Р Е Ш Е Н И Е № 71 Т.І СТР. 195-196
№ 71
гр. Котел, 25
септември 2009 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД гр. КОТЕЛ, гражданска колегия в публично съдебно заседание
на четиринадесети септември през две
хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И.Ч.
секретар И. Д. ..........................................................................................................................
прокурор
.....................................................................................................................................
като разгледа
докладваното от съдията И.Ч., гражданско
дело № 109 по описа на РС Котел за 2009
година, за да се произнесе, съобрази следното :
В РС Котел с писмо № 4297 от 07.08.2009
г. е постъпила полицейска преписка с вх. № 1893/2009 г., образувана по молба от
М. Д. Х. против Н. И. Х. – и двамата от гр. К., за предоставяне на защита по
реда на Закона за защита от домашно насилие. В молбата си молителката твърди,
че с ответника били съпрузи, но в момента тя не живеела при него. През тази
година до настоящия момент същата била подложена на психически тормоз,
скандали, ругатни и викове, закани, вследствие злоупотребата на ответника с
алкохол, поради което в началото на годината била депозирала молба до РУ на МВР
Котел, но въпреки предупреждението, тормозът продължавал. Ответникът постъпвал
на лечение в клиника за алкохолнозависими, но безрезултатно.
В с. з. молителката поддържа молбата
си, а ответникът признава вината си и твърди, че желае да живее със съпругата
си, като обещава да не постъпва повече така.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
Молителката М. Д. Х. и ответникът Н.
И. Х. са съпрузи. Ответникът не оспорва твърдяното от молителката, че системно
употребявал алкохол и в това си състояние предизвиквал скандали и упражнявал
тормоз. Поведението му принудило молителката да напусне семейното жилище,
Предизвиквал скандали и заплашвал молителката, че ако го остави, щял да я
заколи. Молителката основателно се страхувала за живота си и била принудена да
отиде да живее при майка си в с. К., а в момента се установила на квартила на
адрес гр. К., на ул. “Б.” № *.
Непротиворечивите показания на разпитаните по делото свидетели потвърдиха
така създалите се обстятелства. Независимо, че се е лекувал в здравно заведение
за алкохолнозависими, към настоящия момен ответникът продължавал да употребява
алкохол и да бъде агресивен към близките си.
Актовете на домашно насилие се потвърждават и от приложената по делото
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, подписана от молителката и потвърждаваща
описаните в молбата факти, а също така и от останалите събрани доказателства:
подаденото заявление от молителката до Началника на РУ на МВР Котел, даденото
обяснение от ответника, протокола за полицейско предупреждение – всички събрани
в хода на образуваната полицейска преписка.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира молбата за
основателна. Безспорно се установи, актът на психически и физически тормоз от
страна на ответника към молителката, поради което съдът следва да постанови
решение, по силата на което да наложи комплекс мерки, предвидени в чл.5, ал.1
от ЗЗДН. Съдът счита, че
най-наложителната мярка за закрила е забраната ответникът да приближава
жилището на молителката, което тя обитава, както и местоработата й и местата за
социален отдих. Тъй като мерките целят да предотвратят бъдещи прояви на домашно
насилие, посочената мярка ще препятства прекия контакт между съпрузите и ще
осуети възможността за физически посегателства от страна на ответника. Тъй като
изложения случай на домашно насилие не е изолиран в съвместния живот на
страните, както и с оглед на обстоятелството, це следва да се ограничи
възможността ответникът да продължи евентуално насилието над съпругата си, то
наложително е спрямо ответника да бъде взета мярката по т. 1 – задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие. При определяне на
срока, за който да бъде наложена мярката по т.3, съдът изхожда и от продължилия
период на психически и физически тормоз над молителката от страна на ответника,
при което съдът намира, че следва да бъде определен срок от една година,
считано от датата на постановяване на решението и издаване на заповедта, тъй
като заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение и обжалването не спира
изпълнението й, според чл.17, ал.2 и чл.20 от ЗЗДН. При отчитане на същите
обстоятелства на ответника следва да бъде наложена и глоба в размер на 200
лева, съгласно чл.5, ал.3от ЗЗДН.
На основание чл.15, ал.2 от тЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва да
бъде издадена заповед за защита. На основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта
следва да бъдат връчени на страните. Заповедта следва да се изпрати за връчване
и на РУ на МВР Котел по настоящия адрес на нарушителя.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН вр. т.16 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да заплати държавна
такса в размер на 25.00 лева по сметка на бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА Н. И. Х., ЕГН *********, с адрес гр. К., ул. “Я.” № *, да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. Д. Х., ЕГН********, живуща ****.
ЗАБРАНЯВА на Н. И. Х., с посочени данни да приближава жилището, което
обитава М. Д. Х., с посочени данни, находящо се в гр. К., ул. “Б.” № *,
местоработата й, местата за социални контакти и отдих, които посещава за срок
от една година от постановяване на настоящото решение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на М. Д. Х., с посочени данни ЗАПОВЕД за ЗАЩИТА.
НАЛАГА на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН на Н. И. Х., с посочени данни ГЛОБА
в размер на 200.00 (двеста) лева, за това, че през последните три години
системно е извършвал актове на домашно насилие спрямо М. Д. Х., с посочени
данни.
ОСЪЖДА Н. И. Х., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на бюджета на
съдебната власт сумата 25.00 (двадесет и пет) лева, представляващи държавна
такса.
КОПИЯ от Заповедта и решението да се връчат на Началника на РУ на МВР Котел
и на страните.
РЕШЕНИЕТО и заповедта подлежат на незабавно изпълнение, като решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС Сливен в седемдневен срок от
съобщаването му.
С
Ъ Д И Я: