Решение по дело №897/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 декември 2020 г. (в сила от 9 декември 2020 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20207260700897
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

    818 / 09.12.2020г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА БАЙНОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

                                                                                  2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Йорданка Попова

Прокурор: Павел Жеков

като разгледа докладваното от съдия П.Господинова  к.а.н.дело №897 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от С.П.Ч. *** против Решение №238/05.08.2020г., постановено по АНД №622/2020г. на РС Кърджали. Решението било неправилно и необосновано. Издадено било в нарушение на материалния закон, тъй като в атакувания ел.фиш било посочено, че се налага за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, а тези две разпоредби регулирали две взаимоизключващи се хипотези. Така не ставало ясно в коя от двете хипотези било извършено нарушението, а така не можело да се определи правилно вида и размера на наказанието. В мотивите на решението се посочвало, че нарушението било извършено извън населено място при ограничение на скоростта с пътен знак, а същевременно с ел.фиш била наложена санкция за нарушение при движение по първокласен път на нормативно определена максимална скорост. В случая, за да е налице нарушение при отчетената скорост на движение от 88 км/ч и максимално разрешената по тези пътища – 90 км/ч, то било необходимо да е бил поставен ограничителен знак, определящ максимална скорост от 50 км/ч. По преписката и по делото обаче липсвали доказателства на участъка да имало поставен знак. Нещо повече – нямало доказателства мястото, където било извършено фиксирането на скоростта, да се намира след такъв поставен знак. Твърдението на съда, че това се установявало от протокола не санирало процесуалните пропуски на административнонаказващия орган. Така материалният закон бил приложен неправилно и наложеното наказание не било законосъобразно. Решението било и необосновано, тъй като съдът приел, че нарушението било доказано по несъмнен и безспорен начин, а това не кореспондирало с доказателствата. Липсвали такива относно мястото на извършване, наличието на знак, който да забранява скорост по-висока от 50 км/ч, т.е. доказателства за съществени признаци от обективна страна. Тази празнота не можело да бъде попълнена и пречела да се установи виновно поведение на жалбоподателя. Атакуваният съдебен акт се опорочавал, а и потвърдения с него ел.фиш. Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно решение, като вместо това се постанови електронният фиш да бъде отменен.

Ответникът ОД на МВР Кърджали не взема становище по касационната жалба.

            Окръжна Прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: 

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Кърджали потвърждава като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 2630050, издаден от ОД МВР Кърджали, с който на С.П.Ч. е наложено на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП  наказание глоба в размер на 300,00 лева за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП. Не са установени от съда допуснати процесуални нарушения, а санкционираното деяние било безспорно установено и доказано. Приел е, че на 23.03.2019г. било установено автоматизирано техническо средство AТС TFR1-M №*** - за измерване скоростта и заснемане на автомобили, движещи се по път ІІІ-856 км 22+500м, община Ардино, в посока гр.Ардино към гр.Смолян. В 10,19ч. била засечена скоростта и съответно заснет движещият се автомобил, за който въпреки въведеното ограничение на скоростта в тази посока от 50км/ч, измерената скорост била 88 км/ч. Съдът е направил извод, че процедурата по издаване на ел.фиш била проведена правилно и съобразно изискванията на чл.189, ал.4, като безспорно били установени предпоставките за реализиране на административнонаказателна отговорност, както и били налице изискуемите елементи в акта. Обосновал е и извод, че нарушенията на правилата за движение могат да се установяват и санкционират с ел.фиш, като изрично са описани всички негови реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Изследвано е и че било правилно приложено изискването на чл.755, ал.1 и 3 от Наредбата за средствата за измерване, като установената скорост е била намалена с 3 км/ч., както и че на жалбоподателя била наложена санкцията като управител на дружеството, собственик на МПС. Нарушението било заснето с одобрено за употреба средство, както и били спазени всички изисквания на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. Като краен извод е прието, че нарушението е надлежно установено, както и правилно е определена санкцията.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд, като споделя изводите за потвърждаване на Електронния фиш. Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21 от ЗДвП е установено и заснето с АТСС, което е мобилно по смисъла на пар.6, т.65, б.Б от ДР на ЗДвП и индивидуализирано като TFR1-M №***. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Настоящата инстанция споделя извода на РС Кърджали и счита, че обжалваният Електронен фиш съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ, бр.36 от 2015г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В случая се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4, ал.1 от Наредбата, според която разпоредба за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Спазването на това изискване е удостоверено с представения по делото Удостоверение №10.02.4835 за срок на валидност до 24.02.2020г, както и Протокол №І-19-14 за последваща проверка със заключение, че съответства на одобрения тип.

Наред с това в преписката се установява Протокол за използване на АТСС, Приложение към чл.10, ал.1, с дата на използване – 23.09.2019г., като от попълнените в протокола данни по несъмнен начин се потвърждават данните за място за контрол, съответно началния и крайния час на работа, посока на движение на контролираните МПС, при което не се констатират непълноти в съдържанието на Протокола. По делото е представена и снимка, на която освен автомобилът и неговият регистрационен номер, са отразени локацията с GPS координати, датата и часът на заснемане, разстоянието и заснетата скорост. Няма разминавания и в отбелязаната измерена скорост, ограничение и превишение на скоростта, както и при посоката на движение, а също и на точното местонахождение на мястото за контрол – извън населено място.

Така настоящата инстанция намира, че нарушението е безспорно доказано от представените по делото писмени доказателства. Правилно е била установена и  собствеността на заснетото МПС и е приложена хипотезата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, според която собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Правилен е изводът на районния съд, че при установяване на нарушението и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния Електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението и административнонаказателно отговорния субект. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 300,00 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП вид и размер на наказанието, и на констатираното превишение на скоростта за движение. Не е правилно възражението за погрешна правна квалификация, тъй като съставът на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е самостоятелен и завършен и съдържа хипотеза, диспозиция и санкция. Действително в случая е нарушена общата разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДвП, а видно от самият текст на общата норма, то тя препраща към първата алинея, поради което и правилно административнонаказващият орган е посочил нарушението на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.

Решението на районния съд, с което електронният фиш е потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, а възраженията на жалбоподателя са неоснователни, поради което и съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №238/05.08.2020г., постановено по АНД №622/2020г. на РС Кърджали.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                                                  

  Председател:

 

 

          Членове: 

 

1.  

 

           2.