Р Е Ш Е Н
И Е
№ 242/8.2.2023г.
гр.
Пловдив,
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно заседание на единадесети януари,
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дичо Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Христина Юрукова
2. Мария Николова
при
секретаря Теодора Цанова и с участието на прокурора Иван Илевски, разгледа
докладваното от съдия Юрукова
касационно административнонаказателно дело № 2911, по описа на съда
за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото
е образувано по касационна жалба на ТД НАП - Пловдив, чрез юрк. И., срещу
Решение № 1929/14.10.2022, постановено по АНД № 3971/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № 635004-F6637493/12.05.2022г. на директор на дирекция
„Обслужване“ при ТД НАП - Пловдив, с което на „Роза бау“ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от р.м.т., на основание
чл. 179, ал. 1, пр. 3 от Закона за данък добавената стойност (ЗДДС), е наложена
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение на чл. 125,
ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗДДС. Касаторът счита, че оспорваното съдебно решение
е незаконосъобразно и неправилно. Подържа се, че с разпоредбата чл. 125, ал. 1
от ЗДДС се съдържат две отделни административни нарушения, за които следва да
се наложат две отделни административни наказания, поради което процесното НП
неправилно е отменено от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на оспорваното
решение и потвърждаване на издаденото НП. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът
- „Роза бау“ЕООД, с ЕИК *********, не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната
жалба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт.
Разгледана
по същество касационната жалбата е основателна.
С
обжалваното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната
отговорност на „Роза бау“ЕООД, с ЕИК ********* за това, че на 15.09.2021г. при
извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив е установено, че дружеството,
като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от закона срок (до 14.09.2021г.
вкл.) за подаване на отчетни регистри за данъчен период 01.08.2021г. - 31.08.2021г.,
съгласно чл. 125 от ЗДДС. Нарушението е квалифицирано по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС
и на основание чл. 179, ал. 1, предложение четвърто от същия закон е наложена
имуществена санкция на дружеството в размер на 500 лв.
Районен
съд Пловдив е счел, че от страна на наказващия орган неправилно е приложен
закона, тъй като за едно нарушение са наложени две наказания, а именно по
процесното НП за неподаване в срок на отчетни регистри по чл. 125 от ЗДДС и издаден
друг АУАН, въз основа на който и друго НП, за неподаване в срок на справка –
декларация по чл. 125 от ЗДДС за същия данъчен период като процесния. Районният
съд е обсъдил, че дружеството не е изпълнило едно задължение, а именно да
подаде справка – декларация и информация с отчетните регистри за м.08.2021г. в
срок до 14.09.2021г., тъй като според закона тези две действия се извършват
заедно. Съдът е стигнал до извода, че като е разделил на две вменените на
дружеството нарушения, актосъставителят и наказващият орган неправилно са
приложили закона, като са вменили в непълен състав извършеното деяние на
административното нарушение. С тези аргументи РС е приел, че оспорваното пред
него НП е незаконосъобразно, без значение съдбата на другото
административнонаказателно производство. Отделно от това съдът е приел, че в
случая деянието не разкрива белезите на маловажен случай, както и че няма
процесуални нарушения при връчване на актовете с оглед представителната власт
на Кънчо Божков.
Решението
е неправилно.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗДДС лице, което, като е
длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 , декларацията по чл.
125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените
срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от
500 до 10 000 лв. Съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, декларациите и отчетните
регистри следва да бъдат подадени до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят.
Дружеството – ответник по касационната жалба, е
регистрирано лице по смисъла на ЗДДС към датата на инкриминиране на вмененото
му нарушение и в това си качество е длъжно да подаде справка декларация и отчетни
регистри за месец 08.2021г. най-късно до 14.09.2021г., което не е сторено. Касационната
инстанция споделя изводите на районния съд, че според закона
тези действията за подаване на справка – декларация и информация с отчетните
регистри се извършват заедно. Привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице обаче не е ангажирало доказателства по делото, че има
административнонаказателно производство, завършило с издаване на НП относно
неподаването на справка декларация за същия период. Същото е релевантно към
въпроса за решаване на законосъобразността на процесното НП. След като не са
подадени отчетните регистри до 15.09.2021г. и това е безспорно установено по
делото, то правилно е ангажирана отговорността му и издаденото НП е
законосъобразно.
Административнонаказателното производство е проведено
от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
В случая на конкретното нарушение не може да се
обоснове извод, че същото е с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайните случаи на нарушение от този вид. Продължителността на забавата на
скрепените със срок задължения е един от критериите за укоримостта на деянието,
а в случая тя не е малка – не са подадени отчетни регистри до датата на
съставяне на АУАН. Нарушената законова разпоредба е предназначена да осигури
нормално функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната
отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване представлява деяние с
по-сериозна степен на обществена опасност в сравнение с други състави на
административни нарушения. Търговските дружества поради това и като
осъществяват тази дейност по занятие и са регистрирани по ЗДДС, следва да
организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват точно и своевременно
завишените законови изисквания към дейността си, предвид специалната данъчна
регистрация. Размерът на наложената имуществена санкция от 500 лева е
определена в минималния размер. Процесното НП е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Решението на районния съд е неправилно и следва да
бъде отменено.
При този изход на спора направеното от процесуалния
представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно, което следва да бъде определено в размер на общо 160 лв. за двете инстанции.
Водим
от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1929/14.10.2022, постановено по АНД № 3971/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 635004-F6637493/12.05.2022г. на директор на
дирекция „Обслужване“ при ТД НАП - Пловдив, с което на „Роза бау“ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от р.м.т.,
на основание чл. 179, ал. 1, пр. 3 от Закона за данък добавената стойност
(ЗДДС), е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, за
нарушение на чл. 125, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА
„Роза бау“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от р.м.т., да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК
*********, сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.