№ 1558
гр. Варна, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Х. В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Х. В. Тодорова Колева Гражданско дело №
20233110112107 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от А. А. С., ЕГН **********,
адрес: гр. ***, чрез адв. Х. Д. Д. от АК - Варна, съдебен адрес: гр. *** срещу
ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** иск с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически травми на десен крак и
ръка, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 11.01.2023 г. в гр. Варна,
причинено по вина на водача на л.а марка „Нисан", модел „Микра" с ДКН
***, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», полица № *** от 22.01.2013 год., валидна до 31.07.2023 год.,
ведно със законната лихва, считано от 17.02.2023г. до окончателното
изплащане на главницата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: На 11.01.2023 год., в гр. ***", около 18:10 часа, при пресичане на
пешеходната пътека на ул. „***", претърпял пътен инцидент, като пешеходец.
Блъснат бил от л.а марка „Нисан", модел „Микра" с ДКН ***. В резултат на
произшествието получил травма на дясната ръка и десен крак. Посетил
спешния център на МБАЛ Света Анна. За ПТП бил съставен констативен
протокол с пострадали лица № 2023-1020-62 от 11.01.2023г., в който било
отразено, че водачът на лек автомобил марка „Нисан", модел „Микра" ДКН
***, при ляв завой не пропуска движещия се от ляво на дясно пешеходец по
пешеходната пътека. На водача на лекия автомобил бил съставен ***/
11.01.2023г. Причинените травми в резултата на ПТП били основание от
12.01.2023г. до 22.01.2023г. да ползва отпуск поради временна
неработоспособност. Изпитвал силни болки, сънят му бил нарушен.
Инцидентът повлиял негативно на психиката му и обичайния начин на живот.
Възстановяването му продължило месец. Освен посочените увреждания
1
ищецът преживял и силен стрес, като оздравителният период бил съпроводен
с болки и душевен дискомфорт от преживяното. Виновният водач имал
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответника.
Ответникът като застраховател на лек автомобил на виновния водач бил
уведомен от ищеца за настъпилото събитие, но към настоящия момент не е
изплатил обезщетение за причинените на ищеца вреди. Ето защо, претендира
от ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния размер
на причинените вреди. Моли в тази връзка за постановяване на положително
решение по предявения иск.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за
оспорване на така предявения иск по размер. Признава наличието на валидно
възникнало застрахователно правоотношение между него и сочения като
причинител на вредата по сключен застрахователен договор „Гражданска
отговорност” за процесния автомобил. Във връзка с ПТП образувал преписка
по щета № ***, като определеното обезщетение било в размер на 600 лева и
овъзмездявало причинените на ищеца травматични увреждания. Оспорва
твърдяната причинно-следствена връзка между описания механизъм и всички
твърдяни за настъпили вреди по МПС. Оспорва наличието на причинна
връзка между претърпяните физически и психологични болки и страдания и
ПТП. Оспорва интензитета и продължителността на болките, както и
необходимостта от чужда помощ.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към
11.01.2023г. по отношение на лек автомобил „Нисан", модел „Микра" с ДКН
*** е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника, обективиран в полица № *** от 22.01.2013 год.,
валидна до 31.07.2023 год.; че на 11.01.2023 год., в гр. ***", около 18:10 часа,
при пресичане на пешеходната пътека на ул. „***", ищецът претърпял пътен
инцидент, причинен по вина на водача на лек автомобил „Нисан", модел
„Микра" с ДКН ***; в резултат на ПТП на ищеца са причинени физически
травми на десен крак и ръка; че при ответника е заведена щета № ***.
От приложеното заверено копие от административнонаказателната
преписка, образувана във връзка с АУАН № ***/11.01.2023г. на участник в
ПТП - С.З.А., ЕГН **********, водач на л.а. Нисан" модел „Микра" ДК №***
се установява, че с влязло в сила Наказателно постановление №
***/25.01.2023г. на С.З.А. е наложено наказание – глоба за извършено
нарушение на чл. 119, ал.4 ЗДвП – като водач на пътно превозно средство не
пропуска пешеходците.
Представен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от
който се установява, че ищецът е бил участник в ПТП. Произшествието се е
състояло на 11.01.2023г. около 18:10 часа, в гр. Варна на ул. „*** ***" и ул.
„***". Участник I в събитието: лек автомобил „Нисан Микра" с peг. N: ***, с
водач С.З.А.. Участник II в събитието: А. А. С., в качеството си на пешеходец
– пострадал. В Протокол за ПТП ищецът е посочен като пострадало лице –
контузия на десен лакът и бедро.
2
Ищецът е заявил претенция пред застрахователя за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, резултат от настъпилото ПТП.
Застрахователят е уведомен на 16.02.2023г., видно от известие за доставяне
/л.10 от делото/.
Представена е медицинска документация, издадена на ищеца във връзка
с претърпените травми от ПТП.
По делото е изслушано заключение по допуснатата комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза. Вещото лице В. дава следните
отговори: На 11.01.2023 г. около 18:10 часа Участник I с лек автомобил
„Нисан Микра" с peг. N: ***, управляван от С.З.А., се е движил в гр. Варна по
ул. „*** ***", в посока от Юг към Север (от Центъра на гр. Варна към
Центъра на кв. ***). Участник II - А. А. С., е пресичал в рамките на напречна
пътна маркировка М8.1 - „Пешеходна пътека" разположена напречно на
платното за движение на ул. „***", от западната страна на кръстовището. На
кръстовището, образувано от ул. „*** ***" и ул. „***", лек автомобил „Нисан
Микра" с peг. N: *** предприема извършване на маневра завой на ляво и удря
пресичащия по пешеходната пътека пешеходец А. А. С.. Ударът настъпва
след като пешеходецът е преминал повече от половината от ширината на
платното за движение на ул. „***". За пешеходец А. А. С. ударът е в посока
от дясно на ляво За лек автомобил „Нисан Микра" с peг. N: *** ударът е в
предна дясна част на превозното средство. След удара пешеходецът пада на
пътната настилка. Вследствие на удара настъпват телесни увреждания на
пешеходеца А. А. С.. При съпоставяне на телесните увреждания на
пешеходеца А. А. С., схемата в Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, вещото лице счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване
на застрахователното събитие е: пряк контакт между лек автомобил и
пешеходец, като лекият автомобил предприема маневра завой на ляво,
навлиза в рамките на напречна пътна маркировка М8.1 - „Пешеходна пътека"
и в траекторията на движение на пешеходеца, и удря движещия се по
пешеходна пътека пешеходец.
Вещото лице Д. дава заключение, че в резултат на ПТП на 11.01.2023
год. А. А. С. е получил контузия в областта на дясната лакътна става, дясната
тазобедрена става и хематом в областта на дясното бедро. Описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети. Отговарят да са получени при удар от лек автомобил в областта на
десния долен крайник, последващо падане и удар на десния горен крайник в
подлежащата настилка. Между същите и процесното ПТП е налице пряка
причинно следствена връзка. В своята съвкупност описаните травматични
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота, като оплакванията от същите отзвучават в рамките на 2-3 седмици.
Към момента на прегледа на ищеца, извършен от вещото лице, няма данни за
възникнали усложнения във връзка с претърпените травматични увреждания.
Съобразно изявленията на вещото лице Д. в о.с.з., възможно е в резултат на
получените контузии, А. да е изпитвал болки в кръста, които отшумяват за
период от две-три седмици.
По делото са допуснати гласни доказателства в полза на ищеца за
доказване претърпените болки и страдания, резултат от настъпилата на
11.01.2023г. злополука.
Св. В.В. /без родство/ познава А. от детска възраст, били са съседи.
