Решение по дело №478/2023 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 357
Дата: 30 октомври 2023 г. (в сила от 30 октомври 2023 г.)
Съдия: Асен Валериев Велев
Дело: 20235200500478
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 357
гр. П., 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Асен В. Велев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело №
20235200500478 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 587/26.05.2023г. по гр.д. № 20225220102735 по описа за
2022г. на ХIХ граждански състав на Районен съд - П. е уважен предявеният от
ищеца ЗЕАД „Б. В. И. Г.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., пл. „П." №*, представлявано от И. Г. и П. Ш., осъдителен
иск по чл. 410 от КЗ, във връзка с чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД срещу
ответника А. „П. И.“, ЕИК *********, с адрес: гр. С., пл. „М." №*, чрез О. П.
У. – гр. П., с адрес: гр. П., ул. „А. С." №**, като ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата от 425,53 лева, представляваща заплатено от ищеца
в полза на увреденото лице П. Г. П. застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско Стандарт“, застрахователна полица № ***************,
за настъпило ПТП на 13.03.2022 г. с участието на лек автомобил „О. А.“ с рег.
№ *******, ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на
исковата молба - 25.08.2022 г., до датата окончателното изплащане на
вземането. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца и
направените по делото разноски по делото в размер на 600,00 лева.
Решението е поставено при участието на трето лице – помагач „А.“ ЕАД,
1
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. *"
№***, ет.*.
Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от ответника А. „П.
И.“, чрез ОПУ – гр. П. обратен иск срещу „А.“ ЕАД, имащо качеството на
трето лице-помагач в производството и ответник по предявения обратен иск,
последното да му заплати сумата в размер на 425,23 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от депозирането на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, която сума ищецът по обратния иск А. „П. И.“ е
осъдена да заплати на ЗЕАД „Б. В. И. Г.” ЕАД с решението. В полза на „А.“
ЕАД са присъдени разноски в размер на 200,00 лева, платими от А. „П. И.“,
чрез ОПУ – гр. П..
В законоустановения срок срещу постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от ответника А. „П. И.“, чрез ОПУ – гр. П., с която същото се
оспорва като неправилно и незаконосъобразно и се прави искане за неговата
отмяна. Счита, че решението било поставено в противоречие с принципа за
разпределяне на доказателствената тежест в процеса. Излага, че при
условията на пълно доказване не са били установени елементите на
фактическия състав по чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, като не било
установено, че причинените имуществени вреди са настъпили вследствие на
преминаване на автомобила пред препятствие на пътя. Счита, че неправилно
съдът е базирал изводите си за механизма, съответно причинно-следствената
връзка на ПТП-то и причинените вреди, единствено на показанията на
свидетеля и изготвената авто-техническа експертиза. Заключението на
вещото лице било изготвено единствено на база данните на свидетеля, които
не са събрани по съответния ред. В случай, че се приеме за основателната
исковата претенция, прави искане да се уважи предявения при условията на
евентуалност обратен иск срещу „А.“ ЕАД. Счита, че отговорността на
ответника по обратния иск била установена по делото, поради което изводите
на районния съд за неоснователност на претенцията били неправилни. Счита,
че е налице противоречие в изводите на районния съд, доколкото бил приел
по главния иск, че не е налице случайно събитие, а от друга страна по
обратния иск е приел, че е налице непредвидено обстоятелство. Излага, че е
налице възлагане на дейности по смисъла на сключения с третото-лице
помагач договор за обществена поръчка, доколкото дейностите по охрана,
2
периодичен оглед и отстраняване на обекти били възложени и включени в
месечно задание за месец март 2022г. С оглед на това били погрешни
изводите на съда, че това било извънредно задание, съответно, че било
необходимо изрично възлагане на тези дейности. Съгласно договора и
възлагането третото лице – помагач имало задължение за обезопасяване на
пътя от обекти по магистралата, като неизпълнението на тези задължения от
негова страна, водило до пропуски в изпълнение на конкретни договорки. С
оглед неизпълнение на задълженията си по договора предявеният обратен
иск бил основателен и следвало да бъде уважен, ако се установи вреда,
доколкото неизпълнението на договорното задължение, предпоставило
реализирането на ПТП-то. Това от своя страна водело до ангажиране на
отговорността на третото лице – помагач по силата на договора и
разпоредбите на чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 82 от ЗЗД. Прави искане за
отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният от ищеца
главен иск да бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност да бъде
уважен обратният й иск срещу третото лице - помагач. Не се представят нови
доказателства и не се правят нови доказателствени искания пред въззивния
съд.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор срещу въззивната
жалба от ищеца по главния иск, с който се оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Излагат се съображения, във връзка с възраженията направени
във въззивната жалба. Не се представят нови доказателства и не се правят
нови доказателствени искания пред въззивния съд. Счита, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което
моли да бъде потвърдено изцяло. Претендира присъждане на разноски пред
въззивната инстанция.
