ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 48032
гр. София, 19.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20251110146369 по описа за 2025 година
Производството е образувано с искова молба от К. И. П., с ЕГН: **********, адрес:
Столична община, с. В., срещу детска градина № 106 “Княгиня Мария Луиза”, район С., гр.
С. на правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ. Препис от същата е редовно връчен на
ответника, като в указания срок е постъпил отговор на исковата молба.
Налице са предпоставки за насрочване на делото в открито съдебно заседание и
изготвяне на проект за доклад в следния смисъл:
В исковата молба се твърди, че ищцата се намира в трудово правоотношение,
възникнало по договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, с ДГ “Княгиня Мария Луиза” - гр. С. Със
Заповед № 298 / 21.07.2025 г. директорът на ДГ “Княгиня Мария Луиза” прекратява
трудовото правоотношение. Твърди се, че тази заповед е незаконосъобразна и уволнението
въз основа на нея подлежи на отмяна на основание чл. 344, ал. 1 и 2 КТ. Поддържа, че
уволнението е незаконно, тъй като в заповедта е отбелязано, че прекратяването на трудовото
правоотношение става “по взаимно съгласие и със завръщане на титуляра на работата.”
Ищцата излага аргументи, че такова съгласие не е изразявано от нейна страна. Твърди още,
че заповедта не е доведена до знанието й, а е узнала за същата от писмо на ТП на НОИ, с
което й е отказано изплащане на обезщетение за инцидент, претърпян на 22.07.2025 г.,
поради прекратяване на трудовото правоотношение на 21.07.2025 г. Освен това, се навеждат
доводи, че след издаването на незаконната заповед ищцата е останала без работа. Поради
това на основание чл. 344, ал. 3 КТ се претендира и сумата от 8400 лв. - брутното месечно
трудово възнаграждение за период от шест месеца, ведно със законната лихва върху тази
главница. Моли молбата й да бъде разгледана по реда на бързото производство по чл. 310
ГПК.
Ответникът ДГ № 106 “Княгиня Мария Луиза”, представлявана от Директора Р. Н.
М., чрез пълномощника Н. Г. Н. от Софийска адвокатска колегия, с адрес на кантората: гр. С.
в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорва
основателността на предявените от К. И. П. искове. Процесуалният представител на
ответника потвърждава, че ищцата се е намирала в трудово правоотношение с неговия
доверител на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ - договор № 112 / 31.10.2024 г. за заместване на
1
служител, който отсъства от работа. Твърди, че договорът е сключен до завръщане на
посочения в титуляра договор - Г. С. Не оспорва издаването на заповед № № 298 /
21.07.2025. Твърди, че видно от съдържанието на заповедта, еднозначно е посочено, че
основанието за прекратяване на трудовия договор е именно разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т.
5 КТ, което възниква при завръщане на замествания на работа. Дори ако се приеме, че са
посочени повече от две основания за уволнение, според константната практика на
съдилищата, ако са посочени повече от две основания, уволнението би било законно, ако е
доказано поне едно от тях. Поддържа се, че ищцата оспорва наличието на само едно от
основанията - че не е дала съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение, но не е
релевирала твърдения за липсата на основание по чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ. Твърди се още, че на
21.07.2025 г. в детската градина се е явила заместваната служителка Г.С. и в присъствието на
други служители, включително К. И. П., е заявила, че желае да се върне на работа. В този
смисъл е подадено и Заявление № 401 / 21.07.2025 г. На ищцата било обяснено, че при това
положение нейното трудово правоотношение ще бъде прекратено. Вследствие на това било
извършено предаване и приемане на складови наличности от К. П. на титуляра Г. С. и били
подписани съответните протоколи. Твърди се, че заповедта не е връчена на ищцата поради
преждевременното й напускане на мястото на работа на 21.07.2025 г. - значително преди
края на работния ден.
Ответникът навежда доводи още, че уредената от закона правна последица от
невръчване на заповедта съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ при прекратяване без предизвестие,
каквото е това по чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ, е липса на уволнение, тъй като трудовият договор се
прекратява от момента на получаване на писменото изявление за това. Следователно, ако
бъде установено, че към датата на исковата молба уволнителната заповед не е била връчена
на ищцата, това би обосновало недопустимост на иска поради липса на правен интерес, тъй
като не би било налице уволнение, което да бъде оспорено. Твърди се още, че заповедта не е
подписана единствено поради целенасоченото поведение на ищцата - след уведомяването,
че нейният трудов договор ще бъде прекратен, тя е напуснала работното си място
значително преди края на работното време; отказала е да подпише заповедта по покана на
директора на учебното заведение при предоставянето на болничния си лист, свидетели на
което са станали няколко служители от дирекция “Образование” към детската градина;
отказала е след запознаване със съдържанието на заповедта при изпращане по куриер да
подпише същата, както и обратната разписка. Поради това ответникът счита, че е
работодателят е направил всичко възможно за връчване на процесната заповед на
служителя, но последният, въпреки че се е запознал със съдържанието на същата,
последователно е препятствал нейното връчване.
Моли съдът да допусне двама свидетели при режим на довеждане, като първият от
тях ще установява обстоятелствата, свързани с разговора за прекратяването на ТД от
21.07.2025 г. и действията на ищцата след това, а вторият ще установява обстоятелствата,
свързани с опитите на ищцата да бъде връчена заповедта за прекратяване на трудовия
договор. Не се противопоставя на доказателствените искания направени с исковата молба и
прилага копие от трудов договор № 112 / 31.10.2024 г., допълнително споразумение № 161 /
06.01.2025 г., допълнително споразумение № 172 / 20.01.2025 г., заявление с вх. № 401 /
21.07.2025 г.; трудов договор № 238 / 18.05.2023 г. на титуляра на длъжността; допълнително
споразумение № 402 / 22.07.2025 г. с титуляра на длъжността; заповед за прекратяване №
298 / 21.07.2025 г., протокол за вписани и невписани трудови записи до НАП изх.
Nº30Е003257221/22.07.2025 г. и Електронен трудов запис - Приложение Nº 1 кьм чл. 8, т. 1
от НВРЗ; формуляр на куриер „Еконт"; Отговор на Р. Методиева във връзка с проверка от
НОИ; доклад от С. Т. във връзка с проверка от НОИ; доклад от Г. С. във връзка с проверка от
НОИ; протокол за приемане на Склад „Хранителни продукти" от 21.07.2025 г.; протокол за
приемане складова наличност на Склад „Хигиенни материали" от 21.07.2025 г.;
пълномощно.
2
Съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на трудовото правоотношение. В тежест на ответника е да докаже, че е
налице твърдяното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, както и че
това право е надлежно упражнено.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че
при наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ трудовото
правоотношение между страните няма срочен характер.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца
е да докаже, че е останал без работа за посочения период от време, както и размера на
брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението, започването на работа при друг работодател в случай, че твърди това, както и
размера на получаваното при него брутно трудово възнаграждение. В тежест на ответника е
да опровергае твърденията на ищеца за дължимост на обезщетението.
Като безспорно не се нуждае от доказване обстоятелството, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, възникнало по трудов договор № 112/31.10.2024 г.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба и към ОИМ писмени доказателства са относими и
необходими за разрешаването на правния спор и приемането им е допустимо.
Съдът ще допусне 1 свидетел при режим на довеждане за обстоятелствата за опитите
да бъде връчена заповедта за прекратяване на ТД. Свидетел за обстоятелството че ТД е
прекратен поради връщане на титуляра не е необходим на този етап.
Други доказателствени искания не са направени.
На основание чл. 312, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се приканят страните към спогодба,
както и да им се разясни възможността да се насочат към медиация или друг метод за
извънсъдебно уреждане на спора.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Следва да се укаже на страните да вземат становище във връзка с доклада на делото,
изготвен в мотивната част на настоящото определение, в едноседмичен срок от връчване на
настоящото определение.
Така мотивиран и на основание чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 03.02.2026г. от 10:30 ч., за която
3
дата и час страните да бъдат призовани, като им се връчи препис от настоящото определение
на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и доказателствата към него.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат
да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства, като в противен случай губят възможността да
сторят това по-късно.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на 1 свидетел
на ответника при режим на довеждане, който следва да бъде доведен за датата на
насроченото съдебно заседание, като съдът определя същата за срок по чл. 158 ГП и указва
на страната, че при неяване на свидетеля делото ще продължи без събиране на гласните
доказателствени средства. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на втория
свидетел.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на страните възможността да се насочат към медиация или друг метод за
извънсъдебно уреждане на спора, както и за възможността съгласно чл. 234, ал. 1 вр. ал. 3
ГПК да сключат съдебна спогодба.
Определението е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4