№ 725
гр. Сливен, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230100310 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.
„Хенрик Ибсен” № 15, ет. 6, ЕИК **** срещу И. А. А., ЕГН: ********** от гр. ****, с която
са предявени обективно и кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 79 и чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД. Към тях при условие на евентуалност са съединени
осъдителни искове с предмет същите вземания и с правно основание л. 79 и чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 11.03.2019 г., между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., клон България, като кредитор и ответника, като кредитополучател бил сключен
Договор за потребителски кредит № PLUS-1687499. Съгласно чл. 1 от условията по
договора ответникът се бил съгласил предоставената му по договора за кредит сума в размер
на 7000 лв. да бъде изплатена по неговата банкова сметка, като направеното плащане
съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави на
кредитополучателя кредита предмет на процесния договор. Съгласно чл. 2 от договора за
потребителския кредит кредитополучателят бил дал съгласие за удържане на сумата от
963,87 лв. по предоставения кредит за потребителски цели за да бъде погасено предходно
негово задължение по договор за кредит CREX -16529278. Страните се били уговорили
кредитополучателя да заплати такса ангажимент в размер на 245 лв. срещу която
кредиторът се бил задължил да сключи договора при фиксиран лихвен процент по см. на
пар. 1, т. 5 от ЗПК, който бил в размер на 36,57 %. Таксата се била заплащала като
кредитодателят я бил удържал от предоставения размер на кредита. Представя платежно
нареждане, което удостоверява усвояването на кредита за сумата от 5791,13 лв., като сумата
от 7000 лв. била намалена със сумата от 245 лв., съставляваща такса ангажимент и сумата от
963,87 лв. предходно негово задължение по договор за кредит CREX -16529278. Ответникът
се бил задължил да върне главницата заедно с договорна лихва на 84 броя месечни
погасителни вноски, чийто размер и срок били посочени в погасителния план. Всяка
погасителна вноска била включвала главницата по кредита и договорната възнаградителна
1
лихва. Ответникът бил преустановил плащанията по договора за потребителски кредит на
20.02.2020 г., когато бил падежа на първата неплатена вноска, като от тази дата се била
дължала и лихва за забава на основание чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва. Крайният
срок за изпълнение на договора бил настъпил на 20.03.2026 г., като с оглед неизпълнение на
задълженията на длъжника кредиторът бил използвал правото си да обяви предсрочната
изискуемост на кредита и и бил изпратил уведомление за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, което било получено от бабата на длъжника на 16.06.2021 г., за
което ищецът прилага известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД. На основание т. 2
от ТР № 3 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК ищецът е начислил дължима
договорна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.05.2021 г. в размер на 3231,95 лв. Моли
съдът ако приеме, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост
на кредита а приеме, че същият е уведомен с получаване на исковата молба и цитира
актуална съдебна практика в този смисъл. Позовава се и на съдебната практика при
нередовно обявяване на предсрочна изискуемост за допустимостта на осъдителен иск и
когато предсрочната изискуемост на кредита настъпва с получаване на исковата молба от
ищеца.
Междувременно, на 22.04.2020 г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия)
и Приложение № 1а подписано на 18.06.2020 г. на основание чл. 99 ЗЗД между "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД и БНБ Париба Пърсънъл Файненс”, клон България, С.А., по силата на
който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-1687499 към
ответника било прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви, такси, комисионни и други
разноски. Цедентът бил упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената
цесия, който бил изпратил препоръчана пратка, съдържаща уведомление за извършена цесия
на посочения по договора адрес и тъй като пощенският служител не бил намерил длъжника,
но бил намерил друго пълнолетно лице, което да бъде съгласно да получи пратката- Мима
Николова, която била посочена като баба на ответника, съобщението за извършената цесия
било връчено на нея.
Ако ответникът оспори уведомяването си за извършената цесия, моли да се счита за
уведомен за извършената цесия с настоящата искова молба.
С оглед горната фактическа обстановка, за ищцовото дружество бил възникнал правен
интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. 4272/2021 на PC Сливен била
издадена заповед за изпълнение, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което от
своя страна обусловило подаването на настоящата искова молба.
Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответникът, че дължи на
ищцовото дружество следните суми: сумата от 6847,38 лева главница ведно със законната
лихва от дата на подаване на заявлението-17.09.2021 г. до окончателното заплащане на
задължението; сумата от 3231,95 лева - договорна лихва за периода от 20.02.2020 г. до
20.05.2021 г.; и сумата от 235,24 лева - обезщетение за забава, като сумата от 70,32 лв.,
съставлява лихва за забава за периода от 21.02.2020 г. до 13.03.2020 г., а сумата от 164,92 лв.,
съставлява лихва за забава за периода от 16.06.2021 г. до 10.09.2021 г. Предявен е при
условие на евентуалност и осъдителен иск с предмет същите вземания.
Иска се от съда да бъдат установени като дължими също така разноските, извършени по
заповедното производство. Моли да бъдат присъдени и направените в настоящото
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК отговор е постъпил от особения представител на ответника адв. К.
К. от АК-Сливен.
Счита, че предявеният иск е допустим. Оспорва размера на предявените искове. Не
оспорва, че ответникът бил получил по банковата си сметка посочената от ищеца сума от
2
5791,13 лв. на основание процесния договор за потребителски кредит, нито че длъжникът
бил преустановил плащанията и бил изпаднал в забава и бил дължал обезщетение по чл. 86
ЗЗД. Счита, обаче че размера на претендираните суми бил завишен. Счита, че следва да се
изготви съдебно-счетоводна експертиза за да вземе становище по основателността на иска.
С оглед характера на предявения иск, съдът с определение № 1788 от 07.07.2022 г.
по чл. 140 ГПК е указал на ищеца, че носи доказателствена тежест да установи наличие на
договорни отношения между цедента и ответника за предоставяне на кредит за
претендирания размер, наличие на договор за цесия – прехвърляне на вземането,
уведомяването на длъжника за извършената цесия, че сумата по кредита е усвоена,
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита и уведомяването на длъжника, както и
размера на начислената лихва за забава, на договорната лихва, както и че ответникът е
изпаднал в забава за претендирания период от време. Със същото определение е указал на
ответника, че следва да установи изпълнение на задължението си спрямо ищеца, респ.
плащане на дължимите суми.
От събраните по делото доказателства и фактите, които се установяват с тях съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 11.03.2019 г., между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, като
кредитор и ответника, като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит
№ PLUS-16857499. Съгласно чл. 1 от условията по договора ответникът се е съгласил
предоставената му по договора за кредит сума в размер на 7000 лв. да бъде изплатена по
неговата банкова сметка, като направеното плащане съставлява изпълнение на
задължението на кредитодателя да предостави на кредитополучателя кредита предмет на
процесния договор. Съгласно чл. 2 от договора за потребителския кредит
кредитополучателят е дал съгласие за удържане на сумата от 963,87 лв. по предоставения
кредит за потребителски цели за да бъде погасено предходно негово задължение по договор
за кредит CREX -16529278. Страните са се уговорили кредитополучателя да заплати такса
ангажимент в размер на 245 лв. срещу която кредиторът се е задължил да сключи договора
при фиксиран лихвен процент по см. на пар. 1, т. 5 от ЗПК, който е в размер на 36,57 %.
Таксата се е заплащала като кредитодателят я е удържал от предоставения размер на
кредита. Видно от представеното платежно нареждане се удостоверява усвояването на
кредита за сумата от 5791,13 лв., като сумата от 7000 лв. е намалена със сумата от 245 лв.,
съставляваща такса ангажимент и сумата от 963,87 лв. предходно задължение на ответника
по договор за кредит CREX -16529278. Ответникът се е задължил да върне главницата
заедно с договорна лихва на 84 броя месечни погасителни вноски, чийто размер и срок са
посочени в погасителния план. Всяка погасителна вноска включва главницата по кредита и
договорната възнаградителна лихва. Ответникът е преустановил плащанията по договора за
потребителски кредит на 20.02.2020 г., когато е падежа на първата неплатена вноска, като от
тази дата се дължи и лихва за забава на основание чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва.
Крайният срок за изпълнение на договора е 20.03.2026 г., като с оглед неизпълнение на
задълженията на длъжника кредиторът е използвал правото си да обяви предсрочната
изискуемост на кредита и е изпратил уведомление за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, което е получено от бабата на длъжника на 16.06.2021 г., за което
ищецът прилага известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД. На основание т. 2 от ТР
№ 3 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК ищецът е начислил дължима договорна
лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.05.2021 г. в размер на 3231,95 лв.
Междувременно, на 22.04.2020 г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) и
Приложение № 1а подписано на 18.06.2020 г. на основание чл. 99 ЗЗД между "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД и БНБ Париба Пърсънъл Файненс”, клон България, С.А., по силата на
който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-1687499 към
ответника е прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло с всички привилегии,
3
обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви, такси, комисионни и други
разноски. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия,
който е изпратил препоръчана пратка, съдържаща уведомление за извършена цесия на
посочения по договора адрес и тъй като пощенският служител не е намерил длъжника, но е
намерил друго пълнолетно лице, което да бъде съгласно да получи пратката- Мима
Николова, която е посочена като баба на ответника, съобщението за извършената цесия било
връчено на нея.
Видно от изготвената по делото и кредитирана от съда съдебно-счетоводна експертиза
отпуснатия потребителски кредит е в размер на 7000 лв., като е било уговорено сумата от
963,87 лв. да се използва за пълно погасяване на задълженията на кредитополучателя към
кредитора по договор за кредит CREX -16529278, сумата от 245 лв. да се използва за
изплащане на такса ангажимент, а сумата от 5791,13 лв. била преведена по сметката на
кредитополучателя. По процесния договор за потребителски кредит били извършени
плащания в размер на 2732,90 лв., като падежът на първата и изцяло незаплатена вноска по
договора бил настъпил на 20.02.2020 г. Остатъчното задължение на ответника по договора е
главница в размер на 6847,38 лв. и договорна лихва в размер на 3231,95 лв. договорна лихва
за претендирания от ищеца период от 20.02.2020 г. до 20.05.2021 г. Общият размер на
лихвата за забава за периода от 20.02.2020 г. до 13.03.2020 г. и от 16.06.2021 г. до 10.09.2021
г. е 207,33 лв.
Съдът кредитира изготвеното по делото заключение като обосновано мотивирано и
изчерпателно изготвено от компетентно и безпристрастно вещо лице.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни иска – главен
иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 79 и чл. 99 ЗЗД и
акцесорен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и акцесорен иск с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД от заявител в заповедно производство,
като на длъжника заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което
обуславя правния интерес на кредитора от предявяване на настоящите искове.
Предявен е положителен установителен иск – главен иск с правно основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД .Същият се явява
допустим, тъй като е подаден от заявител, в полза на който е издадена заповед за
изпълнение на задължение по чл. 410 ГПК, които са били връчени на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК и са предявени в рамките на едномесечния срок и се отнасят за вземания
включени в издадената заповед за изпълнение. За да се уважи иск с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ следва да са налице
следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно
сключен договор за заем с уговорка за настъпване на предсрочна изискуемост при наличие
на определени предпоставки; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3.
настъпил падеж за вноските, при неплащането на които е уговорено правото на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем; 4. липса на плащане от страна на заемателя. 5.
упражняване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.
6.уведомяване на длъжника, че кредитът е предсрочно изискуем по предвидения в договора
начин.
4
В случая безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между страните, по Договор за потребителски паричен кредит от
11.03.2019 г. и предаването на заетата сума, която е била усвоена от ответника по следния
начин: със сумата от 963,87 лв. е било погасено предходно задължение на длъжника към
кредитора, сумата от 245 лв., била удържана като съставляваща такса ангажимент и сумата
от 5791,13 лв. е била преведена по банковата сметка на ответника. Кредитът следвало да
бъде погасен с 84 анюитетни месечни вноски. Длъжникът е преустановил плащане на
20.02.2020 г. пропуснал да погаси две последователни месечни вноски с падежи на
20.03.2020 г., на 20.04.2020 г. и на 20.05.2020 г. и съгласно чл. 5 от договора е настъпила
предсрочната изискуемост на задължението, като на ответника е било изпратено
уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението на посочения от него
адрес за коресподенция в договора, като уведомлението е било получено на 16.06.2021 г. от
бабата на ответника.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите
принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на
настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен
юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора
при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо
уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. В
този смисъл е разрешението на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.
по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното съдът приема, че е налице уведомяване на длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като неговата баба е получила на посочения от него
в договора адрес уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост. Несъмнено при
това положение е, че предсрочната изискуемост е настъпила на 16.06.2021 г, тъй като към
този момент са се осъществили всички предпоставки предвидени в чл. 60, ал. 2 ЗКИ-
неплащането на погасителна вноска за срок от съответната дата на дължимото плащане,
упражняването на едностранното право на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем и уведомяване на длъжника.
Съответно, предявеният иск за главницата с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240,
ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло. Видно от кредитираната от съда съдебно-счетоводна
експертиза размера на дължимата главница по договора е 6847,38 лв. Като законна
последица от уважаване на иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД
за главницата ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -17.09.2021
г. до окончателното й изплащане.
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД
5
За уважаване на иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се
установят следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1.
валидно сключен договор за заем; 2. наличие на уговорка за заплащане на възнаградителна
лихва; 3. настъпил падеж за заплащане на задължението за възнаградителна лихва; 4. липса
на плащане от страна на заемодателя. В случая е била уговорена договорна лихва в т. 3 от
договора, като същата се претендира за периода от 20.02.2020 г. /падежът на първата
неплатена вноска/ до 20.05.2021 г. /датата на обявяване на предсрочната изискуемост/
съгласно т. 2 от ТР № 3 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК като нейният падеж е
настъпил преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-17.09.2021
г. с обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на 16.06.2021 г. Размерът на
договорната лихва равняващ се на 3231,95 лв. не надхвърля четирикратния размер на
законната лихва за процесния период и не съставлява неравноправна клауза. С оглед
основателността на главния иск се явява основателен акцесорния иск по чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главница в размер на законната лихва за
процесния период, която е изрично уговорена в чл. 5 от договора. Съдът следва да признае
за установено, че се дължи мораторна лихва в размер на 207,33 лв. за периода от 20.02.2020
г. до 13.03.2020 г. и за периода от 16.06.2021 г. до 10.09.2021 г. съгласно кредитираната от
съда съдебно-счетоводна експертиза и да отхвърли предявения акцесорен иск за присъждане
на мораторна лихва за разликата над 207,33 лв. до пълния претендиран размер от 235,24 лв.
Вземанията за главницата и възнаградителната лихва и мораторна лихва се обхващат от
пределите на издадената заповед за изпълнение и удостоверяват изпълняемо право на
кредитора, поради което двата положителни установителни иска следва да бъдат уважени в
пълен размер.
Действително, от изричния текст на чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД следва, че поначало легитимиран
да съобщи на длъжника за извършената цесия е цедентът (предходния кредитор). Това
разрешение обаче, намира приложение само в случаите, когато цесионерът не е снабден с
нарочно пълномощно от цедента да извърши от негово име съобщаването на цесията. В
случая видно от представеното пълномощно № 3431/18.06.2020 г. цедентът упълномощава
цесионерът да уведомява длъжниците за извършената цесия. Трайна е практиката на ВКС,
че ако цесионерът е надлежно упълномощен от цедента, той може да извърши
уведомяването по смисъла на чл. 99, ал.3 и чл. 99, ал.4 ЗЗД. Така решение № 156/30.11.2015
г., постановено по т.д. № 2639/2014 г., ВКС, II т.о., решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д.
362/2015 г. на II т.о., ВКС. Длъжникът е бил уведомен в процесния случай от цесионера за
извършената цесия, като уведомлението е било получено от неговата баба на 14.06.2021 г. В
договора за цесия и приложението към него е налице индивидуализация на вземанията,
които са негов предмет. В приложението е посочено, че се издава въз основа на сключения
между страните договор за цесия, подписан е от двете страни, съдържа детайлен списък от
подробно индивидуализирани вземания, включително и това към ответника. Всичко
гореизложено дава основание да се приеме, че договорът за цесия не е нищожен поради
неопределеност на предмета му.
6
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 1391,95 лв., съставляваща сторени по делото разноски в исковото
производство съобразно уважената част на исковете и сумата от 403,20 лв., съставляваща
сторени разноски в заповедното производство съобразно уважената част на исковете.
Ищецът не следва да заплати на ответника сторени по делото разноски съобразно изхода на
спора, тъй като същият не е сторил такива. Ръководен от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 99
ЗЗД за установено, че И. А. А., ЕГН: ********** от гр. **** дължи на " Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.
„Хенрик Ибсен” № 15, ет. 6, ЕИК **** сумата от 6847,38 лева, съставляваща главница
ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението-17.09.2021 г. до
окончателното заплащане на задължението; сумата от 3231,95 лева - договорна лихва за
периода от 20.02.2020 г. до 20.05.2021 г.; и сумата от 207,33 лева - обезщетение за забава,
считано от 21.02.2020 г. до 13.03.2020 г. и от 16.06.2021 г. до 10.09.2021 г. дължими по
Договор за потребителски кредит № PLUS-16857499/11.03.2019 г. сключен между ответника и
БНП Париба Пърсънал Файненс С.А. клон България ” и по договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 19.08.2019 г. сключен между ищцовото дружество и „БНП Париба Пърсънал
Файненс С.А. клон България ” за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК и образувано ч.гр.д. № 4272/2021 г. на СлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за разликата над
сумата от 207,33 лева до пълния предявен размер от 235,24 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И. А. А., ЕГН: ********** от гр. **** да заплати на " Фронтекс Интернешънъл"
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен”
№ 15, ет. 6, ЕИК **** сумата от 1391,95 лв., съставляваща сторените в исковото
производство разноски съобразно уважената част на исковете и сумата от 403, 20 лв.,
сторени в заповедното производство разноски съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред СлОС.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7