Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от
съдия Луканов въззивно гр. дело № 8281 по описа за 2020г. на Софийски градски
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на Част втора, Дял
втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника Б.Д.Л.,
срещу решение № 73470 от 14.04.2020г. по гр. дело № 55121/2019 г. на СРС, III
Гражданско отделение, 89 състав, с което е увеличена присъдената издръжка
за детето Н.Б.Л., ЕГН ********** от 70 лева на 200 лева, считано от 27.09.2019г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
ѝ изплащане. Решението се обжалва изцяло.
В жалбата са развити оплаквания, че съдебното решение е необосновано, като
са направени доказателствени искания за събиране на писмени доказателства,
които не са представени с въззивната жалба. Искането е да се отмени решението и
да се постанови издръжка в минимален размер.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично
и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства. Не претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемата страна Н.Б.Л., действаща лично и със съгласието
на майка си В.Д.П., чрез надлежно упълномощения представител – адв. С.С.А. от САК, е подала
отговор на въззивната жалба, с която я оспорва, като неоснователна. Не са
заявени доказателствени искания. В
хода на въззивното производство сочи нови доказателства. Претендира разноски
пред въззивната инстанция. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
Във въззивното производство са събрани нови
доказателства за нововъзникнали обстоятелства след изтичане срока за отговор на
жалбата - относно доходите на майката на непълнолетната въззиваема Н.Б.Л..
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
С решението по гр. дело № 55121/2019 г. на
СРС, ІІІ ГО, 89 състав, съдът, на основание чл. 150 от СК е изменил определената
с решение от 11.07.2008 г., постановено по гражданско дело № 3399/2007 г. на
Софийския районен съд, в полза на Н.Б.Л., като я е увеличил от 70 лв. на 200
лв. и е осъдил Б.Д.Л. да заплаща на непълнолетното дете Н.Б.Л., действаща със
съгласието на своята майка В.Д.П., месечна издръжка в размер на 200 лева,
считано от 27.09.2019 г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
сума до окончателното ѝ изплащане. Осъдил е Б.Д.Л. да заплати на СРС държавна
такса от 187.20 лева. Допуснал е предварително изпълнение в частта за издръжката.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от ответната страна, имаща правен интерес от обжалването и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК
валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна
такса е внесена. Съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй
като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират
условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна
власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното
съдържание.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение
е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно
по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече
от поисканото.
Въззивната жалба е неоснователна.
Доводите на въззивника касаят необоснованост
на решението поради неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на
решението са изцяло неоснователни.
При определяне размера на увеличената месечна
издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на
задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени
нужди на детето, когато е присъдена издръжката, чието изменение (увеличение) се
иска, и променените (увеличените) възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка
може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на
възможностите на родителя, който дължи издръжката му.
Към момента на определяне на месечната
издръжка за детето Н.Б.Л., родена на ***г., в размер от 70 лева, с решението по
гр. дело № 3399/2007 г. на Софийския районен съд, 81 състав, влязло в сила на
10.11.2008 г., детето е било на 3 години и 9 месеца, а към момента на
приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция по настоящото
производство е навършило 17 години и 9 дни. От определянето на месечната
издръжка от 70 лева е настъпило съществено изменение на обстоятелствата,
обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от почти четиринадесет
години Н.Б.Л. е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите ѝ
от средства за съществуване, за образование, за лечение на хроничното ѝ
заболяване, за социално-културно развитие (доколкото всеки човек неминуемо има
нужда от такива), които не могат да бъдат задоволявани и с увеличената издръжка
в размер от 200 лева. Настъпили са трайни промени в обстоятелствата, при които
размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен, продължителен
и необратим характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да
се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (детето
да има нужда от по-малко средства за месечната си издръжка).
Съдът съобрази също, че въззивникът е в
работоспособна възраст (46-годишен) и е здрав човек, за който няма данни да има
алиментни задължения към други ненавършили пълнолетие лица. Съдът приема, че
бащата има възможност да получава доходи от трудово правоотношение, с които да
може да изпълни задължението към непълнолетната си дъщеря.
Пред настоящата инстанция от въззиваемата са
представени доказателства от които се установява, че към 07.05.2021г. майката В.Д.П.
е декларирала месечен доход в размер от 690 лева, която сума се формира от
получавано обезщетение за безработица и социална помощ за детето. Майката е
обременена и с непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на непълнолетното
дете, поради което издръжката, която този родител дава е ежедневна и не само в
пари, но и в натура.
В тази връзка въззивният съд споделя
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените
правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира
за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното
решение (чл. 272 от ГПК).
При постановяване на решението
първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства. Доказателствата пред въззивната инстанция не променят
убеждението на настоящия съд в правилността на обжалваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното
решение, като постановено при спазване на материалния и процесуалния закон,
следва да бъде потвърдено.
По разноските съдът приема следното:
Въззивникът не претендира разноски и
съдът не дължи произнасяне.
Въззиваемата страна има право на
разноски, каквито са своевременно поискани, но не са представени доказателства
такива реално да са направени. По изложените съображения съдът следва да остави
без уважение искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски във
въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ
въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 73470 от 14.04.2020г. по гр. дело № 55121/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 89 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.Б.Л., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си В.Д.П., ЕГН **********, за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 8281/2020 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.