Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 16.11.2009
год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав в публично заседание на двадесети юли две хиляди и девета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Н.Б., като разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 333 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство с правно
основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 162 от 11.02.2009 г.
на Директора на „Държавно горско стопанство” – Ловеч е наложено на Б.П. ***,
административно наказание на основание чл.101, ал.1 от ЗГ – глоба в размер на
100 лева, на основание чл.102, ал.1 от ЗГ – глоба в размер на 100 лева, на
основание чл.112, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите предмет на
нарушението – 2 пр.м3 дърва за огрев от цер, благун, бряст и габър и на
основание чл.112, ал.1 от ЗГ е отнета веща послужила за извършване на
нарушението – двуколесно ремарке с рег. № ОВ Е 17-09, както и е определено да
заплати сумата 60 лева обезщетение съгласно Наредбата за определяне размера на
обезщетенията за щети върху гори и земи в горския фонд (Обн. ДВ бр.39/2004 г.),
за нарушения на чл.80, ал.14, т.1 и чл.80, ал.16 от Закона за горите.
Недоволен от постановлението, в частта му по
раздел ІІ, т.2 – отнемане в полза на държавата на вещите послужили за
извършване на нарушението, останал жалбоподателят, който го е обжалвал в срок,
като незаконосъобразно в тази му част. В жалбата изтъква, че съставения АУАН
страда от пороци, които го правят негоден да инициира
административно-наказателно производство, а също и че е налице противоречие
между него и издаденото НП. Изложил е доводи, че неправилно наказващия орган е
приел, че НП е необжалваемо в тази му част, тъй като никъде не са представени
доказателства по какъв начин е приел, че стойността на отнетото ремарке е под
1 000 лева. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят Б. се
явява лично и се представлява от адвокат К. от ЛАК. Последният пледира за
отмяна на наказателното постановление в обжалваната част по изложените в
жалбата причини. Освен съображенията развити в жалбата, изтъква и обстоятелството,
че по никакъв начин не се установило, че превозваните дървета са били прясно
отрязани. Позовава се на показанията на част от свидетелите, които сочат, че за
да могат да бъдат натоварени дърветата, се наложило да бъдат прерязани на две,
на по-къси парчета, което е накарало служителите на ДГС да мислят, че са прясно
отрязани и добити от горския фонд.
Въззиваемата страна – „Държавно горско стопанство”
- Ловеч, редовно призовани, се представляват от адвокат Т. от ЛАК, която пледира
за потвърждаване на наказателното постановление и заявява, че счита нарушението
за безспорно доказано. Развива съображения в този смисъл, като изтъква
аргументи и по доводите на жалбоподателя.
От събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на свидетелите С. Василчев В., М.М.М. И Шехин Ахмедов Алчев, заключението
на вещото лице по назначената оценителна авто-техническа експертиза, както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
На 18.12.2008 г. свидетелят М.М. – горски
надзирател към „ДГС” – Ловеч пътувал от гр.Летница за с.Горско Сливово, Ловешка
област. Малко преди селото видял, че от черен път на асфалтовия излязъл
трактор, който теглел ремарке. Спрял трактора в близост до бившето ТКЗС. При
проверката установил, че трактора се управлява от жалбоподателя Б. Б., а
ремаркето било натоварено с дърва за огрев, които не били маркирани, както и
жалбоподателят нямал превозен билет. М. се обадил на колегата си – свидетелят С.В.
– горски надзирател при ДГС – Ловеч, който отговарял за района на с.Горско
Сливово и последния веднага отишъл на мястото. В. също констатирал, че в
двуколесното ремарке се превозвали както старо отрязани, така и прясно отсечени
дърва за огрев от различни видове – цер, благун, габър и бряст. Прясно отрязаните
дърва не били маркирани с КГМ и ЕГМ, а жалбоподателят не представил
позволително за сеч и превоз. Свидетелят С.В. съставил на жалбоподателя Б. акт бланков
№ 0048729 за установяване на административно нарушение, в присъствието на
свидетеля М.М.М., за това, че на същата дата транспортирал 2 пр.м3 прясно
отрязани дърва за огрев от цер, благун, бряст и габър, които били немаркирани с
КГМ и ЕГМ, жалбоподателя нямал позволително за сеч и превоз. Посочено било, че
нарушението е извършено в района на ДГС ДП – Ловеч, землището на с.Горско
Сливово, местността „Пустия”, отдел 476 „ж”. Жалбоподателят подписал акта, като
вписал, че извършил транспортирането по молба на Шехин Алчев – арендатор на
язовира в близост до селото и че нарушението е открито по време на извоз на
дървата по пътя гр.Летница – с.Горско Сливово.
По същия случай била образувана прокурорска
преписка № 44/2009 г. по описа на РП – Ловеч. С постановление от 15.01.2009 г.
на младши прокурор при Районна прокуратура – Ловеч /л.5/ било отказано
образуването на досъдебно производство по случая, като прокурора преценил, че
деянието е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и прекратил
преписката. Материалите по прокурорската преписка били изпратени на ДГС – Ловеч
за преценка относно реализацията на административно-наказателна отговорност
срещу Б.П. Б..
Въз основа на акта за нарушение, на 11.02.2009 г. било
издадено обжалваното наказателно постановление, като Б. Б. бил санкциониран за
нарушение на чл.80, ал.14, т.1 и чл.80, ал.16 от ЗГ с посочената по-горе глоби,
както и били иззети в полза на държавата вещите предмет на нарушението и веща
послужила да се извършат нарушенията, а именно процесното двуколесно ремарке.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна се установи следното :
По раздел ІІ, т.2 от наказателното постановление
Жалбата срещу тази част от НП е подадена в срок и
от легитимирано лице. От заключението на вещото лице по назначената оценителна
авто-техническа експертиза /л.30-31/ става ясно, че отнетото тракторно ремарке
с ДК № ОВ 17-09 Е към датата на нарушението – 18.12.2008 г., е било с пазарна
стойност от 1 044 лева, поради което не попада в ограничението на чл.113,
ал.4 от ЗГ и постановлението в тази му част подлежи на обжалване. Тези
съображения мотивираха съда да приеме, че жалбата е допустима и може да бъде
разгледана в настоящото производство.
Атакуваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено лице. Както
АУАН, така и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и
съответно чл.57, ал.1 от ЗАНН задължителни реквизити. При издаването им не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя и да са основание за отмяна на НП на
формално основание. В наказателното постановление точно е посочено и мястото,
където е извършено нарушението, а именно, че жалбоподателят е бил спрян по
време на транспорт на дървесината по пътя гр.Летница – с.Горско Сливово, в
местността „Пустия”.
От установената по делото фактическа обстановка и
събраните и ценени по делото писмени и гласни доказателства, по безспорен начин
беше установено извършването на посочените в наказателното постановление
нарушения и че те, както от обективна, така и от субективна страна са извършени
от жалбоподателя Б.П. Б.. Съгласно нормата на чл.80, ал.4 от ЗГ, добитата
дървесина преди транспортирането се маркира с експедиционна горска марка и това
правило важи независимо чия собственост е имота от който е придобита – частен,
ДГФ или общински. Съща така, при транспортирането й е необходимо да бъде
придружавана с издаден по надлежния ред превозен билет за деня. Такъв
жалбоподателят не е имал, както и прясно отрязаните дървета не са били
маркирани с ЕГМ. В тази връзка, не може да бъде кредитиран довода на
жалбоподателя, че всички дървета са били стари, добити при прочистването на
дерета от общината. Безспорно и такива е имало, който факт свидетелите В. и М.
не отричат, но същевременно и двамата са категорични, че е имало и прясно
отрязани дървета и че те са били 90 на сто от общо превозваните. Няма основания
съдът да не кредитира показанията им, тъй като съпоставени с останалите
доказателства по делото и помежду им, същите са последователни, обективни,
пълни и непротиворечиви. Не ги оборват и показанията на ангажирания от
жалбоподателя свидетел Шехин Алчев, който сочи, че е имал останали стари
дървета и помолил Б. да ги закара и в този аспект показанията му кореспондират
с тези на М. и В., които както се посочи по-горе не отричат този факт. Но
основаната част от превозваната дървесина са били прясно отрязани дървета и
няма как двамата, като служители на ДГС и в чиито задължения влиза и
маркирането с ЕГМ, да не могат да различат прясно отрязаните дървета от
старите, макар и прерязани на две.
Ето защо, с оглед на така изложените съображения, съдът
приема за безспорно установено, че с действията си жалбоподателят е нарушил
разпоредбите първо на чл.80, ал.14, т.1 от ЗГ, в хипотезата на изпълнително
деяние транспортиране на дървесина, без да е маркирана с ЕГМ и на второ,
разпоредбата на чл.80, ал.16 от ЗГ, като е транспортирал дървесината без
превозен билет. Твърдението на свидетеля Алчев, че е дал такъв остана
голословно и неподкрепено с конкретни писмени доказателства, а дори и той в
показанията си не може да конкретизира какъв точно документ е дал на
жалбоподателя.
И двете нарушения са извършени от жалбоподателя
виновно, при пряк умисъл. Не може да бъде споделен довода му, че само е
извършвал услуга на свидетеля Алчев. Дори и безспорно установено това
обстоятелство, това не го освобождава от задължението да носи със себе си
редовно издаден превозен билет, както и транспортираните дървета да са
маркирани с ЕГМ.
При така установената фактическа обстановка и
изложени съображения по доводите на страните съдът счита, че наказващия орган
правилно е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.80, ал.14, т.1
и чл.80, ал.16 от ЗГ.
И за двете извършени от
жалбоподателя нарушения, Закона за горите, в разпоредбата на чл.112, ал.1 предвижда,
че се отнемат вещите, послужили за извършване на нарушението и в този смисъл
правилно наказващия орган е отнел в полза на държавата тракторното ремарке с ДК
№ ОВ 17-09 Е, като вещ послужила за извършване на нарушението. Видно от
свидетелството за регистрация /л.7/, ремаркето е собственост на жалбоподателя Б..
Разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗГ е императивна и превозното средство се
отнема винаги, когато с него е извършено нарушение по ЗГ.
По тези съображения съдът счита, че санкцията по раздел
ІІ, т.2 от наказателното постановление е законосъобразно наложена и постановлението
следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.
В останалите му части, наказателно постановление №
162 от 11.02.2009 г. на Директора на ДГС – Ловеч не е било обжалвано и е влязло
в сила.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 162
от 11.02.2009 г. на Директора на Държавно горско стопанство – Ловеч, в ЧАСТТА
по раздел ІІ, т.2, с
което спрямо Б.П. ***, ЕГН : ********** е постановено отнемане в полза на
държавата на веща послужила за извършване на нарушението : двуколесно ремарке с
рег.№ ОВ 17-09 Е, негова собственост, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
В останалите му части наказателното постановление
е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд–Ловеч в 14 дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :