Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 26.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети декември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 13507 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 28.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 7378/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 82 състав, по предявени
от „С.в.” АД- *** установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Г.Н.М.
/ЕГН **********/ дължи на „С.В.” АД /ЕИК ********/ сумата 604.62 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена вода през периода 8.12.2014 г.-
31.03.2017 г. в имот, находящ се в гр. София, ул.„********, с клиентски №
**********, ведно със законната лихва от 01.06.2017 г. до окончателното
плащане, и сумата 106.07 лева- мораторна лихва за периода 08.01.2015 г.-
31.03.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 03.07.2017 г. по гр.д.№ 35989/ 2017 г. на СРС, 82
състав, като исковете са отхвърлени: относно главницата /чл.79, ал.1 ЗЗД/- за
разликата над сумата 604.62 лв. до пълния предявен размер от 1 209.24 лв., и относно
лихвите за забава /чл.86, ал.1 ЗЗД/- за разликата над сумата 106.07 лв. до
пълния предявен размер от 212.15 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „С.в.”
АД е осъден да заплати на ответника Г.М. сумата 325 лева- разноски по делото.
С
определение от з.з. на 14.08.2020 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е
оставена без разглеждане молба на ищеца „С.в.“
АД от 11.03.2020 г. за изменение на цитираното по- горе решение в частта за
разноските.
Постъпила
е въззивна жалба от Г.Н.М. /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в
която са уважени предявените срещу него установителни искове, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете
като неоснователни и недоказани, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна „С.в.” АД- *** /ищец по делото/ не
изразява становище по повод подадената от ответника въззивна жалба.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По
същество постановеното от СРС решение е и правилно в обжалваната от ответника
част и следва да бъде потвърдено.
Основателността на
предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване
пасивната материално- правна легитимация на ответника да отговаря по същите.
Съгласно
чл.193 от Закона за водите /ЗВ/,
обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се
уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните
/ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните
води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и
селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т.2,
б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция
на понятието "потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или
физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от
приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
/в редакция- попр., бр.93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005
г. на ВАС на РБ- бр.41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г./ е указано, че
потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени
имоти. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на
ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и
ал.3 от Наредбата.
При
съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса доказателства се налага извод, че ответникът Г.
Л.2 на Реш. по гр.д.№
13507/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
М. е имал качеството потребител на ВиК услуги
по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 вр. ал.2,
т.2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал
вещно право върху процесния имот /право на собственост/ през този период. За
установяване притежанието на вещно право върху имота от страна на ищеца е
представена поименна справка от имотния регистър, според която ответникът Г.М. притежава
1/2 идеална част от процесния имот, находящ се на ул.********в гр. София, като
няма данни това вещно право да е отчуждено от него преди или през процесния
период.
Ответникът
оспорва да е потребител на ВиК- услуги в процесния имот на ул.********в гр. София, позовавайки
се на липсата на доказателства за притежавано от него вещно право, вкл. право
на собственост върху имота, както и на негодност на приложената към исковата
молба справка от имотния регистър да установи това релевантно за спора
обстоятелство /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/.
Имотният
регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република
България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл.44, ал.1 от
Правилника за вписванията /ПВп, в приложимата към м.01.2018 г. редакция/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за
вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или
извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по
книгите, или от партидата на лицата, а според чл.45 ПВп удостоверенията се
отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за
определено време. Според чл.80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е
вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на
право по давност, а съгласно чл.82, ал.1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда
да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на
закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава,
учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в
Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен
регистър, представената справка с дата 29.01.2018 г. е годна да установи
притежанието на вещно право от него и основаната на това договорна обвързаност
с ищцовото дружество. Отразените в справката факти не са оспорени от ответника
/твърдението, че е негодно доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните
в нея данни/, нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период
притежаваното от него вещно право е било отчуждено. Притежанието на вещно право
върху част от имота /1/2 идеална част- според съдържащите се в имотната справка
данни/ обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет
доставка на ВиК- услуги, обвързващо страните, по което ответникът- като
потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност
до размера на притежаваната от него 1/2 идеална част от имота.
Доводи относно обема и стойността на доставените в имота през
исковия период ВиК- услуги във въззивната жалба на ответника не са наведени,
поради което и въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни мотиви в
тази насока.
При
тези съображения, поради неоснователност на релевираните във въззивната жалба
на ответника доводи и съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната
част следва да бъде потвърдено.
Искане
за присъждането на разноски от въззиваемата страна, имаща право на разноски-
съгласно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК, не е заявено, поради което и такива с
настоящото решение не следва да й бъдат присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
28.02.2020 г., постановено по гр. дело № 7378/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 82 състав, в обжалваната част, в която по
предявени от „С.в.” АД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е
признато за установено, че Г.Н.М. /ЕГН **********/
дължи на „С.В.” АД /ЕИК ********/ сумата 604.62 лева, представляваща стойност
на доставени през периода 8.12.2014 г.- 31.03.2017 г. в имот, находящ се в гр.
София, ул.„********, с клиентски № **********, ВиК- услуги, ведно със законната
лихва от 01.06.2017 г. до окончателното й изплащане, и сумата 106.07 лева-
мораторна лихва за периода 8.01.2015 г.- 31.03.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
03.07.2017 г. по гр.д.№ 35989/ 2017 г. на СРС, 82 състав.
Решението
по гр.д.№ 7378/ 2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 82
състав, като необжалвано е влязло в сила
в останалата му част.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.