РЕШЕНИЕ
№ 4451
гр. Варна, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Е. Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.
като разгледа докладваното от Е. Мечева Гражданско дело № 20253110108828
по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от П. Н. И., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител К. И. Г., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. Варна, ****** срещу Н. И. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ****** иск с правно основание чл. 150 СК за
изменение на определената с решение от 22.11.2021 г., постановено по гр. д. №
******2020 г. по описа на ВРС, 47-ми състав, издръжка, като същата бъде
увеличена от 320 лв. на 550 лв. месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 04.07.2025 г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска.
В исковата молба се излага, че с решение по гр. д. № ******2017 г. по
описа на ВРС бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето
П. в размер на 250 лв. С решение от 22.11.2021 г. по гр. д. № ******2020 г. по
описа на ВРС размерът на издръжката бил увеличен на 320 лв. Оттогава до
настоящия момент е изминал период от време – около 4 години, през който
нуждите на детето от средства за храна, облекло и обучение са се увеличили.
Посочва се, че детето П. има специфични потребности и нужди за
задоволяване, тъй като страда от ембрионален рабдомиосарком на ляв тестис,
във връзка с което туморно образование през 2016 г. се наложило и
оперативно лечение. Настъпилата ремисия на заболяването налага
ежемесечното проследяване на състоянието на детето от уролог и онколог,
свързани с чести пътувания и хоспитализации за изследвания в гр. С. в
Клиника по детска клинична хематология и онкология при УМБАЛ „Царица
1
Йоана - ИСУЛ“ ЕАД. От раждането си момчето има вродена пареза на ляво,
довела до кенвергентен страбизъм, смесен астигматизъм на двете очи. В тази
връзка му е предписано да носи очила, което налага честата им подмяна и
редовни периодични прегледи и консултации при офталмолог. Детето П. е
освидетелствано с решение на ТЕЛК още през 2017 г. Съгласно последното
решение на ТЕЛК от 01.07.2024 г. размерът на отпуснатата месечна социална
помощ по чл. 8д ЗСПД е актуализиран на 570 лв. Твърди се, че детето
посещава логопед и психолог, което е съпроводено със значителни разходи.
Поддържа се, че момчето се разболява сравнително често, което налага
покупката на различни медикаменти. Детето ще бъде ученик в пети клас през
настоящата учебна година, като това е съпроводено с увеличаване на
средствата, необходими за задоволяване на потребностите му – закупуване на
облекло, униформа, храна, учебници, помагала, разходи във връзка с
училищни екскурзии и извънкласни дейности, покупка на компютър. Посочва
се, че малолетният е изключително талантлив и има музикална дарба, която
майката би искала да развива допълнително в музикална школа или музикално
училище. Излага се, че майката има сключен трудов договор с Община – гр. С.
на длъжността „личен асистент“, с основно трудово възнаграждение 1249.60
лв. Бащата работи по трудов договор към КРЗ „О.“ АД, като реализира и
допълнителни доходи, доколкото работи на частно в сферата на
строителството, ремонт на коли. По изложените съображения се моли
предявеният иск да бъде уважен. Претендира се присъждането на разноски.
Ответникът Н. И. И. е депозирал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържа становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Посочва, че е склонен за постигане на
споразумение с ищеца. Не оспорва обстоятелството, че е баща на момчето П.,
че бракът между родителите е бил прекратен с развод, както и че към
настоящия момент определената в полза на детето издръжка е в размер на 320
лв. месечно. Твърди, че при постановяване на решението, с което издръжката
била увеличена на 320 лв., детето страдало от заболяване, което именно
наложило определянето на издръжка в този размер. Към настоящия момент
заболяването е овладяно и в ремисия, поради което не са необходими средства
в искания обем. Оспорва твърденията за необходимост от ежемесечни
посещения на болнично заведение за провеждане на изследвания. Счита за
недоказани твърденията, че само и единствено в С. е налична апаратура за
измерване на зрението, както и тези за честите боледувания на момчето.
Оспорва закупуването на розов телефон на стойност 149.99 лв. в полза на
малолетния. Посочва, че към настоящия момент за момчето се отделят
средства в размер на над 1000 лв. месечно, в това число 320 лв. – дължима
издръжка от бащата, 280 лв. – издръжка от майката и 570 лв. – ежемесечна
помощ, съгласно ЗСПД. По изложените съображения моли предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание майката К. И. Г. се
явява лично и с процесуалния представител на детето – адв. Е. М., която
заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да
бъде уважен. В предоставения от съда срок адв. П. Н. – процесуален
представител на ищеца, представя писмена защита.