В срок е постъпил и писмен отговор срещу въззивната жалба от третото
лице – помагач, ответник по обратния иск, с който изразява становище за
частичната й основателност. Поддържат се изцяло доводите на
жалбоподателя по отношение неоснователността на главния иск. По
отношение предявения обратен иск въззивната жалба се оспорва като
неоснователна, като се излагат подробни съображения. Не се представят нови
доказателства и не се правят нови доказателствени искания пред въззивния
съд. Прави искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което
3
предявеният застрахователното дружество главен иск да бъде отхвърлен. При
условията на евентуалност, в случай, че се приеме главният иск за
основателен, решението да бъде потвърдено изцяло. Претендира присъждане
на разноски пред въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание страните представят становища, с които
поддържат жалбата и подадените отговори, съответно претендират
присъждане на разноски.
Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид доводите, изложени в открито
съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от
ЗЕАД „Б. В. И. Г.” ЕАД (ЗЕАД „Б. В. И. Г.” ЕАД) срещу ответника А. „П. И.“
(АПИ), чрез О. П. У. – гр. П. (ОПУ – П.). Ищецът твърди, че на 13.03.2022 г.,
при движение по Автомагистрала „Тракия“ (АМ „Тракия“), в посока от гр.
Пловдив за гр. С. на км. 59+420, лек автомобил марка „О. А.“ с рег. №
********, управляван от П. Г. П. е преминал през протектор от гума на
пътното платно, вследствие на което са настъпили щети по предната част на
автомобила. За произшествието бил съставен Протокол за ПТП №
1747441/13.03.2022 г. от служител на ОД на МВР – П.. При настъпване на
произшествието увреденият автомобил е имал валидна застраховка “Каско
Стандарт“ в ищцовото дружество ЗЕАД „Б. В. И. Г." ЕАД, сключена на
10.09.2021г., със застрахователна полица № ***************, със срок на
покритие от 10.09.2021 г. до 09.09.2022г. При ищцовото дружество на
15.03.2022 г. постъпило заявление за изплащане на обезщетение за щетите по
застрахования автомобил и била образувана щета, по която служител на
дружеството извършил оглед на автомобила. Последният констатирал щети
по облицовката на предната броня, решетката на предната броня- средна и
преден ляв фар за мъгла. Вследствие на това, автомобилът постъпил за
ремонт в доверен сервиз на застрахователното дружество - „Е.“ ЕООД.
Съгласно издадената фактура от автосервиза, ремонтът за отстраняване на
щетите по застрахования автомобил бил на стойност от 425,53 лева. С доклад
по щета № *************** от 18.04.2022 г., ищцовото дружество взело
4
решение, във връзка с настъпилото застрахователно събитие да бъде
изплатено обезщетение в размер на 425,53 лева, което да бъде преведено по
банков път на автосервиза отстранил щетите по застрахования автомобил „Е.“
ЕООД. На 20.04.2022 г. ищецът изплатило по банковата сметка на „Е.“ ЕООД
определеното обезщетение в размер на 425,53 лева. Ищецът излага, че на
основание чл. 410, ал. 1 от КЗ с изплащане на обезщетението, ЗАД „Б. В. И.