Виждат се често, почти всяка седмица. Знае, че е претърпял инцидент в
3
началото на миналата година, м. февруари. В резултат на произшествието
имал болки в дясната страна на лакътя. Имал синини и куцал, не можел да
ходи и да стои продължително време, кръстът също го наболявал. Куцал
около месец. Провел е физиотерапия. След инцидента А. бил няколко дни на
легло. През този период му помагала майка му. А. бил доста уплашен и
притеснен. Преди инцидента ходел на танци, но след него преустановил
посещенията заради физическите травми. Инцидентът се отразил и на
решението му да придобие СУМПС, изпитва страх да шофира. Преди
инцидента А. излизал често с приятели, но след инцидента си стоял доста
време вкъщи. Едва в началото на 2024г. се върнал към танците и срещи с
приятели. Към настоящия момент когато пресича изпитва притеснение,
дрехите и раниците му са със светлоотразители.
Св. З.С. /майка на ищеца/ в показанията си установява, че А. претърпял
инцидент с кола в началото на 2023г. Обадила й се жената, която го блъснала,
за да съобщи за инцидента. Посетили спешна помощ където му направили
снимка. Дошли и представители на КАТ, изготвили протокол. Най-тежките
наранявания били в областта на таза, защото там бил ударът. При падането,
на капака си ударил лакътя от дясната страна. В началото изпитвал болки, две
седмици основно лежал. Вземал обезболяващи, които му предписали. Месец
след инцидента започнали болки в кръста. Провел терапия с лекарства,
направил си рентгенова снимка, провел физиотерапия, назначили му ЯМР.
Болката се усилвала и не можел да стои продължително време прав. А. ходел
на танци, но ги преустановил след инцидента. Едва преди два месеца отново
започнал да ги посещава. Отказал се от шофьорските курсове.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
С оглед разпоредба на чл.432 КЗ, увреденото лице може да предяви
пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
причинителя на вредата. Същевременно, съгласно чл.429, ал.1 КЗ,
застрахователят по договора за застраховка "Гражданска отговорност" се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
В чл.498, ал.3 КЗ във вр. с чл.496 КЗ във вр. чл.380 КЗ, като
допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния
водач на МПС се предвижда изтичането на тримесечен рекламационен срок
от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане
на отношенията между пострадалия и застрахователя. Следователно, за да са
допустими и да се приемат за разглеждане претенциите по чл.432 КЗ, е
необходимо ищецът да удостовери, че е сезирал застрахователя с искане за
застрахователно обезщетение по реда и че е изтекъл срока по чл.498, ал.3
вр.чл.496 КЗ. (Определение № 165 от 24.03.2017г. на ВКС по ч. т. д.№
306/2017г., II т. о., ТК) В случая се установява, че претенцията на пострадалия
ищец е получена от застрахователя през м.02.2023г., а искът е предявен на
21.09.2023г., което прави предявената претенция допустима на специалното
основание въведено с КЗ /2016г./
Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу
застрахователя, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
4
главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника; настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно Д.ие, от страна на
застрахования; причинна връзка между Д.ието и вредоносния резултат; както
и вида и размера на претърпените вреди.
В случая ищецът претендира неимуществени вреди, претърпени в
резултат на настъпилото ПТП на 11.01.2023г.
Не се спори, че за автомобила, с който е причинено ПТП е налице
валидно сключена и действаща към датата на произшествието застраховка
Гражданска отговорност с ответното дружество.
Не е спорно, че на 11.01.2023 год., в гр. ***", около 18:10 часа, при
пресичане на пешеходната пътека на ул. „***", ищецът претърпял пътен
инцидент, причинен по вина на водача на лек автомобил „Нисан", модел
„Микра" с ДКН ***; в резултат на ПТП на ищеца са причинени физически
травми на десен крак и ръка; че при ответника е заведена щета № ***.
При наличие на договор за застраховка ГО /чл.344 КЗ/, покрит период
на застраховане към датата на ПТП /чл.351 КЗ/ и при спазване на изискването
на чл.380 КЗ за уведомяване, съдът следва да прецени наличието на общите
предпоставки по чл.45 вр.чл.49 ЗЗД за деликтната отговорност на
застрахованото лице.
Видно е от събраните писмени и гласни доказателства, вкл. от
заключението по допуснатата комплексна експертиза, че на кръстовището,
образувано от ул. „*** ***" и ул. „***", водачът на лек автомобил „Нисан
Микра" с peг. N: *** предприема извършване на маневра завой на ляво и удря
пресичащия по пешеходната пътека пешеходец А. А. С.. Ударът настъпва
след като пешеходецът е преминал повече от половината от ширината на
платното за движение на ул. „***". На ищеца са причинени увреждания. В
протокола за ПТП са посочени участниците в процесното ПТП: участник № 1
– лек автомобил „Нисан Микра" с peг. N: ***, с водач С.З.А., застрахован със
застраховка ГО при ответника; участник № 2: ищецът по делото - пострадало
лице. В коментираните части протоколът има характер на официален
свидетелстващ документ, който обвързва съда да приеме, че отразените в него
факти са верни, в т.ч. и по отношение участието на ищеца като пострадало
лице в инцидента.
Начинът на сблъсъка и уврежданията са описани в Протокол за ПТП.
Протоколът не се ползва с обвързваща сила относно отразения в него
механизъм на произшествието и поведението на участниците в него. Предвид
това, на общо основание страната, която оспорва протокола, следва да
проведе пълно и главно доказване на твърденията си за обстоятелствата, при
които според нея е осъществено пътно-транспортното произшествие. В
конкретния случай, от страна на ответното дружество не се доказа по никакъв
начин различен механизъм за настъпване на ПТП, в което ищецът е
пострадало лице.
От всички доказателства по делото се установи, че във връзка с
настъпилото ПТП на ищеца са причинени увреждания, изразяващи се в
контузия в областта на дясната лакътна става, дясната тазобедрена става и
хематом в областта на дясното бедро.
От събраните доказателства не се установи, ищецът да е нарушил
правилата за движение.
5
С оглед на горното, съдът намира, че по делото не се установи
наличието на обстоятелства, сочещи на различен механизъм, изключващ
допринасянето на водача на лек автомобил„Нисан Микра" с peг. N: *** за
настъпване на ПТП и съответно за причиняването на увреждания на ищеца.
Към датата на ПТП за автомобила е имало действащ застрахователен
договор, което не е спорно в отношенията между страните.
Предвид горното, щом като виновният за настъпване на
произшествието водач на лек автомобил„Нисан Микра" с peг. N: *** има
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, то при иск, предявен
против застрахователя, последният дължи заплащане на щетите, причинени
именно при това ПТП. В този смисъл, съдът намира, че са налице
основанията за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” и са налице предпоставките на закона за
предявяване на прекия иск по чл.432 КЗ. Посочената разпоредба признава в
полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. Ето защо, предявеният
иск по чл.432 КЗ е доказан в своето основание.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът
приема следното:
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 ЗЗД и
съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС №
4/1968 г., при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва
да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки
конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане, състоянието на пострадалия; начинът на
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през
всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления;
периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения;
налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези обстоятелства при
определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика (Решение № 25 от 17.03.2010 г.
на ВКС по т. д. № 211/2009 г.; р. № 142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г. на
ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, II ТО, р. №
73/16.09.2013 г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други.).
В разглеждания казус неимуществените вреди са във формата на болки,
страдания, неудобства и стрес, понесени от ищеца като последица от
получените при ПТП травматични увреждания.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки
и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда
да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение: с оглед характера, степента и броя на уврежданията,
интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на
оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на
ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.
6
От представената медицинска документация и ангажираните специални
знания става ясно, че ищецът се е възстановил за около три седмици от
травматичните увреждания, резултат от ПТП. Претърпените травми са
възпрепятствали нормалния му начин на живот. Освен болките и страданията
ищецът е понесъл и психически стрес, негативни емоции, които са дали
отражение върху психиката му. Самият факт, че е пострадал при ПТП, води
до извод, че пострадалият е изпитал освен болки и страдания от телесните
увреждания, и стрес от случилото се. Стресът преживян във възрастта, в
която се намира ищецът би могъл да даде продължителен негативен отзвук и
проявление дори на по-късен етап през живота му.
Уврежданията, както и периодът на възстановяване, претърпените
болки и страдания, се установяват и от показанията на разпитаните по делото
свидетели. Макар да са в близки отношения с ищеца и да е налице вероятна
заинтересованост от изхода на делото, съдът прецени показанията им
съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счете, че няма пречка същите да бъдат
кредитирани, тъй като са ясни и последователни, кореспондират на другите
събрани доказателства, а и реално хората от най-близкото обкръжение имат
най-пълна представа за физическото състояние на човека, за когото полагат
грижи.
Към момента на ПТП ищецът е бил на 21 години, т.е. в активна
трудоспособна възраст. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, вкл. съдебно-медицинската експертиза безспорно се
установява, че е получил контузия в областта на дясната лакътна става,
дясната тазобедрена става и хематом в областта на дясното бедро. Не са
налице данни за усложнения във връзка с претърпените травми, а
оздравителният процес, съдът приема, че е приключил в рамките на около три
седмици. Проведена е физиотерапия. Вследствие на травмите, ищецът не е
получил късни органични усложнения. Поради стресът от инцидента и
страховете от каране на МПС, ищецът отказва да проведе шофьорски курс за
снабдяване със СУМПС. Травмата е причина да преустанови за година
посещението на танци, с които се е занимавал преди инцидента. Към момента
у ищеца е налице психичен дискомфорт, причинени от претърпяното ПТП,
свързан с пресичане и шофиране. По същество изводите на приетите по
делото заключения на СМЕ и СПЕ не се опровергават и от показанията на
свидетелите.
Въз основа на горното, и като отчита трудоспособната възраст на ищеца
към момента на настъпване на ПТП /на 21 години/, обстоятелствата при
настъпване на ПТП, стреса и последвалото физическо и психическологическо
възстановяване, съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди се явява сумата от 1500 лева. Така определеното
обезщетение е съобразено освен с изброените по-горе обстоятелства,
релевантни за размера и с установения в чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливостта, като ще допринесат за репариране на неблагоприятните
последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца.
Ответникът не е изплатил обезщетение за неимуществени вреди.
Предявеният иск подлежи на уважаване в исковия размер.
По акцесорната претенция:
По отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят
покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ,
7
т.е. при ограниченията на чл.429, ал.3 КЗ - само в рамките на
застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.
предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.494,т.10 КЗ изрично се
изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън
тези по чл.429, ал.2 и ал.5 КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3 КЗ,
т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на
уведомяване на застрахователя.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл.429
КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането
/Решение № 128/04.02.2020г. по т.д. № 2466 по описа за 2018 г. на ВКС, ТК/.
Претенцията за законна лихва следва да се уважи, така както е заявена.
На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответното дружество следва
да бъде възложена дължимата по делото държавна такса за разглеждане на
предявения иск в размер на 60 лева и изплатените в полза на вещите лица
възнаграждения в общ размер на 500 лева.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в
производството, което съдът определя на 450 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на А. А. С., ЕГН **********, адрес: гр.
***, на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата 1500 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се във
физически травми на десен крак и ръка, настъпили вследствие на ПТП
реализирано на 11.01.2023 г. в гр. Варна, причинено по вина на водача на л.а
марка „Нисан", модел „Микра" с ДКН ***, застрахован при ответника по
договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № *** от
22.01.2013 год., валидна до 31.07.2023 год., ведно със законната лихва,
считано от 17.02.2023г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд гр. Варна сумата от 560 лева, представляваща
дължимата държавна такса и възнаграждение за вещи лица, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Х. Д. Д. от АК - Варна, л.н.
**********, служебен адрес: гр. *** сумата от 450 лева, представляваща
дължимо възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, определено
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9