Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 05.05.2011 година, постановено по гр. дело № 2335 по описа на Великотърновски районен съд за 2010 година, предявеният от Г. П. Д. и П. И. А. против И. С. С. иск, с който се търси присъждане на сумата от 3 600 лв., обезщетение за възможните ползи от собствен на ищците имот – дворище 6392 с площ от 702 кв.м. в землището на местността „Дервеня” в землището на гр. В., последица от това, че ищците са лишени от това си правомощие за времето от 17.03.2006 година до 26.05.2010 година, е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението е обжалвано от Г. П. Д. и П. И. А. с искане за отмяната му и постановяване на ново, уважаващо предявените искове. Позовават се на противоречие на атакуваното решение с материалния закон. Ответникът по жалбата - И. С. С. – е изложила доводи за безпорочност на решението в атакуваната част. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл.73, ал.1, предложение първо от Закона за собствеността. Ищците - Г. П. Д. и П. И. А. - излагат в исковата си молба, че на основание договори за дарение са собственици при равни права на имот 6392 с площ от 702 кв.м. в землището на местността „Дервеня” в землището на гр. В. по кадастралния план от 1999 година. Ответницата владеела терена и отказвала да го предаде на ищците. По реда на настоящото производство претендират присъждане на сумата от 3 600 лв., обезщетение за ползите, от които са лишени, вследствие упражняваната върху имота фактическа власт от ответницата за времето от 2006 година до предявяване на иска в размер на възможния наем от терена, по твърдение на ищците представляващ сумата от по 75 лв. месечно. Ответната страна – И. С. С. - оспорва исковете с възражение, че не ползва имота, не пречи на ищците да упражняват правата си. Върху терена има изградена постройка, за ползването на която има сервитутни права. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от приложените нотариални актове, че ищците притежават в собственост процесния терен. През 2005 година праводателят на ищците е въведен във владение - протокол от 13.04.2005 година за въвод във владение на недвижим имот по изпълнително дело № 1079 /2003 година. Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на предявения иск. Веднъж въведен във владение, собственикът може да претендира повторен въвод срещу лицето, което самоволно си възвърне владението върху имота – чл. 525 от ГПК, респективно чл. 418, ал. 1 от ГПК /отм./ . тази възможност, за упражняването на която липсват твърдения да е реализирана елиминира причинната връзка между поведението на ответницата и твърдяните да са настъпили вреди. Дори да са налични и да произтичат от осъществявана от ответницата фактическа власт върху имота те не са пряка и непосредствена последица по смисъла на закона от осъществяваната фактическа власт, щом собственикът може безконтролно на брой пъти въз основа на същия изпълнителен да търси нов въвод. Вредите, доколкото съществуват са непосредствена последица от бездействието на ищците да реализират тази си възможност, заради което и липсва место за репарацията им. В този смисъл искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне на самостоятелно основание. С оглед на изложеното безпредметно е да се изследва въпроса държи ли ответницата спорния терен, владее ли го или упражнява единствено сервитутните си права за ползване на постройката. По тази причина съдът самостоятелни мотиви по второто твърдение на ищците – че ответницата им пречи да ползват терена, не излага. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 05.05.2011 година, постановено по гр. дело № 2335 по описа на Великотърновски районен съд за 2010 година. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |