№ 445
гр. София , 15.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000503408 по описа за 2020 година
Производство по чл.258 вр.чл. 439 ГПК.
С решение № 2725/30.04.2020г., постановено по гр.д.№ 3235/2019 г., по описа на
СГС, ГО, 11 състав, е отхвърлен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
вр.чл.439 ал.2 ГПК, предявен от М. Ф. Б., ЕГН: ********** И И. И. Б., ЕГН: **********,
срещу „ДСК АУТО ЛИЗИНГ“ АД, ЕИК: ********* за признаване на установено по
отношение на ответника, че ищците не му дължат солидарно сумата общо в размер на 53
200,05 лева, включваща в себе си главница от 13491,52 евро, законна лихва от 06.10.2011 г. в
размер на 11292,15 евро. 909.97 лева разноски и 3819,40 лева такси за ЧСИ, за събиране на
които суми е образувано изп.дело № 20148510400549 на ЧСИ М. П., въз основа на изп.лист,
издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 42056/2011 г. по описа на CPC и установени с влязло в сила на
10.09.2013 г. решение, постановено по гр.д. № 4478/2012г. по описа на СГС, като
неоснователен.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ищците по делото.
Жалбоподателите-ищци М. Ф. Б. и И. И. Б. оспорват решението изцяло и молят съда
да го отмени, като уважи изцяло предявените претенции като основателни и доказани.
Въззиваемата страна „ДСК АУТО ЛИЗИНГ“ АД, ЕИК: ********* оспорва жалбата и
моли съда да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
С молба от 12.01.2021г. адв.Н. представя писмени доказателства, които моли да
бъдат приети.
1
С молба-становище от 10.02.2021г. адв.Д. се противопоставя на направеното
доказателствено искане, като посочва, че е налице злоупотреба с право, тъй като ответникът,
знаейки, че е налице висящ исков процес по отношение на претендираното от него вземане,
предприема изпълнителни действия, които не са осъществени, поради наличието на
обезпечителната мярка, а поради това, че насоченото изпълнение е срещу вещи, в чужд
имот, които не са собственост на ищците. Към представените доказателства с молбата
липсва акт на съдебният изпълнител, от който да се установи, че е извършено изпълнително
действие от ЧСИ М. П. „Спиране на изпълнението" и такъв акт към този момент не е
издаван.
САС констатира, че видно от представените доказателства молбата за „спиране на
изпълнението" с обезпечителна заповед е от 30.12.2020 г. по изп. дело № 20148510400549 на
ЧСИ М. П. т.е. след депозиране на въззивната жалба от 29.06.2020г. Следователно не е
налице преклузията, визирана в чл.266 ГПК, поради което същите следва да бъдат приети.
Дали те ще бъдат кредитирани е въпрос по същество т.е. ако се приеме, че е налице
изтекла в хода на исковото производство пред първа съдебна инстанция на 11.09. 2019 г.,
пет годишна погасителна давност за процесното вземане, както и дали последното
изпълнително действие е осъществено на 11.09. 2014 г. от ЧСИ или с новопредставените
писмени доказателства.
Воден от изложеното и на осн.чл.266 ал.2 т.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към молба от 12.01.2021г. на адв.Н. писмени доказателства под
опис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2