Ответникът се представлява от процесуалния му представител – адв. А.
К., която моли исковата претенция да бъде отхвърлена. В условията на
евентуалност моли размерът на издръжката да бъде увеличен до минималния
за страната, съобразно инфлационния индекс на Република България.
2
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
За успешното му провеждане следва да бъде установено, че лицето,
претендиращо издръжка, е ненавършило пълнолетие дете на ответника,
наличието на трайно изменение в обстоятелствата, при които е определена
издръжката, конкретните посочени в исковата молба нужди, както и
възможностите на всеки от родителите да заплащат издръжка.
По делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че К. И. Г. и Н. И.
И. са родители на детето П. Н. И., родено на 21.09.2013 г., както и че с решение
от 22.11.2021 г., постановено по гр. д. № ******2020 г. по описа на РС - Варна,
47-ти състав, е изменена размера на месечната издръжка, дължима от бащата в
полза на момчето, като същата е увеличена от 250 лв. на 320 лв. месечно.
От събраните по делото доказателства се установява, че от момента на
изменение размера на издръжката на детето П., съгласно решението по гр. д.
№ ******2020 г. по описа на ВРС, 47 състав, са изтекли около 4 години, през
които е променена икономическата обстановка в страната /минималната
работна заплата, считано от 01.01.2025 г., е определена на 1077 лв./, както и
нуждите на детето, които с оглед възрастта му включват освен разходи за
храна, лекарства и облекло, но и такива за различни развлечения, транспорт,
учебни пособия и материали, извънкласни занимания и др. С оглед
изложеното съдът намира, че е налице трайно изменение на обстоятелствата,
налагащи увеличаване на дължимата по отношение на момчето издръжка.
Предмет на настоящия спор е въпросът за размера на дължимата
издръжка, която бащата следва да заплаща в полза на детето П., съобразно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 СК.
Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи /чл. 142,
ал. 1 СК/. В чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният размер на издръжката
на едно дете /1/4 от размера на минималната работна заплата/, която към
настоящия момент е не по-малко от 269.25 лв.
Не е спорно, а и от представената служебна бележка от 14.02.2025 г. се
установява, че П. Н. И. е ученик в 4в клас за учебната 2024/2025 г. /в пети клас
през учебната 2025/2026 г., видно от служебна бележка от 23.06.2025 г./,
записан в комбинирана форма на обучение в ОУ „Отец Паисий“, гр. С..
От представените медицински документи – Етапна епикриза на П. Н. И.
от 16.04.2024 г., се установява, че по отношение на момчето е поставена
следната диагноза: Ембрионален рабдомиосарком на ляв тестис. Състояние
след осъществена левостранна хемиорхиектомия и проведена постоперативна
ХТ по протокол RMS 2005 – общо 9 алтерниращи блока VDC и I/E. Ремисия –
10.2016 г.
От изготвената индивидуална оценка на потребностите за хората с
увреждания от ДСП – С. от 29.07.2024 г. по отношение на непълнолетния П.
Н. И. се установява, че същият има потребност от предоставяне на лична
помощ за преодоляване на затрудненията, предизвикани от заболяването и
завишаване на възможностите за социално приобщаване.
3
С Експертно решение на ТЕЛК от 17.07.2024 г. за П. Н. И. са определени
пожизнено 83% вид и степен на увреждане, с чужда помощ, поради
ембрионален рабдомиосарком на ляв тестис, състояние след левостранна
хемиорхиектомия и проведена следоперативна ХТ – ремисия, както и
намалено зрение на двете очи.
От представения трудов договор № 3432/30.08.2024 г. и допълнителното
споразумение от 30.01.2025 г. към него се установява, че майката изпълнява
длъжността „личен асистент“ в помощ на сина си П. Н. И.. От
удостоверението, издадено през м. февруари 2025 г., както и от
удостоверението от м. септември 2025 г. от Община С. е видно, че същата през
2025 г. получава нетно месечно възнаграждение в размер на 1169.21 лв.
/брутното такова е в размер на 1506.76 лв., в който смисъл е служебно
изисканата справка от НАП/.
Със заповед от 02.08.2024 г. на директора на ДСП, гр. С., в полза на
майката К. И. Г. е отпусната еднократна месечна помощ за дете в размер на
570 лв., на основание чл. 8д, ал. 1 ЗСПД, със срок от 01.07.2024 г. до
30.09.2033 г. Това обстоятелство се установява и от представената
информация от ДСП – С. в нарочно писмо по делото, видно от което детето е
подпомагано и с целева помощ по чл. 72, т. 5 ЗХУ – наем на общинско жилище
с месечен наем от 57.90 лв.
От предоставената информация от ТП на НОИ – С. се установява, че
детето П. Н. И. не е пенсионер и няма подадено заявление за отпускане на
пенсия.
От изисканата служебно справка от НАП е видно, че бащата реализира
брутни доходи от около 4000 лв. месечно, което се установява и от
представеното удостоверение от Кораборемонтен завод „О.“ АД от 05.09.2025
г.
От справката от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна се
установява, че за кратък период от време ответникът е придобил
собствеността върху два леки автомобила – „Фолксваген Пасат“ на 17.12.2024
г. и „Пежо 308“ на 11.08.2025 г. Наред с това притежава и ремарке за лек
автомобил, закупено на 09.04.2024 г.
От справка от АВп се установява, че бащата притежава недвижимо
имущество – поземлен имот в гр. Варна, местност „Б. - ю.“.
Представени са редица писмени доказателства за извършени разходи в
полза на детето от страна на майката, в това число за медицински прегледи, за
покупка на дрехи, униформа за училище, учебни материали и пособия,
лекарства, очила и очни прегледи във връзка с проблемите на детето с очите, в
това число и диагностицирания астигматизъм, видно от представената етапна
епикриза от АИППМП – Д-р С. ЕООД от 07.11.2025 г. и клиентската книжка
на момчето от Grand Optics Оптики.
Във връзка с нуждите на момчето в производството са ангажирани и
гласни доказателствени средства посредством показанията на разпитания
свидетел Илияна Д. М., които съдът цени като логични, ясни, последователни
и кореспондиращи на останалия доказателствен материал по делото.
Съгласно показанията, свидетелката М. познава майката и детето от
2019-2020 г. Знае, че детето има заболяване, основното което е онкологично и
се надява вече да се е излекувало. Във връзка с това заболяване знае, че
4
майката минимум два пъти годишно го води на профилактични прегледи.
Ходят в С., тай като там са лекарите, които го наблюдават от самото
установяване на болестта. Знае и за останалите заболявания на детето, че
майката го води и на очен лекар. Момчето носи очила с висок диоптър. Ходи
на преглед за очите също минимум един път годишно, в С.. Детето няма
компютър, лап-топ, поради финансови затруднения на майката, която дава
приоритет на лекарствата, дрехите, учебниците, тетрадките и храната най-
вече. Скоро се наложило да му закупи нов телефон, тъй като старият се
счупил. Знае, че в училище детето ходи при специалисти, като дори е имало
ситуация през 2024 г., при която се е наложило майката да потърси помощ от
частен психолог. Детето ходи заедно с други деца със същото заболяване
/раково болни деца, които са в ремисия/ в Б., в К., два пъти в годината, като
разноските за това ги заплащат родителите. Заедно с майката пътуват с влака.
На този етап детето не посещава извънкласни дейности или уроци, въпреки че
има музикална дарба, отново поради финансови причини. Знае, че детето
изключително често боледува. Когато е здрав, редовно ходи на училище.
В изявленията си майката посочва, че детето е изключително стресирано
заради всичко, което е преживяло. Посещенията при доктор с него са много
страшни /от емоционална гледна точка/. Това налага очният преглед да е в гр.
С., тъй като тя заплаща прегледа с апарат, който измерва диоптрите на очите
от разстояние.
