РЕШЕНИЕ
№ 575
гр. Перник, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720106177 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба подадена от Д. А. Я., ЕГН: **********,
живущ в гр. П., кв. „Т.“ **, ап. ** чрез адв. К. П. от АК-Б. срещу „Водоснабдяване и
Канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.
„Средец“ № 11 с искане за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът
не дължи на „Водоснабдяване и Канализация” ООД - гр. Перник главница в размер на
1589,34 лв., представляваща стойност на доставката на питейната вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 01.11.2009 г. до 01.10.2011 г, както и сумата от
113,18 лв., представляваща изтекла мораторна лихва върху горната главница за периода от
08.01.2010 г. до 24.10.2011 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението-02.11.2011 г. до окончателното плащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6398/2011 г. на ПРС и изпълнителен
лист от 28.11.2011 г. по ч.гр.д. 6398/2011 г. на ПРС и е образувано изп.д. № 25/2012 г. на
ЧСИ С. Д., тъй като същите били погасени по давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника.
Ответникът „Водоснабдяване и Канализация” ООД - гр. Перник чрез ю.к. Д. Й.а са подали
писмено становище на 25.05.2023 г., в което са признали предявения иск. Молят съдът да не
присъжда разноски в полза на ищеца, тъй като били налице и двете предвидени
кумулативни предпоставки в чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответното дружество било признало
иска и с поведението си не било дало повод за образуване на настоящото производство.
Посочват, че по време на висящността на изпълнителното производство не били
предприемани никакви изпълнителни действия спрямо ищеца.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. На 07.04.2023 г. е депозирано
писмено становище от процесуалния представител на ищеца, в което заявява, че поддържа
предявените искове и моли съда да ги уважи, като на ищеца се присъдят сторените разноски
по делото и на него да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение.
1
Ответникът в съдебно заседание не се представлява.
Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими,
тъй като към момента на депозиране на исковата молба- 16.12.2022 г. е налице висящо
изпълнително производство по изп.д. № 25/2012 г. на ЧСИ С. Д. поради което и следва да се
произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори между страните, че на 28.11.2011 г., по ч.гр.д. № 6398/2011 г. на ПРС, на
основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в полза на ответника е бил
издаден изпълнителен лист, с който Д. А. Я. е осъден да заплати на „Водоснабдяване и
Канализация” ООД - гр. главница в размер на 1589,34 лв., представляваща стойност на
доставката на питейната вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
01.11.2009 г. до 01.10.2011 г, както и сумата от 197,38 лв., представляваща изтекла
мораторна лихва върху горната главница за периода от 08.01.2010 г. до 24.10.2011 г. ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-02.11.2011 г. до
окончателното плащане на вземането и сумата от 35,73 лева, направени разноски в
заповедното производство за държавна такса, за които е издаден изпълнителен лист на
28.11.2011 г., по ч.гр.д. № 6398/2011 г. на ПРС и е образувано изп.д. № 25/2012 г. на ЧСИ С.
Д. Не се спори, че по това изпълнително дело, което е образувано по молба на взискателя от
06.02.2012 г. е бил насрочен опис на движими вещи на ищеца за 30.03.2012 г., като
длъжникът е бил уведомен за насрочения опис на движими вещи на 21.02.2012 г. не са
извършвани от ответника действия насочени към спиране или прекъсване на давността от
31.08.2012 г., като изпълнителното дело е било прекратено от ЧСИ по право на 31.08.2014 г.
на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. ЧСИ е прекратил производството по изпълнителното
дело с постановление от 03.02.2023 г.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез
иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили
след издаването на съдебния акт. Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск
и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт
факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила. Предявеният
иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства след издаване на изпълнителния лист. Настоящия съдебен
състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен лист вземания на ответника се
погасяват с изтичането на пет-годишен давностен срок по чл.117, ал.2 от ГПК, тъй като с
неговото издаване вземането е определено по основание и размер. Съгласно
задължителното за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с
образуването на изпълнителното производство през 2012 г. давността за процесните
вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. Освен образуване на
изпълнителното дело по молба на ответника, в която са посочени способи за изпълнение, по
същото не са извършвани същински изпълнителни действия, годни да прекъснат давността
от 31.08.2012 г., за което няма спор между страните. С разрешенията дадени в т.10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение
на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.), нова погасителна давност
за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е
2
разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва
еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата
давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното
тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което
погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Поради липсата на предприети и извършени изпълнителни
действия насочени към принудително събиране на дълга след 31.08. 2012 г., в продължение
на повече от две години взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни
действия. С оглед на това изпълнителното дело е перемирано към 31.08.2014 г. на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо от липсата на нарочно
постановление от ЧСИ за неговото прекратяване, към тази дата (в този смисъл е и ТР №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно разясненията
дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК,
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти, което ЧСИ не е сторил своевременно. Ето защо следва да се приеме, че
изп. д. № 25/2012 г. е перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 31.08.2014 г.
Както вече бе посочено в продължение на две години, считано от 31.08.2012 г. от взискателя
не е поискано извършването на изпълнителни действия, поради което и по силата на
даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, давността е спряла да тече през цялото време
на изпълнителното производство по изп. д. № 25/2012 г. на ЧСИ – С. Д. относно
принудителното събиране на вземанията по силата на чл.115, ал.1, б. „ж" от ЗЗД, като
действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното
производство, което е станало по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към
31.08.2012 г. По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за
вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай. Съгласно ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. В случая изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя от
06.02.2012 г. след приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, поради което същото е приложимо. С т. 10 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а
именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС.
Според мотивите на възприетата за правилна с цитираното тълкувателно решение съдебна
практика задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980 г. отпада едва от момента на
обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила.
Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до
обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, не е
текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Давността за тези
вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г., като в процесния казус същата е изтекла на
26.06.2020 г. В настоящият случай изпълнителното дело е образувано преди 26.06.2015 г.
поради което не се прилага т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС съгласно която в изпълнителното производство давността се прекъсва при
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
3
способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира.
В настоящият случай давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г., като
същата е изтекла на 26.06.2020 г., а исковата молба е подадена на 16.12.2022 г.
Предвид горното към 26.06.2020 г., предвидената в чл.117, ал.2 от ГПК пет годишна
погасителна давност е изтекла, поради което и обективираните в процесния изпълнителен
вземания на ответното дружество вземания са погасени по давност, за което и не се спори
между страните, с оглед направеното в отговора на исковата молба от ответната страна,
независимо, че ищеца не е поискал от съда да постанови решение при признание на иска по
реда на чл.237 от ГПК.
С оглед горното, предявените искове, като основателни и доказани следва да бъдат уважени,
като съдът постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът, в не дължи на
ответника обективираното в процесния изпълнителен лист вземане, поради погасяването му
по давност.
По разноските:
Ищецът е поискал да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, за което са
представили списък по чл.80 от ГПК. В писменото си становище от 25.05.2023 г.
ответникът е признал иска, като е поискал от съда да му бъдат присъдени сторените по
делото разноски на основание чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед направеното признание на иска.
Ищецът не е поискал от съда да бъде постановено решение при признание на иска по реда
на чл.237 от ГПК. Независимо от това съдът следва при постановяване на настоящото
решение да изследва налице са предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК за присъждане на
разноски на ответната страна. Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК ако ответникът
с поведението си не е дал повод за образуване на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. Разпоредбата визира отклонение от общия принцип на чл.78, ал.1 от
ГПК за разпределяне отговорността за разноските в исковия процес, независимо дали се
постановява или не решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК. За да е налице
повод за завеждане на делото по причина поведението на ответника, необходимо е той да
претендира отричаното вземане въпреки противопоставянето на ищеца, т. е. да е налице
правен спор за дължимостта на вземането. За да е дал повод за завеждане на делото
ответникът трябва да е предприел съдебни действия или да оспорва предявения иск за
несъществуване на вземането. Следва да бъде посочено, че с изтичането на давностния 5
срок възниква право за длъжника да се позове на давността чрез възражение и да откаже
изпълнение, ако такова се претендира от кредитора. Ако това е сторено, но кредиторът
продължава да претендира вземането, налице е правен спор и повод ищецът да отрече
съществуването на вземането по съдебен ред. В този смисъл са Определение № 188 от
17.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 722/2022 г.; Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4586/2018 г.; Определение № 2858 от 2.11.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. №
3264/2021 г. и др. Съдът намира, че в случая са налице и двете предпоставки, които сочат на
отпадане отговорността на ответника за разноските в производството. С писменото си
становище от 25.05.2023 г. ответното дружество е заявило, че признава иска – признава
настъпилия нов факт с правно значение – изтичане на погасителната давност спрямо
процесното вземане. Следователно ответникът признава и твърдения от ищеца факт, че по
изп. дело № 25/2012 г. по описа на ЧСИ С. Д. след 31.08.2012 г. не са извършвани никакви
други изпълнителни действия насочени към принудително събиране на процесното вземане.
В тази връзка съдът намира, че ответникът се е дезинтересирал от изпълнението, а след
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 31.08.2014
г. и не е предприел действия за продължаване на изпълнението. Нещо повече, към датата на
образуване на настоящото дело е било ясно, че изп. дело № 25/2012 г. по описа на ЧСИ – С.
Д. е било прекратено още към 31.08.2014 г., поради перемпция, като ответникът до
прекратяването на изпълнителното дело не е искал възобновяване на действията по
принудително изпълнение с посочване на друг изпълнителен способ, нито след
прекратяването му е образувал ново изпълнително дело. По делото няма данни длъжникът
4
да се е позовавал пред взискателя на изтекла погасителна давност, след което позоваване
взискателят да е продължавал да иска изпълнение. Няма събрани по делото доказателства,
от които да може да се установи, че след прекратяване поради перемпция на изпълнителното
дело към 31.08.2014 г. и датата на предявяване на иска, ответникът да е канил ищеца да
плати процесните суми, въпреки погасяването им по давност, както и да е предприемал нови
действия по принудително изпълнение. Не се установява още ищеца да е правил възражения
пред ответника за погасяване на вземанията по давност и той по някакъв начин да се е
противопоставил. В горния смисъл съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2
от ГПК, тъй като ответника е признал, че не се дължи принудително изпълнение на
процесното вземане, което е погасено по давност, и след изтичане на давността не е
предприел никакви действия по принудително изпълнение, поради което разноските по
делото следва да бъдат възложени върху ищеца. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с
чл.25, ал.1 от НЗПП, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, което ищеца следва да заплати на ответника.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
„Водоснабдяване и Канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, че Д. А. Я., ЕГН: **********, живущ в гр. П.,
кв. „Т.“ **, ап. ** НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и Канализация” ООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 главница в размер на
1589,34 лв., представляваща стойност на доставката на питейната вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 01.11.2009 г. до 01.10.2011 г, както и сумата от
113,18 лв., представляваща изтекла мораторна лихва върху горната главница за периода от
08.01.2010 г. до 24.10.2011 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението-02.11.2011 г. до окончателното плащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6398/2011 г. на ПРС и изпълнителен
лист от 28.11.2011 г. по ч.гр.д. 6398/2011 г. на ПРС и е образувано изп.д. № 25/2012 г. на
ЧСИ С. Д., тъй като същите са погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2 от ГПК Д. А. Я., ЕГН: **********, живущ в гр. П., кв.
„Т.“ **, ап. ** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и Канализация” ООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 сумата от 100.00 (сто)
лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5