Г.“ ЕАД встъпило в правата на застрахованото лице против причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Твърди, че с оглед това, че увреждането
на застрахования автомобил е настъпило в резултат на състоянието на
Автомагистрала „Тракия“, за поддържането, на която отговаря ответникът –
АПИ, то същата е отговорна за настъпилите вреди. Сочи, че на 03.06.2022 г.,
АПИ, чрез ОПУ - П. получила регресна покана, с която била уведомена за
изплатеното обезщетение и била поканена да го възстанови доброволно. Към
поканата било приложено копие от застрахователната преписка. С писмо с
изх. № 53-00-476/13.06.2022г. ОПУ - П. оспорило претенцията като
неоснователна и отказало да плати доброволно. С оглед изложеното, моли да
се осъди ответникът АПИ да заплати на ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД сумата от
425,53 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея от подаването на
исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, с който се
изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че
от представените писмени доказателства не се било установявало наличието
на причинно - следствена връзка между твърдяното пътно произшествие и
декларираните от водача имуществени вреди по автомобила. Не бил
установен по безспорен начин и механизмът на осъществяване на процесното
ПТП, настъпило на 13.03.2022 г. при движение по АМ „Тракия“, посока
Пловдив - С., на км. 59+420. Излага, че не били налице доказателства за
противоправно поведение от страна на АПИ, ОПУ - П., изразяващо се в
бездействие и неизпълнение на задълженията по чл. 30, ал. 1 от Закона за
пътищата за поддържане на пътното платно на територията на републикански
път и отстраняване на повреди по него, което да е в причинна връзка с
настъпилите повреди по автомобила. Излага, че ответникът полагал системни
грижи за поддържане на републиканските пътища и осигурявал безопасността
5
на движение, като съгласно действащ към момента договор, ежемесечно се
извършва охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на
магистралата, която също следи за възникнали нередности. Твърди, че
възложителят АПИ е възложил на „А.“ ЕАД с месечно задание за месец март
2022 г. изпълнението на видове строително-монтажни работи /СМР/ и
дейности - в т. ч. сметка № 1, шифър 1008 - Охрана на пътни съоръжения и
принадлежности в обхвата на автомагистралата, вкл. и принадлежащи пътни
връзки и шифър 1010 - Извършване на периодичен оглед и отстраняване на
обекти в обхвата на магистралата. Твърди, че възложените дейности били
изпълнени, съответно заплатени. Излага, че произшествието е станало рано
сутринта на 13.03.2022 г. около 06,00 часа, като в този случай АПИ, ОПУ - П.
не е имала обективна, своевременна и практическата възможност за незабавно
отстраняване на случайно изпаднал предмет, вероятно от предходно превозно
средство - протектор на гума. Сочи, че не се установявал и неговия размер.
Прави възражение за съпричиняване от страна на шофьора за реализиране на
процесното ПТП по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, доколкото се твърди, че
причината за настъпването на ПТП-то била неспазването на правилата за
движение от страна на водача на МПС -то, от което са настъпили и щетите по
автомобила. Не би установени по безспорен начин обстоятелствата, при които
е настъпило ПТП, размерите на препятствието, както и фактът, че твърдените
щети са именно в резултат на преминаването през това препятствие. Поради
това, моли исковата претенция да бъде отхвърлена, като претендира разноски.
С Определение № 2149/17.10.2022г., на основание чл. 219 от ГПК,
първоинстнционният съд е привлякъл „А.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. *" №***, ет.* като трето
лице-помагач на страната на ответника АПИ, чрез ОПУ - П. и е приел за
съвместно разглеждане, на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК, предявения
обратен иск от АПИ, чрез ОПУ - П. срещу „А.“ ЕАД. С последния се иска, в
случай на уважаване на главния си, да бъде осъдено третото лице - помагач
„А.” ЕАД да заплати сумата от 425,53 - главница, ведно със законната лихва
върху тази сума от деня на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски.
В исковата молба по обратния иск се твърди, че третото лице-помагач е
изпълнител по договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-1 от
6
30.08.2019 г., на основание на който отговарял за дейностите по поддържане в
обхвата на Автомагистрала „Тракия” на територията на ОПУ-С., ОПУ-П.,
ОПУ-Пловдив и ОПУ-Стара Загора, където попада и процесният участък на
АМ „Тракия“, посока Пловдив - С., на км. 59+420. Съгласно чл. 1 от
договора, възложителят възлагал, а изпълнителят приемал да извърши
дейностите по поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно -
възстановителни работи при аварийни ситуации) на АМ „Тракия“ на
територията на посочените ОПУ с дължина на пътната мрежа 241.904 км., в
това число и на участъка цитиран по-горе. В чл. 28 от същия договор било
уговорено, че при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат
на неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на договора, както и
на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват
при изпълнението на договора, изпълнителят „А.” ЕАД носи пълна
имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника по обратния
иск, с който се изразява становище за неговата неоснователност. По главния
иск се твърди, че липсват доказателства, които по безспорен начин да
установят, че застрахователното събитие е настъпило на цитираното в
исковата молба място, поради явното противоречие в исковата молба и
подаденото заявление за обезщетение, в което пострадалото лице е посочило
мястото на настъпване на инцидента. Счита, че не се установявало точното
място на инцидента. По представения Протокол за ПТП счита, че бил
непълен, неточен и противоречив, като липсвало пълно и ясно описание на
механизма на реализираното произшествие, на цялата пътна обстановка и
конкретното място. Също бил съставен и без местопроизшествието да е
посетено от служители на МВР, без да е изготвен от служители на КАТ-
Пътна полиция съответен протокол и без представен снимков материал от
евентуалното местопроизшествие, както и на самото препятствие-вид и
размер. Не могла още, да се установи скоростта на лекия автомобил, както и
дали водачът е бил тестван за алкохол. Твърди се, че причината за
настъпването на ПТП-то била неспазването на правилата за движение от
страна на водача на МПС, от което са настъпили и щетите по автомобила,
поради което било налице съпричиняване от страна на шофьора за
реализиране на процесното ПТП по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Излага
доводи за липса на доказателства за противоправно поведение на ответника
7
по главния иск. Счита, че ставало въпрос за непредвидимо, внезапно събитие,
в резултат на което е настъпило ПТП, по независещи от АПИ причини.
Поради това и доколкото липсвало виновно бездействие от страна на АПИ
излага, че не следвало да се ангажира отговорността на А.та, съответно
липсвало задължение последната да възстанови на ищеца изплатеното
застрахователно обезщетение. Поради това, счита, че исковата претенция
следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По предявения срещу
дружеството обратен иск, твърди, че не е налице пряка причинна връзка
между неизпълнение на договорно задължение на дружеството и настъпване
на процесното ПТП. Оспорва изцяло и предявената срещу него искова молба
от АПИ. Оспорва твърденията за наличие на основание за ангажиране
отговорността на „А.“ ЕАД. Липсвало виновно неизпълнение на конкретно
задължение от страна на дружеството, което да е довело до твърдените вреди.
Признава, че между страните по обратния иск е сключен договор за възлагане
на обществена поръчка № РД-38-1/30.08.2019г., но видно от съдържанието му
било, че дейностите, които дружеството било длъжно да изпълнява, не са
предварително определени в самия договор, а се възлагали отделно на база
месечни, допълнителни и извънредни задания - чл. 5 от договора. Твърди, че
в договора не било посочено задължение на „А.“ ЕАД да следи за настъпване
на непредвидени обстоятелства, включително до такива, които могат да
доведат до настъпване на ПТП, следователно задължението му като
дружество, осигуряващо поддръжка на пътя, е да отстрани последиците от
ПТП, но само по изрично възлагане от страна на възложителя - АПИ,
включително чрез устно възлагане, с оглед извънредния характер на
обстоятелството и опасността, която е създало за участниците в движението.
Счита, че дори и да се приеме, че е било налице възлагане за този вид
конкретна работа, то същата била приета от възложителя АПИ без забележки,
което от своя страна обективно доказвало, че не може да бъде търсена
отговорност на дружеството подизпълнител по конкретния договор. Твърди,
че текущите ремонти на пътния участък от АМ „Тракия“ представлявали по
своята същност работа, която следвало да му е предварително възложена от
AПИ, в качеството му на изпълнител по посоченият договор. Към периода на
ПТП в сочения участък и за посочения период не са били констатирани
нередности. Твърди, че АПИ нему е възлагала конкретна работа - премахване
на протектор от гума на процесния участък за съответния месец, за който се
8
твърди, че е настъпило ПТП. Твърди, че не е налице неизпълнение на
договорно или друго задължение на дружеството, което да е довело до
възникване на твърдените от ищеца вреди. Именно поради това не възниквало
и задължение на „А.“ ЕАД за обезщетяване на каквито и да е вреди по
Договор № РД-38-1/30.08.2019г. Рамковият характер на договора за възлагане
на обществена поръчка, не можел самостоятелно да породи отговорност на
изпълнителя. Отговорност можело да се носи само за неизпълнение на
конкретно възложено задължение. Във връзка с гореизложеното твърди, че
задължението за осъществяване на цялостен надзор върху автомагистралата
се осъществявал, включително и възникналите непредвидени обстоятелства
от АПИ. С оглед на това, не било налице неизпълнение на договорно
задължение на дружество, което да е довело до възникване на ПТП или до
вредите твърдени от ищеца, поради което предявеният срещу него иск бил
неоснователен и моли да бъде отхвърлен, като му се присъдят направените по
делото разноски.
Пред въззивния съд не са поискани и не са събрани нови доказателства.
Въззивният съд намиран, че въззивната жалба е постъпила в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на
страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение, следователно същата се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е изцяло неоснователна, по
следните съображения:
При служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното
решение, на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и
допустимо.
Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно
установена от първоинстанционния съд. Решението на първоинстанционния
съд е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към
мотивите, изложени от районния съд. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във връзка с чл. 49, във връзка с чл. 45 от
9
ЗЗД за сумата от 425,53 лева, представляваща регресно вземане, възникнало
вследствие на изплатено застрахователно обезщетение за репариране на
причинените имуществени вреди по щета № ***************, както и
съединен при условията на евентуалност, в случай на уважаване на главния
иск, обратен иск от ответника срещу третото лице – помагач, за посочената
сума.
Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право
по главния иск включва следните елементи: 1) надлежно възлагане на опредЕ.
работа, 2) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие
на изпълнителя на възложената работа, което е осъществено при или по повод
изпълнение на възложеното, 3) и което е в пряка причинно-следствена връзка
с претърпените от увредено лице имуществени вреди, 4) действително
застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца, 5) по
силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, т.е. не е
необходимо наличието на вина на възложителя, но следва да е налице спрямо
извършителя на деянието, а доколкото съществува законова презумпция тя
винаги се предполага. Следователно възложителят носи доказателствената
тежест да обори презумпцията в условията на пълно и обратно доказване,
аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД, макар и
относително самостоятелна, е във функционална връзка с отговорността по
чл. 45 от ЗЗД, т.е. преди всичко следва да се установи наличието на общите
предпоставки на деликта.
От представената застрахователна полица и останалите писмени
доказателства се установява, че процесният лек автомобил „О. А.“ с рег. №
*******, собственост на П. Г. П., към момента на процесното ПТП -
13.03.2022 г., е бил валидно застрахован при ищеца по имуществена
застраховка „Каско и Стандарт“, със срок на действие 10.09.2021г. –
09.09.2022г. Причинените вреди на вещта са оценени от застрахователя на
стойност 425,53 лева, която сума е изплатена като обезщетение на увредено
лице, чрез директно плащане на автосервиза извършил ремонта на
20.04.2022г., съгласно представеното платежно нареждане.
След съвкупен и подобрен анализ на събрания доказателствен материал
10
съдът приема, че процесното ПТП се е осъществило на 13.03.2020 г. при
следния механизъм - на 13.03.2022 г. в тъмната част на денонощието, лекият
автомобил, управляван от П. П. се движил по АМ „Тракия“ в посока от гр.
Пловдив към гр. С., в активната лента със скорост 90-100 км/ч, на къси
светлини и дистанция около 30 метра от автомобила движещ се пред него.
Водачът на автомобила възприел препятствие, представляващо парче от гума
на товарен автомобил на 30 метра пред него, но нямал техническата
възможност да приведе МПС-то в режим на аварийно спиране или да
промени траекторията на движение на лекия автомобил и преминал през
препятствието, което представлява парче от гума на товарен автомобил, с
дъговидна форма. По време на преминаването на предната част на автомобила
през препятствието, настъпил удар между протектора на гумата и
облицовката на предната броня. При удара със скорост 90-100 км/ч. се
създала висока кинетична енергия и настъпили счупвания в предната част на
автомобил „О. А.“, в областта на предната облицовка на бронята. Според
вещото лице по приетата по делото САТЕ, далечината на видимост, при която
П. П. е имал възможност да възприеме препятствието била 20-30 метра, като
вещото лице е съобразило дистанцията посочена от свидетеля и водач на
автомобила - 20-30 м., наличието на друг автомобил пред него, времето, в
което се е извършвало пътуването - тъмната част на денонощието и цвета на
протектора от гума - черен. Според вещото лице водачът не е имал
техническата възможност да предотврати произшествието. Размерът на
протекторът от гума бил около 70 см. Вещото лице е категорично, че щетите
по автомобила кореспондират с описания механизъм и е технически
възможно да бъдат получени по описания начин. Установеният механизъм се
подкрепя от събрания доказателствен материал, включително свидетелските
показания на шофьора, съставения от органите на МВР протокол за ПТП и
заключението на изслушаната от първата инстанция САТЕ, което съдът
кредитира като обективно и правилно.
Неоснователно е възражението, че експертизата се основава единствено
на свидетелските показания на управлявалия лекия автомобил, доколкото е
бил заинтересован от заплащане на обезщетението. Видно от събраните
доказателства единствено водачът на превозното средство е бил пряк и
непосредствен свидетел на настъпилото произшествие. Показанията на
водача на автомобила , макар и заинтересован като свидетел следва да бъдат
11
кредитирани, тъй като те са в съответствие с останалите събрани по делото
доказателства. Същите се потвърждават и от изготвения от дошлите на място
служители на МВР – видно от съставения протокол за ПТП. Както правилно е
посочил първоинстанционният съд, протоколът за ПТП, издаден от служител
на МВР в кръга на правомощията му, в установената форма и ред,
представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва
не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и със задължителна материална
доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направените
пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.
Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа,
относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на
МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци
и маркировката на мястото на произшествието и други. Същият удостоверява
установените от последния обстоятелства и обвързва съда относно мястото,
времето, участника в процесното ПТП и нанесените на автомобила вреди.
Доколкото не са налице противоречиви данни, оплакванията на
жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Размерът на причинените вреди, както и причинно-следствената връзка
се установяват от събраните писмени и гласни доказателства,
кореспондиращи с приетото от първа инстанция заключение на САТЕ, което,
както се посочи съдът кредитира изцяло, доколкото същото е обективно и не
възникват основания за неговата необоснованост и неправилност. Съгласно
същото необходимата стойност за възстановяване на процесния лек
автомобил е 425,53 лева.
От доказателствения материал се установява, че застрахователното
събитие е настъпило Автомагистрала „Тракия“ - част от републиканската
пътна мрежа. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП)
републиканските пътища се управляват от А. „П. И.“. Съгласно разпоредбата
на чл. 30, ал. 1 от ЗП в тежест на АПИ държавата е възложила поддържането
на републиканските пътища в годно състояние за безопасна експлоатация,
осъществяваща дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези
пътища. В разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че лицата,
които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
12
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък
срок. В този смисъл, на ответника АПИ е вменено задължение да стопанисва
и поддържа процесния пътен участък, включително да отстрани процесното
препятствие по пътя. С оглед на това, чрез бездействието си за отстраняване
препятствието на пътя е причинил на застрахованото при ищеца лице
имуществени вреди. А.та се явява възложител по смисъла на чл. 49 от ЗЗД и
отговорно лице, съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗП, поради което носи
отговорността да поправи вредите, които са в причинно-следствена връзка с
виновното и противоправно бездействие да поддържа пътната мрежа в годно
състояние.
С оглед горното, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд
е уважил предявените искови претенции по главния иск по чл. 410, ал. 1, т. 2
от КЗ, във връзка с чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, поради което решението
му в тази част следва да бъде потвърдено.
В предмета на делото е включен и обратен иск, предявен срещу третото
лице – помагач на ответника, който също следва да бъде разгледан, доколкото
жалбата е насочена и срещу тази част на решението.
Жалбоподателят се позовава на неизпълнение на задълженията на
ответника по обратния иск, произтичащи от договора за обществена поръчка.
Установява се по делото, че между АПИ и „А.“ „ЕАД, е сключен на
писмен договор за обществена поръчка № РД-38-1/30.08.2019г., по силата на
който възложителят АПИ възлага на изпълнителя „А.“ ЕАД и последният
приема да извърши дейност по поддържане (превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на
Автомагистрала „Тракия“, на територия на 4 съседни Областни пътни
управления – тези на областите С., П., Пловдив и Стара Загора. Съгласно чл. 5
от договора, дейностите по поддържане на републиканските пътища се
възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и
извънредни задания. Заданията се представят на изпълнителя в срок до 28-мо
число на месеца предшестващ изпълнението – за месечните; по всяко време,
но в срок не по- кратък от 3 работни дни преди началото на работите – за
допълнителните, както и в случаи на настъпване на непредвидени и/или
изключителни обстоятелства също в срок до 3 дни от възникването им – за
извънредните. Предвидено е при възникнала необходимост сроковете за
13
изпълнение на работите да бъдат променени и при трите вида задания. В чл.
12, ал. 6 от договора е предвидена възможност за незабавно започване на
работа след появяването на необходимост от това и след писмено възлагане
от възложителя. В чл. 28 от договора е предвидено, че при причиняване на
ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнени или некачествен
изпълнение на предмета на договора, както и всички нормативни и
технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнението на
договора изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена
отговорност за причинените вреди.
Няма спор по делото, че към момента на настъпване на процесното ПТП,
страните са били обвързани от валидно облигационно отношение,
произтичащо от сключения между тях договор за възлагане на обществена
поръчка.
Настоящата инстанция споделя извършеното от първоинстанционния съд
тълкуване на сключения договор и извода, до който е стигнал, че
задълженията на изпълнителя за поддържане на пътищата и пътните
принадлежности към тях, с цел осигуряване на безопасни условия на
движение, предполагат наличие на изрично задание от страна на възложителя.

Правилни са изводите, че от приложеното от ищеца задание за месец
март 2022 г. не може да се изведе извод, че действително са възложени такива
извънредни работи, в случай на настъпване на непредвидени и/или
изключителни обстоятелства, какъвто е настоящият случай. Заданието за
месец март не може да се възприеме като такова, доколкото в раздел I
„Дефиниции“ страните се уговорили, че „Извънредно задание“ представлява
писмено възлагане на видове и количества работи, невключени в месечното
или допълнителното задание, необходими за осигуряване на проходимостта и
безопасността на движение при възникване на непредвидени обстоятелства
или изключителни обстоятелства, включително природно бедствие по
смисъла на чл. 2 от Закона за защита при бедствия. Т.е. извънредното задание
следва да бъде отделно възложено от месечното и допълнителното, доколкото
месечните задания имат предвид типичните и стандартни дейности, които
извършва изпълнителя и които не са свързани с внезапност на възникването
им.
14
В случая, тълкувайки волята на страните, се стига до извод, че не е
възложено на дружеството изпълнител да следи постоянно за настъпване на
непредвидени обстоятелства, включително и на такива, които могат да
доведат до настъпване на ПТП, какъвто е настоящият случай. Едва при
констатирани такива обстоятелства, след нарочно възлагане, включително и
устно, дружеството изпълнител има задължение да отстрани последиците от
ПТП, с оглед извънредния характер на обстоятелството и опасността, която
би създало за последващи участници в движението. Да се приеме противното,
би означавало, както правилно е посочил първоинстанционния съд, да се
вмени на ответника по обратния иск задължението да осъществява цялостен
надзор върху автомагистралата. Характерът и естеството на тази дейности е
съществена, важна и отговорна, предвид непрекъснатия и по всяко едно време
на денонощието постоянен и засилен трафик от МПС по този пътен участък,
който може да доведе до множество щети и то не само материални. Правилно
първоинстанционният съд е стигнал до извода, че това задължение,
включително и за възникналите непредвидени обстоятелства, е на АПИ. Ето
защо изводът на решаващия съд, че задълженията на ответника по обратния
иск, свързани с осигуряването на поддръжката на пътя и отстраняване
последиците на ПТП, са по изрично възлагане от страна на ищеца по
обратния иск, е обоснован и правилен. Доводите на жалбоподателя в тази
насока са неоснователни.
Както правилно е посочил първоинстанционният съд, от представените и
неоспорени месечни задания и сертификати за действително изпълнени и
приети видове дейности, се устновява, че определените по своя предмет и
възложени за процесния участък и в процесния период - месец март 2022 г.
работи, са били изпълнени и надлежно приети от възложителя. Не са налице
данни за възложени работи, имащи връзка с дейност по предотвратяване на
произшествия, като конкретното на този пътен участък, няма данни и за
последващи възражения спрямо изпълнителя, за да се приеме наличие на
основание за прилагане на договорната отговорност. Т.е. не може да се
възприеме, че е налице неизпълнение на възложената работа или нейното
некачествено изпълнение, удостоверено по надлежния ред, която да е в
причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.
Поради това, настоящата инстанция стигна до извод, че не е налице
15
твърдяното от ищеца по обратния иск неизпълнение на договорно задължение
на ответника – „А.“ ЕООД, което да е довело до възникване на конкретното
ПТП или до вредите, претърпени вследствие на него. По изложените
съображения въззивният съд счита, че предявеният по делото обратен иск е
неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.
С оглед гореизложеното, релевираните във въззивната жалба възражения
са неоснователни. Не се констатират твърдените от жалбоподателя пороци на
първоинстанционното решение, като с оглед съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде изцяло
потвърдено.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на
жалбоподателя следва да се възложат сторените от ответника по жалбата
ЗЕАД „Б. В. И. Г.” ЕАД разноски в настоящото производство. Същите са
своевременно поискани и реално извършени и възлизат на сумата от 400,00
лева – адвокатско възнаграждение за представителство във въззивното
производство. На основание чл. 78, ал. 8, във връзка с ал. 3 от ГПК, на другия
ответник по жалбата – ответникът по предявения обратен иск „А.“ ЕООД,
следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 587/26.05.2023г. по гр.д. №
20225220102735 по описа за 2022г. на ХIХ граждански състав на Районен съд
– П..
ОСЪЖДА А. „П. И.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „М." №*, чрез О. П. У. - П. ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД
„Б. В. И. Г.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., пл. „П." №*, представлявано от И. Г. и П. Ш., на основание чл. 78, ал. 3 от
16
ГПК, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 400,00
лева (четиристотин лева) – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. „П. И.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „М." №*, чрез О. П. У. - П. ДА ЗАПЛАТИ на „А.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., , бул. „Ц. Б.
*" №***, ет.*, на основание чл. 78, ал. 8, във връзка с ал. 3 от ГПК,
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 100,00 лева (сто
лева) – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17