Решение по адм. дело №502/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172 ал.5, във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Административното дело е образувано по жалба на Б. Г. И. с [ЕГН] от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM- 1308257 от 21.10.2025г., издадена от младши автоконтрольор към сектор Пътна Полиция Шумен при ОД на МВР– Шумен, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.„з/гг/“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на оспорения акт, понеже водачът- жалбоподател няма представа кой е прекратил регистрацията на личния му автомобил, за което не е бил уведомен надлежно. В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява.

Ответникът– Младши автоконтрольор към сектор „Пътна Полиция“ Шумен при ОД на МВР– Шумен, изпраща представител юриск.С., която счита, че административният акт към момента на издаването си е бил законосъобразен. Към датата на съдебното заседание отнетото СУМПС е било върнато и с мотивирана резолюция било приключило производството, като бил решен въпроса за отговорността. Представя доказателства и претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Заповедта е обоснована с констатации, че на 21.10.2025г., в [населено място], жалбоподателят управлявал лек автомобил „ВАЗ“ с рег. № [рег. номер], негова собственост, който бил със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 ЗДвП на 24.06.2025г.

С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM- 1308257 от 21.10.2025г. издадена от Младши автоконтрольор към сектор Пътна Полиция Шумен при ОД на МВР– Шумен, на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.„з/гг/“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и са отнети документи- СУ на МПС №*********. Заповедта била връчена на санкционираното лице на 21.10.2025г. и обжалвана пред съда с жалба вх. № 869000-14423/03.11.2025г. на ОД на МВР-Шумен.

Представена е и Справка за нарушител/водач, Справка, от която е видна датата на прекратяване на регистрацията по служебен път на 24.06.2025г. и застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена след датата на установяване на нарушението.

При така установената фактическа обстановка, по която няма спор между страните, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП административен орган. По делото е представена Заповед №372з-3276 от 04.09.2025г. на Директор на ОДМВР- Шумен, за издаване на принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, между които и Младши автоконтрольор, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР– Шумен“.

Спазена е и формата по чл.59 ал.2 от АПК при издаване на заповедта- същата е обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си. Заповедта е мотивирана, като в същата са посочени, както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е управлявал автомобил, на посочените в оспорената заповед дата и място, който не е бил регистриран по надлежния ред в Република България, предвид липса на сключена застраховка за гражданска отговорност, въз основа на уведомление от ГФ.

Заповедта е постановена в несъответствие с материалния закон и целта на закона, поради следните съображения.

Съгласно чл.171 т.1 б. "з"(нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025г.) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се прилага на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство– до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175 ал. 2 и ал. 3 и др.

Установява се от Заповедта и от приложения АУАН, че ПАМ е наложена за констатирано нарушение на чл.140 ал.1 предл.1 от ЗДвП- управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, съставомерно по чл.175 ал.3 от ЗДвП. Установява се от събраните доказателства, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация към момента на извършената проверка на водача, като прекратяването на регистрацията е извършено на 24.06.2025г. Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП в настоящата редакция, в сила към момента на издаване на процесната Заповед за ПАМ, изм. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025г., служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Съобразно чл. 18б ал.1 т.8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/ служебно се прекратява регистрацията на ПС по чл. 143 ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл. 18б ал. 2 от Наредбата при прекратяване регистрацията по ал.1, т.1, 2, 3, 4 или т.8/релевантна за случая/, се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. Необходимостта от представяне на доказателства за узнаването на това обстоятелство съдът изрично указа на ответната страна, но доказателства за надлежно уведомяване, респ. за узнаване на този факт от собственика, който е управлявал автомобила- жалбоподателя, не са представени. При установените обстоятелства категорично липсва основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и към момента законосъобразно е било върнато отнетото с ПАМ свидетелство за управление на МПС.

Към датата на прекратяване на регистрацията на автомобила, посочена в оспорената заповед- 24.06.2025г., е била приложима редакцията на разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП до изменението й, в сила от 07.09.2025г., която предвижда задължение на съответното звено "Пътна полиция" да уведоми собственика съобразно регистъра за прекратяване на регистрацията, което не е изпълнено.

Съобразно Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд/ТП № 2/, което не е загубило сила с оглед нормативно съществуващото задължение за уведомяване, в случай на неуведомяване на собственика "се касае за незнание на факт от обективната действителност- за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл.143 ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175 ал.3 предл. първо от ЗДвП. ", поради което такова не е извършено и деецът не се наказва. В този смисъл е изцяло посоченото тълкувателно решение. Съобразно чл. 14 от НК, приложим в административно-наказателните производства по ЗАНН с оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В случая не се установява собственикът на автомобила да е бил уведомен надлежно за прекратената регистрация. Не е налице и публично достъпен регистър, в който лицата да могат да извършват справка за служебно прекратената регистрация. Предвид горното и съобразно посоченото ТР, след като незнанието се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, липсва както умисъл, така и небрежност. При неизпълнено задължение за уведомяване на собственика за прекратена регистрация на автомобила, нормативно такова, разписано в чл. 18б ал. 2 във вр. с чл.18б ал.1, т. 8 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., съответно за уведомяването на собственика или узнаването за служебното прекратяване на регистрацията от него по какъвто и да е начин "деянието по чл.175 ал.3 от ЗДвП ще е несъставомерно"/ТП № 2/.

В случая процесната ПАМ е наложена за нарушение на чл.175 ал.3 от ЗДвП, което деяние е несъставомерно. Съответно мярката не може да обезпечава административно-наказателната отговорност. Предвид липсата на основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото нарушение, незаконосъобразна се явява наложената ПАМ.

С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за основателна. Обжалваната заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл.146 т.4 и т.5 от АПК.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM- 1308257 от 21.10.2025г., издадена от младши автоконтрольор към сектор Пътна Полиция Шумен при ОД на МВР– Шумен, с която на Б. Г. И. с [ЕГН] от [населено място] е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.„з/гг/“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България [населено място] на осн.чл.172 ал.5 от ЗДВП.