№ 14306
гр. С., 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20251110122528 по описа за 2025 година
Производството е висящо за втори път пред СРС и е по искова молба на
„Т.“ ЕАД, ЕИК: ....., представлявано от изпълнителен директор, със седалище
и адрес на управление: гр. С.... срещу „Т.“ ЕООД, ЕИК .... със седалище в С. и
адрес на управление Л., ул.Г......., представлявано от управителя с искане да
бъде установено, че дължи на топлофикационното дружество сумата от
1716,89 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва
върху тази сума за периода от 13.03.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, 165,62 лв. - законна лихва за забава върху тази главница за периода
от 01.07.2020г. до 06.03.2023г. както и 23,27лв.- представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2020г. до 30.09.2021г.
ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 13.03.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането и 5,41лв. - законна лихва за забава
върху тази главница за периода от 31.07.2020г. до 06.03.2023г.
Излага се, че за тях ищецът е сезирал съда със заявление по чл.410 от
ГПК, по което е издадена заповед с № 8588/ 22.03.2023г. по гр.дело № 13184/
2023г., която е връчена на длъжника и по която е постъпило възражение. С
оглед изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1 т. 2 от ГПК и указанията на
съда се предявява и настоящия иск като се ангажират доказателства и се
претендират разноски.
1
Ищецът твърди, че между страните няма подписан договор за продажба
на топлинна енергия, но въпреки това, позовавайки се на Закона за
енергетиката, изразява, че ответникът се явява потребител на топлинна
енергия.
Ищецът сочи, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени
договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди.
Твърди, че съгласно одобрените Общи условия, задълженията на
ответното дружество е следвало да се погасява до 20-то число на следващия
месец.
Сочи, че дружеството-ищец е изпратило писмо покана до ответника за
доброволно заплащане на дължимата сума, но няма плащане.
Ищецът поддържа, че сградата, в която се намира имотът е сключила
договор за извършване на услугата дялова разпределение но топлинна енергия
с "Т... ЕООД" ООД, което дружество е конституирано като трето лицепомагач
на основание чл. 219, ал.1 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба, с който се
оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Оспорва размера
на исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 415, ал. 1 ГПК
във вр. с чл.59 от ЗЗД и ЗЕ.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение – какъвто е конкретния
случай, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия, а според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Общите условия, купувач
може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна
енергия за стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва
2
топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо
водоснабдяване. От своя страна в параграф 1, т. ЗЗа от ЗЕ, в сила от 17.07.2012
г. сочи, че небитов клиент е този, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва
въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя, по аргумент от чл. 149, ал. 1, т.
3 от ЗЕ.
По делото не се спори, че такъв писмен договор не е сключен между
страните, а и това се установява от писма от ищеца до ответника за сключване
на такъв.
От представения препис на Приемо-предавателен протокол от
04.12.2018 г. , както и постановление за възлагане от 05.11.2018 г. (л. 52-л. 55
от делото), се установява, че ответникът е придобил процесния имот при
условията на публична продан. От така представените доказателства се
установява, че ответникът е бил собственик на имота, т.е. потребител по
смисъла на ЗЕ за процесния период.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва следните
елементи – обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това
разместване на благата да е настъпило без основание. Обогатяването може да
е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да
извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В
случая липсата на сключен договор за продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди, обуславя липса на основание за получаването на топлинна
енергия по за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана и не е
осигуряван достъп за нейното отчитане. Като не е заплатил нейната стойност
ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи. Няма спор, че през
целия процесен период сградата е с непрекъснато топлоподаване.
На основание чл.139 от Закона за енергетиката разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение като начинът за извършване на дяловото разпределение
е регламентиран в ЗЕ /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
3
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите/.
Според чл.145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти въз основа на прогнозни месечни стойности
и изравнителни сметки – чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ.
От приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ се
установява, че за процесния период в имота е доставяна топлинна енергия за
отопление. Вещото лице е изяснило, че стойността на потребената топлинна
енергия за процесния период е в размер на 1860,46 лева.
С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответникът
следваше да докаже извършване на плащане, а това не е сторено, което дава
основание на Съда да приема, че задължението не е погасено.
От приетата и неоспорена от ответника съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че за процесния период дължимата сума за услуга дялово
разпределение възлиза на 42,96 лева. Направеното в исковата молба
възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност, съдът
намира неоснователно - безспорно между страните е юридическото
обстоятелство, че вземанията на Т. ЕАД са периодични по своя характер и се
погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, уредена в чл. 111, б.
„в“ ЗЗД и Тъй като първият претендиран период е от 01.05.2020 г. до
30.04.2020 г., а самата искова молба е подадена на 13.03.2023 г., то
тригодишният период не е бил настъпил към момента на предявяването .
По отношение исковете за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, съдът намира следното: задължението за първия период е
станало изискуемо на 20.06.2020 г., т.е. от този ден ответниците са изпаднали в
забава и дължат лихва върху тази главница.
Съгласно приетата и неоспорена между страните съдебно-счетоводна
експертиза, размерът на мораторната лихва върху тази главница е 162,69.
Искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е
основателен за този размер и неоснователен за разликата от 2,93 лева.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
4
за услуга дялово разпределение, съдът също намира за изцяло неоснователен.
В общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт,
с настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответниците не са изпаднали в забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от иска.
От него бяха доказани сторени разноски в размер на 76,44 лева – държавна
такса в заповедното и в настоящото производство, 520 лева – депозити за
експертизи, както и юрисконсултско възнаграждение в настоящото и в
заповедното производство, което съдът определя на 150 лева. Пълният размер
на интереса на ищеца възлиза на 1911,19 лева, а общата стойност на уважената
част от него – на сумата от 1901,96 лева. Т.е. размерът на дължащите се на
ищеца разноски съобразно уважената част от исковете е 742,84 лева,
От ответника са доказани разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 450 лева и съобразно с отхвърлената част от исковете на ответника
се дължат 2,17 лева.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415, ал. 1 ГПК във
вр. с чл.59 от ЗЗД и ЗЕ, че Т. ЕООД, ЕИК: ...., със служебен адрес гр. С., ул.
И. дължи на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр. С...
сумата от 1716,89 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот с адрес
гр. С., ул. Г....... ведно със законната лихва от 13.03.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед по чл. 410 от ГПК с
№ 8588/ 22.03.2023г, по ч.гр.дело с № 13184/ 2023г по описа на СРС и
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. ЕООД, ЕИК: .... дължи на „Т.“
ЕАД, ЕИК: ....., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 162,69 лева –
мораторна лихва върху тази главница за периода от 01.07.2020 г. до 06.03.2023
г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за сумата от 2,93 лева, за която сума е издадена
5
заповед по чл. 410 от ГПК с № 8588/ 22.03.2023г, по ч.гр.дело с № 13184/
2023г по описа на СРС и
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1 ГПК във
вр. с чл.59 от ЗЗД и ЗЕ, че Т. ЕООД, ЕИК: .... дължи на „Т.“ ЕАД, ЕИК: .....,
сумата от 23,27 лева – главница, представляваща стойност на такса дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.09.2021 г, за имот с адрес гр.
С., ул. Г.... ведно със законната лихва от 13.03.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед по чл. 410 от ГПК с
№ 8588/ 22.03.2023г, по ч.гр.дело с № 13184/ 2023г по описа на СРС и
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК: ..... против Т. ЕООД,
ЕИК: .... иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 5,41 лева – законна лихва за забава върху дължимата сума за такса
за услуга Дялово разпределение за периода от 31.07.2020 г. до 06.03.2023 г., за
която сума е издадена заповед по чл. 410 от ГПК с № 8588/ 22.03.2023г, по
ч.гр.дело с № 13184/ 2023г по описа на СРС и
ОСЪЖДА Т. ЕООД, ЕИК: .... да заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ..... на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 742,84 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК: ..... да заплати на Т. ЕООД, ЕИК: .... на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2,17 лева – разноски в производството
съобразно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач Т...
ЕООД на страната на ищеца и може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6