№ 1135
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502726 по описа за 2021 година
Производство по чл.248, ал.1 и сл. ГПК.
Постъпила е молба от Р. В. К., от с.Тополово, действаща чрез пълномощника
си адв.М.О., АК-.................... за изменение на Решение № 14/ 06.01.2022г. по
въззивно гр.д.№ 2726/ 2021г. по описа на ПОС в частта на разноските. С оглед
изхода от правния спор на основание чл.38, ал.2 ЗА съдът е определил
възнаграждение в размер на 350 лева на основание чл.38, ал.2, вр с чл.9, ал.1
НМРАВ. Изтъква се обстоятелството, че предмет на разглеждане от
въззивната инстанция са отхвърлените претенции на ищеца „АСВ“ ЕАД за
главницата от уважения размер - 5 815,86 лв до предявената от 8 843, 17 лв,
за договорната лихва за сумата 3001,95 лв, както и за разликата над уважената
лихва за забава от 594,49 лв до 866,43 лв, които съставляват обективно
съединени искове по чл.422 ГПК. Въз основа на направени изчисления по
чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ се иска присъждане на още сумата от 621, 08 лева
освен присъдените с постановеното решение по делото в размер на 350 лв,
съответно в общ възлизащ размер от 971,08 лв.
Постъпил е отговор по молбата на основание чл.248, ал.1 ГПК от ответника
по нея „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр.София, чрез
пълномощника ст.юрисконсулт Ц.П. Оспорват молбата като недопустима
поради липса на депозиран списък по чл.80 ГПК по делото. Алтернативно се
възразява за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар поради
липса на фактическа и правна сложност на предявеното вземане по реда на
1
чл.410 ГПК. Правилно се намира присъждането на адв.хонорар от 350 лева
поради липса на правна и фактическа сложност на производството, същото
приключило в 1 съдебно заседание, като претендираният размер от 971 лв се
намира за несправедливо и несъобразено с фактическата и правна сложност
на делото. Поддържа се становището, че АВ следва да бъде определено за
един иск с оглед материалния интерес на правния спор, доколкото всички
искови претенции произтичат от едно и също основание – процесния договор
за кредит.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:
С постановеното по делото Решение №14/ 06.01.2022г. съдът е уважил
искането на адв.М.О., АК - .................... за присъждане на възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗА в размер на 350 лева.
С молбата се иска изменение в частта на разноските по отношение на размера
на присъденото възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.
С Определение № 402/ 17.02.2022г. по настоящото дело въззивният съд е
оставил без разглеждане молбата на адв.М.О., АК-.................... като
пълномощник на Р. В. К. за изменение на постановеното решение № 14/
06.01.2022г. по делото в частта на разноските.
С Определение № 151/ 11.04.2022г. постановено по ч.гр.д.№ 157/ 2022г. по
описа на Апелативен съд – Пловдив е отменено постановеното от настоящия
състав на съда Определение № 402/ 06.01.2022г. , като е върнал делото за
продължаване на съдопроизводствените действия. С отменителното
определение АС-Пловдив не е възприел становището на въззивния съд
относно приложимостта в настоящия случай на т.9 от ТР №6/ 06.11.2013г. по
т.д.№ 6/ 2012г. на ОСГТК, ВКС .
Съдът като взе предвид, че се касае до два обективно съединени искове по
делото – за установяване на вземания по чл.422 ГПК, които пред въззивната
инстанция са висящи относно претендирана дължима главница в размер на
разликата от 5815,86 лева до 8 843,17 лева, възлизаща на 3027, 31 лева, както
и в частта на претендираната по чл.86 ЗЗД мораторна лихва 594,49 лева до
866,43 лева, възлизаща в размер на 271,94 лева, то определеното минимално
адв.възнаграждение по чл.2, ал.5 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 и т.2, възлиза за
2
главния иск – в размер на 441,91 лв, а за акцесорния иск – в размер на 300 лв,
съответно с общ дължим размер на възнаграждението за тези искове в размер
на 741,91 лв. Предмет на въззивното производство е и обективно съединената
изцяло отхвърлена претенция за договорната лихва в размер на 3001,95 лв, за
която обективно съединени претенция се следва определяне на
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ , възлизащо в размер на 440,14 лв.
Съответно общият размер на минималното адв.възнаграждение по чл.2, ал.5
НМРАВ възлиза на 1182,05 лв. С постановеното решение е определен
размерът на АВ по чл.9 от НМРАВ в размер на 350 лева, който следва да се
приспадне от общият размер от 1182,05 лв, съответно да се присъди
допълнително сумата от 832,05 лева. В този смисъл следва да се постанови
изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.1 ГПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 ГПК постановеното по делото Решение №
14/ 06.01.2022г. по въззивно гр.д.№ 2726/ 2021г. по описа на ПОС в частта на
разноските, КАТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940 да
заплати на адв.М.М. О., вписана в АК-.................... с личен №
............................., със служебен адрес: ................................................. още
сумата в размер на 832,05 лева / осемстотин тридесет и два лева и 05 ст./-
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението за
изготвянето му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3