Р Е
Ш Е Н
И Е №
260264
гр.Пловдив 21.10.2020г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският окръжен
съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на тридесет и
първи август през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря ВАЛЕНТИНА
ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№1046/2020г.
по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №39/17.02.2020г.
по гр.д.№1317/2018г. по описа на КРС,ІII
гр.състав,с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.14,ал.4 от
ЗСПЗЗ,като недоволни от така постановеното решение са останали ответниците по
първоначалния иск Ц.М. и Л.Б. и молят решението да се отмени и вместо него да
се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли.
Въззиваемата Г. чрез
процесуалния си представител адв.П. счита решението на първоинсанционния съд за
правилно и законосъобразно и моли да се потвърди,а жалбата като неоснователна и
недоказана да се остави без уважение.
Останалите въззиваеми
не се явяват и не вземат становище по жалбата.
Пловдивският окръжен
съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на
страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по
делото,че на страните по делото починалият С. Ц. М. е общ наследодател,което е
видно от представеното удостоверение за наследници №222/20.08.2018г.,същия след
смъртта си през 1977г. е оставил за законни наследници съпругата си П.-починала
през 1979г.,синовете си Ц. С. Цв.-поч. през 2001г. и оставил за законни
наследници-дъщеря си П.Ц.К. и внука си Ц.Н.М.,първата от които е въззиваема,а
вторият е жалбоподател по настоящото дело,сина си А. С. Ц.-починал през 1999г.
и оставил за законни наследници Ц.Б.С.,негова съпруга и Г.С.Г.-негова
внучка,които са въззиваеми по настоящото дело,сина си Г. С. Ц.-починал през
1997г. и оставил за законни наследници дъщеря си Л.Г.Б.,която е жалбоподател по
делото,дъщеря си Х.С.Н.,която е въззиваема страна по делото.По делото е
представено като доказателство нотариален акт №99/1952г. на Карловски околийски
съд,с който С. Ц. М.-общият на страните наследодател е бил признат за
собственик на нива в землището на гр.**** в местността „Параджишка поляна“ в
размер на 4,4дка.С нотариален акт №56/1952г. на Карловски околийски съд С. Ц. М.
е продал на сина си А. С. Ц. процесната нива.С решение №48/19.07.2007г. по
гр.д.№183/2007г. по описа на РС-Карлово е било признато за установено по
отношение на ОбСЗ-****,че А. С. Ц.,б.ж. на гр.****,поч. през 1999г. е бил
собственик на нива от 4,4 дка в местността „Параджишка поляна“ в землището на
гр.**** при съседи Х. Ц. М.,Г. М. Г.,Т. Т. Г. и път.Въз основа на съдебното
решение ОбСЗ е издала решение,с което е възстановила на н-ците на А. С. Ц.
правото на собственост,но имота не е бил индивидуализиран с граници и
номер,като липсва и скица.От делото става ясно,че на н-ци на С. Ц. М. са
възстановени два имота:временно неизползваема нива с площ от 4,372дка,находяща
се в землището на гр.****,местността „Параджишка поляна“,съставляваща имот
№039017 по картата на землището при граници:полски път на Община *****,временно
неизползваема нива на С. Й. С.,временно неизползваема нива на С. Ц. М. и местен
път на държавата;както и втора нива от 4,503дка временно неизползваема в
землището на гр.**** в местността „Параджишка поляна“,съставляваща имот №039019
по картата на землището при граници:залесена територия на МЗГ-НУГ,полски път на
Община ****.
Пред първоинстанционния
съд е извършван оглед на имота и са разпитани свидетели на мястото на
огледа,като от показанията на свидетелите К. и Г.,като от техните показания се
установява,че синът на С. М. Ц.-Т./А./ притежавал в тази местност нива,която
баща му бил дал.Свидетелите сочат границата на нивата на А.-слога,като сочат
също така и дървета,които е имало по онова време,орех,който е бил отсечен и
череша.
В първоинстанционното
производство е назначена и СТЕ,от чието заключение се установява,че имота под
№039017 е бил внесен в ТКЗС,като в.л. е проучило и съседите на процесната нива
и се оказва,че същата отговаря на нивата,която е била внесена в ТКЗС,но не се
установява същата да е била внесена от А. С. Ц.
Настоящата съдебна
инстанция при така установената фактическа обстановка намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва
да го остави в сила поради следните съображения:
Нивата,предмет на
спора,която е била възстановена с преписка на наследници на С. М. в размер на 4,4дка
в местността „Параджишка поляна” в землището на гр.**** и нивата,предмет на
спора,която е била възстановена с преписка на наследници на А. Ц. в размер на 4,4дка
очевидно е принадлежала на С. Ц. М.По силата на договора за продажба от 1952г.същата
е преминала в патримониума на А. Ц.По отношение на същата нива показанията на
свидетелите,както и заключението на в.л.,а и видно от представения нотариален
акт за собственост става ясно,че съседите съвпадат,поради което спорната нива е
под №039017,още повече,че същата нива е била с прави граници,както сочат и
свидетелите,а само едната граница е имала чупка,каквато е и спорната нива.
Настоящата инстанция намира,че направеното
възражение за недопустимост на иска не следва да се уважава,тъй като
административната процедура е започната след издаването на решението за
установяване правото на собственост върху процесния имот по чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ
и тази процедура продължава чрез иск по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ за установяване на
правото на собственост върху процесната нива към минал момент,а именно към
момента на внасяне на имота в ТКЗС,което пък се доказва по един безспорен
начин,че същата нива е принадлежала към конкретния момент на сина на общия
наследодател-А.
Пред настоящата
инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата Г.Г. и такива са
направени в размер на 300лв. за платено адвокатско възнаграждение,които следва
да й се присъдят.
Като взе предвид
гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №39/17.02.2020г. по гр.д.№1317/2018г. по
описа на РС-Карлово,ІII гр.с-в.
ОСЪЖДА Л.Г.Б. с ЕГН-********** *** и Ц.Н.М. с ЕГН-********** *** да
заплатят на Г.С.Г. с ЕГН-********** *** направените от нея разноски по делото в
размер на 300лв./триста лв./ за настоящата инстанция за платено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от
датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател:
Членове: