№ 1258
гр. Пловдив , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330202889 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, ап. *
против Електронен фиш серия К № 4239706 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да не е доказано
по делото, че именно той е управлявал превозното средство, с което е
извършено процесното деяние. Поддържа, че наказващият орган има
задължение да установи кой е действителният водач и едва при невъзможност
това да бъде направено, наказанието да се налага на собственика на
моторното превозно средство. Взема становище, че юридическото лице, което
е собственик на автомобила, се представлява и от друго физическо лице освен
от него. Твърди още при липса на позоваване на разпоредбата на чл. 188, ал. 2
от ЗДвП да е неясно в какво качество е наказан жалбоподателят – като водач
или като представител на юридическото лице, собственик на автомобила.
Моли електронният фиш да бъде отменен. С допълнително становище от адв.
С.Ч. с вх. № 26853/26.05.2021 г. (лист 23 от делото) поддържа жалбата и
претендира разноски. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище, приложено на лист 2-3 от
1
делото, оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Твърди при издаването му да не са
допуснати съществени процесуални нарушения, правилно да са определени
правната квалификация на деянието и размерът на административното
наказание глоба. Намира възраженията по жалбата за неоснователни поради
неподаването от жалбоподателя на писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП с данни на друго лице, което фактически да е управлявало превозното
средство. Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип
средство за измерване и при отчитане на максимално допустима грешка от 3
км/ч в полза на водача. Поддържа ЕФ да съдържа всички задължителни
реквизити на съдържанието си. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претенцията на жалбоподателя за овъзмездяване на направени разноски за
адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Б. Г. Б., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
12.03.2021 г., установено от разписката на лист 7 от делото, а жалбата е
подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 15.03.2021 г.
поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което
атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Търговско дружество „Зара Мобиле“ ООД, ЕИК: ********* било
собственик на товарен автомобил „Порше Кайен Дизел“ с рег. № ***.
Жалбоподателят Б. Г. Б. бил *** заедно с В.Д.Ш..
На 07.11.2020 г. в 09:44 часа по републикански път № II-64, на км 50+300
в посока от с. Труд към гр. Пловдив товарният автомобил „Порше Кайен
Дизел“ с рег. № *** се движил със скорост от 81 км/ч. В този пътен участък
не било въведено ограничение на скоростта или други забрани за движещите
се превозни средства, поради което максимално допустимата скорост за
движение предвид категорията на управлявания автомобил била 90 км/ч.
Управлението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено
с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип TFR1-M с идент. номер 529. Стойността на измерената скорост от
техническото средство била 84 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта
на движение от 81 км/ч.
За това деяние и против жалбоподателя Б. в качеството му на законен
2
представител на юридическото лице - собственик на автомобила, бил издаден
Електронен фиш серия К с № 4239706, с който му било наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева. В електронния фиш
било прието, че в посочения пътен участък е действало ограничение на
скоростта от 60 км/ч, както и че това е била разрешената стойност на
скоростта, а наказанието глоба било наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 3
от ЗДвП.
В посоката на движение от гр. Карлово към гр. Пловдив на км 49+860 от
републикански път II-86 имало поставен пътен знак В26, който въвеждал
забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч. Тази забрана
действала до кръстовището, находящо се на км 50+000 от път II-64.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 2-32-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M се установява, че процесното техническо средство с идент. № 529 е
преминало последваща проверка на 12.06.2020 г. със заключение, че
съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата
грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с УРИ 6207р-13849/10.11.2020 г. се установява, че на дата 07.11.2020
г. мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с идент. № 529 е заснела
статични изображения с номера от 30168 до 30228, с начален час на работа
07:30 ч. и краен час на работа 10:30 ч. и с място на контрол републикански
път II-64, км 50+300.
От приложения по преписката снимков материал се изяснява, че е
измерена скоростта на движение на автомобил с рег. № ***, измерената
скорост е 84 км/ч, а заснемането е извършено на 07.11.2020 г. в 09:44 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на юридическото лице „Зара Мобиле“ ООД, ЕИК: *********.
От справка от търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ за актуално
състояние към 07.11.2020 г. по партидата на търговеца „Зара Мобиле“ ООД
(лист 11-12 от делото) се изяснява, че *** на дружеството са жалбоподателят
Б. Г. Б. и В.Д.Ш..
От 2 броя писма от директора на ОПУ – Пловдив (лист 14 и лист 29 от
делото) се установява, че към дата 07.11.2020 г. на пътния участък км 50+300
от републикански път II-64 в посока на движение от с. Труд към гр. Пловдив
не са въведени никакви забрани или ограничения на скоростта с пътни знаци.
Установява се още, че в посоката на движение към гр. Пловдив, която е и
3
посоката на нарастване на километража на пътя, пътен знак В26,
сигнализиращ забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч, е
поставен на км 49+860. Изяснява се, че зоната на действие на този пътен знак
е до км 50+000 от път II-64, където започва кръстовище с изградена пътна
връзка към крайпътен обект „Амек тойс“.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от
обективна страна на 07.11.2020 г. в 09:44 часа на републикански път II-64, км
50+300 в посока от с. Труд към гр. Пловдив процесният товарен автомобил
„Порше Кайен Дизел“ с рег. № ***, собственост на „Зара Мобиле“ ООД,
представлявано от жалбоподателя Б., се е движил със скорост от 81 км/ч.
Прието е в електронния фиш, че на посочения пътен участък максимално
допустимата скорост на движение за водачите на пътни превозни средства е
60 км/ч. Този извод обаче е необоснован и е оборен от събраните по делото
доказателства. В случая посоката на движение на процесния автомобил е била
от с. Труд към гр. Пловдив (т.е. от гр. Карлово към гр. Пловдив) и
следователно се е движил в посоката на нарастване на километража на пътя.
От събраните като писмени доказателства справки от стопанина на пътя
/Областно пътно управление – гр. Пловдив/ се установява, че в
интересуващата делото посока на движение и преди посоченото в ЕФ място
на извършване на нарушение /км 50+300 от път II-64/ е имало поставен
пътен знак В26. За този знак се доказа по делото да е въвеждал забрана за
движение със скорост по-висока от 60 км/ч, както и конкретното му
местоположение, което е на републикански път II-64, км 49+860.
Следователно основният спорен въпрос по делото се концентрира около
обстоятелството дали забраната, въведена с пътния знак В26 (60 км/ч), е
продължавала да действа и на приетото в ЕФ място на извършване на
нарушението. В случая зоната на действие на пътния знак В26, разположен на
км 49+860 от път II-64, се определя съгласно правилото на чл. 61, ал. 3 от
Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Същото гласи, че въведената забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27,
В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище. При съвместния анализ на
двете изискани справки от ОПУ – Пловдив /на лист 14 и лист 29 от делото/
се установява, че на км 50+000 от републикански път II-64 се намира
крайпътен обект „Амек тойс“ с новоизградена пътна връзка, образуваща
кръстовище с път II-64. Съгласно писмо с вх. № 24394/14.05.2021 г.
поставеният на км 49+860 пътен знак В26 (60 км/ч), на който се позовава
административнонаказващият орган при издаване на процесния ЕФ, въвежда
ограничение на скоростта във връзка с организацията и безопасността на
движение в района на новоизградената пътна връзка преди крайпътния обект
„Амек тойс“, а участъкът на км 50+300 от път II-64 не попада в обхвата на
действие на този знак. Събраните по делото доказателства изцяло
потвърждават този извод. Това е така на първо място при съобразяване на
4
разположението един спрямо друг на интересуващите делото обекти. При
посока на движение по нарастването на километража на пътя пътният знак
В26 (60 км/ч) е разположен км 49+860, след него на км 50+000 се достига до
крайпътния обект с новоизградена пътна връзка, образуващ кръстовище,
което прекъсва въведената със знака В26 забрана за движение със скорост по-
висока от сигнализираните 60 км/ч и едва след това - на км 50+300, е мястото,
на което движението на процесния автомобил е заснето от техническото
средство TFR1-M с № 529.
На следващо място съгласно § 6, т. 8 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП кръстовище е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят
се или се събират на едно ниво. С разпоредбата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП е
легално дефинирано и понятието път по смисъла на закона като това е всяка
земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се
приравняват и улиците. Предвид горните съображения съдът приема, че
мястото, където се пресичат републикански път II-64 и пътната връзка до
обекта „Амек тойс“, представлява кръстовище. Същият извод е направен и в
постъпилата справка от стопанина на пътя /лист 14 от делото/, която съдът
намира за изцяло съответстваща на посочените легални дефиниции и
действащата материалноправна уредба.
Именно това кръстовище, находящо се на км 50+000 от републикански
път II-64, представлява факта от обективната действителност, който
осъществява хипотезата на нормата по чл.61, ал.3 от Наредба № 18/23.07.2001
г. и активизира разписаното правило за поведение, което прекъсва забраната,
въведена с пътния знак В26 (60 км/ч). Следователно описаното място в
обжалвания електронен фиш – км 50+300 от път II-64, попада извън обхвата
на действие пътния знак В26, който е сигнализирал максимално допустима
скорост за движение от 60 км/ч.
За пътния участък, посочен като място на извършване на нарушението,
не се установява да е имало въведени забрани или ограничения на скоростта с
пътни знаци. Щом поведението на водачите на ППС на посочения като място
на извършване на нарушението пътен участък не е било регулирано от пътен
знак, който да определя максимално допустимата скорост, то няма как
деянието да се квалифицира като нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Налага
се извод, че режимът на максимално допустимата скорост за водачите се е
определял според общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка дори
и хипотетично да е било допуснато нарушение за скорост, то приложима би
била различна правна квалификация от посочената в електронния фиш. В
конкретния случай обаче за процесния товарен автомобил „Порше Кайен
Дизел“ с рег. № *** се доказа по делото да се е движил със скорост от 81
км/ч, а предвид категорията на превозното средство, движението извън
населено място и липсата на въведени ограничения на скоростта, то
приложимо е било общото ограничение от 90 км/ч, поради което движението
се явява правомерно и в рамките на допустимата максимална скорост.
5
По тези съображения доказано е по делото, че жалбоподателят Б. не е
извършил вмененото му във вина с електронния фиш административно
нарушение. Фактическата обстановка е непълно установена, като са
игнорирани значими обстоятелства за правилното приложение на закона. В
резултат това е довело до необоснования фактическия извод в ЕФ, че
разрешената стойност на скоростта е 60 км/ч. Пряка последица от
необосноваността и непълнотата на фактическите изводи е и неправилното
приложение на материалния закон. Това налага електронният фиш да бъде
отменен, тъй като в действителност административно нарушение не е
извършено.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че именно Областно
пътно управление – Пловдив към Агенция „Пътна инфраструктура“ е
компетентната институция, която може да предостави надлежна информация
дали към даден момент на определен участък от републиканската пътна
мрежа е имало законосъобразно поставен пътен знак. Това е така, доколкото в
чл. 4 от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по
пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за
организацията на движението, включително и поставянето на пътна
сигнализация по даден пътен участък. Съгласно чл. 17 от същата наредба
проектът за организация на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция „Пътища“;
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на
съответното областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал. 1, т. 3, б. „з“ от Наредба № 1/17.01.2001 г. е посочено, че
подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и
организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал. 3 от
Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна
маркировка и пътни знаци. Следователно директорът на ОПУ – Пловдив е
компетентен да одобри плана за организация на движението по процесния
републикански път II-64.
Възраженията, наведени с жалбата и с допълнителната молба от
повереника на жалбоподателя, са изцяло неоснователни. По поставените
въпроси има формираната изобилна съдебна практика, която в случая е
игнорирана от жалбоподателя и неговия адвокат. Тъй като съдът служебно
дължи проверка за законосъобразност и обоснованост, то неоснователността
на възраженията не променя крайния извод за наличие на основание за
отмяна на обжалвания електронен фиш като необоснован и издаден при
неправилно приложение на материалния закон.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
6
жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Доказано е
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 27 от
делото, надлежно е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено
в брой. По делото е направено възражение по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. Това е така, защото възнаграждението е
уговорено в най-ниския размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съдът не следва да намаля възнаграждението под този най-
нисък предел. По тези съображения възражението за прекомерност е
неоснователно, а искането на жалбоподателя за присъждането на разноски
следва да бъде уважено в пълния си заявен размер от 300 лева.
За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – ОД на МВР Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4239706 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Б. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес:
***, ап. * на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на Б. Г. Б., ЕГН:
**********, с адрес: ***, ап. * сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7