Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Никопол, 17.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Никополски районен съд ... наказателен състав в открито заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ

 

при секретаря Поля Видолова и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията Т.Тихолов НАХД№57 по описа за 2020г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството в съда е образувано по повод постановление на ПлРП по реда на чл.375 от НПК с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Н.А.Б., ЕГН********** и налагане на административно наказание за извършено престъпление по  чл.313, ал.1 от НК за това, че на 08.10.2019г., в град ***, обл.Плевен потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на ЗОБВВПИ се дава пред орган на власт за удостоверяване истинността на посочените в нея обстоятелства.

Редовно призован за съдебно заседание обвиняемия се явява лично и с ангажиран защитник. Защита счита, че деянието е несъставомерно от субективна страна. Излага аргументи.

Обвиняемият не се признава за виновен по повдигнатото обвинение и моли съда да го оправдае, като дава кратки обяснения.

Редовно призовавана ПлРП не изпраща представител.

Предложението на прокурора е с правно основание чл. 375 и сл. от НПК. Предлага на съда да признае обвиняемия за виновен, да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лева, която е съобразена с финансовото и семейното му състояние.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическата страна следното:

Обвиняемият Н.А.Б. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, разведен, работи като ЗП, неосъждан (реабилитиран), ЕГН**********.

          На 08.10.2019г. обвиняемият Б. ***. Там той се обърнал към свидетеля И.Ц., който по това време работел на длъжност младши полицейски инспектор към служба КОС при същото РУ. След като разговарял с младши полицейския инспектор, Б. го уведомил, че иска да придобие един брой ловно гладкоцевно оръжие, за което поискал да подаде необходимите документи, с които да му бъде разрешено това. Ц. му предоставил документи – Приложение №10 към чл.17а; чл.50, ал.4, чл.61, ал.1, декларация по чл.135, т.8 за липса на обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.58, ал.1, т.5-8, декларация по чл.76, ал.4, т.2, всички от ЗОБВВПИ. Обвиняемият собственоръчно попълнил документите, декларации и заявление пред свидетеля Ц..

Декларацията по чл.135, т.8 се отнасяла до липсата на обстоятелствата визирани в чл.58, ал.1, т.5-8 от ЗОБВВПИ. В представената за попълване бланка на декларацията, най-отдолу било посочено в удебелен и голям шрифт, че за декларирани неверни данни се носи отговорност по чл.313 от НК.

          На 16.10.2019г. във връзка с така подадените писмени документи от обвиняемия било възложено извършването на проверка от свидетелите А., Д. – двамата служители в група „Криминална полиция“ при РУ-*** и свидетеля Н. – полицейски служител, обслужващ района на с.***. Предмет на проверката било наличието на необходимите условия по ЗОБВВПИ за придобиване и съхранение на огнестрелно оръжие. При посещение на дома на обвиняемия, св.Н. установил, че липсват условия за съхранение на огнестрелно оръжие, а именно метална каса, неподвижно закрепена към стена със секретно заключващо устройство. След проверка на декларираната от Б. информация, полицейските служители установили, че има издадена Заповед за защита от домашно насилие №64/31.10.2017г. на РС-Плевен. Във връзка с нея било констатирано, че не бил изтекъл три годишния период от наложената на обвиняемия мярка по ЗЗДН и декларираните от него данни били неверни.

Горната фактическа обстановка се подкрепя от приложеното към настоящето дело ДП№170/‘19г.

От заключението на изготвената на досъдебното производство графическа експертиза по Протокол №3/10.01.2020г. по описа на ОДМВР-Плевен, РУ-*** е видно, че ръкописният текст, изписан в декларация по чл.135, т.8 за липсата на обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.58, ал.1, т.5-8 от ЗОБВВПИ и подписът, положен в графа „Декларатор“ са изписани от обвиняемия Б..

По делото е приобщена справка съдимост на обвиняемия, от която е видно, че същият е неосъждано лице и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК.

Съдът изцяло кредитира приобщените по делото писмени доказателства, както и гласните доказателствени средства, които кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, която не се оспорва.

Гореописаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства, а именно – от показанията на свидетелите Ц., А., Д. и Н., от писмените доказателства – заповеди №58/03.10.2017г. и №64/31.10.2017г. по гр.д.№7778/‘17г. на ПлРС издадени по ЗЗДН, Решение рег.№270000-2901/01.11.2019г. на началника на РУ-***, заявление от обвиняемия за издаване на разрешение за придобиване на един брой ловно гладкоцевно оръжие, декларация по чл.135, т.8 от ЗОБВВПИ от 08.10.2019г., декларация по чл.76, ал.4, т.2 ЗОВВБПИ от 08.10.2019г., протокола за изготвената графическа експертиза, справка за съдимост, характеристична справка, които в своята съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и сочат, че има извършено престъпление и че неговият автор е обвиняемият.

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност съдът счита, че:

Обвиняемият Н.А.Б., ЕГН********** от обектива и от субективна страна е извършил престъпление по  чл. 313, ал. 1 от НК за това, че на 08.10.2019г., в град ***, обл.Плевен потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на ЗОБВВПИ се дава пред орган на власт за удостоверяване истинността на посочените в нея обстоятелства, с цел да му бъде издадено разрешение да придобие един брой ловно гладкоцевно оръжие.

От обективна страна деянието по  чл.313, ал.1 от НК е осъществено от обвиняемия при форма на изпълнителното деяние – действие и се състои в потвърждаване на неистина в писмена декларация по чл.135, т.8 от ЗОБВВПИ за това, че не са налице обстоятелства по чл.58, ал.1, т.5-8 от ЗОБВВПИ и в частност т.8 от същата декларация, че на обвиняемия през последните три години не са налагани мерки по ЗЗДН. Следва да се приеме, че деянието е осъществено в първата предвидена в нормата на  чл.313, ал.1 НК форма -потвърждаване на неистина, тъй като с попълване на представената бланка на декларацията саморъчно с лични данни, датиране и подписване, обвиняемият е декларирал, че по отношение на него не са налице изброените обстоятелства и в частност това по т.8. Декларацията е депозирана пред надлежен орган на власт – служител към служба КОС при РУ-***. В конкретната хипотеза с подаване на въпросната декларация, чието авторство не се оспорва от обвиняемия, същата се явява депозиран пред орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК. Съгласно цитираната разпоредба "орган на власт" са органите на държавната власт, органите на държавното управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции, а според чл.83, ал.5 от ЗОБББПИ началника на РУ на МВР издава разрешение, което установява по положителен начин и другата обективна предпоставка за съставомерност на деянието по  чл.313, ал.1 от НК – декларация да се дава пред орган на власт. Налице е лъжливо документиране в своя полза, тъй като по делото безспорно е установено, че на обвиняемият със заповед №64/31.10.2017г. по гр.д.№7778/‘17г. на ПлРС издадена по ЗЗДН са били наложени мерки и от налагането им не е изтекъл изискуемият три годишен период по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ.

От субективна страна горепосоченото деяние е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е искал. Умисълът на обвиняемия се извежда по категоричен начин от неговите действия, а именно, че той не е бил ограничен във времето за попълване на декларацията, а от друга страна, както сам заявява в обясненията си пред съда е съзнавал, че е изтекъл според него дълъг период от време от момента на упражняване на домашно насилие. Съдът не кредитира защитната теза, че поради несъобразяване смисъла на изписаният на български в декларацията текст с изброените обстоятелства и предвидената наказателна отговорност за това, което обвиняемият подписва, че не е искал да укрие каквито и да било обстоятелства. Обвиняемият има членска карта, серия А, №083394 и билет за лов №407200 валиден до 31.12.2019г., от които може да се направи извода, че тезата, че за изтеклия период от време и забравяне на обстоятелството за упражнено домашно насилие е несъстоятелна. Поради това съдът не я кредитира.

При индивидуализация на наказанието по отношение на обвиняемия за извършеното от него престъпление по  чл.313, ал.1 от НК, съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние и данни за личността на обвиняемия, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за отговорността, констатира следното:

Съдът не констатира да са налице нито смекчаващи, нито отегчаващи отговорността обстоятелства. Деянието не в по-висока степен общественоопасно в сравнение с другите от същия вид.

Налице са в кумулативна даденост предпоставките на чл.78а, ал.6 във връзка с ал.1 от НК в редакцията му от бр.26 на ДВ от 2010 г.:

1. Нарушителят към момента на извършване на деянието е бил пълнолетно лице;

2. За престъплението се предвижда наказанието до три години лишаване от свобода или глоба от сто до триста лева;

3. Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК;

4. Нарушителят не е осъждан за престъпление от общ характер и не освобождаван по реда на раздел ІV на глава осма от НК към момента на извършване на деянието;

5. От деянието нанесени имуществени вреди са възстановени.

Ето защо обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание глоба и отчитайки възрастта, семейното му положение и трудовата му ангажираност, то следва да бъде в размер от 1000 (хиляда) лева. Настоящата инстанция намира, че по този начин ще бъдат постигнати целите на закона визирани в чл.12 от ЗАНН.

В предложението на ПлРП не са посочени разноски в хода на досъдебното производство за изготвената графическа експертиза, поради което съда не присъжда такива.

          На основание изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

На основание чл.313, ал.1 от НК във връзка с чл.78а от НК ОСВОБОЖДАВА Н.А.Б., ЕГН********** *** от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК, а именно, че на 08.10.2019г., в град ***, обл.Плевен потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата чл.135, т.8 във връзка с чл.133, ал.1 и чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ се дава пред орган на власт – началник на РУ-*** за удостоверяване истинността на посочените в нея обстоятелства, като му налага административно наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1000 лева.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред ПлОС в 15-дневен срок от днес за обвиняемия, а за НРП от съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: