стоково-финансови отношения с пострадалия Т. назад във
времето и няма данни Ц. да е бил в състояние на силно раздразнение (афект) в
момента на извършване на деянието. В заключението от извършеното на А.Ц.
психологическо изследване е посочено, че към момента на извършеното деяние,
предмет на разследване по настоящото производство, той е действал в ситуация на
фрустрация, която е провокирала психологичен
механизъм „борба" за справяне със ситуацията на фона на повишено
безпокойство. При подс.Ц. вещото лице е установило
устойчива тенденция към фрустрираност, а в подобно
състояние той реагира с емоционален фон на безпокойство. Психологът е посочил,
че фрустрацията е състояние, което възниква в отговор
на трудности, често включва елементи на подчертана тревожност и намира
поведенчески израз в реакции като агресия, регресия, фиксация
и оттегляне, а също и в намиране на решения за справяне. Вещите лица са категорични, че по време на
възникналия инцидент между пострадалия Т. и
подсъдимия, последният не е действал в състояние на силно раздразнение,
т.е, така наречения физиологичен афект в момента на причиняване на телесното
увреждане на Т..
По доказателствата:
Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се потвърждава от
събраните и приложени по делото писмени и гласни доказателства– свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели- пострадалия Е.Т., показанията на Ю.Т., показанията на С.С., В.В. и Г.Ф., от изготвените СМЕ, Съдебно психолого-
психиатрична експертиза, Съдебно видеотехническа и допълнителна видеотехническа
експертиза, както и от другите приложени по делото писмени и гласни
доказателства, имащи значение за изясняването на фактическите положения по
делото и прочетени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло
заключението на изготвените съдебно- медицински експертизи, тъй като намери
същите за компетентно и обективно изготвени.
Съдът даде вяра и на
изложеното от посочените по- горе свидетели, като приема, че изложените от тях
факти и обстоятелства по време на съдебното следствие, както и по време на
досъдебното производство са последователни, логически-обосновани и относими към
изясняването на фактическите положения по делото, както и към характера на
повдигнатото срещу подсъдимия Ц. обвинение, а така също въпросните свидетелски
показания кореспондират изцяло с другите, изброени по- горе писмени и гласни
доказателства по делото.
От съществено значение за изясняването на обективната
истина по делото съдът намира свид. показания на пострадалото лице Е.Т. и на
свид. Ю.Т., намирала се в лекия автомобил на пострадалия и станала пряк
очевидец на извършеното от подсъдимия престъпление.
Т. излага чрез своите показания пред съда фактите и
обстоятелствата, относими към механизма и характера на причиненото му телесно
увреждане в следствие на нанесеният му удар по ръката с индивидуализирания
твърд предмет, от страна на подс. Ц.. Пострадалият
поддържа пред съда, по един убедителен и категоричен начин, че именно
подсъдимия му е нанесъл телесното увреждане, преценено от закона, като средна
телесна повреда и обсъдено по - горе от Съда. Т. разкрива още по един недвусмислен,
категоричен и логическо-обоснован начин фактическите положения, относими към
предмета на доказване по делото и залегнали междувпрочем и в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Съдът възприе тези показания като правдиви,
безпротиворечиви и не на последно място съотносими изцяло към останалия
приложен по делото доказателствен материал.
Изложеното от страна на пострадалия се потвърждава и от
показанията на неговата дъщеря – свид. Т.. По време на възникналия инцидент
пред магазин „Север“ в гр.Видин, същата се е намирала в л.а. на баща си, като
ясно е възприела случилото се и е станала пряк очевидец на осъщественото от
страна подсъдимия противоправно поведение по отношение на пострадалия, довело
до настъпилия вредоносен резултат – причинено телесно увреждане, предмет на
разглеждане по настоящето дело. и
характеризирано от Наказателния закон като престъпление по чл
. 129, ал.2 от НК.
Изложеното от Т. и Т. се потвърждава отчасти и от
показанията на свид. Ф. и С.. Въпреки, че нито от тези свидетели не е видял
нанасянето на удара от страна на подсъдимия по отношение на пострадалото лице, техните
показания са показателни и затвърждават възприето от страна на съда, по отношение на
възникналия инцидент на инкриминираната дата пред магазин „Север“ в гр.Видин.
От друга страна Съдът не намира за нужно да обсъжда
показанията на свид.Р., допуснат до разпит по искане на защитата на подс. Ц., тъй като въпросните показания не допринасят с
нищо за изясняването на фактическите положения имащи значение за установяването
на обективната истина по делото. С оглед извършената преценка в дълбочина на
показанията на свидетеля, Съдът взе предвид и факта, че Р. не е бил очевидец на процесния случай, а
пресъздава факти и обстоятелства, които са му били съобщени от подс. Ц., с когото се познава от по-рано.
И не на последно място, Съдът не даде вяра на обясненията
на подсъдимия, според които последният отрича да е извършил вмененото му от
страна на РП-Видин престъпление. Твърдяното от Ц. се опровергава напълно от
приложените по делото писмени и гласни доказателства, на които съдът е дал вяра
и въз основа на които се обезпечава обвинителната теза на прокуратурата. Именно
поради това, Съдът възприе въпросните обяснения като естествена защитна теза,
целяща единствено избягването на наказателната репресия.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, Съдът
обуславя извода, че подсъдимият А.Ц. е извършил престъплението в което е
обвинен, както от обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна на 15.05.2018
г., около 12.00 ч., в град Видин, на паркинга пред строителен магазин
„Север", чрез нанасяне на удар с ключ за автомобилни гуми, причинил на Е.Ф.Т.,***
средна телесна повреда, изразяваща се в двуфрагментна
фрактура на лявата лакътна кост от закрит тип, довела
до трайно затрудняване в движенията на левия горен крайник.
От субективна страна
инкриминираното деяние е извършено при форма на вината пряк умисъл, т.е.
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им, като са налице всички обективни и субективни елементи от състава на
престъплението- умишлено причинена средна телесна повреда.
В контекста на изложеното, следва
да се има предвид, че обект на закрила на престъпленията от Раздел ІІ на Глава
втора от НК са обществените отношения, свързани с осигуряване
неприкосновеността на човешкото здраве и физическа цялост на личността.
Причиняването на телесна повреда е противоправно и виновно увреждане на
здравето на друг човек, чрез нарушаване на анатомичната цялост на физическите
функции на органите и тъканите в неговото тяло, в конкретния случай - описаното
травматично увреждане на пострадалото лице
Относно наказанието:
От представената фактическа обстановка е видно, че
престъпното деяние на подсъдимия Ц. осъществява от субективна и от обективна страна
състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, във вр. с
ал.1 от НК, като към момента на извършване на деянието се предвижда
наказание “лишаване от свобода” до шест години. С оглед постигане целите на
наказанието визирани в чл. 36 от НК, Съдът счита, че за извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с
ал.1 от НК следва да му бъде наложено наказание “лишаване от свобода” за
срок от шест месеца, което на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да бъде
изтърпяно при първоначален „общ режим”.
Настоящият съдебен състав намира, че така наложеното наказание, ще постигне
целите на индивидуална и генерална превенция, както спрямо подсъдимия, така и спрямо
останалите членове на обществото, като освен това Съдът намира, че наложеното
наказание в този му размер ще окаже своята превантивна роля спрямо подсъдимия,
като ще му въздейства да не извършва подобни престъпления занапред. При
определянето на наказанието съдът взе предвид, както обремененото съдебно
минало на подс. Ц., поставящо в невъзможност Съда да
приложи института на условното наказание „лишаване от свобода“, така и
установената съдебна практика по отношение на налагането на такъв вид
накацания. Чрез така наложеното
наказание биха се постигнали целите,
както на специалната, така и на
генералната превенции, както на първо място наказанието ще подейства
възпитателно и възпиращо спрямо подсъдимото лице да не извършва повече такъв
вид престъпления, а от друга страна ще подейства и предупредително към
обществото.
От друга страна налагането на по – тежко наказание спрямо подс. Ц. би се оказала една прекомерна и завишена санкция,
която не би съответствала, както на характера и вида на извършеното от него,
така и на степента на настъпилите обществено – опасни последици.
Причините за извършване на престъплението се коренят в ниското
правосъзнание на подсъдимия, в незачитане на установения правов ред в страната
и в неуважението към обществото и личната неприкосновеност.
По
отношение предявения граждански иск:
Настоящият съдебен състав е приел, че разглеждането
на гражданския иск е допустимо в наказателния процес, доколкото правното му
основание се явяват деянията, предмет на обвинението. С оглед безспорното установяване на извършеното деяние,
авторството и вината на подсъдимия, последният носи отговорност за причинените
от това деяние неимуществени вреди.
С оглед горното Съдът
осъди подсъдимия да заплати на
гр. ищец Е.Т. сумата от 8 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 15.05.2018г. до окончателното издължаване, представляващи обезщетение за причинените на Т. неимуществени вреди в резултат на извършеното
престъпно деяние, като съдът отхвърля
предявеният гр. иск до пълният
му размер от 15 000лв., като необоснован и недоказан.
Безспорно, в следствие на извършеното
от подсъдимия престъпление, пострадалият е претъпял болки и страдание, чувствал
е продължително време физически дискомфорт, но в никой случай настъпилите
неимуществени вреди не са в претендирания размер от 15 000лв., поради и
което Съдът отхвърли иска до пълния му размер.
С оглед уважената част на гр. иск, Съдът осъди подс. А.Г.Ц., със снета по делото
самоличност да заплати сумата от 320 лв. в полза
на бюджета по сметка на
РС – Видин, представляваща
ДТ върху уважения размер на гр.
иск, както и сумата от 5,00лв., представляваща ДТ в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
С оглед изхода от делото, Съдът осъди подс. А.Г.Ц., със снета по делото
самоличност да заплати на гр.
ищец и частен обвинител Е.Ф.Т. сумата от 1000 лв. направени
разноски от последния за повереник, както и сумата от 5,00лв., представляваща ДТ в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, Съдът осъди подс. А.Г.Ц., със снета по
делото самоличност да заплати направените
разноски по делото: сумата от 216,74 лв. в полза на ОД МВР Видин представляващи разходи за изготвяне
на техническа и лицево-идентификационна експертиза,
сумата от 234,60 лв. в полза на
ОД МВР Видин направени разходи за съдебно-медицинска
експертиза, сумата от 403,20лв. в полза на ОД МВР - Видин за изготвяне на
комплексна психолого-психиатрична
експертиза, сумата от 300 лв. в полза
на бюджета по сметка на
РС – Видин, представляващи изплатени от съда
възнаграждения за явяване на вещи
лица в с.з., както и сумата от 110,15лв. в полза на ОД МВР - Видин представляваща направени разходи за изготвена
видео-техническа експертиза,
както и сумата от 5,00лв., представляваща ДТ в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване
или протестиране пред Видинския окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
Воден от горното, Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: