МОТИВИ към
присъда №260016 от 20.05.2021 година
по НОХД №1087/2020
година по описа на РС – Ловеч
Срещу
подсъдимия Н.В.П. *** е било предявено
обвинение за престъпление по чл.343в ал.3
във вр. с ал.1 във вр. с
чл.26 ал.1 от НК за това, че в периода от 05.09.2020г. до 08.09.2020г. включително,
в град Ловеч, при условията на продължавано престъпление, управлявал моторно
превозно средство - товарен автомобил „С.“ с регистрационен номер ОВ **** ВР -
собственост на К.С.П.от гр.Ловеч - в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство по чл.171 т.1 б.„д“ от Закона за движение по
пътищата, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №20-0242-000066/06.08.2020г. на младши автоконтрольор
при РУ - Б., връчена му на 06.08.2020г., влязла в законна сила на 20.08.2020г.,
както следва:
1. На
05.09.2020г., около 09.05 часа в гр. Ловеч, по ул. „*********“ управлявал
моторно превозно средство - товарен автомобил „*****“ с регистрационен номер ОВ
**** ВР - собственост на К.С.П.от гр. Ловеч - в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство по чл.171 т.1 б.„д“ от Закона за движение по пътищата, наложена със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №20-0242-000066/06.08.2020г.
на младши автоконтрольор при РУ-Б., връчена му на
06.08.2020г., влязла в законна сила на 20.08.2020 година.
2. На
08.09.2020г., около 10.30 часа в гр.Ловеч по бул. „България“ управлявал моторно
превозно средство - товарен автомобил „*****“ с регистрационен номер ОВ **** ВР
- собственост на К.С.П.от гр. Ловеч - в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство по чл.171 т.1
б.„д“ от Закона за движение по пътищата, наложена със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-0242-000066/06.08.2020г. на младши автоконтрольор при РУ-Б., връчена му на 06.08.2020г.,
влязла в законна сила на 20.08.2020 година.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа обвинението така, както е повдигнато, като
счита, че делото
е изяснено от фактическа страна по безспорен и категоричен начин въз основа на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а и въз основа на
направеното в хода на съдебното следствие признание на фактите по обвинителния
акт от страна на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК. Счита, че направеното
от него признание се подкрепя изцяло и от събраните в хода на досъдебното
производство доказателствени материали. Подчертава, че е установено по делото,
че на подсъдимия П. е била наложена ПАМ за временно отнемане на СУМПС, като
това е станало със заповед, връчена му лично на 06.08.2020г., която не е била
обжалвана и влязла в сила на 20.08. същата година и че в срока на така взетата
ПАМ, на два пъти - на 05.09. и 08.09., той управлявал МПС, а именно товарен
автомобил „*****“ с рег.номер ОВ **** ВР. Предвид тези факти, намира че и на
двете посочени в обвинителния акт дати, неговите действия са изпълнили
признаците на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като по
отношение на второто деяние и във връзка с приобщените в съдебно заседание
писмени доказателства, необходимо е да се отчете, че по делото е установено, че
подсъдимият е заплатил дължимите му глоби около 40 минути след извършване на
инкриминираното деяние и съответно, свидетелството за управление на МПС му е
било върнато след неговото осъществяване. Приема, че действително, с
поведението си, подсъдимият е извършил престъпление по чл.343в, ал.3 от НК при
условията на чл.26 ал.1 от НК. В тази връзка, предлага на съда да постанови
присъда, с която да го признае за виновен. По отношение индивидуализацията на
наказанието, счита че по делото не са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, а са налични отегчаващи такива, с немалка значимост. Посочва, че
подсъдимият е с обременено съдебно минало, като предходното му осъждане е
отново за престъпление против транспорта, а деянията по продължаваното
престъпление са извършени в изпитателния срок по въпросното осъждане. Изтъква,
че от справката за нарушение по ЗДвП е видно, че подсъдимият системно е
извършвал нарушения по този закон, което индикира, че
неговото поведение устойчиво е било в противоречие с обществените отношения по
транспорта в страната. Предвид изложеното, предлага на Н.П. да бъде определено
наказание лишаване от свобода около средния размер, посочен в особената част на
НК, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, което наказание да бъде
редуцирано на основание чл.58а от НК до една година. По отношение на
предвиденото наказание глоба, за него също предлага да е около средния размер,
а именно 500 лева. Счита, че са налице и основания за приложение на чл.68 от НК
и привеждане в изпълнение на наложеното наказание по предходното осъждане. По
отношение на
подробно
изложените от защитника на подсъдимия съображения твърди, че не биха могли да
окажат влияние, както на изводите, относно съставомерността
на поведението на подсъдимия, така и на преценката относно степента на
обществената опасност на неговото деяние. Отбелязва, че по смисъла на чл.151
ал.2 от Конституцията на РБългария, Решенията на
Конституционния съд имат действия занапред и то по отношение на въпросите,
касаещи приложение на съответните норми, обявени за противоконституционни, но в
настоящия случай, по настоящото наказателно производство, не подлежи на
прилагане съответната норма, обявена за противоконституционна. Изтъква, че същата
вече е била приложена в рамките на едно административно производство,
приключило с издаване на административен акт, влязъл в сила преди постановяване
на конституционното решение, но въпросното решение не формира никаква сила по
отношение на процедурата по издаване процесната заповед за ПАМ. Сочи, че НК не
държи сметка на какво конкретно основание
е взета ПАМ. Според него, същественото в случая е, че деецът на това
престъпление осъществява едно поведение, пренебрегващо издаден и влязъл в сила
административен акт. Подчертава, че заповедта е била връчена лично на
подсъдимия, той е знаел за нейното съществуване и въпреки това, целенасочено и
умишлено е управлявал МПС в срока на ПАМ. Отбелязва, че неговото поведение е съставомерно по посочения член от НК, независимо от
влизането в сила на соченото от защитата Решение на Конституционния съд. Счита,
че предложеното от него наказание е справедливо и съответства на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства. Заявява, че възможността, подсъдимият да
търпи ефективно наказание лишаване от свобода, не е следствие от нищо друго,
освен от собственото му незаконосъобразно поведение, осъществено в рамките на
изпитателния срок по предходно осъждане и в тази връзка, поддържа вече
направените предложения.
Подсъдимият Н.В.П., редовно призован се явява лично
и с упълномощения от него адвокат П.Ц. от Ловешка адвокатска колегия, като правят
искане за предварително изслушване на страните по реда на чл.371 и следващите
от НПК. П. се признава за виновен и признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Заявява, че не иска да се разпитва никой и няма
какво да представи като доказателства, но желае да даде обяснения. Пояснява, че
е международен шофьор, не помни на коя дата, но като влизал в Р България, на
границата нямало никакъв проблем, въпреки че проверявали за неплатени глоби, но
около 30 км след това, бял спрян за проверка, като служителите, след проверката
му казали, че имал неплатена глоба и трябва да му се вземе книжката до
заплащане на глобата, като му обяснили, че книжката му ще бъде в Ловеч до 2-3
дни, което обаче отнело 23 дни. Твърди, че през това време е ходил многократно
в КАТ Ловеч и по телефон се е обаждал петнайсетина пъти, за да провери дали е
изпратена в Ловеч, да отиде, да заплати дължимото и да може да си я вземе и да
работи. Многократно в КАТ му казвали, че книжката му я нямало, а като звънял на
служителите – не си спомня дали в К. или Н., не си помня общината точно, като
звънял, оттам му казвали, че книжката му е изпратена в Ловеч още на следващия
ден, след вземането й. Излага, че тази процедура е траяла 23 дни, докато си я
вземе от КАТ. Не бил заплатил глобите. Говорил с г-н Н. *** и след разговора му
с него, 15-20 минути по-късно, г-н Недялков му върнал обаждането и казал, че
книжката е в КАТ, но пояснява, че негови служители на гишето за книжките, точно
преди разговора с г-н Недялков му казали, че книжката му все още я няма.
Пояснява, че след като му върнал обаждането, г-н Недялков му казал, че дължи
160 лева и след заплащане, може да си я вземе, но като отишъл до КАТ късния
следобед, малко преди затварянето му, с нагласата да заплати 160 лева и да си
тръгне с книжката, на гишето му казали, че трябва да заплати – по спомен
1 020 лева, тъй като някаква стара глоба от преди 2 години, която е
обжалвал точно поради високия размер, във Н. и влязла в сила и трябвало да бъде
заплатена и тя. Твърди, че в момента е разполагал само с 200 лева, с готовност
да заплати сумата от 160 лева, което и сторил, но било петъчен ден, в следващия
първи работен ден - вторник, тръгнал към КАТ да плати глобата си, като не си
спомня 860 или 760 лева била сумата. Излага, че той е управлявал автомобила и по
пътя бил спрян, били му свалени регистрационните табели и му бил съставен акт,
че управлява с временно отнето свидетелство. Подчертава, че 10 минути по-късно,
след съставянето на акта, остатъкът от глобата е била заплатена и е имал
валидно свидетелство в себе си. В последствие разбрал, че в жк
„Младост“ са го видели да кара, написали са рапорт и по някакъв видеозапис са
видели, че бил той, но не е бил спиран за проверка. Признава, че Заповедта за
ПАМ му е била връчена още в Б., като тогава полицаят му обяснил, че има право
да управлява, колкото да се прибере или да отиде до най-близкото място да
заплати глобата, като не му казал размера на глобата и да се върне да си я
взема. Това било между Н. и Монтана, но той бил с натоварен товарен автомобил,
не можел да бърза и се доверил на казаното, че до ден-два ще дойде книжката в Ловеч.
Съобразил се с всичко, което му казал, прибрал колата и точно заради това, след
седмица отишъл да провери, дали е дошла книжката и се оказало, че това отнема
три седмици, а не три дни. Посочва, че не е знаел, че може да заплати глобата и
да кара, не му било казано, а е имал възможност и към момента да заплати.
Защитникът
му адвокат Ц. излага, че въпреки признаване изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, това признание, не представлява
признание на вина и съгласие със становището на прокуратурата относно
виновността изобщо и квалификацията на тези факти, въз основа на които факти,
съдът е призван да направи своите правни съждения, да ги оцени и да произнесе
въз основа на тях справедлив съдебен акт. Твърди, че тези факти, които признават,
не изчерпват напълно фактическата обстановка по делото, която да даде
възможността на съда да се произнесе. Счита, че събраните допълнителни
доказателства сочат, че по отношение на подзащитния му е било налице
добронамерено поведение да изплати задължението си, което не се е случило
поради независещи от него причини. Сочи, при постановяване на присъдата следва
да бъде взето предвид произнасянето на Конституционния съд по конституционно
дело №11/2020г. с решение №3/23.03.2021 година – произнасяне, което има
действие за напред и се явява последващо, след извършване на деянието, и което
решение има значение при тълкуване на фактите и събраните доказателства, тъй
като с това Решение, Конституционния съд е признал за противоконституционна
разпоредбата на чл.171 т.1 б.“д“ от ЗДвП, която регламентира временно отнемана
на СУМПС в случай на неизплатена в срока за доброволно плащане дължима глоба. Излага,
че в своите мотиви, за да приеме тази разпоредба за противоконституционна,
Конституционният съд е приел, че временното отнемане на книжката заради
неплатени глоби, на практика се превръща в санкция за несъществуващо
административно нарушение, което е в противоречие с принципа на правовата
държава. Според него няма съмнение, че СУМПС на подзащитния му е отнето по този
текст, който е противоконституционен и е несъмнено, че макар да се е прилагала
тази разпоредба, когато му е отнето свидетелството за управление, тя се е
явявала противоконституционна и е противоречала и на правовата норма на
Конституцията. Счита това за изключително важно обстоятелство в настоящия
процес, от характер, който дава възможност да се разглежда настоящия казус в
светлината на чл.9 ал.2 или най-малко на чл.55 от НК, защото това, че макар
формално буквата на закона да е била спазена при отнемане на свидетелството за
управление, то е отнето по същество в противоречие с нормите на Конституцията,
т.е. незаконосъобразно, тъй като нормата се явява незаконна и противоречаща на
Конституцията. При това положение счита, че би следвало да се разгледа и намери
приложение хипотезата на чл.9 ал.2 от НК, която обявява, че не е престъпно
деянието, което макар формално да осъществява признаците на престъпление,
поради своята малозначителност, не е обществено
опасно. Изтъква, че в настоящия казус отсъства елемента обществена опасност,
тъй като отнемането на свидетелството за управление, което е и основа за
приложение на настоящата норма и настоящия процес не е законосъобразно, тъй
като е процедирано въз основа на противоречаща на
Конституцията правна норма и тази норма е установена в последствие, което не я
прави по-малко незаконна и сочи една съвсем различна степен на обществена
опасност на деянието, която дава правна възможност за приложение на чл.9 ал.2
от НК. Алтернативно, ако съдът счете, че не може да се приложи тази правна
норма, моли да бъде приложена разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, като се
приеме, че несъмнената противоконституционност, т.е.
