№ 68
гр. Тетевен, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20224330100008 по описа за 2022 година
Предявени са искове за прогласяване нищожността на клаузи в договор за
потребителски кредит,с посочено основание чл.26,ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди,че е страна по договор за потребителски кредит
№40001552680,подписан с ответника,като по договора трябва да плати възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“ в размер на 360.00 лева,както и възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“ в размер на 720.00 лева.Счита,че клаузите по договора са нищожни на основание
чл.26,ал.1 от ЗЗД и поради това са сключени при неспазване на нормите на
чл.10а,чл.11,чл.19,ал.4 от ЗПК,в-ка с чл.22,както и по чл.143,ал.1 от ЗПК,поради обстойно
изложени в исковата молба съображения.
Моли да бъде постановено решение,с което се приеме,че клаузите,съдържащи се в
договор за потребителски кредит №40001552680,сключен между страните,предвиждащи
заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 360.00
лева и клаузата,съдържаща се в договора и предвиждаща заплащане на възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 720.00 лева са нищожни,на основание
чл.26,ал.1 от ЗЗД,в-ка с чл.22,чл.10а,чл.11,чл.19 от МПК,както и по чл.143,ал.1 от ЗЗП,чиято
невалидност моли да бъде прогласена.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника,в който е изразено становище за недопустимост на иска,както и становище за
неоснователност на исковата претенция.Моли да бъдат отхвърлени исковете.
От представените по делото писмени доказателства,съдът приема за установено
1
следното:
Приложен е договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт
№40001552680/05.10.2020г,сключен между страните ,като е отразена сума по кредит в
размер на 1200.00 лева и срок на кредита 18 месеца.Като общо задължение по договора е
отразена сума в размер на 2699.18 лева,като в същата е включено възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 360.00 лева,както и възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 720.00 лева.
Съобразно приложения погасителен план последната погасителна вноска е на дата
05.04.2022 година.
В стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити на ответника,раздел допълнителна преддоговорна информация ,са
описани услугите „Фаст“ и „Флекси“.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е допустим,доколкото е ноторно,че искането за
прогласяване нищожност на сделките не е ограничено с никакъв срок,от друга страна касае
се за договор между страните,по който кредитодателят би могъл да се възползва от
оспорените от кредитополучателя клаузи,за да претендира срещу него изискуемо вземане.
Ответникът „Профи Кредит България“-ЕООД-град София е финансова институция по
чл. 3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице, различно от кредитна институция /банка/ и
инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да бъде отпускане на
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния
предмет на дейност на банките по силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази
дейност, финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на банкова
дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в
областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният
между финансовата институция и ищеца договор за кредит няма характера на договор за
банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този
смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно
решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК. От друга страна, ищецът по
спора е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен паричен
заем, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност,
поради което същият има качеството на потребител по смисъла н а § 13, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Ответникът-финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.1, т.3 от Закона за
кредитните институции, е търговец съгласно § 13, т.2 от ДР на ЗЗП. С оглед качеството на
кредитополучателя, същият може да се ползва от разпоредбите в защита на потребителите
по ЗЗП, относно неравноправност и нищожност на клаузи по договора.
Решаващият състав,съобразявайки и константната съдебна практика/в т.ч. по
2
спорните въпроси,намерила изражение в разглежданите заповедни производства от РС-
Тетевен/,споделя изцяло доводите на ищцата за нищожност на оспорените клаузи на
сключения между страните на дата 05.10.2020г договор за потребителски
кредит,предвиждащ заплащане на възнаграждение по закупен пакет от допълнителни
услуги,посочени в договора като допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 360.00 лева и
допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 720.00 лева.
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му
пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона.
На първо място, предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в
договора за потребителски кредит, каквото е изискването на императивните разпоредби на
закона, посочени са прекадено общо,като следва да се има предвид, че в чл.10а,ал.4 ЗПК е
предвидено, че „видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит." В настоящия
случай в договора за потребителски кредит не са посочени видът,размерът и действието,за
което се събират съответните такси за допълнителните услуги. Следва да се има предвид, че
принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на
такава.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че клаузите на договора,в частта за
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,посочени по-горе, са
неравноправни по смисъла на чл.143 и следв. от ЗЗП. Цитираните клаузи на договора са в
противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на
ограничението на чл.33 от ЗПК-оскъпява се прекомерно кредита/заема/ и това води до
неоснователно обогатяване. По този въпрос е формирана непротиворечива практика на
съдилищата,в т.ч. и по решаване заповедни производство от РС-Тетевен/в.ж. Определение
от 12.07.2018г по ч.гр.дело №269/2018г по описа на ОС-Ловеч и други/.
