Р Е Ш Е Н И Е
гр. К., 03.06.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 01.06.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3186 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от П.М.М., ЕГН ********** като майка и законен
представител на малолетното дете М.С.Й.
ЕГН ********** чрез адв. М. Т.,***,
против С.Х.Й., ЕГН ********** *** с правно основание чл. 127, ал. 2, СК, вр.
чл. 143 СК, вр. чл. 149 СК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищцата твърди, че
тя и ответникът живеели във фактическо съжителство от 2017 г. до 20 края на
2018 г., като на *** г. било родено детето им М.С.Й..
Сочи, че след
настъпването на раздялата, грижите за детето били поети изцяло от неговата
майка. Бащата преустановил отношенията си с него. Същият не заплащал финансови
средства за издръжката на сина си.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника С.Х.Й., ЕГН ********** да заплаща
ежемесечно издръжка в размер на 150,00 лева в полза на малолетния си син М.С.Й.,
ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител П.М.М., ЕГН **********
от 25.11.2019 г. /датата на завеждане на исковата молба/; на осн. чл. 149 СК да
осъди ответника С.Х.Й., ЕГН ********** да заплати в полза на малолетния си син М.С.Й.,
ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител П.М.М., ЕГН **********
издръжка за една година назад преди предявяването на настоящия иск в размер на
1 800,00 лева и на осн. чл. 86 от ЗЗД да изплати в полза на ищцата
законната лихва до окончателното изплащане на задължението, считано от
25.11.2019 г. /датата на завеждане на исковата молба/; на осн. чл. 127, ал. 2 СК да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетния
М.С.Й., ЕГН ********** на неговата майка П.М.М., ЕГН ********** и да определи
режим на лични отношения с неговия баща С.Х.Й., ЕГН **********.
Претендира за
предварително изпълнение на решението на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК.
Претендира за
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответника.
Предявеният иск е допустим, предявен
от надлежна страна.
В открито съдебно заседание, ищцата поддържа
исковата молба чрез процесуалния си представител. Ответникът, редовно призован,
не се явява.
Заинтересована
страна - АСП, Дирекция „Социално подпомагане“, гр. К. – редовно призовани, не изпращат
представител в откритото съдебно заседание. Изготвят социален доклад, приложен
към делото.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира за установено следното:
Детето М.С.Й., ЕГН ********** е родено от майка П.М.М., ЕГН ********** и е с баща С.Х.Й., ЕГН **********, видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0189 от 14.05.2018 г., издадено от Община К.. Родителите на детето не са сключили граждански брак.
Видно от Удостоверение, издадено от ДСП – Гурково, ищцата е получавала за периода от м.11.2018 г. до м.10.2019 г. помощи по ЗСПД чл. 7 и чл. 8, средно месечно по 229,00 лева.
Доказателства за доходите на бащата на малолетното дете не се събраха.
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане”, гр. К.. От същия е видно, че основните грижи за детето М.Й. били поети изцяло от неговата майка. Г-жа Пенчева с детето живеели в къщата на нейния баща. При извършеното посещение в дома било констатирано, че хигиенно-битовите условия на живот са добри, както и че са задоволени основните жизнени потребности на детето, свързани с храна, облекло, подслон и здравни грижи.
Майката
споделила, че всеки опит да се свърже с бащата на детето относно подпомагането
му със средства, нужни за отглеждането му, бил безуспешен. Емоционалната връзка
между баща и син също била прекъсната поради дезинтересирането от страна на
родителя.
В заключението на доклада се сочи, че към момента всички базисни потребности на детето се задоволяват от неговата майка.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Алинея две на същият член гласи, че ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.
Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права. Определянето на мерките по отношение на родителските права, следва да става съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени от тях са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на родителя; грижи и отношение на родителите към децата; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г..
Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, поради което той е длъжен служебно да събере относимите доказателства за правнорелевантните факти, като осъществява тази си функция в защита на публичния интерес.
По делото се установи, че малолетният М. е на навършени 2 години.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че бащата се е дезинтересирал от родителските си задължения спрямо своя син, като от раздялата си с ищцата в края на 2018 г. не е полагал грижи за него.
След напускането на бащата на общото жилище, ищцата е тази, която полага непосредствени грижи за сина си. По данни на социалния доклад, същата съумява да осигури всичко необходимо на сина си, съобразно възрастта му.
По делото не се установява невъзможност или негодност на майката да полага нужните грижи и внимание за детето си, поради което съдът приема, че същата разполага с необходимите качества да обгрижва дете на тази възраст.
В процесния случай не бяха констатирани някакви тежки провинения на майката, които да са отречени от морала и обществото, дори напротив - тя изразява своето желание, привързаност и обич към сина си по начин, по който разбира, че е редно да прави това. Същата няма аморално поведение, няма упражнени прояви на малтретиране.
При тези данни, според настоящия съдебен състав, майката е доказала възможността си да отглежда детето си по подходящ за него начин и при добри условия.
По тези съображения, съдът счита, че следва да уважи ищцовата претенция, спрямо детето М.С.Й., като предостави на майката упражняването на родителските права спрямо малолетния М. и определи местоживеенето му при майката П.М.М..
Законът овластява родителите да се грижат за децата си, да ги отглеждат, възпитават и представляват. Всеки родител има правото и задължението да вижда детето си, да контактува с него, да го възпитава, да му отделя нужното внимание и да засвидетелства своите чувства към него. Тези контакти се отразяват благоприятно на психическото развитие на детето и оказват влияние върху оформянето на характера и възприятията му към обкръжаващия свят. От друга страна, правата и задълженията на родителите принадлежат и на двамата родители, като всеки от тях е носител на тези права и задължения в пълния им обем. Детето чувства естествена потребност да общува с всеки от тях, да търси подкрепата им, както и да изгради своя модел на поведение. Родителят не би могъл да осъществява това си право само ако интересите на детето налагат това.
Тъй като
режимът на контакти между бащата и
детето се налага от нуждата да не се
прекъсва емоционалната връзка между тях, на ответника следва да бъде дадена
възможност да поддържа режим на лични отношения. Контактите с бащата са
необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. Ето защо
съдът счита, че режим на контакти с него следва да бъде осъществяван по следния
начин: всяка
първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа без преспиване,
както и 20 дни през лятото, когато не съвпада с отпуска на майката.
ОТНОСНО
ИЗДРЪЖКАТА:
Съгласно чл.
143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“,
като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно
чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е.
след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера
на минималната работна заплата. С Постановление № 350 от 19.12.2019 г. на Министерски съвет, считано
от 01.01.2020 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата
за страната, която е увеличена на 610,00 лв., от което следва, че гарантираният
от СК минимален размер на издръжката не може да е под 152,50 лева. Право на
издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от
имуществото си (чл. 139 СК).
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата направи изменение на иска относно издръжката, което съдът уважи и ежемесечната издръжка следва да се счита предявена в размер на 153,00 лева.
По делото не се спори и се установи от представеното удостоверение за раждане, че ответникът е баща на детето М.С.Й..
С оглед възрастта си, детето е дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество /което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.
Нуждите на М. се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
По делото не се установи детето да има нужда от средства за разходи, различни от обичайните за дете на неговата възраст (за храна, дрехи, учебни пособия, помагала и др.).
Бащата е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността му и може да издържа детето си. Няма данни по делото да дължи издръжка и на други лица.
Съдът, след като взе предвид, че ответникът е в най-близка степен на родство с детето, както и възрастта му, нуждата от храна, облекло и други потребности настоящият съдебен състав намира, че претендираната сума в размер на 153,00 лв. за М. се явява достатъчна за месечната му издръжка, за което намира, че бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка на сина си в този размер, а останалите средства ведно с ежедневните грижи, следва да бъдат осигурявани от майката.
Безспорно по делото се установи, че за периода
от раздялата на родителите, бащата не е давал издръжка и не е полагал грижи за сина
си.
В петитума на исковата молба ищцата моли съда
на осн. чл. 149 СК да бъде осъден ответникът да заплаща месечната издръжка за
минал период, считано от 25.11.2018 г. в общ размер на 1 800,00 лева за една
година назад, преди предявяването на иска за издръжка. Не е постъпил отговор на исковата молба,
ответникът не се яви и в първото открито съдебно заседание, не взе становище по
молбата. Безспорно по делото се установи, че същият не е давал издръжка и не е
полагал грижи за детето си, от момента на раздялата с ищцата – 25.11.2018 г.
Във връзка с това направено искане, съдът намира, че е основателно и доказано и
следва да го уважи изцяло.
По разноските:
С определение в закрито заседание от
04.12.2019 г. съдът е освободил на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК П.М.М., ЕГН **********
*** като майка и законен представител на малолетното дете М.С.Й., ЕГН **********
от държавна такса и разноски по гражданско дело № 3186/2019 г. по описа на
Районен съд - К..
Ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд- К. сумата от 292,32 лева, представляваща окончателна държавна такса върху размера на така присъдените издръжки и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК следва да заплати 50,00 лева държавна такса за завеждане на иска.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОСТАНОВЯВА детето М.С.Й., ЕГН ********** да живее при майка си П.М.М., ЕГН ********** на адрес: ***.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права, спрямо детето М.С.Й., ЕГН ********** на майката П.М.М., ЕГН **********, като дава възможност на бащата С.Х.Й., ЕГН ********** да осъществява
режим на лични контакти със сина си: всяка първа
и трета събота от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа без преспиване между дните,
както и 20 дни през лятото, когато не съвпада с отпуска на майката.
ОСЪЖДА С.Х.Й., ЕГН ********** с адрес: *** да заплаща на детето М.С.Й., ЕГН ********** чрез неговата майка П.М.М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 153,00 лв. /сто петдесет и три лева и нула ст./, считано от 25.11.2019 г. и до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, до 25-то число на текущия месец, за който е дължима, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА С.Х.Й., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на основание чл. 149 СК на М.С.Й., ЕГН ********** чрез неговата майка П.М.М., ЕГН ********** за периода от 25.11.2018 г. до 24.11.2019 г. издръжка в размер на 150,00 лева месечно, или в общ размер на 1 800,00 лева /хиляда и осемстотин лева и нула ст./, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА С.Х.Й., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд- К. 292,32 лева /двеста деветдесет и два лева и 32 ст./, представляваща окончателна държавна такса върху размера на така присъдените издръжки и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК 50,00 лева /петдесет лева и 00 ст./ държавна такса за завеждане на иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: