№ 1276
гр. Бургас, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120202803 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата на „*” ЕООД с ЕИК: *,
против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с № *, издаден от
Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на
основание чл.187а, ал.2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин / лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за незаконосъобразност на
санкционния акт и се моли за присъждане на разноски.
В последното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява, като е депозира становище по делото, в което са направени
доказателствениискания, за част от който има доказателства по делото, а другата част са
оставени без уважение.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, която моли фишът
да бъде потвърден. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване (видно от наличното по преписката известие процесният фиш е връчен на
жалбоподателя на 14.06.2023 г., а жалбата е депозирана на 28.06.2023г.). Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 04.11.2020г. в 14:39 часа е установено с устройство № 10032 (елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП) управление на ППС
влекач Волво ФМ, регистрационен номер *, с технически допустима максимална маса 20500
кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, състав с ремарке общ брой оси 5, с обща
техническа допустима максимална маса на състава 44000, в община Бургас, по път А-1 км
1
357+949, посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
за посоченото ППС изцяло не била заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта
или валидна тол декларация за преминаването. За констатираното бил издаден обжалваният
фиш нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2,т.3 вр. чл.179, ал.3б от
ЗДвП е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин / лева на дружеството собственик- „*” ЕООД с ЕИК: *.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, като същите водят до
установяването на безпротиворечива фактическа обстановка.
Съобразно разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство.
Санкционната норма на чл.187а, ал.2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на
собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на
имуществена санкция в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в настоящия
случай.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да
налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен
фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното
нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.
В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по
чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП,
може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното
нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази
възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да
бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.
До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на нормата
на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение
по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало
по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е
недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице.
Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е
изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система,
в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по
чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и
съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни
нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни
постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП, ако същите отговарят на
изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.
На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от
ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване
на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи
2
данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично
издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но тя разглеждат
възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения
по чл. 179, ал. 3 - 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без
да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо,
тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП.
Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал.
4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон
определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и
връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в. Съответно
във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в
която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по
чл. 179, ал. 3 - 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но
невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения,
актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен
документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е
изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.
Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща
възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП,
като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл.
189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП.
Действително, настоящият състав е постановявал актове в обратна насока, но именно
в горепосочения смисъл е най-актуалната практика, обективирана в Решение №
906/12.10.2023г. по КНАХД № 1491/2023г. на Административният съд - Бургас, Решение №
999/26.10.2023г. по КНАХД № 1192/2023г. на Административният съд - Бургас и Решение
№ 1074/09.11.2023г. по КНАХД № 1607/2023г. на Административният съд – Бургас,
касаещи идентични казуси.
С оглед гореизложеното, обжалваният фиш следва да бъде отменен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая са представени договор за правна защита (л. 9), в който е
отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. Бе направено
възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63д от ЗАНН, предвижда, че ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че следва да се присъди
цялото поискано възнаграждение, тъй като същото не се явява прекомерно, доколкото не
надвишава значително предвидения размер в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на договора за правна
помощ, а именно- 550 лева. Доколкото преди изменението ЗАНН, исканията за разноски са
3
се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл.205 от АПК, съдът намира, че следва
да осъди Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати сторените в настоящото производство
разноски.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с № *,
издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП
и на основание чл.187а, ал.2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на „*” ЕООД с ЕИК: *, е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин / лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати в полза на „*” ЕООД с ЕИК:
*, сумата в размер на 700 /седемстотин / лева, представляваща сторени в производството
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4