Изброените допълнителни услуги не водят до някаква икономическа полза за
ответника, която да е еквивалентна на уговорената цена. На практика е уговорено
заплащането на възнаграждение за една възможност - възможността за предоставянето на
услугите,в този смисъл възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за
възможността на длъжника да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един
момент от живота на договора, а не за реално предоставени такива. Не са ангажирани и
доказателства по делото, на ответника да е предоставена някоя от сочените услуги. В случая
и възнаграждението, което следва да се заплати за пакета от допълнителни услуги е в размер
по голям от размера на главницата по договора. Този факт води до извода, че уговореното
възнаграждение е прекомерно и е в противоречие с принципите на справедливост. На
практика, заплаща се сума в размер по голяма от размера на кредита, но без насрещно
задължение на кредитодателя да отпусне допълнителна сума за кредит или еквивалентна
престация.
В §1, т.1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по
3
кредитаза допълнителни услуги, свързани с кредита, но в случая не е налице тази хипотеза.
Допълнителни услуги според чл.10а, ал.1 от ЗПК са такива услуги, които са свързани с
договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни
бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите,
предмет на споразумението за допълнителни услуги,са във връзка с изпълнение на
задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя
на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК
Освен това, съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит, а в случая е определено общо възнаграждение за всички посочени
допълнителни услуги, като от сключеното споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги може да бъде изведена единствено стойността на възнаграждение за
първата услуга, но не и на останалите такива.
Както се изложи по-горе в мотивите,разпоредбите, уреждащи заплащането на цената
на допълнителните услуги, се явяват и неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1, т.3 от
ЗПК, тъй като за да се възползва длъжникът от всички допълнителни услуги по сключеното
споразумение се изисква одобрение от кредитора, което означава, че той следва да плати
предварително за възможност, която е изцяло зависи от волята на кредитора. С тези клаузи
се въвежда задължение на едната страна по договора да заплати за нещо, което има по
силата на самия закон - правото на страните да променят срока на падежа на договора, както
и свободата им да отложат една или повече погасителни вноски, което води до значителна
неравноправност на същите.
Предвид изложеното и настоящата инстанция намира, че е клаузите, с които е
уговорено заплащане на възнаграждение за допълнителния пакет услуги се явяват нищожни.
В предвид горните съображения предявеният установителен иск следва да бъде
уважен.
При този изход на делото и съобразно приложения договор за правна защита и
съдействие/стр.52 от делото/,на пълномощника на ищцата-адвокат М.,следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.Правото на
адвоката да предостави безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА е
установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има
право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се
присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
Налице са посочените предпоставки, поради което следва да бъде заплатено от
ответника адвокатското възнаграждение в размер на 600.00 лева,на основание чл.7,ал.2,т.1
4
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На ищцата ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 50.00
лева.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА,на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,във в-ка с чл.10а от ЗПК и чл.143,ал.1 от
ЗЗД,нищожността на клаузите на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт
№40001552680,сключен между страните на 05.10.2020г,предвиждащи заплащане на
възнаграждение за закупена услуга „Фаст „ в радзмер на 360.00 лева и възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 720.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, „Профи кредит България“-ЕООД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град
София,кв.Мотописта,бул.България 49,бл.53Е,вх.В,представлявано винаги от двама
управители- Светокслав Николаев Н.,ЦВ. Г. СТ.,ЯР. КЖ. Ч., да заплати на В. Т.
ИВ.,ЕГН:********** от град Ябланица,Лов.обл.,със съдебен адрес в град Пловдив,сумата от
50.00/петдесет/лева,представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес
на управление в град София,кв.Мотописта,бул.България 49,бл.53Е,вх.В,представлявано
винаги от двама управители- Светокслав Николаев Н.,ЦВ. Г. СТ.,ЯР. КЖ. Ч., да заплати на
адвокат Д.В. М.,- АК-Пловдив,с адрес на кантората в град Пловдив,бул.“Пещерско шосе“
№81,ет.3,ап.Б,за осъществена правна помощ по реда на чл.38а,ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 600.00/шестстотин/лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5