Р
Е Ш Е Н И Е № 153
гр. ВРАЦА, 15.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 10.06.2020 г. в състав:
Председател: Рената Мишонова-Хальова
Членове: М. Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Веселка Николова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 85 по описа за 2020 год., за да се произнесе окръжен съд взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 22687/17.12.19 г. на "Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София
срещу решение на районен съд гр.Враца № 968/14.11.2019 г. постановено по гр.
дело № 2256/19 г. по описа на същия съд, с което районен съд е УВАЖИЛ изцяло
предявеният от ищцата М.В.К. *** срещу дружеството жалбоподател отрицателен
установителен иск правно осн. чл. 439 от ГПК и във вр. с чл. 124 от ГПК,
приемайки за установено, че тя /ищцата/ не дължи на ответника следните суми: 4
910.07 лв. главница по договор за револвиращ заем № **********/10.12.10 г.;
387.01 лв. законна лихва за забава за периода от 09.08.8 до 17.05.19 г.; 4
943.10 лв. мораторни лихви, обезщетения и т. н., за които суми е издаден изп.
лист от 02.07.13 г. по търговско дело на СГС № 3668/13 г., както и сумата 150
лв. разноски по изпълнителното дело и сумата 1 137.79 лв. такси по ТТРЗЧСИ,
които суми са предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 792/19 г. на
ЧСИ И.Ц., рег. № 899, с р-н на действие ВрОС, тъй като вземанията са погасени
по давност.
Със същото решение са присъдени
и съдебни разноски в полза на ищцата М.К. в размер на 506.28 лв.
Без да оспорва установената от първостепенния съд фактическа обстановка
по спора, въззвиникът не споделя и намира за неправилни решаващите правни
изводи на районен съд за недължимост на вземането, като излага три основни
оплаквания, а именно:
Дружеството твърди, че в качеството си на цесионер /купувач/ на
процесното вземане и упълномощаване от дружеството цедент/, е уведомило на осн.
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД ищцата М.К. за прехвърляне на процесното вземане по изп.
лист от 02.07.13 г. чрез препоръчана поща. Съобщението за доставяне на пратката
не е потърсено от получателя К., за което въззивникът намира, че няма вина и
счита, че е положил нужната грижа уведомлението за цесията да стигне до
знанието на длъжника К.. При невъзприемане това становище, дружеството намира,
че г-жа К. е уведомена за прехвърляне на вземането с връчване на исковата молба
и приложенията към същата, които включват и уведомление за извършеното
прехвърляне на вземане. Възивникът намира, че по този начин е постигната целта
на уведомяването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД - длъжникът да бъде защитен от
ненадлежно плащане, при което нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е спазена. В
подкрепа на изложените оплаквания, дружеството сочи практика на ВКС.
На следващо място, възивникът намира, че в противоречие със събраните
доказателства и постановките на ТР № 2/26.06.15 г. по т. д. № 2/13 г. на ВКС,
първостепенният съд неправилно е приел, че последното изп. действие по изп.
дело № 1681/13 г. на ЧСИ Р.А., рег. № 84, което е годно да прекъсне течението
на погасителната давност, е получаването на 17.10.13 г. от АД "Централна
кооперативна банка" изпратеното от ЧСИ А. запорно съобщение и от тази дата
започва да тече нова погасителна давност. Въззивникът намира, че ЧСИ А. е
предприела изп. действия годни да прекъснат давността и след датата 17.10.13 г.
На 27.02.15 г. било изпратено запорно съобщение от ЧСИ до работодателя на
длъжника М.К. - ООД "***". Обстоятелството, че това съобщение не е
получено от работодателя било без значение, доколкото не е нужно предприетото
действие от съдебния изпълнител, в рамките на конкретния изп. способ, да е
успешно, за да се счете давността за прекъсната. Въззивникът намира, че от 27.02.15
г. следва да тече, нова погасителна давност и тъй като, с оглед данните по
делото, към момента на предявяване на
процесната искова претенция на 11.06.19 г. тази давност не е изтекла, исковата
претенция е неоснователна.
На последно място, при невъзприемане на изложените оплаквания и
несъгласия с изводите на първостепенния съд, дружеството въззивник намира, че в
казуса следва да се прецени какво действие във времето имат тълкувателните
актове на ВКС. Мотивира принципната теза, че в конкретния случай следва да
намерят приложение постановките на ППВС № 3/18.11.80 г., според което
образуването на изп. производството прекъсва давността, като по време на изп.
производство давността не тече. Това е така, независимо, че с т. 10 от ТР на
ВКС № 2/26.6.15 г. изрично се отменя ППВС №3/88 г. Постановките по приложението
на закона на цитираното ТР от 2015 г. следва да се прилагат за времето след
публикуването му на 26.06.15 г., доколкото тълкувателните решения нямат обратно
действие, за това становище въззивникът се позовава на Реш. № 170 по гр. дело №
2382/17 г. на ВКС, постановено на осн. чл. 290 от ГПК. При приложимост на
отмененото ППВС № 3/80 г. към установената конкретна фактическа обстановка по
спора, според въззивиника за периода от 12.09.13 г. /образуване на изп. дело №
1681/13 г. пред ЧСИ А./ до 26.06.15 г. публикуване на ТР № 2/26.06.15 г.,
погасителната давност на тече, независимо дали има или не извършени изп.
действия от ЧСИ. Началният момент на новата петгодишна погасителна давност е
26.06.15 г. и тя изтича на 26.06.20 г. и тъй като по делото са събрани
доказателства, че след 26.06.15 г. има извършени изп. действия, които прекъсват
давността, според дружеството-въззивник не следва да се приеме, че искът е
погасен по давност.
При заявените оплаквания, въззивникът моли за отмяна на атакувания
съдебен акт и решаване спора по същество, с отхвърляне изцяло от въззивния съд
на предявения иск с правно осн. чл. 439 от ГПК.
Дружеството претендира съдебни разноски, като прави евентуално
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК по отношение претендирано адв.
възнаграждение от насрещната страна.
По делото е постъпил отговор от ответницата по жалба М.К. ***, в който
тя заявява становище за неоснователност на жалбата. Претендира съдебни разноски
и също прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Страните нямат доказателствени искания.
Окръжен съд, като
приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, депозирана от
лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване и след съвкупен анализ на
доказателствения материал по делото приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Решението на районен съд е валидно.
По допустимостта на атакуваното решение, за която на осн. чл. 269 от ГПК са дължи служебно произнасяне, окръжен съд намира следното:
Пред първостепенния районен съд гр. Враца ищцата М.В.К. *** е предявила
срещу "Кредит Инкасо Ивестмънтс БГ" ЕАД , със седалище и адрес на
управление гр. София отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 и
във вр. с чл. 124 ,ал. 1 от ГПК. В исковата молба се излагат подробно основания
за недължимост, включително и
на основание изтекла погасителна давност на сумата 11 518.97 лв., която
включва следните суми: 4 910.07 лв. главница по договор за револвиращ заем №
**********/10.12.2010 г.; сумата 378.01 лв. представляваща законна лихва за
забава за периода от 09.08.18 г. до 17.05.19 г. ; сумата 4 943.10 лв.
неолихвяеми вземания /мораторна лихва, обезщетения и т. н., за които суми е
издаден изп. лист от 02.07.13 г. по т. д. № 3668/13 г. на СГС, както и сумата
150 лв. разноски по изпълнителното дело и сумата 1 137.79 лв. такси по ТТРЗЧСИ,
които суми са предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 792/19 г. по
описа на ЧСИ И.Ц., рег. № 899 и р-н на действие ВрОС.
Освен изложеното, в исковата молба се твърди още, а и от представените
доказателства се установява, че изп. дело № 792/19 г. по описа на ЧСИ И.Ц. е
образувано по молба вх. № 11050/15.05.19 г. на "Кредит инкасо инвестмънтс"
ЕАД № ЕИК ***, седалище на у-ние гр. София срещу длъжника М.В.К. с ЕГН **********
въз основа на изп. лист от 02.07.2013 г. издаден от СГС по т. д. № 3668//13 г.,
с което длъжникът М.К. е осъдена да заплати на "Профи Кредит
България" ЕООД сумата 6 987.83 лв., заедно със законната лихва от 31.08.12
г. - датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното
погасяване на задължението, сумата 529.51 лв. представляваща юрисконсултсто
възнаграждение и сумата 80 лв. разноски
по арбитражното производство, както и сумата
50 лв. представляваща заплатена от молителя държавна такса в
производството по издаване на изп. лист.
В исковата молба се твърди също че вземането предмет на изп. лист
02.07.13 г. е прехвърлено /цедирано/ от първоначалния кредитор "Профи
Кредит България" ЕООД на взискателя по изп. дело № 792/19 т. на ЧСИ Ц. -
"Кредит инкасо инвестмънтс" ЕАД с договор за цесия от 08.08.18 г.
В правната теория и съдебна практика е трайно установено, че искът по
чл. 439, ал. 1 от ГПК е предоставен на страните в изпълнителния процес за оспорване предприетото срещу
длъжника изпълнение по конкретно образувано въз онова на съдебно изпълнително
основание, изпълнително дело. Ето защо и с оглед твърденията на ищцата, окръжен съд намира, че
е налице несъвпадение между сумите, които ищцата М.К. оспорва в предявения пред
районен съд отрицателен установителен иск и сумите за които
взискателят-цесионер по изп. дело № 792/19 г. "Кредит инкасо
инвестмънтс" е предприел принудително изпълнение. Това несъвпадение е
довело до противоречие между
обстоятелствената част на исковата молба, която навежда на извод за предявен
иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК и заявения в молбата петитум,
който несъответства на иск с това правно основание. Вместо да констатира тази
нередовност на исковата молба и даде указания на ищцата да я поправи,
първостепенният съд е приел за разглеждане молбата, постановявайки решение по
същество на спора, което е предмет на обжалване в настоящото производство.
При извода за нередовност на
исковата молба, доколкото не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 т. 4 и
във вр. с т. 5 от ГПК, с определение № 240/13.04.20 г. на осн. чл. 129, ал. 4
от ГПК окръжен съд е оставил производството без движение, с указания към ищцата
да поправи нередовностите на исковата си молба, като приведе петитума в
съответствие с обстоятелствената част на исковата молба.
С вх. № 3081/19.05.20 г. е постъпила молба от ищцата М.К., с която тя
поправя нередовностите на исковата молба, за които е реч по-горе, като твърди,
че искането й към съда е да признае за установено на осн. чл. 439 от ГПК по
отношение на "Кредит инкасо инвестмънтс" ЕАД с ЕИК *** и седалище гр.
София, като правоприемник на "Профи Кредит България" ЕООД на
основание договор за прехвърляне вземане от 08.08.18 г., че тя /ищцата М.К./ не
дължи сумите по изп. лист от 02.07.13 г. издаден по т. д. № 3668/2013 г. на
СГС, въз основа на който изп. лист е образувано изп. дело № 792/19 г. на ЧСИ И.Ц.
с район на действие Врачанско окръжен съд.
В молбата се поддържа предявеният иск с правно основание чл. 439 от ГПК
и по отношение следните суми: 150 лв. разноски по изп. дело № 792/19 г. на ЧСИ Ц.;
1 137. 79 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ дължими към 17.05.19 г. и всички
допълнително начислени такси и разноски от ЧСИ Ц. след връчване поканата за доброволно
изпълнение по делото, като недължими поради изтекла погасителна давност.
При така уточнения петитуми и поправена искова молба, окръжен съд
намира за допустимо атакуваното решение в частта, с която съдът се е произнесъл
за недължимост на сумите предмет на изп. дело № 792/19 г. на ЧСИ И.Ц.. От
фактическа страна по предявения иск за тези суми с правно основание чл. 439 от ГПК, окръжен съд намира следното:
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че в полза на
ищцата К. е изтекла погасителна давност за вземанията, за събиране на които е
образувано изп. дело № 792/1 г. на ЧСИ Ц., тъй като след издаване на
изпълнителния лист за повече от петгодишен период срещу нея не били предприети
никакви изпълнителни действия, което довело и до прекратяване на изпълнителното
дело поради изтичане на перемпционния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Ищцата заявява също, че с договор за прехвърляне на вземания /цесия/
първоначалният кредитор - цедент „Профи Кредит България“ ЕООД е прехвърлил на
цедсионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД вземането си от ищцата, като се
оспорва действителността на цесията по отношение на ищцата, доколкото тя
/ищцата/ не била надлежно уведомена по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Г-жа К.
оспорва законосъобразността на проведеното производство по арбитражно дело №
835/2012 г. и валидността на постановеното по това производство арбитражно
решение от 31.08.12 г. на арбитър Б.Г. със седалище гр. София, както и
действителността на договора за кредит.
Като излага подробни съображения за недължимост на исковата сума,
присъдена с изпълнителен лист от 02.07.2013 г., издаден по търг. дело №
3668/2013 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-18 състав, както
и сумата 150,00 лв.-разноски по изпълнителното дело и сумата 1 137,79 лв.-такси
по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители,
които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №
792/2019 г. по описа на ЧСИ И.Ц. с рег. № 899 в КЧСИ, ищцата отправя искане до
съда да бъде признато за установено по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, че тя не му дължи посочените суми като погасени по давност, както и да
й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1
от ГПК.
В подадения по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор ответникът „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД застъпва становище за неоснователеност на
предявените искове и моли за отхвърлянето им. Поддържа, че договорът за кредит
е изцяло действителен и е породил целените от страните правни последици, че
арбитражното производство е проведено при спазване на относимите към същото
нормативни изисквания, че прехвърлянето на процесното вземане с договор за
цесия и уведомяването на ищцата-длъжник са надлежно извършени, както и че не е
изтекла погасителна давност за вземането, тъй като същата многократно е била
прекъсвана по надлежния ред.
Окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представеното т. дело № 3668/2013 г. на СГС се установява, че на
осн. чл. 405, ал. 3 от ГПК и във вр. с чл. 51, ал. 1 от ЗМТА, цедента „Профи Кредит България“ ЕООД е инициирал срещу
длъжника М.К. производство за издаване на изп. лист въз основа на арбитражно
решение № 835/31.08.2012 г. на арбитър Б.Г.. Молбата на дружеството-цедент е
уважена от СГС и със съдебен акт от 02.07.2013 г. съдът е разпоредил издаването
на процесния изпълнителен лист и такъв е издаден на същата дата /02.07.13 г./
срещу длъжника М.К., настояща ищца, като тя е осъдена да заплати на "Профи
Кредит България" ЕООД сумата 6 987.83 лв., заедно със законната лихва от
31.08.12 г. - датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното
погасяване на задължението, сумата от 529.51 лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение, сумата 80 лв. разноски по арбитражното производство, като и
сумата 50 лв. представляваща заплатена от молителя държавна такса в
производството по издаване на изпълнителния лист.
От съдържанието на мотивите към арбитражно решение № 835/31.08.2012 г.
на арбитър Б.Г., се установява, че процесните суми са претендирани "Профи Кредит
България" ЕООД и присъдени на
дружеството на основание договор за револвиращ заем № ********** от 10.12.2010
г. и общите условия на кредитора, представляващи неразделна част от договора.
По делото е приложен препис от изпълнително дело № 1681/2013 г. по
описа на ЧСИ Р.А. с рег. № 848 и р-н на действие СГС, което е образувано по
молба на взискателя "Профи Кредит България" ЕООД от 12.09.2013 г. въз
основа на изпълнителен лист от 02.07.2013 г., издаден по търг. дело № 3668/2013
г. на Софийски градски съд в негова полза
срещу ответницата М.К. за сумите по изпълнителния лист така както са посочени
по-горе.
Извършените от ЧСИ А. действия по изп. дело № 1681/13 г., според
представените писмени доказателства са следните: Приложени са две покани за
доброволно изпълнение – изх. № 16178/11.10.2013 г. и изх. № 4151/27.02.2015 г.,
като няма данни да са редовно връчени на длъжника. На стр. 27 е представено
запорно съобщение изх. № 16180/11.10.2013 г. до трето задължено лице - работодател
на длъжника, „***“ ООД, но няма доказателства съобщението да е получено от
дружеството работодател. Това е така, тъй като известието за доставяне на изпратено
от ЧСИ съобщение на стр. 128 от делото, не съдържа информация какво точно е
изпратено на "***" ООД, при което не може да се приеме, че ЧСИ е
изпратил именно цитираното запорно съобщение с изх. № 16180/11.10.2013 г. Ако
се приеме обратното, следва да се посочи, че направеното от пощенския оператор
отбелязване е видно, че пратката е върната в цялост на подателя /ЧСИ А./ като
непотърсена, тоест запорното съобщение не стигнало до третото задължено лице.
Изложеното се отнася и до за повторно изпратеното от ЧСИ А. запорно съобщение
до „***“ ООД с изх. № 4150/27.02.2015 г., стр. 131 и приложеното на л. 133 от
делото известие за доставяне. ЧСИ А. е изплатила и 14 бр. запорни съобщения до
различни лицензирани в Република България банки. От получените отговори се
установява, че длъжникът М.К. или не е клиент на съответната банка, или има
разкрити банкови сметки, по които няма парична наличност за погасяване на
вземанията. От писмо на стр. 111 е видно, че последен по време е наложения от
ЧСИ запор в "Централна Кооперативна банка" АД, която със свое писмо
изх. № 138686/17.10.13 г. е признала вземането за основателно, като
съществуващата банковата сметка на длъжника К., макар и без авоар, е блокирана
за сумата по запорното съобщение - 9 636.82 лв.
С протокол от 26.09.2018 г.,
стр. 138 ЧСИ А. е конституирала като взискател на осн. чл. 429, ал. 1 от ГПК
ответникът в настоящото производство „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в
качеството му на частен правоприемник - цесионер на първоначалния взискател по
договор за цесия от 08.08.2018 г. На стр.
64 до стр. 76 по делото са представени договора за продажба на вземания от
08.08.2018 г.; приложение № 1А към него; пълномощно, с което предишния кредитор
упълномощава новия кредитор за уведомяване на длъжниците за цесията по чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД; уведомление до длъжника М.К. за прехвърляне на процесните
вземания и известие за доставяне на уведомлението, което е върнато в цялост с
отбелязване, че не е потърсено и връчено на получателя - М.К.. Описаните
документи /стр. 64-стр. 76/ са приложени към отговора на исковата молба на ответника
в производството "Кредит инкасо инвестмънтс" ЕАД и са връчени на
ищцата М.К..
С постановление от 16.10.2018 г. ЧСИ Р.А. е прекратила производството
по горепосоченото изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
като е приела, че последното извършено изпълнително действие е на 27.02.2015 г.
(изпращане на запорно съобщение на третото задължено лице „***“ ООД) и е
вдигнала наложените по делото запори. Изпълнителният лист е върнат на
взискателя на 26.11.2018 г. - протокол на стр. 149, т. 20 от 26.11.18 г. от
същата дата.
По делото е представен препис от изпълнително дело № 792/2019 г. по
описа на ЧСИ И.Ц. с рег. № 899 в КЧСИ и р-н на действие окръжен съд гр.Враца,
което е образувано по молба от 15.05.2019 г. на взискателя „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД срещу ответницата-длъжник М.К. въз основа на изпълнителен
лист от 02.07.13 г. послужил като основание за образуване на изпълнително дело
№ 1681/2013 г. по описа на ЧСИ Р.А., за което е реч по-горе, върнат взискателя
цесионер "Кредит Инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД.
По новообразувавното изпълнително дело също са извършвани процесуални
действия от ЧСИ И.Ц. - Разпоредено е връчване на запорно съобщение на трето
задължено лице „Тренквалдер“ ЕООД гр. София и покана за доброволно изпълнение
до длъжника. Установява се от писмо на л. 186 от делото и разписка на л. 185,
че е налице редовно връчване на запорното съобщение на 31.05.2019 г., както и
редовно връчване на поканата за доброволно изпълнение на 25.05.2019 г.
Във вр. с настоящото исково производство, с постановление от 12.06.2019
г. ЧСИ И.Ц. е спрял производството по делото въз основа на обезпечителна
заповед от 12.06.2019 г.
При изложените обстоятелства по спора се налагат следните правни изводи:
Окръжен съд не споделя част от доводите на ищцата изложени в исковата
молба, а именно: - арбитражното решение, по което е издаден процесния изп. лист
от 02.07.13 г. е нищожно, тъй като е постановено по спор неподлежащ на решаване
от арбитраж. В тази връзка окръжен съд намира следното: По делото е видно, че
договорът за потребителски кредит е сключен на 10.12.2010 г., при което
създаденото правоотношение между страните и клаузата в чл. 13, ал. 1 от общите
условия, уреждаща възможността по общо съгласие за отнасяне на споровете пред
конкретно посочени арбитражни съдилища, предхожда по време влизането в сила на
разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ГПК, в която именно норма се съдържа забрана страните
да се разберат спорът им да се разреши от арбитражен съд, ако една от тях има
качеството на потребител, както е в случая - ищцата М.К. е потребител предвид законовото определение по §
13 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Ето защо,
съдът приема, че към момента на действие на договора между страните,
включително и относно предвидената в договора арбитражна клауза, не е била
приложима разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ГПК, изменена със ЗИД на ГПК,
обнародвана в ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г. Неприложима е и установената хипотеза в
§ 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД ГПК, съгласно която започналите преди влизане на закона в
сила арбитражни производства по неарбитруеми спорове, какъвто е спорът с
участието на потребител, следва да бъдат прекратени. Алтернативна възможност за
защита е предвидена в чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, като съгласно нея постановените
решения по непрекратените производства на арбитражния съд (при наличието на
предпоставките на § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД ГПК), са нищожни. В настоящия случай не
са налице предпоставките и на тази хипотеза относно недействителността на
решението, тъй като същото е било поставено преди влизане в сила на ЗИД на ГПК.
Към момента на постановяването му е била действаща нормативно уредената възможност
за страните да сключат арбитражна клауза във връзка с уреждане на възникналите
спорове помежду им, поради което кредиторът е заявил исковата си претенция пред
надлежен арбитражен съд.
Съдът намира за неоснователни оплакванията на ищцата и за липса на редовно
й уведомяване за образуваното арбитражно производство, липса на редовно
призоваване за арбитражното заседание и липсата на редовно връчване на
арбитражното решение. Съгласно даденото разяснение с решение № 9 от 24.10.2002
г. по конституционно дело № 15/2002 г. на Конституционния съд, защитата в
рамките на арбитражния процес се осъществява на два стадия, като първият се
изчерпва с приключване на производството пред арбитражния съд, а вторият – с
изчерпване възможността за защитата по реда на чл. 47 от ЗМТА, при подадено
искане за отмяна на арбитражното решение, като вторият стадий е факултативен. В
случай, че процесът се намира в своя втори стадий при постановено арбитражно
решение и това се явява заварено производство, компетентният да разгледа искането
за отмяна Върховен касационен съд следва да констатира този порок на решението,
като бъде прогласена неговата нищожност, в случай, че са налице предпоставките
за това. В настоящия случай не се твърди, а и не се и установява към момента да
е налице висящност на арбитражния процес по спора между страните в някоя от
двете му фази.
Оплакванията на ищцата К. за нищожност на процесния договор за
револвиращ заем от 10.12.10 г., тъй като клаузите му противоречат на добрите
нрави и са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, а също и защото липса на
ясна методика за начисляване на годишен лихвен процент и годишен процент на
разходите и начисляване на същите с цел неоснователно обогатяване, нарушения по
ЗПК, по същество представляват правоизключващи и правопогасяващи възражения,
които са обхванати от силата на пресъдено нещо на постановеното арбитражно
решение, поради което не са новонастъпили обстоятелства и не могат да бъдат
предмет на обсъждане в настоящото производство по чл. 439 от ГПК, съответно не
могат да обусловят извод за недължимост на процесните суми. По изложените
съображения, в настоящото производство по иск с правно осн. чл. 439 от ГПК е
неотносимо е и възражението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, за това, че цесията няма
действие по отношение на длъжника, тъй като тя не е надлежно уведомена. Все пак
следва да се посочи, че на ищцата е връчен препис от отговора на исковата
молба, при което следва да се приеме, че тя е уведомена за извършената цесия - в
този смисъл е решение № 123 от 24.06.09 г. по т. д. № 12/09 г. и реш. № 3 от
16.04.14 г. по т. д. № 1711/13 г. на ВКС.
От релевираните от ищцата М.К. обстоятелства, на които тя основава
предявеният от нея отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 и
във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, окръжен съд споделя само това за изтекла
погасителна давност.
Съгласно приложимата норма чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението въз основа на факти настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Ищцата К. твърди, че е налице
новонастъпил юридически факт - изтекла погасителна давност, като вземането на
кредитора /в случая цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънс БГ" ЕАД/ се е
погасило. Материалноправният въпрос, който обосновава основателността на
исковата претенция е свързан единствено с погасителната давност и нейното
движение /спиране, прекъсване/ в хода на принудителното изпълнение.
За успешното провеждане на отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да
докаже наличието на изпълняемо право, формирано въз основа на влязъл в сила
съдебен акт; факта на образувано от ответника изп. дело в качеството му на
взискател на ищеца в качеството му на длъжник по същото изпълнително основание;
наличието на факт настъпил след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изп. основание, тоест на нововъзникнал
факт, обосноваващ несъщесвуването на изпълняемото право. В контретния случай
този факт е изтичането на погасителната давност.
В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че към момента, когато е сезирал ЧСИ И.Ц. по изп. дело №792/19 г. да
извършване на изп. действия не е налице изтичане на петгодишния срок на
погасителната давност по отношение на процесното вземане.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. От страна на кредитора са наведени твърдения, че
длъжникът е изплатил по договора за кредит първите седем погасителни вноски и
това обстоятелство се установява от представените с исковата молба вносни
бележки, поради което съдът приема, длъжникът К. е изпаднала в забава на
10.08.2011 г. Процесните вземания са установени със съдебно арбитражно решение
и следователно на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД давността за тях е
петгодишна.
Съдът намира иска за допустим и основателен предвид постановките в
Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд, с които е прието, че давността в изпълнителното производство се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от
взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Действията прекъсващи давността са
разграничени от тези, с които същата не се прекъсва, като е прието, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Изпълнителните действия,
прекъсващи давността са: насочване на изпълнението чрез налагане на запори или
възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
В настоящия случай, от данните по изп. дело № 1681/2013 г. на ЧСИ Р.А.,
съдът приема, че съдебният изпълнител е извършила действия, прекъсващи
давността - наложени са 14 бр. запори на банкови сметки на длъжника в различни
банки. Липсата на достатъчна наличност по банковите сметки не влияе на валидността
на наложените запори, които са породили действие от получаването на запорното
съобщение от съответната банка. От представеното писмо на стр. 111 от делото,
последен по време е запорът в „Централна кооперативна банка“ АД. На 17.10.2013
г. същата банка е признала за основателно вземането, върху което е наложен
запора и е блокирала откритата в същата банка сметка на ответницата. Според
окръжен съд това е последното предприето от ЧСИ А. валидно изп. действия в
рамките на изп. способ запор вземания на длъжника по изп. дело № 1681/13 г. по
нейния опис. След тази дата започва да тече петгодишната погасителна давност за
процесното вземане по изпълнителния лист от 02.07.13 г. издаден по арб. дело на
арибитър Б.Г. № 835/12 г., който изтича на 17.10.2018 г.
По изпълнителното дело на ЧСИ А. са извършвани и други действия, с
които, според окръжен съд, не се прекъсва давността – изпращане на запорно
съобщение до работодател фирма "***" гр. Враца и покана за доброволно
изпълнение, както и извършването на справки по установяване на имуществото на
длъжника. Действията по проучване на имущественото състояние на длъжника не
съставляват действия по принудителното събиране на вземането, които да
прекъсват петгодишната давност. Получаването на покана за доброволно изпълнение
също не прекъсва погасителната давност. По отношение на изпратените запорни
съобщение до работодател-трето задължено лице фирма "***" гр. Враца,
последното на 27.02.15 г., окръжен съд приема, че това действие на ЧСИ А. не е
годно да прекъсне давността с оглед на следното: От направеното от пощенския
оператор отбелязване се установява, че пратките са върнати в цялост на подателя
като непотърсени, т.е. по делото липсват доказателства за достигане на пратките
/запорно съобщение/ до техния адресат /трето задължено лице ООД "***"/
и следователно за редовно връчване, а също няма и доказателства, че пратките са
съдържали именно процесните запорни съобщения до третото задължено лице фирма
"***", с оглед непосочване от ЧСИ А. какво точно съдържат съответните пратки. А Съгласно чл. 507, ал. 3
от ГПК запорът поражда действието си от датата на връчване на запорното
съобщение на третото задължено лице, поради което невръченото на „***“ ООД запорно
съобщение не е валидно изпълнително действие годно да прекъсне давността.
Давността за процесното вземане е прекъсната за първи път с подаването на искова
молба до арбитражния съд и постановяването на арбитражно решение №
835/31.08.2012 г. на арбитър Б.Г. и за втори път с налагането на най-късния
запор върху банкови сметки, което видно от писмо на л. 111 от делото се е
случило на 17.10.2013 г. Както се посочи прекъсването на погасителната давност
на 17.10.2013 г. е започнала да тече нова петгодишна такава, съгласно чл. 117,
ал. 1 от ЗЗД и същата е изтекла на 17.10.2018 г., без през този период
взискателят да е искал извършването на изпълнителни действия и без такива да са
извършвани от съдебния изпълнител. По изпълнително дело № 1681/2013 г. на ЧСИ А.
не са извършвани погашения от длъжника К., предприетите изпълнителни действия
не са довели до постъпване на суми по сметка на съдебния изпълнител и съответно
не е извършвано разпределение на постъпили суми.
Взискателят-цедент по изп. дело № 1681/13 г. "Профи Кредит
България" ЕООД е поискал от ЧСИ извършване на изпълнителни действия с
молбата за образуване на делото вх. № 4575/12.09.13 г. В представения препис от
изпълнителното дело няма данни в двегодишния период след 12.09.13 г.
взискателят да е поискал извършване на изп. действия. При това положение следва
да се приеме, че в двугодишния срок по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК е изтекъл на
12.09.15 г. и на тази дата изп. дело № 1681/13 г. на ЧСИ А. е прекратено
"екс леге", тоест по силата на закона, като перемирано на осн. чл. 433,
ал. 1 т. 8 от ГПК.
След това, изпълнителният лист от 02.07.13 г. е върнат от ЧСИ А. на
"Кредит инкасо инвестмънтс" ЕАД на 26.11.18 г. на основание частно
правоприемство от първоначалния кредитор "Профи Кредит България" ЕООД
настъпило по силата на договор за цесия от 08.08.18 г.
С молба вх. № 11050/15.05.19 г. "Профи кредит инвестмънтс"
ЕАД е поискало от ЧСИ И.Ц., с р-н на действие окръжен съд гр. Враца образувано
на изп. дело за събиране от длъжника М.К. на вземането по изп. лист от 02.07.13
г. - образувано е изп. дело № 792/2019 г. по описа на ЧСИ И.Ц..
Като се има предвид принципното положение въведено с ТР № 2/26.06.15 г.
г., че погасителната давност по отношение вземането на взискателя установено с
изп. лист, започва да тече от последното валидно предприето изпълнително
действие в рамките на определен изп. способ, окръжен съд намира, че в
конкретния случай изпълнителното действие годно да прекъсне давността е
налагането на запор от ЧСИ А. върху вземане на длъжника К. в "Централна
Кооперативна банка" АД на 17.10.13 г., при което към момента на образуване
на 15.05.19 г. на изп. дело № 792/19 г. на ЧСИ Ц. пет годишната погасителна
давност е изтекла в полза на длъжника К., вземането на дружеството цедент не е
съществувало, тъй като е погасено по давност и не е било възможно да се
реализира по принудителен ред.
Ето защо предявеният от длъжника М.К. отрицателен установителен иск за
недължимост на сумите по изп. лист от 02.07.13 г. за събиране, на които е
образувано изп.дело № 792/19 г. следва да се уважи като основателен и доказан.
Окръжен съд не споделя възражението на дружеството въззивник, че в
казуса следва да намери приложение ППВС № 3/18.11.80 г. според което давността
не тече докато е висящо образуваното за събиране на дадено вземане изпълнително
дело, независимо, че ППВС № 3/80 г. е
отменено с т. 10 от ТР № 2/26.06.15 г. постановено по ТД № 2/13 г., тъй като
според въззвника ТР № 2/26.06.15 г. няма обратно действие. Действително ТР
№2/26.06.15 г. на ВКС няма обратно действие, най-малко защото обратното
становище би било в противоречие с нормата на чл. 14 от ЗНА. Според окръжен
съд, с оглед обстоятелствата по конкретния казус, при решаването му не следва
да се прилагат постановките на ППВС № 3/80 г., съответно следва да се съобрази
неговата отмяната с ТР №2/26.06.15 г.
Това е така, тъй като ТР №2/26.06.15 г. се прилага по отношение на висящите към
момента на публикуване му на 26.06.15 г. изпълнителни производства. В този
смисъл е разрешението дадено с постановеното на осн. 290 от ГПК решение на ВКС
№ 70/17.09.18 г. по гр. д. № 2382/17 г. А в случая, към 26.06.15 г. изп. дело №
1681/13 г. на ЧСИ А. е било висящо, доколкото пермпцията е настъпила в по-късен
момент.
В исковата молба и в молбата, с която ищцата поправя нередовностите
исковата си молба, тя поддържа предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК, освен за сумите по изп. лист от 02.07.13 г. и за разноските по изп. дело №
792/19 г. на ЧСИ Ц. - 150 лв. разноски без да се уточняват; 1 137. 79 лв. такси
по Тарифата към ЗЧСИ дължими към 17.05.19 г. и всички допълнително начислени
такси и разноски от ЧСИ Ц. след връчване поканата за доброволно изпълнение по
делото, отново без да се уточняват, като недължими поради изтекла погасителна
пдавност. Районен съд е приел и в тази част предявения иск отрицателен
установителен иск за допустим и с обжалваното решение е уважил същия.
Според окръжен съд, таксите и разноските по изпълнителните дела са извън
предмета на установяване по исковете по чл. 439 от ГПК, който е предоставен на
страните в изп. процес само за оспорване предприетото срещу длъжника изпълнение
по конкретно изп. дело, образувано за събиране на вземането по изпълнителния
лист. При позитивния за ищцата К. изход по настоящото исково производство, изп.
дело № 792/19 г. на ЧСИ Ц. подлежи на прекратяване на осн. чл. 433, ал. 1, т. 7
от ГПК, като по отношение на разноските по изпълнението следва да се съобрази
нормата на чл. 79 от ГПК и разноските да останат за сметка на взискателя.
С оглед на изложеното, обжалваното решене на районен съд, в частта
която се отнася до разноските в изпълнителното производство, е недопустимо и
следва на осн. чл. 270, ал. 3 от ГПК да бъде обезсилено, като постановено по
недопустим иск,като за тези суми производството по делото подлежи на
прекратяване.
В останалата, доколкото изводът на въззивния съд за основателност на
предявения отрицателен установителен иск съвпада с този на първостепенния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, с прецизиране диспозитива на
решението съобразно молбата на ищцата за поправяне нередовностите на исковата
молба от 19.05.20 г.
При изхода от спора, за настоящата инстанция не следва да се присъждат
съдебни разноски, тъй като въззивамета страна, която има право да й се присъдят,
макар и да е поискала присъждането им, не е представила доказателства, че
действително е направила разноски.
По изложените съображения окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение на районен съд гр. Враца № 968/14.11.2019 г. постановено
по гр. дело № 2256/19 г. в ЧАСТТА, с което предявеният от М.В.К. с ЕГН **********
*** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК срещу
"Кредит Инкасо Инвестмънтс" ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София е уважен следните суми: - 150 лв. разноски по изпълнително
дело и сумата 1 137.79 лв. такси по Тарифата за таксите и разноските към Закона
за частните съдебни изпълнители, които представляват разноски по изпълнително
дело № 792/19 г. на ЧСИ И.Ц. с рег. № 899 към КЧСИ и район на действие окръжен
съд гр. Враца, като постановено по недопустим иск и в таза част ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата ЧАСТ решение на районен съд гр. Враца №
968/14.11.2019 г. постановено по гр. дело № 2256/19 г., като УТОЧНЯВА сумите
които ищцата М.В.К. с ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ като погасени по давност на
ответника "Кредит Инкасо Инвестмънтс" с ЕИК *** със седалище гр.
София по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, по следния начин:
- сумата 6 987.83 лв., заедно със законната лихва от 31.08.12 г.- датата на постановяване на
арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението; сумата 529.51
лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение; сумата 80 лв., разноски по
арбитражното производство, както и сумата 50 лв. представляваща заплатената от
молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 02.07.13 г. по т. д. № 3668/13 г. на
СГС, т. о., VІ-18 с-в и същите са предмет на принудително изпълнение по изп.
дело № 792/19 г. на ЧСИ И.Ц., рег. № 899 в КЧСИ и район на действие окръжен съд
гр. Враца.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при предпоставките на чл. 280, ал. І и ал. ІІ от ГПК.
В частта, с която решението на районен съд е обезсилено и
производството по делото е прекратено, решението на ВрОС има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател:........... Членове:1..........
2..........