След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и след
като взе предвид възрастта на детето – на 12 г. /ученик в 5 клас за учебната
2025/2026 г./, обичайните му нужди от храна, облекло, транспорт и лекарства,
разходите за специфичните му заболявания – прегледи, свързани с основното
му онкологично заболяване, в ремисия към настоящия момент, разходи за
очни прегледи и за очила, обичайните разходи за извънкласни занимания и
развлечения, необходимостта периодично да му бъдат закупувани учебни
материали и пособия, както и икономическата обстановка в страната, съдът
приема, че общо дължимата от родителите месечна издръжка следва да бъде
определена в размер на 850 лв., от които бащата следва да заплаща сумата 550
лв., а майката – 300 лв. По-голямото парично участие на бащата е обусловено
от обстоятелството, че детето живее при майката, която полага
непосредствени грижи за отглеждането му. Следва да се отбележи още, че
бащата няма други непълнолетни деца, към които да има задължения за
изплащане на издръжка. Няма задължения за заплащане на наемни вноски.
Същият е в работоспособна възраст, работи и реализира доходи над средните
за страната. Показател за доброто му финансово състояние е и придобитото от
него през 2024 г. и 2025 г. движимо и недвижимо имущество.
Получаваните от майката помощи за отглеждането на детето от
държавата целят единствено да подпомогнат семействата в отглеждането на
децата с трайни увреждания в семейна среда и тяхното социално включване, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 8д, ал. 4 ЗСПД. Те обаче не
заместват задълженията на родителите да осигуряват издръжката на своите
деца.
За пълнота на изложението следва да се посочи и че за четирите години,
през които издръжката не е актуализирала, само минималната работна заплата
е нараснала с 427 лв., а инфлацията в страната за последните 2-3 години е
осезаема, което е видно от повишените цени дори на стоките от първа
необходимост /с над 30 %/. Ето защо не може да бъде споделено виждането, че
5
издръжката следва да бъде увеличена едва с предложените от процесуалния
представител на ответника 50 лв. месечно. Напротив. Поисканият увеличен
размер на издръжката е адекватен на икономическата обстановка в страната,
на възрастта и на потребностите на детето.
По изложените съображения съдът приема, че искът следва да бъде
уважен изцяло, като дължимата от бащата издръжка бъде увеличена от 320 лв.
на 550 лв. месечно. Съдът намира, че така определената месечна издръжка
може да бъде заплащана от бащата, без това да му създава затруднения по
смисъла на закона. Следва да се отбележи и че издръжката се определя за в
бъдеще и следва да е релевантна поне в период от около 2-3 години, при липса
на други предпоставки извън икономическата конюнктура за нейното
изменение.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка.
Тъй като предявеният иск с правно основание чл. 150 СК е уважен в
полза на лице, освободено от заплащане на държавни такси, на основание чл.
83, ал. 1, т. 2 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС в размер на
сумата 331.20 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т.
7 ГПК.
С оглед изхода на спора, право на разноски в производството има
ищецът. Същият в производството се представлява от адв. П. Н.,
преупълномощил за целта адв. Е. М., който представя списък на разноските по
чл. 80 ГПК и моли в негова полза да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за оказаната
безплатна правна защита и съдействие в полза на материално затруднено
лице, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. От страна на процесуалния
представител на ответника е направено възражение за прекомерност, което
съдът намира за частично основателно, съобразявайки действителната правна
и фактическа сложност на делото. Възнаграждението следва да бъде
определено в размер на сумата 800 лв., която е съизмерима с тази,
претендирана от самия ответник и със заплатения от него хонорар. С
плащането на такова възнаграждение последният сам е оценил високо
сложността на делото, а и съдът намира, че възнаграждение в размер на 800
лв. отговаря на осъществената правна защита и съдействие от страна на
процесуалния представител на ищеца в производството, в това число на
ангажирания доказателствен материал, на участието му в проведеното по
делото открито съдебно заседание и депозиране на писмена защита по
съществото на спора. Ето защо в полза на адв. Н. следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 800 лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение от 22.11.2021 г.,
постановено по гр. д. № ******2020 г. по описа на ВРС, 47-ми състав,
издръжка, дължима от Н. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
******** в полза на детето П. Н. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и
6
законен представител К. И. Г., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна,
****** като го УВЕЛИЧАВА от 320 лв. на 550 лв. /петстотин и петдесет
лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
04.07.2025 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, на основание чл. 150 СК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
районен съд, сумата 331.20 лв. /триста тридесет и един лева и двадесет
стотинки/, представляваща дължимата държавна такса по иска за увеличение
на издръжката, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Н. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****** да
заплати на адв. П. Н., ЕГН **********, от ВАК, с рег. № *****, със служебен
адрес: гр. Варна, *******, сумата 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие
в полза на детето П. Н. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител К. И. Г., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7