О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
гр. Шумен, 11.08.2020г.
Шуменски
окръжен съд, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
като разгледа докладваното от окръжния съдия Маринов,
в.ч.гр.д. № 234 по описа за 2020г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе
предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба с рег. № 9021/30.06.2020г.
депозирана от Д.М.М. с ЕГН ********** ***, чрез адв. С.С. *** срещу определение
№ 1435/15.06.2020г. по гр.д. № 3814/2019г. по описа на РС – Шумен, с което е оставено
без уважение искането му за изменение на решение № 164/24.02.2020г. по гр.д. №
3814/2019г. допълнено с Определение № 925/13.03.2020г. в частта за разноските,
с която е осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски в
производството в размер на 245.00 лева. Жалбоподателя – ответник по
първоинстанционното производство, счита така постановеното определение за неправилно
и незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на материалите по
делото от първоинстанционния съд и моли съда да го отмени. Твърди, че с постановеното
от първоинстанционния съд решение № 164/24.02.2020г. по гр. д. № 3814/2019г.,
съдът се е произнесъл относно дължимите от страните в производството разноски и
било недопустимо на осн. чл. 80 от ГПК, съда да се произнася по искането на
ищцата за допълване на решението в частта за разноските, което по своята правна
същност съставлявало искане за изменение на размер на вече присъдени и за двете
страни разноски в производството.
Ответната страна по жалбата е депозирала отговор, в
който излага становище за нейната неоснователност и моли
съда да я остави без уважение, а обжалваното определение, като правилно да бъде
потвърдено.
Настоящата въззивна инстанция, след като се запозна с
жалбата и материалите по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена, в срок от
надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и е процесуално допустима.
Разгледано по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:
Производството по гр. д. № 3814/2019г. по описа на РС
– Шумен, е образувано по искова молба на Н.Д.М. с ЕГН ********** *** против
жалбоподателя Д.М.М. по иск с пр. основание чл. 144 от СК. С решение №
164/24.02.2020г. първоинстанционния съд е уважил частично исковата претенция на
ищцата, като е определил в нейна полза
месечна издръжка в размер на 140.00лева и е отхвърлил иска в останалата
част, до пълния претендиран размер. Осъдил е ответника да заплати по сметка на
РС - Шумен следващата се държавна такса
върху уважения размер на издръжката в размер на 134.40лева, както и 5 лева - такса
за издаване на изпълнителен лист и е осъдил ищцата да заплати на ответника,
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 90.00лева,
съобразно с отхвърлената част на иска. На 25.02.2020г. ищцата, чрез
процесуалният си представител е депозирала молба, в която е изложила, че съда
не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на разноски в нейна
полза, а именно за адвокатски хонорар в размер на 350.00лева, по представеният
по делото договор за правна защита и съдействие и е поискала на осн. чл. 250 от ГПК, съда да допълни постановеното
решение. С определение 925/13.03.2020г. първоинстанционният съд е уважил
молбата и е допълнил решението си, като е осъдил ответника да заплати на ищцата
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК направените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 245.00лева – съразмерно с уважената част на исковата
претенция.
В срока за обжалване, ответника Д.М.М. е депозирал
частна жалба с вх. № 6810/28.05.2020г. с пр. основание чл. 248, ал. 3 от ГПК
срещу определението по чл. 250 от ГПК, която жалба първоинстанционният съд е
приел за молба по чл. 248 от ГПК, с искане за изменение на решението, допълнено
с определение № 925/13.03.2020г. в частта за разноските, с която ответника е
осъден да заплати на ищцата 245.00лева – адвокатско възнаграждение и с
обжалваното пред настоящата инстанция определение е оставил искането за
изменение на решението в частта за разноските, без уважение, като
неоснователно.
Настоящата съдебна инстанция,
намира определението за правилно. В разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, е
предвидено, че съдът по искане на страните, може да допълни или измени
решението си, в частта му за разноските. В първата хипотеза е регламентиран
пропускът на съда да се произнесе по направеното своевременно искане за
присъждане на разноски, а във втората хипотеза, е регламентиран редът за
изменението им, след като съда вече е определил размерът им и страната е
поискала те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за
осъществяването им. В случая е налице първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК, независимо, че съда е посочил като правно основание на акта си чл. 250 от ГПК. От материалите по делото е видно, че ищцата е направила разноски в производството за адвокатско възнаграждение в
размер на 350.00лева и е направила своевременно искане за присъждането им,
поради което правилно и законосъобразно, съдът е отстранил пропуска си да се
произнесе за разноските, като е допълнил решението си и е присъдил в полза на
ищцата направените от нея разноски, съразмерно с уважената част на иска в
размер на 245.00лева. Неоснователни са изложените в жалбата възражения, че
допълването е недопустимо, тъй като страната не е представила списък с
разноските по чл. 80 от ГПК. Съгласно разрешенията приети в т. 2 на ТР № 6 от
6.11.2013г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК, представянето на списък с
разноските по чл. 80 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за развитие на
производството по изменение на решението в частта му за разноските, но само
тогава, когато те са присъдени и страната оспорва размерът им. В настоящият
случай не сме изправени пред хипотеза на изменение на присъден размер на
разноските, а на допълване на решението в тази му част, тъй като съда с
решението си е пропуснал да се произнесе по своевременното направено искане за
това.
Ето защо, съда не намира порок на постановения от
първоинстанционния съд съдебен акт, с който е допълнил решението си в частта за
разноските и така депозираната жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение,
а обжалваното определение да се потвърди.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1435/15.06.2020г. по гр.д. № 3814/2019г.
по описа на РС – Шумен, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за изменение на решение № 164/24.02.2020г. по гр.д. № 3814/2019г.
допълнено с Определение № 925/13.03.2020г. в частта за разноските, с която е осъден
да заплати на ищцата направените от нея разноски в производството в размер на
245 лева, съразмерно с уважената част от иска.
На осн. чл. 274, ал. 4 от ГПК, определението е
окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.