Номер 57317.09.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пламен А. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Галина Т. Канакиева
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно
наказателно дело № 20202000600219 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Постъпила е частна жалба от упълномощения защитник на осъдения М. Х. против
определение №211 от 13.08.2020г. по ЧНД №551/2020г. на Бургаския окръжен съд, с което е
оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част на наказанието лишаване от свобода, наложено по НОХД №1196/2017г.
на Окръжен съд – Бургас. С жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания съдебен акт. В нея са изложени съображения за наличието на
кумулативно предвидените в чл.70, ал.1 от НК изисквания за условно предсрочно
освобождаване на осъдения. Защитникът твърди, че с поведението си осъденият е дал
доказателства за своето поправяне. Оспорва становището на съда, че следва да продължат
корекционните действия спрямо осъдения за преодоляване на проблемните зони, да се
осъзнаят причините и условията, довели до извършване на престъплението и така да се
предотврати бъдещо извършване на престъпление. Отбелязва, че осъденият Х. е бил
награждаван два пъти – през мес. май и мес. декември 2017г. и не отрича, че същият е бил
наказван в затвора. Подчертава, че двете оценки на риска от рецидив и вреди сочат на
положителна промяна у осъдения, доколкото първата оценка от мес. декември 2017г. отчела
26 точки, а втората, от 07.07.2020г., отчела 24 точки. Изтъква, че осъденият не работи по
здравословни причини, поради което неполагането на труд на следва да се отчита в негов
ущърб. Възразява срещу довода на съда, че „ имало липса на желания и усилия за промяна
на мисленето у Х. поради завишената си самооценка и фиксиране върху възможностите за
удовлетворение на собствените си потребности.“ Заявява, че разочарованието на осъдения
от нееднаквото отношение на затворническата администрация към лишените от свобода
неправилно се тълкува от служителите като демонстрация на високо самочувствие и
нежелание за споделяне, които са довели до неблагоприятни за осъдения последици. Като
отстоява тезата, че са налице условията на закона за условно предсрочно освобождаване на
осъдения Х. и предвид факта, че същият е гражданин на Република Турция, смята, че с
1
налагането на пробационни мерки спрямо него по време на срока на условното предсрочно
освобождаване ще се постигне общо превантивен и специално превантивен ефект, като
наред с това ще се проконтролира процеса на поправяне и превъзпитание и ще се даде
възможност на осъдения да полага подходящ, с оглед влошеното му здраве труд. По тези
съображения моли въззивният съд да отмени първоинстанционното определение, с което е
отказано условно предсрочно освобождаване на осъдения и вместо него да постанови друго,
с което да допусне претендираното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от наложено наказание лишаване от свобода.
Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас е депозирал писмено становище, с
което заявява неоснователност на частната жалба. Споделя изразеното в съдебното
определение разбиране, че макар и да е налице формалната предпоставка на чл.70, ал.1, т.2
от НК - осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното му
наказание, то другата изискуема предпоставка на чл.70, ал.1 от НК – осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне, не е изпълнена. Аргументира липсата на настъпило
трайно поправяне у осъдения с осъществено от него в затвора неправомерно поведение, за
което са му били наложени шест дисциплинарни наказания. Като обсъжда задълбочено
събраните по делото доказателства, заключава, че не са настъпили цялостни и трайни
положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения Х., които да сочат на
неговото поправяне и превъзпитание. Отбелязва, че корекционно възпитателната работа с
осъдения е оказала положително, но недостатъчно въздействие. Обръща внимание, че
промяната в оценката на риска от рецидив и вреди е незначителна, като първоначалната
оценка е определила 26 точки, а настоящата – 24 точки, като сред оставащите проблемни
зони се откроява отношението на осъдения към правонарушението. Отстоявайки позицията,
че лишеният от свобода не се е поправил окончателно след осъждането и спрямо същия не
са постигнати целите по чл.36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, прави
извод за отсъствие на втората кумулативно дадена в чл.70, ал.1 от НК предпоставка за
допускане на условно предсрочно освобождаване. По тези съображения предлага
въззивният съд да потвърди, като законосъобразно и обосновано, първоинстанционното
определение, с което е отказано условно предсрочно освобождаване на осъдения.
Настоящата частна жалба е подадена от защитника на осъденото лице, което има право на
такава съгласно чл.440, ал.2 от НПК и в предвидения за това преклузивен седмодневен срок
по чл.342, ал.1, предл.1 от НПК, поради което тя е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания,
съобрази становището на прокурора и обсъди материалите по приложеното наказателно
дело, прецени, че частната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на лишения от свобода М. Х.
за условно предсрочно освобождаване на основание чл.437, ал.2 вр. чл.438 от НПК вр. чл.70,
ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд е анализирал обстойно и задълбочено събраните по делото
доказателства и е направил обосновани и законосъобразни изводи, че в случая не са налице
всички кумулативно уредените предпоставки за условно предсрочно освобождаване на
2
осъдения М. Х. .
С одобрено от съда споразумение от 17.11.2017. по НОХД №1196/2017т. на Бургаския
окръжен съд осъденият М. Х. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.242, ал.4 от НК – контрабанда на 27 946,990 грама хероин, поставен в 56 пакета и на
обща стойност 1 771 668,05 лева, за което са му били наложени наказания лишаване от
свобода за срок от шест години и три месеца и глоба в размер на 130 000 лева. Със същото
споразумение осъденият Х. е бил признат за виновен и в извършване на престъпление по
чл.251, ал.1 от НК -пренесъл без границата на страната, без знанието на митническите
органи 37 500 евро с левова равностойност 73 343,63 лева, за което му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.23, ал.1 и ал.3 от НК
на осъдения Х., за двете описани престъпления, е било определено общо наказание
лишаване от свобода за срок от шест години и три месеца при първоначален общ режим,
като към него е било присъединено и наказанието глоба в размер на 130 000 лева. От
определеното общо наказание лишаване от свобода е било приспаднато времето, през което
осъденият Х. е бил задържан под стража, считано от 10.10.2016г.
Осъденият Х. е започнал да изтърпява наказанието лишаване от свобода в Затвора –
Бургас. От 14.12.2017г. е бил настанен в ЗО „Житарово“, а на 16.05.2018г. е бил преместен в
ЗО „Казичане“ към Затвора София. След пет месеца, по негова молба, отново бил приведен
в Затвора Бургас и настанен в ЗО „Строител“. През 2019г. последователно бил разпределен
в „ Дебелт“ и ЗООТ „Житарово“. Там е полагал доброволен труд, но поради здравословни
проблеми престанал да работи.
Към 13.08.2020г. осъденият Х. е изтърпял 3 /три/ години, 10 месеца и 3 дни, при отчитане
задържането му под стража и положения в затвора труд. Остатъкът за изтърпяване към
13.08.2020г. е в размер на 2 години, 3 месеца и 10 дни.
Наличните в затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал
по делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден правонарушител
и в становището на Началника на Затвора – Бургас установяват, че осъденият Х. е за първи
път в затвора. Изготвената на 14.12.2017г. първоначална оценка на риска от рецидив отчела
сравнително ниска стойност, измерваща се с 26 точки. За отчитане на поправителното
въздействие от престоя в затвора на 07.05.2020г. на осъдения е била изготвена нова оценка
на риска от рецидив и вреди, която констатирала незначително понижаване на риска - на 24
точки. Положителна промяна е била отчетена в отношението към право-нарушението / от 7
т. на 3 т./, в начина на живот и обкръжение липсва промяна, в уменията за мислене има
увеличение с 1 точка. Според психологическото изследване осъденият Х. притежава умения
да моделира истината, за да повиши социалната си желателност, има завишена самооценка,
чрез която се опитва да постигне висок резултат и да удовлетвори претенциите си, като това
му създава негативно отражение в комуникацията с администрацията в затвора. Отчетен е
завишен риск от агресивно поведение. Осъденият Х. е преценен като раздразнителен и
склонен да проявява гневни реакции при отказ да бъдат удовлетворени намеренията му.
По време на престоя в затвора осъденият Х. е бил награждаван два пъти през 2017г. – с
писмена похвала и със заличаване на наложено дисциплинарно наказание. За допуснати
3
нарушения на затворническия режим, изразяващи се в държане активирани мобилни
телефони, сим-карти, зарядни устройства и др. подобни забранени вещи на осъдения Х. са
били наложени шест дисциплинарни наказания – писмено предупреждение, лишаване от
хранителната пратка за срок от един месец, двукратно лишаване от хранителната пратка за
срок от по три месеца, извънредно поддържане на хигиена и чистота за срок от 7 дни и
наказателна килия за срок от 3 денонощия.
Въз основа на задълбочен, всестранен и обективен анализ на изложените данни за
цялостното поведение на осъдения М. Х. , първоинстанционният съд е направил обоснован
и законосъобразен извод, че не са налице предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 от НК за
допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения. Вярно е, че Х. е изтърпял
фактически повече от половината от наложеното му наказание лишаване от свобода. Но не е
изпълнено второто кумулативно изискване, необходимо за удовлетворяване на молбата му
за условно предсрочно освобождаване, тъй като не са налице достатъчни и убедителни
доказателства за неговото поправяне, както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК.
В нормата на чл.439а /ДВ, бр.13 от 07.02.2017г./ от НПК ясно са регламентирани
обстоятелствата, които следва да се отчитат като доказателства за поправянето на осъдения
– това са всички обстоятелства, които сочат на положителната промяна у осъдения по време
на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план
за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
След въведената и посочена по-горе законодателна промяна продължава да бъде важима и
задължителната за съдилищата, установена с Постановление на Пленума на Върховния съд
№7/1975г., изм. с ППлВС №8/1987г., съдебна практика, която приема, че констатацията за
показано от осъдения примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и
активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина.
От значение са още изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в
личността и поведението на осъденото лице, както и тези за липсата на рискове, което е в
защита и на обществения интерес.
Съблюдавайки цитираната задължителна съдебна практика, първо-инстанционният съд
правилно е приел, че разпоредбите на чл.70, ал.1 от НК и чл.439а от НПК изискват цялостно
изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в пенитенциарното
заведение. Доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на лишения
от свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за условно предсрочно
освобождаване.
В случая обоснован и законосъобразен се явява изводът на окръжния съд за отсъствието
на втората кумулативна предпоставка, предписана от законовия текст на чл.70, ал.1 от НК -
осъденото лице да е дало безпро-тиворечиви доказателства за своето поправяне. Данните за
полаган от Х. краткотраен доброволен труд, както и за двукратното му награждаване не са
4
достатъчни да се приеме, че осъденият се е поправил. Наред с това, данните за допуснати
еднотипни нарушения в затвора и за наложени за тях шест дисциплинарни наказания,
преценени в тясна връзка с липсата на осъзната вина и искрено критично отношение към
реализираната престъпна деятелност, с високата самооценка и завишения риск от агресивно
поведение, указват, че не са постигнати в пълен обем целите на индивидуалния план за
изпълнение на наказанието, свързани с трайна промяна на мисленето и поведението на
осъдения. Цялостното му поведение в пенитенциарното заведение, фиксираните трайно
запазени проблемни зони в оценката на правонарушителя, рискът от рецидив със стойност,
претърпяла незначителна промяна на цифровото й изражение, не сочат на успешен
поправителен ефект по смисъла на чл.70, ал.1 от НК. С оглед на това напълно обосновано
първостепенният съд е приел, че целените с осъдителния акт поправителен, превъзпитателен
и възпиращ ефект, не са постигнати в необходимия обем и дълбочина, което от своя страна
мотивира нужда от продължаване на корекционно – възпитателната работа с Х. съобразно
индивидуалните му потребности.
За да се постигне съществена, необратима промяна в нагласите на осъдения Х. за
законосъобразен начин на живот и затвърждаване на мотивацията му за недопускане в
бъдеще на правонарушения, са необходими по-голяма продължителност и интензивност на
корекционните дейности. Налице е известна положителна промяна у Х., но тя съвсем не е
достатъчна, за да се приеме, че осъденият се е поправил. Липсата на значими позитивни
резултати от изпълнението на наказанието до момента, както и застоят на определени
показатели, формиращи общата оценка за риска от рецидив и вреди, изискват продължаване
на поправителното въздействие спрямо Х. в условията на контролираната среда на
пенитенциарно заведение. По тези съображения първостепенният съд правилно е заключил,
че не са налице категорични доказателства за поправянето на осъдения.
На свой ред въззивната инстанция, като прие, че не са настъпили трайни положителни
промени в съзнанието и поведението на осъдения Х., изключващи категорично опасността
от негово последващо противоправно поведение в условията на свобода и че съществуват
обстоятелства, указващи необходимост от продължаване на поправителното въздействие
спрямо него с цел промяна в отношението му към правонарушението и установените в
обществото правила, прецени, че към настоящия момент не са изпълнени всички законови
изисквания осъденият да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от
определеното му като общо наказание лишаване от свобода, а се налага продължаване на
корекционно – възпитателната работа с него в условията на затвора за постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК.
Мотивиран от горните съображения, въззивният съд заключи, че проверяваното
определение на първата инстанция, с което е отказано условно предсрочно освобождаване
на осъдения М. Х. от неизтърпяната част на наказанието лишаване от свобода, определено
му като общо с влязло в сила определение по НОХД №1196/2017г. на Окръжен съд – Бургас,
е обосновано и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №211 от съдебно заседание на 13.08.2020г. по ЧНД
№551/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6