Мотиви
към присъда N 1/16.01.2017год. по НОХД N 581 / 2016г. по
описа на Окръжен съд – Русе.
Русенска
окръжна прокуратура е обвинила
Е.С.Я. в извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.3 и т. 4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.18, ал.1
от НК – за това, че на 16.08.2016 год. в гр. Русе, в условията на опасен
рецидив, направил опит да отнеме чужди движими вещи – парична сума в брой, на
стойност 200,00 лв. от владението на М.М.М. с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието
останало недовършено поради независещи от дееца причини, като същото е
придружено с причиняване на средна телесна повреда на М.М.М.,
изразяваща се в счупване на лява раменна кост в близкия край - довело до трайно
затрудняване на движенията на ляв горен крайник за срок повече от тридесет дни.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият Е.С.Я. дава обяснения, от
съдържанието н които следва, че отрича авторството на процесното деяние,
развивайки конкретна теза за случилото се на процесната дата.
Защитника на подсъдимия (адв.И.В.) развива съображения за
недоказаност на обвинението относно авторството на Я., като се навежда твърдение
за съмненост на доказателствената
информация в ангажираните по делото обвинителни доказателства поради
противоречие в съдържанието им, за провеждане на действието разпознаване на
лице по време на досъдебната фаза на процеса в нарушение на съответните правила
от НПК, както и при провеждането на действията разпит на свидетели, както се
визират тези на свидетелите Я.В. и М.А. (акцентира
се на факта, че като дата на провеждането им е посочена такава, предхождаща процесното деяние и
съответно образуването на наказателното производство по повод на него.
Съдът,
като съобрази и след преценка на доказателствената съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Я. бил многократно осъждан за
извършване на престъпления от общ характер, като наказанието по последното по
време осъждане, изтърпял в затвора Белене, като бил освободен на 07.07.2016год.
Същият започнал да пребивава на територията на гр.Русе.
Свидетелката
М.М.М., на * години, живеела в *******. На
16.08.2016год. следобед тя решила да
отиде до банкомат, намиращ се недалеч от блока (монтиран
в залата на *******, в района на *******), за да
изтегли от него пари от пенсията си. В 15, 59 часа тя била пред банкомата.
Времето било горещо, свидетелката се огледала и не забелязала да има други хора
в района. Недалеч от банкомата имало няколко пейки. В този момент, в района се
намирал и подс.Я., който вървял покрай сградата в
посока банкомата. Забелязал св.М., която
се намирала пред банкомата. Тогава подсъдимия седнал на пейката, намираща се
най-близо до банкомата и започнал да наблюдава свидетелката. Св.М. поставила
картата си в банкомата и започнала да набира нужните данни, за да извърши
тегленето на пари. В този момент се огледала и забелязала седящият на пейката
подсъдим. Наличието му в близост до банкомата и това, че я наблюдава я
притеснило, като преценила, че в момента мястото е сравнително безлюдно. Въпреки
това не се отказала от намерението си да изтегли пари. Довършила манипулацията
и изтеглила от банкомата 200 лева. След като взела парите, ги прибрала в
носената от нея платнена пазарска торба, заедно с дебитната си карта и
издадената квитанция от банкомата. След това навила дръжките на чантата около
лявата си ръка, с която я носела. Решила да мине обратно по пътя, по които била
дошла, за да стигне до ******* Вървяла сравнително бавно, както обичайно за
възрастта й, като гледала пред себе си, предимно с наведена глава, наблюдавайки
къде стъпва. Подсъдимият станал от пейката и започнал да я
преследва, с намерението при възможност да отнеме парите, които току - що била
изтеглила и поставила в пазарската торба. Не след дълго св.М. време достигнала
до ******* и се насочила към входа, в който живеела. Входа се падал краен за
блока. Като стигнала непосредствено пред входа видяла, че същото лице, което
по-рано я наблюдавало докато се намирала при банкомата (подс.Я.) било
застанало пред нея. Подсъдимия попитал
св.М. следното: „На кой етаж живее една стара жена (или
стара баба)“. Св.М. му отговорила, че не
познавала никого и не може да му каже. Св.М. се опасявала, че може след като продължи
движението си и влезе във входа, подсъдимия да я последва и да й причини нещо.
По тази причина решила да заобиколи блока и да влезе от задния вход, където знаела,
че обичайно нейни съседки сядали на една пейка. За това, св.М. се отклонила и
започнала да върви към ъгъла на блока, за да го заобиколи по странична пътека
покрай него. На тръгване чула, че подсъдимия говори нещо, така, че сякаш
разговаря с някого по телефон, но не се обърнала да го погледне. Свидетелката
изминала няколко крачки, като достигнала странично на блока, където имало малък
наклон нагоре по циментова пътека в посока на движението й. В този момент, подс.Я. идвайки от
към гърба на свидетелката, хванал торбата й, и рязко и силно я дръпнал към себе
си. Въпреки това, не успял да отскубне торбата, като тя останала навита на
ръката й. Св.М. оказала съпротива като се опитала да дърпа доколкото може
торбата напред (в срещуположна посока на тази,
в която продължавал да дърпа подсъдимия).
Едновременно с това, св.М. започнала инстинктивно да вика и малко след това
подсъдимия пуснал чантата. При пускането на торбата, поради създалата се инерция
от срещуположното й дърпане от свидетелката, тя загубила равновесие и тялото й
паднало напред, върху цимента, претърколило се и достигнало до намиращата се в
близост тревна площ, в близост до едно дърво, в което се ударила главата й. Подсъдимия
бързо избягал от мястото, а св.М. останала да лежи в градинката. Малко след
това, от другата страна на входа излезли св.Й.В. и дъщеря й и отишли към
мястото. Видели св.М. на мястото, и възприели, че в момента била седнала на
земята с изпънати напред крака, имала наранявания по тях, както и по главата,
по които места се виждала кръв, била силно разрошена, изглеждала много уплашена
и им казала, че не може да стане. В ръката й, все така с навити дръжки, имало
платнена пазарска тобра. Св.В. и дъщеря й опитали да вдигнат от земята св.М.,
но не успели като последната им казала, че много я боли. Св.М. разказала на
двете за случилото се – че е теглила пари от банкомата, че била преследвана от
един мъж, че искала да го избегне по някакъв начин и затова се насочила към
другата страна на входа, при което мъжът и дръпнал торбата, която тя била навила
с дръжките си върху ръката, че не успял да вземе торбата, при което тя паднала
в близост до дървото, до което се намирала. Междувременно друга съседка на св.М.
съобщила за случилото се в Полицията, малко след което на мястото пристигнал
полицейски екип от група ГООР към ОД на МВР – Русе. Пристигналите полицейски
служители, един от които бил св.Я.В. възприел св.М., докато все още се намирала
паднала в градинката, както я били заварили и съседите й – с все още държаната
от нея, с навити дръжки на китката й, платнена пазарска торба. Преценил от
състоянието й, че е много уплашена от случилото се, треперела, поради което
трудно се изразявала и говорила неясно, поради което я успокоил, след което
поискал да му разкаже за случилото се.
Св.М. му казала, че чувства силна болка в лявата ръка и левият крак и не
може да стане сама. Също така, че са опитали да я ограбят, да й вземат чантата,
че при дърпането на чантата тя паднала на земята, като този който я дърпал не
успял да я вземе и побягнал. Казала, че в чантата имало пари в найлонова
торбичка, който била изтеглила същият ден от банкомата, намиращ се до *******,
че при пристигането й пред входа на блока имало мъж, който я попитал дали една
възрастна жена живее пред входа, на което тя отвърнала, че не познава всички
които живеят във входа, след което се запътила към другата страна на същият
вход. Посочила, че тогава мъжът задърпал чантата, но не успял да я вземе и тя
паднала на земята. Св.В. извикал екип на Спешна помощ и малко след това такъв
дошъл на мястото. Св.М. била поставена на носилка, като тя дала торбата си на
св.В. да я съхранява. Св.В. взела торбата в себе си и видяла, че в нея имало
немалко сума пари по нейна преценка, но не ги преброила в момента, тъй като се
притеснявала за състоянието на М.. Св.М. казала, че не познавала мъжа, който я
нападнал и го описала общо по някой признаци на полицейските служители. Бил
направен обход на района от служителите, но не било установено лице сходно с описания
извършител от св.М.. Това, както и основно установеното по случая на място било
описано от св.В. в съставен Доклад за установен факт и предприето действие /л.9
от досъд. п/во/. При прегледите на св.М. в болницата,
включително и образно изследване, било установено, че има фрактура – счупване
на лявата раменна кост, охлузвания, кръвонасядания и
оток на лицето, кръвонасядане на лява мишница и
охлузване на лявото коляно. Това бил отразено в съставени Съдебномедицинско
удостоверение и Заключение (л.2 и
13 от досъд. п/во).
Съгласно изводите на изготвената и приета по делото
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л.74 и
75 от досъд. п/во) по св.М.
били установени средните увреждания: счупване на лява раменна кост, в близкия
край. Освен това охлузване, кръвонасядане и оток на
лицето, кръвонасядане на лява мишница, охлузване на ляво
коляно. Медико-биологичната им характеристика, и конкретно следващата от
увреждането на левия горен крайник го определя като трайно затрудняване
движението на същият, за срок повече от тридесет дни. Изводите, дали отговор и
за възможният механизъм и давност на констатираните увреждания, са коментирани
по-долу в мотивите. По време на досъдебното производство била изготвена и
Техническа експертиза № 391 (л.61-71
от същото), както и били извършени
следствени действия по освидетелстване на подсъдимия (л.31-35
от ДП), протокол за разпознаване на лице(л.37 ог ДП) и други, изводите
и следващата доказателствена информация от които са
коментирани по-долу.
Тази
фактическа обстановка, съдът приема за доказана от част от обясненията на
подсъдимия Е.С.Я. – дадени по време на съдебното следствие и част от
обясненията същия, дадени по време на досъдебното производство, приобщени към
доказателственият материал по делото по реда и на основание чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.3,пр.2 от НПК (л.43 от
досъд. п/во); от
показанията на свидетелката на свидетелката М.
М.М. – дадени по време на съдебното следствие
и тези приобщени към доказателствения материал по делото по реда и на основание
чл.281, ал.1, т.1 и т.2,пр.2 от НПК (л.28 от
досъд. п/во) и по чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК (л.36 от досъд. п/во); от
показанията на свидетелката Й.В. Й. – В.
– дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетеля М.Д.А. –
дадени по време на съдебното следствие и тези приобщени към доказателствения
материал по делото по реда и на основание чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.2, пр.2 от НПК (л.26 от
досъд. п/во); от
показанията на свидетеля Я.П.В. - дадени по време на съдебното следствие и тези
приобщени към доказателствения материал по делото по реда и на основание
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК (л.25 от досъд. п/во); от показанията на свидетеля М.И.Х.
– дадени по време на съдебното следствие; от Съдебномедицинска експертиза по писмени
данни (л.74 – 75 от досъд. п/во) и заявеното от експерта при приемането й в съдебно
заседание; от медицинска документация (л.76 и
77 от досъд. п/во); от Техническа
експертиза № 391 (л.61-71 от досъд.
п/во) и заявеното от експерта при приемането й в
съдебно заседание; от Справка, Доклад и Заявление (л.7 до
10 от досъд. п/во) – по
отношение конкретни обстоятелства, визирани по-долу; от Съдебномедицинско
удостоверение и медицинска документация (л.11 до
16 от досъд. п/во); от
Обяснение на л.17 и Обяснение на л.18 от
досъд. п/во – по отношение на конкретни
обстоятелства, визирани по-долу; Протокол за полицейско предупреждение (л.19 от досъд. п/во); от протоколи за доброволно предаване и разпечатани кадри
(л.20 до 24 от досъд.
п/во); от Протокол за освидетелстване
/оглед на лице/ - л.31 до 35 от досъд. п/во; от
Протокол за разпознаване на лица и предмети (л.37 от
досъд. п/во); от От
Справка (л.59 от досъд.
п/во) - по отношение на конкретни обстоятелства, визирани
по-долу; От Техническа експертиза № 391 (л.61 – 71 от досъд. п/во); от Биографична справка и Справка за съдимост (л.45 – 56 от досъд. п/во).
Анализ
на доказателствата:
В доказателствената съвкупност е налице противоречие и по-
конкретно за авторството на деянието, предмет на делото. То следва при съпоставяне на обясненията на подсъдимия Я. в тази
им значима част (при разпита в качеството му на
обвиняем в досъдебната фаза, както и в обясненията, които дава по време на
съдебното следствие), в които същият развива теза
за несъпричастност към поначало несъмнено извършеното физическо въздействие
върху св.М. по визираният по-горе начин – която част от съвкупността съдът
условно определя като първа група, с всички останали доказателствени
източници по делото (гласни, писмени и от експертен
порядък), конкретизирани и обсъдени по-долу, определени
условно от съда като втора група, въз основа на които се доказва именно
приетата за установена по-горе фактическа обстановка, включително и по отношение
факта, че извършител на процесният грабеж, останал
във фазата на опита, бил именно подс.Я.. Преценявайки
събраните доказателства, съдът приема за достоверен източник за процесното събитие определената като втора група
доказателства от съвкупността, съответно приема за недостоверeн източник, поради което и
отхвърля условно определената първа група (обясненията
на подсъдимия в тази им част). Преди
излагане на съображенията за това решение съобразно чл.305, ал.3, изр.2 от НПК,
следва да се очертаят обстоятелствата от фактологията,
които се установяват по несъмнен начин от доказателствената
съвкупност и източниците за тях. Съдът съобразява, че посочените дати на
съставяне на протоколите (през
2013год), обективирали
следствените действия на досъдебното производство по разпит на свидетелите В. и
А., са очевидно нереални – протоколи
на л.25 и 26 от досъд. п/во,
всички останали обективиращи извършването на разпита,
съдържанието на изложеното, разпитващ и разпитвано лице, показват ясно относимостта на отразените в протоколите действия именно
към процесното събитие, предмет на делото, което следва
индиректно включително и от съдържанието на проведените разпити на същите и в
съдебната фаза на процеса, поради което макар и това да е определено нарушение
на изискванията по чл.129, ал.1 от НПК в тази им част, не определя
доказателствата следващи от тези доказателствени
способи – приобщени към материалите по делото частично или изцяло по реда на
чл.281 от НПК, за негодни източници за предмета на делото.
Несъмнено
въз основа на съвкупността (данните
в справката за съдимост на л.46-56, от ДП, Справка на л.86 от ДП, както и
обясненията на подсъдимия, а общо и въз основа показанията на св.А.) се установяват обстоятелствата свързани със съдебното
минало на подс.Я. до процесната
дата, в частност факта, че бил освободен от затвор след поредно изтърпявано
ефективно наказание лишаване от свобода, на 07.07.2016год.
Безпротиворечиви въз основа на съвкупността по
хронология на процесното събитие са всички
обстоятелства, свързани с местожителството на св.М. ***, придвижването й процесният следобед до намиращият се неделеч
от жилищният й блок банкомат (монтиран
в залата на съответният супермаркет в
района на кварталния пазар, времето в което се намирала при последния,
извършеното теглене на пари от банкомата. За тези обстоятелства пряк източник
на доказателство са показанията й, както и косвен източник
(възпроизвеждащ тези обстоятелства) са показанията на свидетелите В. и А., а и на св.В.. В
частност датата и в общ порядък времето на събитията (че било
следобедните часове на 16.08.2016год.) се
установяват от посочените гласни доказателства, и в частност конкретно относно
момента на тегленето на пари от банкомата от св.М. – 15,59 часа, както и
техният размер – 200 лева – въз основа показанията на св.А., възприел именно
тези данни в представената от св.М. след случая разписка за извършената
транзакция. Конкретно времето, допълнително, в същият смисъл се установява по
делото и посредством данните, съдържащи се в приложените като част от приетата Техническа
експертиза № 391, кадри от видеофайлове, напр. тези на л.67 - 69, вкл. и стр.2
от досъд. п/во (в частта за време в долната част на всеки от кадрите), съдържащи фиксирано време на процесната
дата от 16:02:24 – 16:03:56 часа), във
които времеви период е фиксирано като визуално възприемана информация и
едновременното присъствие недалеч от банкомата, така както е визирано по фактологията, и на подс.Я.. В общ
порядък, но сигурен с оглед крайното време от периода на процесното
събитие, съответно и датата му, се установява и посредством конкретните данни в
тази насока в съставения Доклад за установен факт /л.9 от досъд.
п/во/, в тази чу част, в съответствие с тази
информация със следващото от показанията на свидетелите М., В. и по-конкретните
на св.В. (л.25 от досъд.
п/во). Също
така, при липса на противоречие в съвкупността, се установява обстоятелството,
че в периода от време, в който св.М. се намирала при банкомата, съответно
извършила манипулацията за да извърши тегленето на пари и изтеглила пари,
непосредствено до банкомата, и конкретно на най-близката пейка до банкомата, от
намиращите се на място пейки, се намирал и подс.Я. (където достигнал вървейки непосредствено преди това
покрай сградата в посока към банкомата, след което и седнал на съответната
пейка). В тази насока източник освен неговите обяснения (без тук да се обсъжда частта видял ли, наблюдавал ли, или
не намиращата се при банкомата в него момент св.М., която съдът е обсъдил
по-долу), както и доказателствената
информация, установяваща се по делото от Техническа експертиза № 391, видно от изводите на която дава се
категоричен отговор за идентичност на лицето, което е фиксирано на кадрите от
представените записи с подс.Я. /закл.
на л.70 от ДП/. За тези обстоятелства индиректен източник са и показанията на
свидетелите М.А. и особено обстоятелствено в тази насока на М.Х., пресъздаващи
заявеното от подсъдимия при извършената проверка по случая, както и личните им
впечатления от служебно установеното по случая, че действително именно подс.Я. се намирал на това място (в района
на ******* в близост до банкомата) процесният ден. Особено показателно в частност е
информацията, дадена от св.Х., който наблюдавал изискваните видеозаписи при
първоначалните издирвателни мероприятия по установяване
самоличността на лицето, извършило деянието, като по отношение на възприеманото
лице на тези записи, фиксирани в последствие
и чрез отделни разпечатани кадри в приетата по делото техническа експертиза,
категорично разпознал именно подс.Я., с когото имал
множество предходни поводи да работи служебно, като лице многократно осъждано и
с регистрации за различни престъпления на територията на гр.Русе (показания на Х. на л.3 и 4 от съд. п/во). Самата описателност и
категоричност на показанията на св.Х.
за индивидуализиращите признаци, които разпознал в лицето от преглежданите
записи, така, както ги е възприел, сочи безпогрешност
на заявеното, че това бил именно подс.Я.. Несъмнено
обстоятелство за този времеви период на събитията се явява и факта, че в
момента на теглене на сумата (съответно и в последвалия няколкоминутен период, в който
св.М. по описания от нея начин поставила 200 – те изтеглени лева в носената
платнена торба с дръжки), подс.Я. се намирал седнал на най-близката пейка до
банкомата, източник за което са отново вече визираните дотук доказателствени източници, включително и съпоставянето на
установеното посредством тях, конкретно време на тези събития, с фиксирането му
на това място, посредством изводите на приетата по делото Техническа
експертиза, а и посредством показанията на св.Х., възпроизвеждащи съдържанието
на конкретната част от записа, включваща придвижването на Я. до най-близката до
банкомата пейка и сядането там, в момента в който при банкомата се намирала св.М..
По хронология съобразно фактологията, визирана
по-горе несъмнени се явяват и обстоятелствата относно мястото, където св.М. прибрала изтеглените пари, начина по
който прикрепила носената чанта към ръката си, тръгването й в обратна посока
към *******, с описаната им конкретика. В тази насока
източници са отново нейните показания, а съдържащи косвено същото, и показанията
на свидетелите В., А., В. и Х. (всеки
възпроизвел пресъздаденото от свидетелката по тези обстоятелства и възпроизвеждащ
го в производството в качеството на свидетел).
Несъмнено се установява и обстоятелството, че подс.Я.
също станал от пейката и се отправил в определена посока (извън това конкретно на къде и с каква цел, които въпроси
не попадат в кръга на несъмнено установените поради наличното противоречие в
съвкупността, визирано и обсъдено в смисъла на фактическата обстановка по-горе), в каквато насока източник са обясненията на подсъдимия,
както и показанията на св.Х. /сочещ същото като възприето обстоятелство при
прегледа на видеофайловете от камери в района/. На следващо място, несъмнено
установен факт /въз основа показанията на св.М. – преки в това отношение, както
и косвено – отново имащите посочения характер показания на свидетелите В., А., В.
и Х./, е този, че при пристигането на св.М. в близост до входа, там се намирало
лице от мъжки пол /пред нея, до входа/, което я заговорило, задавайки й
описания във фактологията въпрос, съответно тя му
отговорила. Без противоречие – отново от тези източници, се установява и факта,
че в следващият момент, св.М. се отказала да премине през тази врата към входа,
решила да се отправи и се отправила към другата страна на входа, преминавайки
покрай страничната пътека покрай блока. Без противоречие въз основа
съвкупността, въз основа на посочените гласни доказателствени
източници определени като втора група от съвкупността, а и допълнително
изводите на приетата по делото СМЕ, в обсъждания по-долу аспект, както и
медицинска документация по делото, а индиректно и тази обективирала
посещението на мястото на полицейски служители, се установява всеки елемент от
следващото по фактологията, така, както е визирано
по-горе – извършеното чрез рязкото хващане и дърпане посредством носената от св.М.
торба, физическо въздействие върху нея откъм гърба й, оказаната съпротива от
същата, последвалият вик на свидетелката, последвалото пускане на чантата от
лицето, което я дърпало и бързото напускане на мястото от него, съответно и
падането на свидетелката в резултат на инерционните сили, както е конкретизирано
в обстановката, съответно последвалите въз основа на това наранявания по нея,
включително и явяващото се съставомерно. Източник за
последвалите също така несъмнени обстоятелства – наличието на св.М. на земята,
установяването й в конкретното физическо и външно възприемано психическо
състояние, конкретизирани в приетата за установена по-горе фактическа
обстановка, вкл. и факта, че продължавала да държи в ръката си, навитата с дръжките
й, пазарска платнена чанта, и първоначално заявеното от пострадалата за
случилото се, са показанията на св.М., на св.В. /преки в това отношение/, както
и за всяко от тези обстоятелства, по хронология установени малко след това, както
и по обстоятелственият разказ на пострадалата за случилото се, източник се
явяват и показанията на свидетелите А., В., а въз основа на вече събрана повече
допълнителна информация при действията по издирване на извършителя – и
показанията на св.Х.. При липса на съмнения въз основа на доказателствата по
делото, се установява последвалото пристигане на медицински екип, предаването
на торбата от св.М. на св.В., възприетото от последната, наличие на пари в нея,
откарването на св.М. ***, факта на проведени изследвания, съответно конкретиката на установените по нея увреждания. В тази
насока са показанията на всеки от разпитаните свидетели, за съответни елементи
по тези въпроси, съставените медицински документи, съдебномедицинско удостоверение
и заключение, както и изводите на приетата по делото Съдебномедицинска експертиза
по писмени данни. Несъмнено /въз основа на показанията на св.М., както и
съставените документи, отразяващи тези действия – Протокол за разпознаване на
лице – л.37 от ДП, както и Протокол за освидетелстване на лице - л.31 и л.32 от ДП/, се установява
извършването на съответните следствени действия в хода на проведеното досъдебно
производство.
Както
бе посочено, в доказателствената съвкупност е налице противоречие, отнасящо се
до въпрос, основен за предмета на доказване по делото – авторството на несъмнено осъщественото физическо
въздействие върху св.М. /физическа принуда/, за да бъде отнета паричната сума,
намираща се в носената от нея чанта на процесната
дата. Противоречието се установява като се съпоставят - от една страна - обясненията
на подс.Я. в частта им, в която отрича авторството
си, и съответно частта обслужваща тази му версия (условно
определени от съда като първа група доказателствен
материал), и от друга страна - всички
останали доказателствени източници по делото (условно определени от съда като втора група
доказателствен материал). Съобразно чл.305, ал.3, изр.2 от НПК, при
оценката на доказателствата по делото, съдът приема за недостоверен източник за
авторството, поради което и отхвърля обясненията на подс.Я.
в тази им част, и приема за достоверни, поради което и кредитира останалите доказателствени източници, определени като втора група от доказателствената съвкупност, приемайки за категорично установено,
както това изисква правилото по чл.303, ал.2 от НПК, че именно подс.Я. и лицето, извършило процесният
опит за грабеж, съответно въз основа на последната част от съвкупността е извел
обстоятелствата, свързани със събитието.
Съображенията
на съда за това решение, същият извежда от наличието на ***** от обстоятелства,
в съвкупност несъмнено осветяващи подс.Я. за лицето,
извършило процесното деяние. В този ***** на първо място отчита установяващата
се въз основа на доказателствата, обективна връзка (от там
извод, че се касае за едно и също лице) между извършителя на физическото
въздействие върху М. при заобикалянето на блока, имащо за цел да постигне
отнемане на намиращите се в чантата й пари, и лицето, което малко по-рано, се
намирало в района и на пейката в непосредствена близост, където се намирал и
банкомата, от който свидетелката М. изтеглила пари. По - конкретно – в
показанията си св.М. с подробности сочи, че в момента в който била поставила
картата в банкомата, но преди да изтегли парите се огледала и възприела „един
човек, седнал на най-близката пейка“ до банкомата. Пресъздава и неприятното
чувство, което породил този факт, в съвкупност с това, че лицето я наблюдавало,
като обяснява притеснението си от наличието му на това място с факта, че в
района към момента нямало много хора (показания
на л.32 от съд. п/во). Също
така св.М. е категорична по отношение на възможността, която имала да възприеме
и че възприела чакащият я пред входа
на блока мъж, който я запитал с неопределения въпрос (което и
предполага единствено търсенето на начин да заговарянето й, малко преди
планираното нападение от същият мъж), че
действително имала възможност да възприеме определи индивидуализиращи го черти
при краткият им разговор, както и е категорична за това, че този мъж бил именно
същият, който малко преди това била забелязала на най-близката пейка до
банкомата в момента в който тя била при него и от които изтеглила пари, след
което ги поставила и в носената от нея чанта. Това, съвкупно с несъмнено
установеният факт, че лицето което стояло на най-близката пейка до банкомата
бил именно подс.Я., както и категорично следващото от
самите показания на св.М., а и обективно следващо от ситуаццията
при входа, че именно посрещналото я лице, я нападнало дърпайки рязко носената
от нея торба с поставените пари, секунди след като започнала да заобикаля
странично блока, ясно сочи именно Я. като лицето, извършител на деянието. Освен
това, отново като се разгледат показанията на св.М., установява се и
допълнително обстоятелство, потвърждаващо този фактически извод, а именно съответствието
мeжду
даденото от нея описания за външността на лицето, което е нападнало, в момента
в който я чакало пред входа и заговорило (разбираемо
на което същата имала възможност да го огледа по-подробно, както и самата сочи) и
външността, установена категорично по делото на процесният подсъдим, в момента,
в който се придвижвал към банкомата, и съответно в който седнал н близката до
него пейка. Св.М. сочи, че възприела, че лицето „било навил тениската или
блузката си нагоре към гърдите, като навиването било изцяло“, като бил гол под
тениската и макар и не сигурно, си заявява, че бил с някакви рисунки или
татуировки както им казват. Също така, че бил с гола глава. Точно с такава
външност е фиксиран подс.Я., в момента на
приближаването си в района на кварталния пазар, към мястото, където се намирал
банкомата (първоначално на изготвените кадри
приложени на л.22 и 24 от досъд. п/во), а
впоследствие и обективирани при извършеното освидетелстване (протокол
на л.31 и 32). В последния ясно се открояват
татуировки по тялото му, включително и в участъците, които биха могли да се
видят при положение че е навила носена тениска максимално нагоре към гърдите си
(в областта на корема, гърдите и ръцете), както и ясно се визуализира, че е с голя глава.
Всъщност състоянието на външността на лицето, което я чакало пред входа и
нападнало, изцяло съответства на вида, в който именно подс.Я.
бил фиксиран от камери, записите от които по-късно били предадени на
полицейските органи, които били обект на назначената впоследствие Техническа
експертиза, част от които били и визуализирани в изготвения фотоалбум към експертиза
(л.62 до 69 от досъд. п/во). Нещо
повече, за извода, че лицето, седнало на пейката в момента в който при
банкомата се намирала св.М., било именно това което я нападнало и извършило процесното деяние, изключително обстоятелствен източник се
явяват и показанията на св.Х., както и на св.А. (л.37 и
38 от съд. п/во). И
двамата пресъздават факта, че при действията по установяване на извършителя на процесният опит наблюдавал видеозаписа, само част от кадрите
на които били снети и приложени в експертизата, възприели именно тази външност
на лицето (като описаната от св.М.), категорично лично го разпознали (че е именно подс.Я., като стар
криминален контингент с които всеки от тях имал предходна служебна работа), освен което и особено характерно обстоятелство, имащо
характера да потвърди показанията на св.М. за идeнтичност на седналото лице при
банкомата, с това което осъществило физическата принуда спрямо нея странично на
******* малко по - късно. Св.Х. свидетелства за обстоятелството, че на записа
ясно се възприемало, че първоначално Я. бил в по-голяма близост до банкомата,
погледнал към него и възприемайки там св.М. се върнал малко назад, при което
седнал на пейката непосредствено до банкомата, както и че бил фиксиран факта,
че св.М. инстинктивно погледнала към него (което
потвърждава и определя показанията й в тази им част). Освен
това, пресъздава като възприет факт от събитията и това, че след вземането на
парите и поставянето им в чантата и тръгването от мястото с нея в посока *******
подсъдимия я последвал веднага, и това състояние продължавало до възможната
видимост на заснетите кадри от съответната камера. Косвено последното се
потвърждава и посредством показанията на св.М., която възпроизвежда, че узнала
това обстоятелство от полицейските служители, преглеждали записите на камери от
района (показания, отразени на л.33, долна част от съд.
п/во. или установяващото се за наличието на Я. на пейката, наблюдението на
намиращата се на банкомата св.М., последването й, непосредствено
след като с изтеглените и поставени в чантата й пари от банкомата, се отправила
към блока, съвкупно с установеното за сигурно възприетото и пресъздадено от св.М.
обстоятелство, че лицето, което било на пейката, по-късно било същото, което я
чакало пред входа, съответно и секунди по-късно след разговора я нападнало,
дърпайки по описания от нея начин носената и увита чрез дръжките, торба, представляват
поредица фактически положения, следващи от определената като втора група от
съвкупността и категорично свидетелстващи, че лицето, извършило това деяние бил
именно подс.Я..
Като
елемент, съставляващ посоченият ***** от обстоятелства, съвкупно, несъмнено
установяващ подс.Я. като лицето, извършило процесното
деяние, съдът отчита и доказателствената информация,
следваща от извършеното разпознаване, обективирана в съставеният Протокол за разпознаване
от 16.09.2016год. /л.37 от досъд. п/во/. Ясно става
въз основа показанията на св.А., Х.В., че от вече събраната информация за
извършителя на деянието, включително и заявеното от подсъдимия основно пред
първите двама при проведени беседи, както и прегледа на видеозаписите, Я. бил
заподозрян за автор на деянието, съответно на което при това следствено действие
бил поставен като разпознавано лице, наред с други лица, при което категорично
именно той бил посочен (разпознат) от св.М. като лицето, което извършило деянието.
Провеждането на изискуемият разпит преди разпознаването (протокол на л.36 от досъд. п/во), както
и съдържанието на самия протокол, разкриват спазването на изискванията на
раздел VII, Глава четиринадесета от НПК, при проведеното
разпознаване и не са налице данни по делото, внасящи съмнение в годността на
действието, съответно в доказателственото значение за
делото на установеното посредством него. Факта, че в показанията си по време на
съдебното следствие св.М. заявява наличието на три разпознавани лица, не внася
съмнение в отразеното в същия (което
се приема от съда и за даденост), че
реално разпознаваните лица били четири, както изисква чл.171, ал.2 от НПК. Самата
категоричност на свидетелката, сочеща факта на разпознаването и сигурният
характерен елемент от външността на подсъдимия, по който го разпознала – основно по чертите на главата (към момента
на разпознаването без коса, в каквото реално състояние подс.Я.
бил и към процесната дата), включително
и пресъздадената от същата спокойна обстановка и достатъчно време, при които
имала възможност да наблюдава лицата и да направи преценка, дали между тях е
извършителя, дават основание на съда да кредитира като доказателствен
източник установеното при това действие
– че именно подс.Я. бил автора на процесното деяние.
Следва да се посочи, че всъщност не е налице твърдяното от защитата на
подсъдимия съмнение /поради твърдяна разлика в признаците, по които
пострадалата заявила, че разпознала подсъдимия/, след като посоченото в
съдържанието на протокола, че телосложението и лицето, съответства на поясненото
в показанията й в съдебното следствие, че го разпознала по лицето и главата, но
основно по главата. Не е налице и твърдяното от защитата опорочаване на това
процесуално действие, в аспекта на изискваното сходство на представяните за
разпознаване лица. Във всеки случай (което
се приема от съда за достатъчният минимум),
информация за сходство поне между две от лицата, е била налице, за което св.М.
акцентира в показанията си в съдебното следствие. Освен това, изискваното
сходство, не следва да се приема за абсолютно изискване в смисъл, че в случая
се приема за единствено допустимо, всяко от четирите представяни за
разпознаване лица да бъде с гола глава, по който белег очевидно се акцентира от
страна на защитата. Или съдът приема за обективна и цени информацията,
установена по делото чрез този способ на доказване /разпознаване на лица,
отразено в Протокол на л.37 от досъд. п/во/, и конкретно факта, че св.М. посочила за лицето, което
я нападнало на процесните дата, време и място, именно
подс.Я., и съответно цени този факт като
доказателство за неговото авторство. Индиректно, факта на извършвано
разпознаване, както и, че при действието св.М. посочила именно подс.Я. за извършител на деянието, предмет на делото, се
потвърждава и посредством показанията на св.А., сочещ, че тези обстоятелства му
станали известни при служебната работа по случая /показания на л.39 от съд. п/во/. .
Освен
това, като част от съвкупността от доказателства, разкриващи подс.Я. като извършител на грабежа, съдът отчита
установените обстоятелства, свързани със заявеното отношение на Я. докато се
явявал заподозряно лице и по-конкретно това което заявил пред полицейските
служители, работили по сигнала за извършването му, и по установяване на
извършителя (възпроизведено в производството
посредством показанията на свидетелите А. и св.Х.) и
хронологията, свързана с промяната на съдържанието на развитите на практика
няколко версии за случилото се на процесната дата и
конкретно по въпроса за неговата съпричастност. Без съмнение от съвкупността /посочените показания, а и
обясненията на подсъдимия в тази им част, както и писмените доказателства, обективиращи това – саморъчни обяснения на л.17 и 18 от досъд. п/во – които съдът ползва само както свидетелство за
фактическото им съставяне и датата, в подкрепа на посочените гласни източници/ се
установява, че по време преди привличането му в качеството на обвиняем, няколко
дни след процесното събитие – на 22.08.16г., /която дата подсъдимия изрично
свързва и с неговият рожден ден, установяващ се и обективно от данните по
делото/, същият бил намерен на адрес в гр.Русе, извикан във Второ РУ при ОД на
МВР, където бил поканен да даде обяснение за евентуалната му съпричастност към
деянието. От показанията на посочените полицейски служители, косвено потвърдено
чрез изготвените по-късно и приложени в досъдебното производство документи,
свързани с предаване и отразени по
делото като информация видеозаписи, въз основа съдържанието на които още в
работен порядък били събрани данни, че вероятното лице, нападнало св.М. по
описания начин е именно това, седнало на близката пейка до банкомата по-рано и
тръгнало след нея /разпознато по-рано по изисканите записи от св.Х. и от св.А. като
лице, отдавнашен контингент на полицията/, се установява, че оформеното по този
начин подозрение, че именно подс.Я. бил извършителя
на деянието дало основание за това действие, с оглед получаване на информация
лично от подсъдимия по повод деянието. Установява се, че първоначално при поканата да обясни какво е правил и къде се е
намирал процесният ден, подс.Я.
заявил, че него ден не се е намирал в ******* включително и до *******“, а след
като бил питан конкретно за времето около обяд, същият посочил, че всъщност е
бил там в района на *******“, че там трябвало да види свой познат, след като не
го намерил употребил значително количество алкохол и в следващият период от
време не помнел какво се било случило, тъй като бил повлиян от алкохола. Написал
саморъчно обяснение, след което, включително и от обясненията на подсъдимия се
установява, че на същият била дадена възможност да наблюдава съответната част
от видеозаписите, във времето пред което се намирал в района на банкомата, а
въз основа показанията на св.А., а и на св.Х. също провел беседа с подсъдимия
малко след това, и възпроизвеждащ узнатото за заявеното по-рано от Я., бил
питан изрично от св.А. виждал е възрастна жена и разговарял ли е с нея, както и
полицейските служители (А. и Х.) му обяснили, че била подадена жалба от възрастна жена,
която била нападната и била паднала на земята, при което подсъдимия заявил, че
действително е срещнал възрастна жена, питал я нещо за друга възрастна жена
дали живее в някакъв вход, че питаната жена не влязла във входа, че тръгнала да
заобикаля блока, малко сред което „бабата се уплашила и паднала на земята“ Съответно
отразил това в отново съставено саморъчно, второ по ред обяснение. (двете обяснения приложени на л.17 и
л.18 от досъд. п/во). Подсъдимия
след като бил питан, изрично отрекъл пред служителите да е упражнявал физическо
въздействие върху тази жена. Вече по време на образуваното във връзка с
процесният грабеж, досъдебно производство,
в обясненията си (л.43 от
досъд. п/во, както и в
съдебното следствие) подсъдимия Я., неотричайки пребиваването си в района
на ***** ******* процесната дата, включително и на
пейката непосредствено до банкомата, отрича същият ден да е възприемал
възрастна жена при даден блок, да е задавал въпрос към нея, да е възприел
обстоятелствата, че заобикаляйки блока, свързани с придвижването й, същата паднала
поради някаква причина (което
всъщност представлява една от версиите му пред полицейските служители по повод
действия за разкриване на автора, извършил деянието). Като
съобразява установяващата се по този
начин градация, както и промяна в съдържанието на даваната от подсъдимия информация - извънпроцесуална (възпроизведена като обективен факт по делото въз основа показанията на свидетелите Х. и А., а и в обясненията на подсъдимия в
съдебното следствие, извън това с какво обяснява в съдебното следствие факта,
че разказал в една от версиите си и за ситуация, свързана с възрастна жена) и такава по време на досъдебното производство, вече в
качеството му на обвиняем – приобщени обяснения, съответно в качеството на
подсъдим по време на съдебното следствие, съдът на първо място констатира
следното: Установява се, че първоначално подсъдимия отрекъл въобще да се е
намирал в района на ***** на 16.08.2016 год., и явно след като му била дадена
информация, с която разполагали полицейските служители, свидетелстваща категорично
за противното (както самият сочи, му били
показани кадри от процесните видеозаписи, на които и самият той ясно се
разпознал), вече посочил, че бил в този
район процесният ден, свързвайки го с развитото твърдение, че търсел някой
приятел, не го намерил, напил се впоследствие и т.н., без да съобщава като част
от битието си същият ден срещането, разговора и случилото се с възрастна жена,
с описаната по-горе конкретика. Противоречието между последователно изложените две версии –
че не бил, след което че бил в района на деянието (последното
едва след като узнал наличието на ясно доказателство за това) свидетелства, че Я. желаел да прикрие присъствието
си в района на ***** процесният ден, което в общ
порядък индицира неговата съпричастност към деянието,
извършено малко време и недалеч, именно от мястото и по времето, на което се
намирал – до банкомата, което обстоятелство и малко по-късно при проведените
беседи му било разкрито като информация с която разполагат полицейските
служители. Тази промяна в съдържанието на заявеното при проведената беседа за
събиране на информация за евентуалната му съпричастност към деянието на
28.06.16г. не може да намери различно обяснение. Тази обща индиция,
стои в подкрепа на визираните по-горе обективно установена връзка между лицето
което стояло до банкомата, заснето от видеокадрите
/именно подс.Я./, с лицето нападнало св.М. до *******
малко по-късно с носената чанта с поставени в нея пари, изтеглени именно от
този банкомат, което лице било определено като същото от свидетелката (възприемайки го по време, непосредствeно преди нападението), както
и разпознато от същата по - късно при провеждането на следственото действие по
разпознаване на лице, коментирано по-горе. В продължение на това, към тази *****ност от доказателства, свидетелстващи, че подс.Я. именно е автора на осъщественият опит за грабеж, и
отново подкрепящо го, се явява и своеобразното признание, направено от Я. пред
полицейските служители, че действията му в района не се ограничили само до
присъствие в района на банкомата, а и до следване на възрастна жена, отправяне
на въпрос към нея (с идентично на заявеното от
същата съдържание), за придвижване на същата
покрай конкретен жилищен блок и падането й на земята. Макар и съчетано с
отричане на противоправно физическо въздействие върху
пострадалата при така представената от Я. ситуация, заявеното в този смисъл от
подсъдимия стои в унисон с, по който начин потвърждава показанията на св.М. за
именно този начин на развитие на събитието до *******, в която тя очевидно се
явявала възрастната жена, за която разказал Я. пред полицейските служители, и
той се явявал лицето, което участвал в него, след като непосредствено след
разговора с това лице и наченалото отдалечаване на свидетелката, за да заобиколи странично блока, с носените от нея пари в чанта
станала обект на физическото въздействие, описано във фактологията,
именно от същото лице. Резонно на предприетата вече в качеството му на обвиняем
в предходната фаза, както и на подсъдим в съдебната защитна теза, изразяваща се
в отричане на подобна ситуация с възрастна жена в близост до конкретен блок в *****,
подсъдимия Я. излага твърдения в насока, че те били недостоверни, и изложени от
него след въздействие от полицейските служители, които провеждали беседите с
него. Съответно на това, в обясненията си в съдебното следствие твърди, че и
саморъчните обяснения, отразяващи тази информация (л.18 от
досъд. п/во) му
били внушени от св.А., който диктувал съдържанието им, и Я. ги вписал в обяснението
въпреки тяхната недостоверност (обяснения
на подс.Я. на л.45 от съд. п/во.). Твърдението на подс.Я. за противоправно въздействие върху него при даване на
информация за процесния ден пред полицейските
служители, освен, че не се подкрепя от който и да е доказателствен
източник, по съдържанието си е декларативно (достатъчно
за което е да се съобрази факта, че го обяснява единствено с това, че било
поискано от св.Х. – обясн. на л.45 от съд. п/во, предпосл. абзац) и се явява
несъстоятелно с оглед богатият престъпен, съответно и свързан с действия на полицейски
органи в тази връзка спрямо него, опит на подс.Я. (съответно при липса на противни данни, не би могло да
бъде подведен или принуден да дава конкретни сведения за събитието, със
съдържание против неговата воля),
поради което не може да бъде кредитирано за достоверно. Крайно несъстоятелна е,
поради което и се отхвърля от съда тезата на подсъдимия, че заявил местонахождението си на процесното място и за
проведен разговор с възрастна жена, която паднала, тъй като „това му било
диктувано“, след като подобно въздействие в никакъв случаи не може да се приеме
за значимо за лице като процесният подсъдим,
нееднократно имал досег с органите на правораздаването, а преди това и
полицейските органи, а видно от бюлетина му за съдимост извършвал в
криминалната си кариера включително и подбуждане към лъжествидетелстване,
а и изнудване, измама. Предвид това, съдът цени като индиция
/макар и да било очевидно спестена информация от подсъдимия за случилото се и
установеното последвало физическо въздействие върху св.М./, доказваща наред с
останалите доказателства и информация, следващи от определената като втора
група от съвкупността, че именно той, а не което и да е друго лице, бил автор
на деянието, предмет на делото. Обясненото пред полицейските служители относно
следването, зададения въпрос към „една баба“, малко след което същата паднала
от уплаха, макар и да е с отлика, като спестява несъмнено установеният факт, че
реалната причина за падането на свидетелката, била визираното по фактологията
действие на лице от мъжки пол, всъщност сигурно свързва Я., с извършеното по
същото време и място, противоправно нападение срещу
св.М. и така по косвен начин, доказва - косвено потвърждава неговото авторство,
стоейки в съответствие с установяващото се въз основа на другите посочени дотук
обстоятелства, определени като общ *****, доказващ авторството му. Това е така,
след като няма никакво съмнение в установеността въз основа на доказателствата по делото за
факта, че чакащото и заговорилото св.М. лице, пред входа на *******, е именно
това, което я нападнало в последствие по описаният по-горе начин, и че напълно
липсват въз основа на съвкупността данни за възможен какъвто и да е друг
механизъм и причина за настъпване на телесното увреждане на пострадалата.
Следва
да се посочи, че обясненията на подсъдимия по време на съдебното следствие, в
частта им, свързани с искано съдействие от твърдяното лице Д. - във връзка със
което развива теза, че последващият период от време,
след като се намирал в близост до банкомата, било ангажирано с търсене на друго лице – Р. Ц. – също известен
контингент на съдебната система за района на
гр.Русе, и конкретно твърдението, че ангажиран от това, не би имал
възможност, и нямал възможността да се придвижи до ******* следвайки с.М. и
извърши деянието, така както фактологията е въведена
с обвинението, възприета за установена и с присъдата от съда, се компрометира въз
основа на доказателствата, визирани до тук, несъмнено установяващи именно
неговото авторство в деянието.
Важна индиция, разкриваща действителните намерения на подсъдимия,
преди реализиране на деянието, както и опровергаваща и твърдението му, че
сядането на пейката до банкомата, в момента в който там се намирала св.М., било
предпоставено от нуждата да види някакво съобщение в
телефона си, без да възприеме или наблюдава св.М., е информацията в показанията
на св.Х., в частта, в която същия сочи именно какво се възприема на записа –
факта, че подсъдимия минал до банкомата, забелязал наличието на свидетелката до
него, върнал се малко назад и седнал на най -близката до банкомата пейка. Това
му описано от свидетеля поведение, предпоставя по
хронология, именно соченото от св.М. за възприетия факт, че седналото на
пейката до банкомата лице я наблюдавало, което и именно предизвикало нейното
притеснение, за които си преживявания, включително въз основа на това и опасението
й за възможно вредителско действие от лицето, което я чакало пред входа
/същото, което било малко преди това до банкомата/, по който начин тази
информация от двата гласни източника стои в синхрон, свидетелстващ за достоверност на съдържанието им.
Тази специфика в поведението на Я. стои в съответствие с, по който начин
допълнително и потвърждава обстоятелството, установено и въз основа на следващото
и от други, вече обсъдени източници по главния факт, подлежащ на доказване, че
именно той били лицето, което последвало св.М. и към момента на приближаването
й към входа, което я изчаквало пред входа, което задало визираните във фактологията въпроси и извършило всички действия, в който
се изразила принудата спрямо нея, за да отнеме поставените в чантата пари. Освен
това, напълно очаквано и съответно на логиката е, лице, което извършва подобни действия
– в опит да отнеме със сила платнена пазарска чанта от ръката на възрастна жена,
да е такова, знаещо какво е съдържанието на тази чанта. Именно такова лице (след като спрял на мястото и седнал на пейката именно
поради наличието на св.М. при банкомата, при което същата изтеглила пари и ги
поставила именно в тази чанта, и я увила с дръжките си около едната ръка, след
което и я последвал) бил подс.Я.,
което положение също подкрепя поначало визираните дотук доказателства и
следващото от условно определената втора група от съвкупността, несъмнено
определящи подс.Я. за автор на процесният
недовършен грабеж.
Анализирайки така доказателственият материал, съдът достига до единствено възможния
извод за виновността на подсъдимия Е.С.Я. и за постановяване на осъдителна присъда
спрямо него. Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване извършеното
престъпление и участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от
събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства, безспорно се установи
факта на извършено престъпление, такова в извършването на което е обвинен
подсъдимият Я..
Хронологията на доказателствата и тяхната взаимовръзка изключват възможността престъплението да е извършено от друго лице,
а не от него. Предвид изложеното съдът като прецени събраните
по делото доказателства извежда следните правни изводи:
Подсъдимият
Е.С.Я. е годен субект на престъплението, в което е обвинен,
защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.
От
обективна страна подс. Е.С.Я. е осъществил състава
на престъплението по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4 вр.
чл.198, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, като на
16.08.2016год. в гр.Русе, в условията на опасен рецидив, направил опит да отнеме
чужди движими вещи – парична сума в брой, на стойност 200,00 лв. от владението на
М.М.М. с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и деянието останало недовършено поради независещи от дееца
причини, като същото е придружено с причиняване на средна телесна повреда на М.М.М., изразяваща се в счупване на лява раменна кост в близкия
край - довело до трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за срок
повече от тридесет дни.
Подс.
Е.С.Я. осъществил изпълнителното деяние на
чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4 вр. чл.198, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй като изпълнил съставките на това
сложно присвоително престъпление – упражнил принуда
при една от двете й възможни форми – а имено приложил сила, спрямо пострадалата
М., с оглед отнемането на вещите от владението й (целял да се сдобие с намиращите се в
чантата й пари - в размер на 200 лева), но реално не успял да отнеме, единствено поради упоритата
съпротива на пострадалата – изпълнителното деяние не било довършено по причина, стояща извън волята на подсъдимия.
Същият се отказал да довърши деянието именно поради тази съпротива – изразила
се в това, че пострадалата продължила здраво да държи дърпаната от него чанта,
както и викала за помощ, което обусловило решението на подсъдимия в един момент
докато продължавал да упражнява принудата, да престане, като пуснал чантата, и
бързо избягал от мястото. Грабежът започнал с упражняване на принуда върху
пострадалата. Принудата се изразила конкретно в това, че подс.Я.
хванал носената от св.М. торба, рязко и силно я дръпнал към себе си, опитвайки
се по този начин да я отскубне от ръката на пострадалата и така да прекъсне
нейното владение върху тази вещ, целейки да отнеме по този начин намиращите се
в нея пари. Продължавал да дърпа торбата още определено време, през което не
успял поради съпротивата на св.М. (която дърпала в срещуположна посока държаната от нея чанта) да я отдели от ръката на
пострадалата. С тези си действия подс.Я. осъществил тази форма на принуда спрямо
лицето, в чието владение се намирали вещите, който подсъдимия целял, по този
начин – противозаконно да присвои. Физическото въздействие върху пострадалата
/силата/ са самото хващане и самото дърпане, продължили като състояние
определен неголям период от време, като в резултат на това физическо въздействие
върху св.М. (и
свързаното с него пускане от подсъдимия на дърпаната торба), въз основа създадените именно от
действията на подсъдимия инерционни сили по отношение на пострадалата, тя
загубила равновесие и паднала на земната повърхност по описаният във
фактическата обстановка начин. В резултат на това падане, настъпили по нея различни
увреждания - счупване на лява раменна кост, в близкия край, охлузване, кръвонасядане и оток на лицето, кръвонасядане
на лява мишница, охлузване на ляво коляно. Медико-биологичната им
характеристика, и конкретно следващата от увреждането на левия горен крайник го
определя като трайно затрудняване движението на същият, за срок повече от
тридесет дни, което и обуславя извършването на грабежа при квалифициращият го
признак „придружен с причиняване на средна телесна повреда“, съобразно съответния
критерии на чл.129, ал.2 от НК. Това съставомерно
увреждане, а и останалите, съобразно изводите на приетата по делото
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни, съответстват на това да са
причинени именно по описания във фактологията начин (приет за установен въз
основа показанията на св.М. –
пресъздаден и от свидетелите В., Д. и В., и идентично
съобразени като източник по тези обстоятелства и от експерта), свидетелстващи за възможността да
бъда причинени именно по този механизъм. Също така съответстват на това да са
получени именно на процесната дата, с което се дава
положителен отговор и на въпроса за давността на причиняването им.
Приложената сила от подсъдимия
спрямо пострадалата, несъмнено била в преследване на целта да отнеме от нея
намиращите се в носената торба пари, за да попадат по този начин в ръката и
владението на подсъдимия, като така
прекъсне владението до него момент на М. върху парите и да установи за себе
си, фактическо състояние на ново владение върху тях. Това ново фактическо състояние
не настъпило (не
настъпило отнемането на парите),
единствено поради насрещните действия на пострадалата, в желанието й да си
запази владението върху парите, включително и виковете и за помощ, които
фактори единствено накарали подсъдимия да се откаже, като престанал в един
момент да упражнява принуда и напуснал мястото. По тази причина, изпълнителното
деяние останало недовършено, което обуславя
извършването на деянието в условията на чл.18, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият Е.С.Я. извършил
престъплението при пряк умисъл - съзнавал е противообществения характер на
извършеното и неговите общественоопасни последици
/при този подсъдим това му познание допълнително ясно се предпоставя
и от факта на множеството предходни случаи, в които отговорността му била
ангажирана за различни видове престъпления, включително и за грабеж, както и за
друго, свързано с принуда – по чл.214, ал.3 от НК/, целял е настъпването именно
на това, което е било обективирано в поведението му –
отнемане на движими вещи – парите в носената от пострадалата М. чанта,
посредством прилагане на принуда спрямо нея, като по този начини именно /чрез
това средство/ желаел да реализира и започнал реализацията на намерението си за
противозаконно присвояване на тези вещи. С използването на силата в случая,
целял да бъде сломена една възможна и очаквана съпротива от страна на
пострадалата, да и бъдат отнети, владените от нея пари, носени в държаната в
ръката й чанта, като вземе последната на практика да си осигури владението
върху парите и ги отнеме.
Процесното престъпление било извършено от подс.Я. в условията на "опасен рецидив" по смисъла на чл.29 от НК, съобразно всяка от двете
хипотези, следващо достатъчност на
отделни от множеството възможни осъждания. Конкретно за тази по б.“б“ е
достатъчно да се съобразят последните по време на влизане в сила две осъждания – по НОХД№
2191/15г. и по НОХД№ 610/16г. – и двете по описа на Районен съд – Русе – данни
в справка на л.55 от досъд. п/во.
Я. извършил настоящото престъпление след като с присъдата, съответно
споразумението по тези дела, е бил осъден два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, при неприлагане на чл.66 от НК относно
изпълнението на наказанията. От влизане в сила на актовете по всяко от двете
осъждания, не бил изтекъл срока по чл.30, ал.1 от НК за всяко от тях.
Причини за извършването на
престъплението – незачитане на чуждата собственост, желание за
облагодетелстване по неправомерен начин, изграден престъпен начин на живот.
Индивидуализация на наказанието: Съдът отчита като отегчаващи
отговорността обстоятелства:
множеството осъждания на подсъдимия Я., извън посочените, достатъчни
за, и обусляващи извършването на грабежа в условията
на опасен редидив, както в частност и факта, че две от останалите осъждания, са за извършени престъпления, отново свързани с
упражняване на принуда – грабеж и изнудване (наказани по НОХД№ 59/96г. по
описа на Районен съд – Левски и по НОХД№ 398/03г. по описа на Окръжен съд –
Разград). Като смекчаващо вината
обстоятелство съдът отчита съдържанието на направеното макар и извън процесуално,
но обективирано по делото посредством показанията на
полицейските служители и цитираните като наличен факт по делото, писмени обяснения
на подсъдимия преди образуване на производството, своеобразно признание за
извършеното /коментираните по-горе негови изявления за местонахождението му на процесната дата, в частта в която дал информация пред
полицейските служители с пребиваването му на място, където срещнал възрастна
жена, задавал й въпрос, същата паднала/. Макар и несочещи изцяло обективно
събитието, способствали за разкриване на неговото авторство, в какъвто смисъл
са ценени и от съда при обсъждане на доказателствената
съвкупност. На следващо място, съдът в аспекта на правилото по чл.18 , ал.2 от НК съобразява в случая, че с оглед възрастовите и физическите възможности на
подсъдимия и от друга страна тези на
пострадалата, същият се е отказал да довърши престъплението, при сравнително
нисък интензитет на упражненото противопоставяне с оглед на дадените
обстоятелства. Независимо от публичността на мястото, светлото време, оказаната
съпротива от пострадалата и виковете й в определен момент, при физическото
превъзходството на подсъдимия, за него отнемането, особено веднага след последвалото
падане на пострадалата, би било вече безпроблемно. Ето защо, в този смисъл
съдържанието на конкретно това деяние (като се отчете, че причиняването на средна телесна
повреда в случая е съставомерен признак, отразяващ се
на размера на предвиденото наказание и не може да се коментира и в друг аспект), разкрива обществена опасност,
сравнително с останалите обичайно извършвани грабежи спрямо възрастни лица,
като такъв определящ конкретно това престъпление в този аспект с по-ниска обществена
опасност. Несъмнено посочените като смекчаващи вината обстоятелства не биха
могли да се ценят за многобройни, нито е налице изключително такова, а и
отделно най-лекото, а и по-тежко от него наказание, предвидено в закона, не се
явява несъразмерно тежко за извършеното от Я., което изключва приложимост на
института на чл.55 от НК. Вземайки предвид
тези обстоятелства, съдът намира, че
наказанието лишаване от свобода следва
да се определи
по реда на
чл.54 от НК, по размер малко под средата на предвиденото в чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4 вр. чл.198, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, а именно ДЕВЕТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Този размер съдът счита за
адекватен за постигане целите на наказанието и най – вече от
тях, за този
период от време на подс.Я. да се
отнеме възможността да върши престъпления
и в достатъчен период от време да
обмисли предстоящото си поведение. Това наказание следва да се изтърпи
ефективно от подс.Я., както предвид размера
му, така и предвид миналите му осъждания, при първоначален строг режим, в
затворническо заведение от закрит тип, съобразно чл.61, т.2, вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, в редакцията към момента на
обявяване диспозитива на присъдата.
В състава на престъплението по
чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4 вр. чл.198, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, факултативно законодателя е
предвидил и друго наказание – конфискация до една втора от имуществото на
виновния. В случая не следва да бъде налагано, след като се установява /въз
основа на изричните справки от съответните служби – приложени на л.100 до 105
от съдебното производство/, че подсъдимия не притежава недвижими имоти, както и
МПС, които биха били евентуален обект на това наказание, за да бъде допустимо постановяването
му, съобразно правилото по чл.45, ал.1 от НК. Липсата на имущество, върху което
да бъде насочена санкцията на подобно наказание, се потвърждава и от
автобиографията и декларацията, изхождащи от подсъдимия в частта им за имотно
състояние. /л.45 от досъд. п/во/.
По това съображение, съдът не
е наложил обсъжданото факултативно наказание
на подс.Я..
На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът
е постановил приспадане при изпълнение на наказанието лишаване от свобода,
времето, през което подс. Е.С.Я. е бил задържан, считано от 16.09.2016год. до
началото на изпълнение на наказанието.
Подсъдимия следва да заплати разноските, направени в
наказателното производство.
Мотивиран
така, съдът се произнесе с присъдата си.
Окръжен съдия: