Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 31.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на трети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 1681 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на М.И.Х. срещу AXA C. A. M. за осъждането му да й заплати сумата от 35 000
лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на междупрешленни дискове в шиен отдел с радикулопатия, нарушена вестибуларна
функция, травма на мускули и сухожилия на ниво шия, повърхностна травма на
окосмената част на главата и тревожно-депресивно разстройство, получени при ПТП
на 08.09.2015 г. на автомагистрала А71 РК км 99+000 във Франция, ведно със
законната лихва от 08.09.2015 г. до окончателното изплащане и 80.65 лева
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със
законната лихва от датата на извършването на разхода до окончателното
изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва причинно-следствената връзка
между процесното ПТП и търпените от ищцата вреди, които настъпили три месеца
след произшествието. Оспорва и размера на претенцията като завишен. Възразява
за съпричиняване на вредите от Х., която пътувала без поставен обезопасителен
колан.
Не
оспорва, че водачът на т.а. „ДАФ“ с рег. № ********е имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при AXA C.A.M..
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Към
процесния спор е приложимо френското право, поради прилагане на решение на Съда
на ЕС по дело С-350/14 за тълкуване на чл. 4, § 1 от Регламент № 864/2007
относно определянето на приложимото право към извъндоговорни задължения,
произтичащи от пътнотранспортно произшествие. Според дадения в него отговор,
вредите, свързани със смърт на лице при произшествие, настъпило в държава
членка и които са претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в
друга държава членка трябва да се квалифицират като „непреки последици“ от това
произшествие по смисъла на чл. 4, § 1 от Регламента.
В случая
вредите са получени от М.Х. на територията на Република Франция и искът за
търпени от пострадалата вреди, изразяващи се в увреждане на междупрешленни
дискове в шиен отдел с радикулопатия, нарушена вестибуларна функция, травма на
мускули и сухожилия на ниво шия, повърхностна травма на окосмената част на
главата и тревожно-депресивно разстройство, получени при ПТП на 08.09.2015 г., се
подчинява на правилата на френското законодателство.
Според чл.
L.211-1, пар. 1 от Кодекса за застраховането всеки собственик на превозно
средство е длъжен да застрахова автомобила си чрез регистриране най-малко на
гаранция гражданска отговорност, което позволява покриването на неговата
отговорност по отношение на трети лица. Автомобилната гражданска отговорност
позволява да се покрият щетите, претърпени от трети лица, които се дължат от
осигуреното лице, а изключенията не са обвързващи за жертвата. Застрахователят
е длъжен да пристъпи към плащане на обезщетение от името на отговорното лице.
С
определение от 22.02.2018 г. между страните в производството е отделено като
безспорно обстоятелството, че към 08.09.2015 г. за товарен автомобил „ДАФ“ с
рег. № ********е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество.
Механизмът
на произшествието е описан в приетата по делото авто-техническа експертиза,
изготвена по данни от констативен протокол за ПТП и показанията на свидетел
очевидец на произшествието – водачът на автомобила, в който ищцата е била
пътник на 08.09.2015 г. На тази дата, около 23.05 часа, във Франция, по
автомагистрала А71, РК -09+000 се движил л.а. „Тойота“ с ДК № ********,
управляван от А.Т. със скорост 80-100 км/ч. В същото време зад нея се движил
т.а. „ДАФ“ с рег. № ********, теглещ ремарке с рег. № ********. Поради
неустановени причини товарният автомобил застигнал л.а. „Тойота“ и се отклонил
надясно. Така се стигнало до страничен удар на преден десен ъгъл на т.а. „ДАФ“
в заден ляв калник на л.а. „Тойота“. Ударната сила е била насочена диагонално
напред и назад и ударният импулс създал въртящ момент, от който лекият
автомобил придобил ротация в посока, обратна на часовниковата стрелка.
Автомобилът се отклонил наляво и по дъгообразна траектория се ударил в
предпазна ограда – бетонна стена вляво от платното за движение.
Като
причина за настъпване на произшествието вещото лице сочи действията на водача
на т.а. „ДАФ“, който допуснал удар в лекия автомобил, движейки се със скорост,
по-висока от допустимата.
Основно
правило при управление на превозно средство е водачите да контролират
непрекъснато управляваните от тях превозни средства. В случая управлявалият
товарния автомобил е нарушил това свое задължение, с което е допуснал настъпване
на ПТП, от което за М.Х. са произтекли вреди.
За
установяване на причинната връзка между описаните в исковата молба увреждания и
процесното ПТП е изслушана съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице д-р П. е
посочил, че М.Х. е получила множествено изкълчване и навяхване на ставите и
ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб. Тази увреда се получавала
от инерционен механизъм на предаване на енергия върху шийния отдел на
гръбначния стълб при пътници в МПС. При удар отзад, какъвто е процесният
случай, се получавало рязко ускорение на тялото напред. Главата получавала
насилствена екстензия до удар в подложката на седалката. Шийният гръбнак
приемал S-образна форма, при което се получавала екстензия в долните сегменти и
флексия в горните. Така настъпвало разкъсване на лигаменти, мускули и сухожилия
в шийния отдел на гръбначния стълб, последвано от хематоми, водещи до фиброзни
изменения. Именно те предизвиквали мускулен спазъм и болки.
Въз
основа на медицинската документация вещото лице е установило, че М.Х. не е провела
своевременно и адекватно лечение. Такова било предприето едва четири месеца
след произшествието и продължило две години и половина след това. По принцип
при подобна травма се получавали силни болеви усещания в първите 10-15 дни, но
при правилно и своевременно лечение оплакванията бързо намалявали. Пропускът на
ищцата да предприеме мерки за справяне с полученото травматично увреждане,
включително непоставяне на шийна яка, значително удължил периода на
възстановяване. Процесът на дегенеративни изменения се отличавал с
индивидуалност и различна скорост на протичане при всеки човек, но изкълчвания
и навяхвания на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб
ускорявали процеса на изменения. Обичайният период на възстановяване бил шест
месеца при адекватно и своевременно лечение. Такова липсвало и това
представлявало причина за протрахирания болков синдром при пострадалата.
Образните изследвания на Х. не показвали счупвания на тела на прешлени, техни
израстъци или разместване на стави в шийния отдел на гръбначния стълб. Липсвали
данни и за настъпили усложнения. Дегенеративните изменения имали постоянен
характер и повлиявали на функциите на шийния сегмент.
Постоянните
болки и оплаквания на ищцата се установяват и от гласните доказателства по
делото. Свидетелят М.Г.знае, че след произшествието Х. има затруднения да
полага труд и изпитва дискомфорт. Болките се разпространили от врата към
главата й и към гърба. Пострадалата станала и притеснителна. Споделяла за
проблеми със съня. Изпитвала страх от автомобили. Понастоящем продължавала да
посещава лекари и поради физическото си състояние не могла да намери подходяща
работа.
Относно
критериите при определяне размера на обезщетението практика на френските съдилища
не е представена. Настоящият съдебен състав счита за приложими критериите,
базирани на лимитите на отговорността на застрахователите на гражданската
отговорност на автомобилистите към 08.09.2015 г., интензитетът на болките и
тяхната продължителност, възрастта на пострадалата, последиците за
здравословното й състояние и степента на негативно повлияване на качеството й
на живот от получената травма.
Дължимото
на ищцата обезщетение за търпените болки и страдания съдът определя на 2 000
евро, или 4 000 лева левова равностойност.
Неоснователно
е възражението на ответника за принос на пострадалата за получаване на
увреждането. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, при
установения механизъм на ПТП обезопасителният колан не допринася за
ограничаване на вредите. Неговата функция е да предпази тялото на пътника при
движение напред. При удар отзад главата е свободно подвижна и би могла да
достигне панорамното стъкло при липса на поставен колан. Тогава обаче биха се
получили други по характер увреди, включително гръдна травма. Данни за
съприкосновение на главата и гърдите с твърди части от купето липсват. Поради
това определеното от съда обезщетение не подлежи на намаляване.
Не се
спори, че на 19.04.2016 г. до „А.Б.н.щ.“ ЕООД, като кореспондент на ответника в
производството, е адресирано заявление за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение за търпени от М.Х. болки и страдания от увреждания
при ПТП на 08.09.2015 г. и за заплатени разходи за лечение. Конкретен размер на
претенцията не е посочен.
Ответникът
не доказа да е определил и заплатил обезщетения, поради което дължи плащането
им. Изцяло основателна е претенцията за сумата от 80.65 лева, тъй като
представлява сбор от разходи за медикаменти, потребителска такса и
рехабилитационни процедури.
Съгласно
чл. 12 от закон № 85-677 от 5 юли 1985 г. за подобряване на положението на
жертвите на пътнотранспортни произшествия и ускоряване на процедурите за
обезщетение застрахователят на гражданската отговорност на автомобилистите е
длъжен да представи предложение за обезщетение на жертвата, която е претърпяла
телесна повреда в рамките на осем месеца от злополуката. Когато офертата не е
направена в срока по чл. 12 върху размера на обезщетението се начислява
автоматично двойна лихва спрямо законната, считано от изтичане на срока до
датата, на която офертата на застрахователя (съдебното решение) станат
окончателни. (чл. 16)
Тъй като
ищцата е поискала законната лихва, предвид диспозитивното начало в гражданския
процес, такава се дължи от 09.05.2016 г.
до датата на влизане на настоящото решение в сила.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни.
Тъй като ищцата е била освободена от държавна такса и
разноски, ответникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 210 лева
държавна такса и 85.71 лева депозити.
На ищцата е оказана безплатна правна помощ, като в
първоинстанционното производство тя е била представлявана от адвокат.
Определено върху стойността на материалния интерес, дължимото съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на адв. Ц. В. адвокатско възнаграждение
възлиза на 180.57 лева, съразмерно на уважената част от претенцията.
Ответникът
не доказа да е сторил разноски в настоящото производство, поради което такива
не му се дължат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, AXA C.A.M.,
Република Франция, гр. П. ***, ул. „*** да заплати на М.И.Х., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от получени
при ПТП на 08.09.2015 г. в Република Франция увреждания и 80.65 лева
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 09.05.2016 г. до
влизане на настоящото решение в сила, като отхвърля иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за горницата до 35 000 лева и за
мораторни лихви върху обезщетенията за периода 08.09.2015 г. – 08.05.2016 г. и
за периода от влизане на настоящото решение в сила до изплащане на
обезщетенията.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
2 от ЗАдв., AXA C.A.M., Република Франция, гр. П. ***, ул. „****** да заплати
на адв. Ц. С. В., с адрес ***, офис 5 сумата от 180.57 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, AXA C.A.M.,
Република Франция, гр. П. ******, ул. „******* да заплати по сметка на СГС
сумата от 210 лева държавна такса и 85.71 лева депозити.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на ответника за присъждане на разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: