№ 530
гр. Перник, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело №
20241720106249 по описа за 2024 година
Предявени са от „Топлофикация-Перник“ АД срещу П. Й. Г. установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на
дължимостта на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 2050 от
25.06.2024 г. по ч.гр.д. № 3420/2024 г. на Районен съд Перник, VII граждански състав:
- 216,99 лв., претендирана като припадаща се ¼ (една четвърт) от стойността на
доставената топлинна енергия в имот с адрес *** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК –
24.06.2024 г., до окончателното заплащане на вземането;
- 31,87 лв., претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 08.07.2022 г. до 24.04.2024 г.
Ищецът претендира и разноски.
Ответникът П. Й. Г. оспорва предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че по договор за продажба на
топлинна енергия е предоставил на ответника през процесния период и за процесния имот
топлинна енергия на претендираната стойност, както и изпадането в забава за нейното
заплащане.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди в сграда-
етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на обекти в тази
сграда.
От общите данни в заключението на съдебно-техническата експертиза (л. 58-65), което
1
съдът намира за обективно и компетентно, се установява, че сградата, в която се намира
жилището, е присъединена към абонатна станция, и следователно процесният имот е
топлоснабден.
От представения по делото препис от нотариален акт за собственост на апартамент по
чл. 289, ал. 1 ППЗТСУ (л. 5-6) се установява, че през *** г. Й.Д. Г. е придобил процесния
имот. След смъртта си на 18.05.1990 г. същият е оставил като наследници по закон двете си
деца – П. Й. Г. и В. Й. Г., както и преживялата си съпруга И. Г. Г. (вж. удостоверение за
наследници на л. 7). Следователно имотът е бил придобит от двамата съпрузи като
съпружеска имуществена общност. След смъртта на П. Й. Г. съпругата му е станала
собственик на 4/6 идеални части, от които 3/6 по силата на прекратяването на общността –
чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 94, т. 1 СК от 1985 г., отм., а 1/6 по наследство – чл. 9, ал. 1 вр. чл.
5, ал. 1 ЗН. Също така, всяко едно от децата е придобило по наследство от баща си по 1/6
идеална част от имота (чл. 5, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 ЗН). На *** г. В. Й. Д. е починал, без да
остави низходящи наследници, поради което неговата 1/6 идеална част е била наследена от
майка му И. Г. Г. (чл. 6 ЗН). Тоест след смъртта на В. Й. Д. И. Г. Г. е станала собственик на
общо 5/6 идеални части от имота. Останалата 1/6 идеална част от имота е продължила да
бъде собствена на П. Й. Г.. Такива са били квотите в собствеността на имота през периода,
за който е предявен искът по чл. 150 ЗЕ - от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. Оттук следва, в
съответствие с чл. 153 ЗЕ, качеството на клиент на ответника по договор за доставка на
топлинна енергия и отговорността му за заплащане на припадащата му се 1/6 от стойността
на доставената топлинна енергия.
Съгласно чл. 150 вр. чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ съдържанието на облигационното отношение
между клиент и топлофикационно дружество се състои от публично известни общи условия,
одобрени от ДКЕВР, като не е необходимо тяхното изрично приемане от
клиентите/потребителите.
За процесния исков период приложими са Общите условия, одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани в един централен всекидневник – „Новинар“,
бр. 101 от 30.04.2008 г. и в един местен всекидневник – „Съперник“, бр. 82 от 29.04.2008 г., в
сила от 30.05.2008 г. (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).
Според чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на дружеството е
възложено на „Директ“ ЕООД.
Въз основа на приетото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява,
че стойността на потребената топлинна енергия през исковия период за процесния имот
възлиза на 857,40 лв. с включена отстъпка за прекъсване на отоплението от 1,09 лв. 70,05 %
от потребената енергия е за битова гореща вода, 15,68 % - за отопление чрез щранг-лирата в
банята, и 14,27 % - за сградна инсталация. Последните два компонента се дължат
независимо от това, че в процесния апартамент собствениците са премахнали отоплителните
тела в другите помещения. Това е така, защото щранг-лирата и вертикалната сградна
2
инсталация представляват компоненти на цялата отоплителна система в сградата, без които
тази система не може да съществува, а без отдаването на топлина от тях не може да
функционира. Припадащите се на собствениците на самостоятелни обекти (апартаменти)
части от стойността на отдадената енергия от тези елементи се изчислява съобразно
отопляемия обем на жилището им в съответствие с приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на
енергетиката. Тези припадащи се части от стойността се дължат от собствениците на
самостоятелни обекти, освен ако мнозинство, притежаващо общо поне 2/3 (две трети) от
цялата сграда, не вземе решение за прекратяване на договора с „Топлофикация-Перник“ АД.
Установява се въз основа на заключението по СТЕ също, че цената на получената
услуга за дялово разпределение през периода възлиза на 10,56 лв.
Установява се въз основа на обективно и компетентно изготвеното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, че посочената цена на потребената топлинна енергия и на
получената услуга за дялово разпределение през процесния период и за процесния имот –
867,96 лв. (857,40+10,56), не е заплатена. Припадащата се на ответника 1/6 (една шеста) част
възлиза на 144,66 лв. Следователно искът по чл. 150 ЗЕ се явява основателен за сумата
от 144,66 лв. и следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния размер от 216,99 лв.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия клиентите следва да заплащат задълженията
за потребена енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
забавата за заплащането на главницата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на ищеца се следва
обезщетение в размер на законната лихва. Изчислено по реда на чл. 162 ГПК, това
обезщетение върху основателната част от претенцията за главница възлиза на 21,25 лв. за
периода от 08.07.2022 г. до 24.04.2024 г. Следователно искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен за сумата от 21,25 лв., а следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 31,87 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се следват и на двете страни, но се претендират и се
доказва да са сторени само от ищеца.
В исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер от 725 лв., от които
25 лв. държавна такса, 600 лв. за експертизи и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. От тях, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, му се
следват 66,67 % или 483,34 лв.
В заповедното производство ищецът е сторил съобразно претендираната от него ¼
(една четвърт) припадаща се част от общото вземане разноски в общ размер от 18,75 лв., от
които 6,25 лв. за държавна такса и 12,50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, при
определен общ размер на юрисконсултското възнаграждение от 50 лв. От тези 18,75 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, му се следват 66,67 % или 12,50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че П. Й. Г., ЕГН **********,
дължи на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *** на основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 2050 от 25.06.2024 г. по ч.гр.д.
№ 3420/2024 г. на Районен съд Перник, VII граждански състав:
- 144,66 лв., представляваща припадаща се 1/6 (една шеста) от стойността на
3
доставената топлинна енергия в имот с адрес *** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК –
24.06.2024 г., до окончателното заплащане на вземането;
- 21,25 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 08.07.2022 г. до 24.04.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 150 ЗЕ за разликата над 144,66 лв. до пълния предявен размер
от 216,99 лв. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 21,25 лв. до пълния предявен
размер от 31,87 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. Й. Г., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *** сумата от 483,34 лв., представляваща разноски в
исковото производство, и сумата от 12,50 лв., представляваща разноски в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението заповедното дело да се върне на съответния състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4