незаконосъобразност на разпоредбата, въз основа на която е отнето
свидетелството за управление представлява изключително смекчаващо вината
обстоятелство, като при равни условия, ако това се беше случило днес или след
приемане на Решението на Конституционния съд, подзащитният му изобщо не би бил
наказан и при хипотезата на този текст и предвид обстоятелството, че законовата
норма, при която върви настоящия процес не предвижда минимум в срока от
лишаване от свобода, да приложи разпоредбата на чл.55 и да замени евентуално
наказанието лишаване от свобода с наказание пробация, с пробационни мерки по
преценка на съда. Счита, че признаването на незаконосъобразността на нормата,
което сочи, че не е следвало, ако нормата на чл.171 би била
противоконституционна да бъде отнемано свидетелството, налице е едно
изключително смекчаващо вината обстоятелство, което би сочило несправедливостта
на налагане на каквото и да е наказание при такива условия, след като вече
такава хипотеза не се явява противозаконна и не би довела не само подсъдимия, а
и никой водач до такова наказание. Споделя, че ако това становище не бъде
прието, би се наложило П. да изтърпява реално наказание лишаване от свобода за
едно нарушение, което на практика вече не е нарушение и е признато от
Конституционния съд за правомерно фактически. Моли съда по негова преценка да
постанови един законосъобразен съдебен акт, при една от двете хипотези, развити
в защитата, но при всяко положение счита, че едно осъждане на реално лишаване
от свобода, би се явило от една страна, в противоречие с буквата и духа на
закона и от друга страна - ужасно несправедливо, при положение, че вече такова
престъпление няма.
С оглед
признаване на вината от подсъдимия и изразеното от него съгласие, че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти/чл.371,т.2 от НПК/, съдът
след одобряване на направените от подсъдимия самопризнания разгледа и реши
делото по реда на съкратеното съдебно следствие.
От събраните по време на
досъдебното производство доказателства, от допълнително изисканите от съда
такива, от направеното от подсъдимия самопризнание относно изложените в
обвинителния акт обстоятелства и съгласието му да не се събират доказателства
за тези факти, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Н.В.П. *** и бил управител на „П. ***.2020 г., свидетелите Г.Н., Д.Д. и Х.И. - полицаи в РУ на МВР-Ловеч, били съвместно на
работа за времето от 08 до 20 часа. Около 09.05 часа изпълнявали служебните си
задължения и извършвали обход на жк „Младост“ в
гр.Ловеч, като се движели с патрулния автомобил по ул. „Граф Игнатиев“ с посока
на движение към бл.304, на кръстовището с ул. „*********“. Тогава се разминали
с товарен автомобил „*****“ с рег. № ОВ **** ВР, който се движел срещу тях по
ул. „*********“. Тримата свидетели видели и разпознали водача на моторното
превозно средство -подсъдимия Н.В.П., който бил сам в автомобила и не си бил
поставил обезопасителния колан. Свидетелят И. обърнал служебния автомобил и
тръгнал след товарния автомобил, управляван от подсъдимия П., който очевидно
забелязал полицаите и рязко завил надясно по ул. „Никола Сяров“. Служителите на
РУ на МВР-Ловеч го последвали и видели, че товарният автомобил бил спрял вляво
на платното за движение пред дом № 38. П. се намирал извън автомобила и бил
тръгнал към една от къщите. Свидетелите извършили справка с дежурния ОДЧ при РУ
на МВР-Ловеч, при която установили, че свидетелството за управление на МПС на подсъдимия
П. било временно отнето.
От заключението на вещото лице по
назначената комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза на
предоставения запис от охранителна камера за 05.09.2020г. от Иван Кюркчиев,
живущ ***, се установило, че резултатът от сравнителния анализ позволявал да се
направи извод, че лицето, заснето от видеозаписите в интервала 08:59:30 ч. –
09:12:45 часа на 05.09.2020 г. бил Н.В.П..
На 08.09.2020г. свидетелите С.Д.и Б. Ц.
- мл. автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР-Ловеч били съвместно на работа за времето от 08.30 часа до 20.30 часа.
Около 10.30 часа изпълнявали задълженията си със служебния автомобил и се
движели по бул. „България“ в гр. Ловеч, когато се разминали в района на дом № 1
с товарен автомобил „*****“ с рег. № ОВ **** ВР. Двамата свидетели видели, че
водач на моторното превозно средство бил подсъдимия Н.П., а в автомобила нямало
друг човек. Двамата свидетели последвали управлявания от подсъдимия П.
автомобил, който ги забелязал и се опитал да избегне проверка от тях, като
предприемал рискови изпреварвания от лявата и дясната страна на автомобилите,
намиращи се пред него. Свидетелят Ц. подал звуков и светлинен сигнал от
служебния автомобил и подсъдимия П. спрял управлявания от него автомобил на
паркинга, намиращ се зад хранителен магазин „Урожай“. Двамата свидетели отишли
до товарния автомобил „*****“, легитимирали се по надлежния ред на П. и му
поскали документите за проверка - лична карта, свидетелство за управление на
МПС и свидетелство за регистрация - част 2. Подсъдимият П. им предоставил само
лична карта. Свидетелят Д. извършил справка чрез работна станция за отдалечен
достъп за собствеността на моторното превозно средство и правоспособността на
водача. Било установено, че товарният автомобил бил собственост на К.С.П.от гр.Ловеч,
а свидетелството за управление на подсъдимия П. било временно отнето със
Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№20-0242-000066/06.08.2020г. на мл. автоконтрольор
при РУ-Б.. Свидетелят Д. съставил АУАН серия ОА №304208 на подсъдимия П. за
извършените от него нарушения на ЗДвП. След това, същият ден около 11 часа, подсъдимият
П. се обадил на свидетеля В. Й. и го помолил да отиде с неговия автомобил да го
вземе от заведение „Флай“, тъй като трябвало да свърши нещо. Свидетелят Й.
веднага отишъл и П. го помолил да го закара до офис на „Изипей“,
намиращ се в магазин „Билла“, за да си плати глоби. След като отишли там, подсъдимият
П. влязъл и като излязъл, дал необходимата сума на свидетеля Й. и го помолил да
плати вместо него, тъй като си бил забравил личната карта. Свидетелят Й. се
съгласил и в 11:08 часа извършил плащането, което било адресирано към МВР във
връзка със заплащане на глоба по НП №18-0953-001144/20.09.2018 година.
Видно от справка от Сектор „ПП“ към ОД на МВР-Ловеч, подсъдимият Н.В.П.
притежавал свидетелство за управление на МПС, което му било временно отнето на
основание чл.171 т.1 б.“д“ от ЗДвП /до заплащане на дължимата глоба/ на
06.08.2020г. със Заповед за прилагане на ПАМ №20-0242-000066/06.08.2020г. на
мл. автоконтрольор при РУ-Б., която му била връчена
лично на 06.08.2020г., не била обжалвана и влязла в сила на 20.08.2020 година.
Наблюдаващият прокурор е приел, че подсъдимият
П. е извършил две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и
също престъпление /по чл.343в ал.3 във вр. с ал.1 от НК/,
извършени през непродължителен период от време - на 05.09.2020 г. и на
08.09.2020 г., при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк
умисъл, при което последващото деяния се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото го такова.
Прокурорът е приел, че обвинението
се е доказало по несъмнен начин от събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал - показания на разпитаните
свидетели, акт за установяване на административно нарушение серия ОА №304208 на
мл. автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР- Ловеч, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20 -
0242 - 000066/06.08.2020г. на младши автоконтрольор
при РУ - Б., заключение на вещото лице по назначената комплексна
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, справка за съдимост на подсъдимия
и др. писмени доказателства.
При така изяснените
фактически обстоятелства съдът прие, че с извършеното от него деяние подсъдимият
Н.В.П. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението
по чл.343в ал.3 във вр.
с ал.1 и чл.26 ал.1 от НК, като в периода от 05.09.2020г. до 08.09.2020г.
включително, в гр.Ловеч, при условията на продължавано престъпление, управлявал
моторно превозно средство - товарен автомобил „*****“ с регистрационен номер ОВ
**** ВР - собственост на К.С.П.от гр. Ловеч - в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство по чл.171 т.1 б.„д“ от Закона за
движение по пътищата, наложена със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0242-000066/06.08.2020г. на младши автоконтрольор при РУ - Б., връчена му на 06.08.2020г.,
влязла в законна сила на 20.08.2020г., както следва:
На
05.09.2020г., около 09.05 часа в гр. Ловеч, по ул. „*********“ управлявал
моторно превозно средство - товарен автомобил „*****“ с регистрационен номер ОВ
**** ВР - собственост на К.С.П.от гр. Ловеч - в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство по чл.171 т.1 б.„д“ от Закона за движение по пътищата, наложена със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №20-0242-000066/06.08.2020г.
на младши автоконтрольор при РУ-Б., връчена му на
06.08.2020г., влязла в законна сила на 20.08.2020 година.
На 08.09.2020г., около 10.30 часа в
гр.Ловеч по бул. „България“ управлявал моторно превозно средство - товарен
автомобил „*****“ с регистрационен номер ОВ **** ВР - собственост на К.С.П.от
гр. Ловеч - в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство по
чл.171 т.1 б.„д“ от Закона за
движение по пътищата, наложена със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0242-000066/06.08.2020г. на младши автоконтрольор при РУ-Б., връчена му на 06.08.2020г.,
влязла в законна сила на 20.08.2020г.
Съдът
приема, че подсъдимият П. е автор на деянието, за което е предаден на съд, като
съобрази направените пълни самопризнания, писмените доказателства, заключенията
на комплексната видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза.
Подсъдимият
е осъществил изпълнителното деяние, чрез действие, като е управлявал МПС,
въпреки че му е била наложена принудителна административна мярка за временно
отнемане на СУМПС.
От
субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК - съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя от
всички събрани по делото доказателства.
Предвид
на изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за
виновен и го осъди.
Причините
за извършване на престъплението следва да се търсят в нежеланието на подсъдимия да се съобрази с установените правила за
движение по пътищата.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия П., настоящата инстанция
съобрази като изключително смекчаващо вината обстоятелство обявяването, макар и
след извършване на деянията, противоконституционността
на разпоредбата на чл.171 т.1 б.“д“ от ЗДвП. Принудителната административна мярка
за временното отнемане на СУМПС на подсъдимия е била издадена именно въз основа
на тази разпоредба. Въпреки че решението на Конституционния съд има действие за
в бъдеще, самото обстоятелство, че по своята същност тя е била
противоконституционна и към момента на извършване на деянията, дава основание
да се приеме, че е било налице изключително смекчаващо вината обстоятелство. Не
без значение са и обстоятелствата, че подсъдимият многократно е посещавал
сектор „ПП“ при ОДМВР – Ловеч, за да проверява дали е пристигнало
свидетелството му за управление на МПС, за да заплати глобата и да си го
получи, но служителите са му заявявали, че то още не е пристигнало, без да му
обяснят, че може да заплати глобата и преди да е пристигнала самата Заповед за
налагане на ПАМ. Едва след разговор на 04.09.2020 година с Началника на
сектора, са го уведомили, че СУМПС е пристигнало и той незабавно се е явил да
заплати глобата и да го получи, но се оказало, че се касае за две глоби и
понеже не разполагал с толкова средства, оставил плащането на едната глоба за
след почивните дни. От представените в хода на съдебното следствие писмени
доказателства от Сектор „ПП“ при ОДМВР – Ловеч се установи, че макар да липсва
входящ номер и дата на писмото от РУМВР – Б., документите са били в град Ловеч
още на 19.08.2020 година, видно от поставената резолюция, но по неясни причини
на подсъдимия не е била дадена възможност да изпълни задължението за заплащане
на дължимите глоби и отпадане на ПАМ. Освен това за извършеното престъпление
закона предвижда наказание лишаване
от свобода до три години и глоба от двеста до хиляда лева, но с оглед
предходното осъждане на П., налагането на наказание лишаване от свобода, макар
и в минимален размер, следва да бъде изтърпяно ефективно, което се явява
несъразмерно тежко по посочените по-горе съображения.
С оглед на изложеното, съдът
прие, че са налице условията на чл.58а, ал.4 от НК и наложи наказанието при
условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, а именно пробация, при следните пробационни мерки: на основание
чл.42а, ал.2 т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от шест месеца, като на
основание чл.42б, ал.1 от НК, подсъдимият да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно
лице два пъти седмично и на основание чл.42а, ал.2 т.2 от НК - задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от
шест месеца.
На
основание чл.55 ал.3 от НК не наложи кумулативно предвиденото по-леко наказание
глоба.
Съдът
намира, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената
опасност на деянията и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
При
този изход на процеса, на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Н.В.П.,
със снетата самоличност да заплати по сметка на ОД на МВР – Ловеч разноските по
досъдебното производство в размер на 181.78 лева.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :