РЕШЕНИЕ
№ 15308
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:************
при участието на секретаря ********
като разгледа докладваното от ************ Гражданско дело №
20231110118829 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ******** със
седалище и адрес на управление: ********, срещу Л. А. Н., ЕГН: **********,
адрес: ********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 4 ЗПК (отм.), чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 1168,50 лв. – главница по Договор за издаване и използване на
международна кредитна карта ********** с кредитен лимит от 03.10.2007 г. за
периода от 30.08.2014 г. до 06.11.2020 г., ведно със законната лихва от
06.11.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от 317,36 лв. – договорна
лихва за периода от 30.09.2014 г. до 31.01.2019 г.; сумата от 778,63 лв. –
наказателна лихва за периода от 23.09.2014 г. до 15.02.2019 г.; сумата от
369,22 лв. – обезщетение за забава за периода от 16.02.2019 г. до 12.03.2020 г.
и от 14.05.2020 г. до 05.11.2020 г.; сумата от 165,68 лв. – комисионна за
управление за периода от 03.10.2007 г. до 05.11.2020 г., за които суми е
издадена заповед за парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 12.12.2020 г. по ч.гр.д. № 54876/2020 г. по описа на Софийски районен
съд, 59 състав, поправена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с решение №
20045748/02.07.2022 г. по ч.гр.д. № 54876/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, 59 състав.
В исковата молба се твърди, че на 03.10.2007 г. между страните бил
сключен договор за издаване и използване на международна кредитна карта
********** с кредитен лимит при общи условия, по силата на който ищецът
1
предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 1500 лв. под
формата на разрешен кредитен лимит, усвояван чрез международна кредитна
карта MasterCard Фаворит. В чл. 2 и чл. 7, изр. 2 от договора било уговорено
правото на картодържателя да извършва транзакции до размера на кредитния
лимит, като към размера на кредитния лимит не се добавяла наличността по
разплащателната сметка. Договорът бил сключен за срок по-дълъг с 2 месеца
от срока на валидност на картата, а срокът на валидност на картата бил две
години, считано от последния ден на месеца на издаването й, и изтичал в
24:00ч. на последния ден от посочения на картата месец. Действието на
договора се продължавало автоматично за същия срок и при същите условия,
ако до първо число на месеца, в който изтича срокът на валидност на картата,
картодържателят не уведоми писмено банката за нежеланието си да го
продължи или ако банката не е взела решение прекратяването на договора да
настъпи с изтичането на неговия срок. Съгласно чл. 50 от общите условия,
картодържателят се задължил да заплаща на банката лихви, такси и
комисиони, съгласно сключения договор и общите условия, които са
конкретизирани в чл. 4, чл. 11, чл. 13 и чл. 18 от договора, както и в таблицата
на стр. 4 от общите условия. Размерът на ползваният кредит в рамките на
разрешения кредитен лимит се олихвявал по начина, уговорен в чл. 4 от
договора, а в чл. 21 от договора било уговорено правото на банката да
променя лихвения процент, дължим от картодържателя, и/или стойността на
всички други разходи, свързани с ползването на кредита, при обстоятелствата,
посочени в чл. 21, букви „а“, „б“ и „в“ от договора, което може да доведе до
промяна в размера на вноските по кредита. В рамките на срока на договора
такива промени не били извършвани от банката. Съгласно чл. 12 и чл. 13 от
договора картодържателят се задължил най-късно в последния работен ден на
текущия месец да осигури по разплащателната сметка, посочена по-горе,
сума, не по-малка от минималната месечна вноска в размер на 90,00 лв. или
общата сума на задълженията му до края на предходния месец, ако същата е
по-малка от минималната месечна вноска, като изпълнението на това
задължение е необходимо да стане до края на текущия месец. Към 14.02.2019
г. кредитът бил в просрочие от над 1600 дни и по реда на чл. 48 и чл. 22 от
общите условия на картодържателя била изпратена покана с изх. №
************г. на ****** и с вх. № *********г. на **** с цел уведомяване на
длъжника за прекратяване на договора и обявяването на задължението по него
за предсрочно изискуемо в пълен размер съгласно чл. 9, т. 3 от договора, която
се счита за надлежно връчена на 08.04.2019 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Твърди се, че ответникът не бил погасил 75 месечни вноски, а именно от
30.08.2014 г. до 06.11.2020 г., като кредитът е в просрочие от 2258 дни. Към
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК непогасените задължения по договора били в общ размер 2799,39 лв.,
от които 1168,50 лв. – главница; 317,36 лв. - договорна лихва за периода от
30.09.2014 г. до 31.01.2019 г.; 778,63 лв. - наказателна лихва за периода от
23.09.2014 г. до 15.02.2019 г.; 369,22 лв. - обезщетение за забава за периоди от
2
16.02.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 05.11.2020 г. и 165,68 лв. -
просрочена комисионна за управление за периода от 03.10.2007 г. до 05.1
1.2020 г. За вземанията си кредиторът депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
12.12.2020 г. по ч.гр.д. № 54876/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 59
състав, поправена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с решение №
20045748/02.07.2022 г. по ч.гр.д. № 54876/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, 59 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което
наложило предявяването на настоящите искове. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
съдебни разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Л. А.
Н., като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на същата, с който оспорва
предявените искове като неоснователни и погасени по давност, а иска за
вземането за комисионна и като недопустим, поради обезсилване на заповедта
за изпълнение в тази част. Твърди, че при автоматично удължаване на срока на
договора се издава нова кредитна карта, но той не е получавал такава преди
прекратяването на договора, считано от 31.10.2015 г., а усвояването на
кредита се осъществявало чрез кредитната карта. Поддържа, че договорът е
прекратен с неиздаването на кредитната карта, респ. с неполучаването й от
ответника. На следващо място твърди, че не е получил посочената в исковата
молба покана за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, поради
което счита, че такава не е настъпила. Отделно от това предпоставките за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита били предвидени не в
договора, а в общите условия, които били изготвени едностранно от банката и
не били част от договора. Освен това исковата претениция за главница
обващала 75 погасителни вноски за периода от 30.08.2014 г. до 06.11.2020 г., а
съглансо приложената покана чрез ***********, ищецът считал договора за
прекратен от 31.10.2015 г. Оспорва представеното от ищеца извлечение от
счетоводните книги като нередовно и твърди, че не удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане. На следващо място прави възражение за нищожност
на договора поради противоречие с нормите на ЗПК, както и на клаузите за
възнаградителна и наказателна лихва и комисионна за управление, поради
противоречието им с добрите нрави. Прави възражение, че процесните
вземания са погасени по давност. Искането към съда е да прекрати
производството по делото, евентуално – да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни устаовителни искове с правно основание чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 4 ЗПК (отм.), чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
3
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от********по реда и в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, след издаване по негово заявление
качеството му на кредитор срещу ответника Л. А. Н. в качеството му на
длъжник, на заповед за парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 12.12.2020 г. по ч.гр.д. № 54876/2020 г. по описа на Софийски районен
съд, 59 състав, поправена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с решение №
20045748/02.07.2022 г. по ч.гр.д. № 54876/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, 59 състав, и след направено от длъжника възражение. Налице е
идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Неоснователни са
доводите на ответника за недопустимост на иска относно вземането за сумата
от 165,68 лв., представляваща комисионна за управление за периода от
03.10.2007 г. до 05.11.2020 г., тъй като с определение № 2182/20.02.2023 г. по
в. ч. гр. д. № 637/2023 г. на СГС, ЧЖ-VI-Ж състав, е отменено разпореждането
за незабавно изпълнение на заповедта за парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК в частта относно посоченото вземане и е обезсилен
частично издадения изпълнителен лист в частта относно посоченото вземане,
а не самата заповед за изпълнение.
По основателността на исковете:
За да бъдат уважени предявените установителни искове по чл. 430, ал. 1
и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 4 ЗПК (отм.), чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от страна на
ищеца следва да се докаже при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти, а именно: 1) наличието на валидно
облигационно отношение между страните, възникнало по силата на договор за
издаване и използване на международна кредитна карта ********** с
кредитен лимит при общи условия от 03.10.2007 г., което съществувало през
процесния период; 2) обстоятелството, че ответникът е усвоил от кредитната
карта сума, равна на претендираната главница; 3) наличието на валидни
клаузи в договора, предвиждащи задължение на ответника за заплащане на
договорна лихва и неустойка; 4) да е налице договорно неизпълнение, за което
е уговорена неустойката; 5) размера на непогасените задължения по
процесния договор за кредит; 6) осъществяването на предпоставките за
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, както и че кредиторът е
уведомил ответника за упражняване на правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем в пълен размер преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение; 7) обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на погасителната давност.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания, както и всички факти, на които основават своите искания или
възражения.
Страните не спорят, че между тях е сключен договор за издаване и
4
ползване на международна кредитна карта с договорен кредитен лимит. Това
се установява и от ангажирания по делото договор за издаване и използване
на международна кредитна карта ********** с кредитен лимит от 03.10.2007
г., който е подписан от страните по него, а именно ищеца ******** и
ответника Л. А. Н.. Автентичността на подписите в договора не е оспорена от
страните, поради което на основание чл. 180 ГПК съдът приема, че договорът
е подписан от посочените лица и изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица.
По договора ищецът се е издължил да издаде на ответника
международна кредитна карта ********** *, с кредитен лимит по посочена в
договора разплащателна сметка в български лева от 1500,00 лв., който не
трябва да бъде превишаван, като се ползва чрез издадената кредитна карта.
Договорено е, че в рамките на кредитния лимит ответникът може да извършва
транзакции, използвайки устройства съгласно общите условия по договора за
издаване на и използване на международна кредитна карта **********,
неразделна част от договора. В т. 4 е уговорено, че ползваният кредитен лимит
се олихвява по следния начин: 1) частта, формирана от плащания при
търговеца, не се олихвява в рамките на гратисния период, която е до
последното число на месеца, следващ месеца, в който е осчетоводена
транзакцията по картата, като ползването на нов гратисен период става след
погасяването на целия размер на задължението по картата, формирано до края
на предходния месец; 2) в случай, че до изтичането на гратисния период
ответникът не погаси задълженията с частта, формирана от плащания при
търговци се олихвява с лихва от 14,75 % годишно от датата на осчетоводяване
на транзакцията по картата; 3) частта, формирана от теглене на пари в брой,
парични преводи, различни от плащания на търговци, такси и комисионни, се
олихвяват с лихва в размер на 14,75 % годишно. В т. 9 е предвидено, че
ответникът е задължен да погаси цялото задължение (главница, лихви, такси и
комисионни, разноски) преди деня, в който салдото започне да се олихвява с
„лихва за неразрешен овърдрафр“, преди изтичане срока за валидност на
картата и незабавно при прекратяване на договорните отношения, независимо
от основанията за това. В т. 11 е предявидено, че при превишаване на
кредитния лимит ищецът начислява такса за превишен кредитен лимит,
съгласно общите условия, като тя се дължи еднократно за един календарен
месец, независимо от това колко пъти кредитният лимит е превишаван в
рамките на периода. Ответникът се е задължил най-късно в последния работен
ден на текущия месец да осигури по посочената в договора разплащателна
сметка сума не по-малка от минималната месечна вноска в размер на 90,00 лв.
или общо сума на задълженията му до края на предходния месец, ако същото е
по-малко от минималната месечна вноска. В т. 21 от договора е уговорено, че
ищецът има право да променя лихвения процент по договора и другите
разходи, свързани с ползването на кредита, при промяна на основния лихвен
процент на БНБ или промяна на някой от основните индекси EURIBOR,
Леониа, Софибор или при наличието на други, не посочени в договора
5
основателни причини, като промените се обявявате незабавно във всички
салони за работа с клиенти и страницата на ищеца в интернет. В договора е
отразено, че неразделна част от него е искането за издавена на карта и общите
условия, което са предадени на ответника при подписването на договора и са
приети от него.
Като писмено доказателство по делото са приети общи условия по
договор за издаване и използване на международни кредитни карти
MasterCard и VISA, които са подписани от ответника Л. А. Н. на 11.10.2007 г.
Автентичността на подписа не е оспорена от ответника, поради което на
основание чл. 180 ГПК съдът приема, че общите условия са подписани от
ответника, с което последният е удостоверил получаването им. Съгласно т. 7
от ОУ картата се издава съгласно искане за издаване на карта и съответен
договор до 15 дни от сключването на договора. В т. 15 от ОУ е уговорено, че
предоставеният кредитен лимит се ползва само чрез използване на картата.
Съгласно т. 3 от ОУ, картата е предназначена за ползване в страната и чужбина
за теглене на пари в брой чрез АТМ и ПОС устройства, плащане на стоки и
услуги чрез ПОС устройства, вкл. виртуални, смята на ПИН-код, други
платежни и неплатежни операции. Срокът на договора е два месеца по-дълъг
от срока на валидност на картата (т. 44 от общите условия). Срокът за
валидност на картата е две години, като е отразен на лицевата й страна (т. 45
от общите условия). Действието на договора се счита продължено
автоматично със същия срок или при същите условия, ако до първи число на
месеца, в които изтича срокът на валидност на картата картодържателят не
уведоми писмено банката за нежеланието си да го продължи или ако банката
не е взела решение за прекратяване на договора да настъпи в изтичането на
неговия срок. Новата карта може да се получи не по-рано от 10 работни дни
преди изтичане срока за валидност на старата карта. При получаване на
новата карта старата се връща, като се унищожава в присъствие на
картодържателя. В случай, че действието на договора не бъде продължено
картодържателят трябва да изплати цялото си задължение до изтичане срока
за валидност на картата (т. 46 от общите условия).
Сключеният между страните договор по своя характер е потребителски,
поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския
кредит (обн., ДВ, бр. 53 от 2006 г., отм.), като според легалната дефиниция,
дадена в разпоредбата на чл. 4 ЗПК, въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Предвид това и
ответникът в качеството си на заемател има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (Обн., ДВ, бр. 99 от
9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.). Предвид това договорът следва да бъде
съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП, като съдът следи служебно за
приложението на императивните законови норми.
Въпреки, че страните по делото са сключили един договор, то същият
6
инкорпорира в себе си освен договора за банков кредит (като вид овърдрафт) и
договор за издаване на кредитна карта, като вид договор за потребителски
кредит. За разлика от типичните договори за банков кредит, при които е
налице едно неделимо вземане, чието плащане е разсрочено във времето и
изискуемостта му настъпва с изтичане на уговорения краен срок за погасяване
на кредита, тук изначално липсва яснота за това кога и в какъв размер суми ще
бъдат усвоени от кредитополучателя. Кредитополучателят е длъжен да
осигурява средства за погасяване на кредита. Предвид спецификата на
договора за кредит, предоставен под формата на овърдрафт, погасяването на
задълженията по него не се изпълнява напредварително договорени
погасителни вноски, но и при този банков кредит се определя месечна
падежна дата, размер на минималното погасяване от формирания дълг и
дължима лихва за ползване на средствата (решение № 1312/03.06.2022 г. по
в.гр. д. № 12885/2021 г. на СГС).
От съвкупния анализ на горепосочените доказателства съдът достига до
извода, че срокът за ползване на овърдрафта е бил уговорен до 18.12.2009 г.,
като е било предвидено той да се подновява автоматично за нов срок от две
години и два месеца – т. 46 от ОУ. Това е така, защото съгласно ОУ банката е
следвало да издаде кредитната карта в срок до 15 дни от сключването на
договора (03.10.2007 г.) – т.е. най-късно на 18.10.2007 г., като срокът на
валидност на картата е две години – т.е. най-късно до 18.10.2009 г., а срокът на
договора е с два месеца по-дълъг от срока на валидност на картата – т.е. до
18.12.2009 г. В конкретния случай обаче по делото няма данни дали и кога е
била издадена първата кредитна карта, нито дали и кога на ответника са били
издавани нови кредитни карти. С отговора на исковата молба ответникът
изрично е възразил, че не е получавал нова кредитна карта много преди
31.10.2015 г. Следователно макар и да не е уточно откога ответникът не е
получавал нова карта, то в тежест на ищеца е било да установи, че след
изтичане на първоначалното издадената кредитна карта е била издадена нова
такава, която е била предоставена на ответника, доколкото извършването на
транзакции, респ. усвояването на кредита през исковия период е обусловено от
съществуването на валидна кредитна карта, която да е била предадена във
владение на ответника, т.е. картата да е била физически предоставена на
кредитополучателя.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав намира, че процесният договор не е
обвързвал страните през исковия период 30.08.2014 г. - 06.11.2020 г.
Съществуващата между страните облигационна връзка е била прекратена не
по-късно от 18.12.2009 г., доколкото по делото липсват данни за издаването на
последваща (нова) карта на името на ответника с валидност след посочената
дата, която да е била в негово държане, а както вече бе посочено,
подновяването на срока на валидност на картата (издаването на нова карта) е
било обусловено от продължаването на срока на овърдрафта (определение №
50369/29.05.2023 г. по т. д. № 2062/2022 г. на ВКС, I т. о.; решение №
7
619/08.02.2023 г. по в. гр. д. № 5634/2022 г. на СГС; решение №
3936/17.07.2023 г. по в. гр. д. № 12220/2022 г. на СГС; решение от 04.04.2023 г.
по гр. д. № 4492/2021 г. на СГС и решение № 1312/03.06.2022 г. по в. гр. д. №
12885/2021 г. на СГС). В договора изрично е уговорено, че усвояването на
кредита става чрез използване на издадена от банката кредитна карта, чиято
валидност е две години, след изтичането на които за усвояване на суми по
кредита на ответника следва да се издаде и предаде нова кредитна карта,
което в конкретния слчуай не се установява да е било извършено от ищеца.
След като не се установява ищцът да е издал и предал на ответника нова
кредитна карта, валидна през исковия период, не може да бъде направен
категоричен и несъмнен извод, че претендраната главница по договора е
усвоена именно от ответника. На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно доказване, т.е. такова, което не оставя
съменение у съда, че ответникът чрез предоставена му от ищеца кредитна
карта е усвоил главница в претенидрания размер, каквото в случая не е
сторено. В този смисъл, в решение № 50186/16.11.2022 г. по гр. д. №
4472/2021 г. на ВКС, III г. е отречено прекратяването на облигационна връзка с
оглед предоставен кредит овърдрафт, поради наличието на доказателства за
издаването на последваща (нова) кредитна карта на името на ответника, която
е била в негово държане, какъвто не е настоящият слчуай.
С оглед изложеното съдът намира за недоказана първата кумулативно
изискуема предпоставка за основателност на предявените искове, а именно
наличието на валидно облигационно отношение между страните, възникнало
по силата на договор за издаване и използване на международна кредитна
карта ********** с кредитен лимит при общи условия от 03.10.2007 г., което
да е същестувало през исковия период.
Изложеното води до неоснователност на предявените искове, поради
кето същите следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има единствено ответникът, но процесуалният му представител в
проведеното на 07.07.2025 г. открито съдебно заседание изричо е заявил, че не
претенидират разноски, поради което такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ********
седалище и адрес на управление: ********, срещу Л. А. Н., ЕГН: **********,
адрес: ********, обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 4 ЗПК (отм.), чл. 92, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
8
следните суми: сумата от 1168,50 лв. – главница по Договор за издаване и
използване на международна кредитна карта ********** с кредитен лимит от
03.10.2007 г. за периода от 30.08.2014 г. до 06.11.2020 г., ведно със законната
лихва от 06.11.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от 317,36 лв. –
договорна лихва за периода от 30.09.2014 г. до 31.01.2019 г.; сумата от 778,63
лв. – наказателна лихва за периода от 23.09.2014 г. до 15.02.2019 г.; сумата от
369,22 лв. – обезщетение за забава за периода от 16.02.2019 г. до 12.03.2020 г.
и от 14.05.2020 г. до 05.11.2020 г.; сумата от 165,68 лв. – комисионна за
управление за периода от 03.10.2007 г. до 05.11.2020 г., за които суми е
издадена заповед за парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 12.12.2020 г. по ч.гр.д. № 54876/2020 г. по описа на Софийски районен
съд, 59 състав, поправена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с решение №
20045748/02.07.2022 г. по по ч.гр.д. № 54876/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, 59 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9